Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 690-А
31.10.2017 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на трети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор: Елеонора
Иванова
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева, АД № 10 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/, във вр. с чл.285, ал.1, във вр. с чл.284, ал.1 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във вр. с § 49 от
ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС /ДВ бр.13/2017г./.
Образувано е по искова молба, подадена от В.З.В.
с ЕГН **********, с посочен адрес: ***, 9 к., с която е предявен иск с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“
- гр. София, за присъждане на обезщетение в размер на 20 000 лв., за претърпени
от В.З.В. неимуществени вреди за периода
03.02.2016г. - 16.11.2016г. по време на престоя му в Следствен арест гр.
Хасково, вследствие на незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се
в неосигуряване на минимално необходимите санитарно-хигиенни и битови условия.
От съдържанието на исковата молба е видно,
че претендираните от ищеца вреди се обосновават като резултат от допуснати
нарушения на чл.3, ал.1 и ал.2, т.2 и т.3 във вр. с чл.43, ал.3 и ал.4 от ЗИНЗС;
чл.29, ал.1 от Конституцията на Република България и чл.3 от Европейската
конвенция за правата на човека. Незаконосъобразната административна дейност, на
която се основава исковата претенция, се изразявала в неосигуряване на
задържаното лице на изискуемата се минимална квадратура свободна жилищна площ;
на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и липсата на такива в
затворническото помещение, в което е бил настанен; на пряк и директен достъп до
слънчева светлина и до чист въздух в килията, не предоставяне на постелъчни
материали според утвърдените стандарти и неподдържане на необходимата хигиена
на съществуващите такива. Ищецът твърди, че през периода 03.02.2016г. - 16.11.2016г.
бил задържан в Следствен арест гр. Хасково, след която дата бил преведен в
Затвора гр. Стара Загора, при лоши битови и санитарно-хигиенни условия.
Поддържа, че килията, в която е пребивавал, не съответствала на изискванията за
минимална свободна жилищна площ за всяко едно от задържаните лица. В
помещението, в което бил настанен, липсвали санитарен възел и течаща вода, като
не бил осигурен и постоянен достъп до такива, вследствие на което бил принуден
да ползва кофа за облекчаване на физиологичните си нужди в килията, в присъствието
на останалите затворници. Твърди, че в килията нямало достатъчно дневна светлина
и чист въздух. Твърди също, че в Следствен арест гр. Хасково бил извеждан на
баня само по един път седмично за максимум 5-6 минути, което било в нарушение
на чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Не се осигурявали постелъчни материали, а
съществуващите такива не се изпирали и подменяли 1 път седмично, каквото било
изискването на чл.151, ал.1, т.4 от ЗИНЗС. Сочи, че в нарушение на чл.151, ал.2
от ЗИНЗС, процедури по дезинфекция и дезинсекция на помещенията били извършени
само 2 пъти за процесния период. Като резултат от това, арестът гъмжал от
дървеници. Провеждането на престой на открито се извършвало за не повече от 40
минути, при това в килия, която била затворена и без прозорци.
Излага доводи, че вследствие на всичко
това претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в проблеми със зрението, стрес,
чувство на унижение, малоценност и накърняване на човешкото му достойнство,
надвишаващи неизбежното ниво.
В съдебно заседание
ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа исковата претенция. Претендира
присъждане на направените разноски.
Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение
на наказанията“ - гр. София, чрез процесуалния си представител по делото
оспорва предявената искова претенция. Отправя се искане за отхвърляне на
исковата претенция, като недоказана и неоснователна. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура -
Хасково, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за основателност
на предявения иск, но определя същия като недоказан до пълния предявен размер.
Въз основа на изложеното в исковата молба,
депозирана в съда на 03.01.2017г. и с оглед разпоредбата на §49 от ДР на ЗИНЗС,
влязла в сила на 07.02.2017г., производството се разглежда по реда на чл. 284,
ал.1 от ЗИНЗС.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на
страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
Ищецът В.З.В. е бил
настанен в арест Хасково за периода от 03.02.2016г. до 16.11.2016г. От
03.02.2016г. до 22.03.2016г. е бил настанен в килия №17 – обща площ 8.37 кв.м.;
с три легла, една маса и две табуретки. Имало неотваряем прозорец на външната
стена с размер 0.38 кв.м. за осигуряване на слънчева светлина и отваряем отвор
с размер 0.45 кв.м. на вратата на килията към коридора за осигуряване на свеж
въздух. Отоплението в килията било посредством радиатор на централно отопление.
Над вратата на килията били монтирани две луминесцентни тела за дневно
осветление и лампа с жълта светлина за нощно осветление. В килията имало
въздуховоди от вентилационна система, осигуряваща постоянна циркулация на
въздуха. От 23.03.2016г. до 16.11.2016г. В. е бил настанен в килия №19 – обща площ 8.64
кв.м.; с три легла, една маса и две табуретки. Имало неотваряем прозорец на
външната стена с размер 0.38 кв.м. за осигуряване на слънчева светлина и отваряем отвор с размер 0.45 кв.м.
на вратата на килията към коридора за осигуряване на свеж въздух. Отоплението в
килията било посредством радиатор на централно отопление. Над вратата на
килията били монтирани две луминесцентни тела за дневно осветление и лампа с
жълта светлина за нощно осветление. В килията имало въздуховоди от
вентилационна система, осигуряваща постоянна циркулация на въздуха. От
03.02.2016г. до 08.02.2016г. В. бил настанен в килия №17 с още 2 лица – М. С. и
С. А.; от 09.02.2016г. до 06.03.2016г. В. бил настанен в килия №17 с още 2 лица
– Т. И. и Т. С.; от 07.03.2016г. до 22.03.2016г. В. бил настанен в килия №17 с
още 2 лица – Т. С. и Д. Г.; от 23.03.2016г. до 29.03.2016г. В. бил настанен в
килия №19 с още 1 лице – Т. Г.; от 30.03.2016г. до 13.04.2016г. В. бил настанен
в килия №19 с още 2 лица – Т. Г. и Т. П.; от 13.04.2016г. до 24.04.2016г. В. бил настанен в килия №19 с още 1 лице – Т. Г.;
от 25.04.2016г. до 12.07.2016г. В. бил настанен в килия №19 с още 2 лица – Т. Г.
и А.А.; от 12.07.2016г. до 27.09.2016г. В.
бил настанен в килия №19 с още 1 лице – А.А.; от 28.09.2016г. до
30.09.2016г. В. бил настанен в килия №19
с още 2 лица – А.А. и Ивайло Митев; от 01.10.2016г. до 16.11.2016г. В. бил настанен в килия №19 с още 2 лица – А.А.
и М. К.. Килиите в Арест Хасково не разполагали със собствен санитарен възел и
течаща вода. Достъпът до тях се осъществявал съгласно Заповед
№Л-4102/06.10.2016г. на Главния Директор на ГД „ИН“: от 06.00 ч. до 08.00 ч. –
личен тоалет, почистване и подреждане на килиите и закуска, от 17.30 ч. до
22.00 ч. – вечеря, личен тоалет, хигиенизиране и почистване на помещенията.
Когато със задържаните лица не се извършвали ПСД времето от 08.30 ч. до 17.00
ч. се ползвало от тях за лично време, престой на открито, тоалет, свиждане и
работа по поддържане на чистотата и хигиената в ареста. Поддържането на
хигиената и чистотата на килиите било
задължение на самите задържани лица. Личната хигиена се осигурявала както през
горепосочените часове в работни дни, така и с осигуряване на допълнително време
за къпане и пране през почивните дни. Средствата за санитарно-хигиенни нужди се
осигурявали от администрацията на службата. За процесния период в ареста
Хасково били извършени 37 проверки на хигиената и санитарния контрол, при които
не били констатирани нарушения. Престоят на открито на задържаните лица в арест
Хасково се осъществявал на оборудвано за целта помещение с размери 14.5 кв.м. с
два прозореца, осигуряващи свеж въздух и дневна светлина. От момента на
задържането му В. се ползвал от правото
си на престой на открито в размер на един час дневно. Престоят на открито за
всяко задържано лице /дата и час/ се отразявал в дневник за извеждане и
прибиране на задържаните лица за и от престой на открито. При нежелание от
страна на дадено задържано лице да се ползва от правото си на престой на
открито, същото подписвало декларация за отказ от престой на открито. Освен
ежедневното почистване и дезинфекциране на килиите и общите помещения в ареста,
периодично се извършвали и мероприятия по дезинфекция и дезинсекция от
оторизирани фирми. През периода на престой на В. в арест Хасково били извършени
две мероприятия по ДДТ в ареста.
Съгласно Заповед № Л-6399/20.07.2010г. за
вътрешния ред в арестите на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ –
т.25.1. хигиената в помещенията и местата за общо ползване се поддържала от
задържаните лица ежедневно под контрола на командира на отделение, дежурния по
арест, а медицинския специалист към ареста извършвал контрол, чрез проверка и
давал предписания, които отразявал в дневника за извършени проверки, предписания
и контрол, а съгласно т.25.2 на същата заповед килиите и общите помещения се
дезинфекцирали два пъти годишно или при необходимост под наблюдението и
контрола на медицинските специалисти от съответния сектор „Арести“. В РС „ИН“
Хасково хигиенните материали в периода м. февруари – м. ноември 2016г. били
закупувани чрез ОС „ИН“ Пловдив. Видът им се вписвал във всяка издадена
фактура. Хигиенните материали се предоставяли
за съхранение на служителя на длъжност „Младши инструктор по охраната“.
Задържаното лице, изявило желание да почиства, получавало приготвен разтвор за
почистване /приготвяло разтвора за почистване, под ръководството и контрола на
служител от НОС/. Съотношението на вода/дезинфекционен препарат се определяло
от медицинското лице към ареста. Всички общи арестни помещения се миели всеки
ден с вода и дезинфекционни препарати. Задържаните лица сами поддържали личната
си хигиена и хигиената и чистотата на килиите. За целта по график се осигурявали
часове за хигиенизиране, къпане, тоалет. Практиката наложила препарати и уреди
за почистване да не се предоставят на задържаните лица, от съображения за
безопасност и сигурност на тяхното здраве.
Всички легла в килиите в ареста разполагали
с дюшек, възглавница, одеяло. Спално бельо се предоставяло при заявено желание
от страна на задържаните лица. Пране на постелъчното бельо се извършвало
периодично. Голяма част от задържаните желаели да ползват лично спално бельо,
което получавали от своите близки. В периода 03.02.2016г. – 16.11.2016г.
дейности по ДДД били извършвани три пъти от външна фирма – „ЧЕМИ ДДД“ ЕООД, гр.
Х. За същия период нямало дадени препоръки от медицинския специалист към ареста
в тази насока.
Горната фактическа обстановка съдът
изведе от представените
и приети като доказателства по делото Справка с изх. № 361/15.02.2017г. /л.51-52/
и Справка с изх. № 1094/22.05.2017г. /л.79/ от Районна служба „Изпълнение на
наказанията“ Хасково, заверени копия на фактури 403/10.02.2016г., 411/16.06.2016г.
и 417/19.09.2016г. /л.80-82/; заверено копие от Договор с рег.
№10814/08.11.2016г. в ГД „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на
правосъдието за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Извършване на
дезинсекция и дератизация на сградите на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ и териториалните й служби“ /л.56-59/; заверени копия на
фактури от 27.06.2016г., от 05.07.2016г.
и от 04.11.2016г. /л.84-86/, фактури за закупени хигиенни и почистващи
материали /л.61-70/.
Допуснато е събиране на гласни
доказателства, чрез разпит като свидетел на лицето А.А.А.. От показанията на
същият се извежда обстоятелството, че бил задържан в ареста в гр.Хасково от 25.04.2016г. до 15.01.2017
година. От 25.04.2016 до началото на декември А. бил в килия №19 с В.З.В.. В
килията имало три легла, маса, два стола и кошче за боклук. През деня килията била
заключена. В килията нямало санитарен възел, като тоалетната била в коридора, и
за да я посетят се налагало да почукат на вратата и да им отворят. В килия №19
имало малък прозорец, но не се виждало нищо, бил боядисан, съвсем малко се
виждало. Карето не било на открито, а в една друга голяма стая, която се смятала
за каре, като там ползвали телефони. Според показанията на свидетеля, постелъчния
материал, се събирал периодично за да го перат. При тази процедура, задържаните
лица не подписвали нищо, просто давали старите и вземали новите чаршафи. Свидетелят
сочи, че сами си почиствали килиите с препарати, като такива им били
предоставяни. В деня за къпане, вземали материалите и чистели килията, като това
се случвало един път в седмицата. Свидетелят сочи, че е виждал в килията В. да
уринира в бутилка, но не знаел по каква причина. Охраната им давала шишета, за
да не чукат постоянно и да отиват до тоалетна. Те им давали пластмасови шишета
да уринират в тях. Само по голяма нужда ходили до тоалетна. Имало осветление в
килиите, като го загасяли, когато помолят охраната. Пред свидетеля В. не казвал
нищо, за това, че му пречи осветлението и иска да отиде на лекар. Имали
възможност, ако искат да ползват лично постелъчно бельо. Всеки ден излизали в
карето – стаята за престой за час. Първоначално лятото, когато свидетелят бил в
ареста, не било пренаселено. Свидетелят сочи, че не е чувал охраната да обижда В..
Не бил свидетел на такова поведение към ищеца. Всеки път, когато ищеца искал да
отиде до тоалетна, служителите на ареста
се отзовавали. Бутилката се използвала, когато му се ходело по малка
нужда. Когато почукал, за да иде до
тоалетната по малка нужда, охраната не отваряла и тогава ползвали бутилките. За
голяма нужда отваряли. Всеки път, когато имали малка нужда, не отваряли вратата
и ползвали бутилката. Това важало за всички в килия №19. До банята имали един
път в седмицата достъп и не били ограничавани за времето в банята. Сменяли
чаршафите един път месечно. Материалите за почистване на килиите им давали
преди баня. Давали им препарати, палка, гъба, кофа. Почиствали пода и масата.
Метла и лопата им давали, за да изметат и това било. Свидетелят сочи, че общото
санитарно помещение в ареста в Хасково можело да се ползва през деня, на обяд,
когато им давали храната и сутринта на закуска. Извън графика имали възможност
да ползват тоалетна като почукат. Банята един път в седмицата и през зимата, и
през лятото. Не се било случвало два пъти в седмицата да ползват баня. Случвало
се на В. да му бъдат сменяни чаршафите по негово желание. Ищецът изцапал
чаршафа и попитал дали може да му бъде сменен, като му дали чисти чаршафи.
От така
събраните доказателства съдът намира от правна страна следното:
С оглед практиката на
Европейския съд по правата на човека по дела, заведени от български граждани
срещу Република България, относно заявени нарушения на чл.3 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи, произтичащи от условията в
местата за лишаване от свобода, настоящият състав намира за необходимо
разглеждането на предявения иск за неимуществени вреди, вследствие
незаконосъобразни действия и бездействия на органите на ГД „Изпълнение на наказанията“,
да бъде осъществено при прилагането на кумулативния подход, като се вземе под
внимание кумулативния ефект от условията, при които ищецът е бил поставен при задържането.
Ето защо исковата претенция следва да бъде разгледана като един иск, основан на
незаконосъобразна административна дейност - неосигуряване на минимално
необходимите битови и санитарно-хигиенни условия на задържания /на постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода; на минимална свободна жилищна площ и
на други битови условия в помещението, в което е бил настанен/, при
претендирано обезщетение в размер на 20 000 лв. за неимуществени вреди,
вследствие на твърдяното поставяне на ищеца в условията на жестоко, нечовешко и
унизително отношение по см. на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, в нарушение
на забраната по чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи.
Искът за присъждане на
обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени
вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност на длъжностни
лица на Държавата, срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
- юридическо лице към Министъра на правосъдието, с териториални служби, в т.ч. затворите
и областните служби „Изпълнение на наказанията“ /чл.12, ал.3, вр. чл.16, ал.1 от ЗИНЗС/.
Предвид горното, съдът намира, че исковата молба е подадена от лице с правен интерес и
срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с
чл.284, ал.1 във вр. с чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС във вр. с §49 от ПЗР към
ЗИД на ЗИНЗС.
Съдът приема, че предявеният срещу Главна
Дирекция "Изпълнение на наказанията" иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които вреди се обосновава
от фактическа страна с незаконосъобразни действия и бездействия при или по
повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна
дейност от служители на ГД "Изпълнение на наказанията" и претърпяно
увреждане вследствие на условията, при които е задържано лицето в арест Хасково,
е допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, вр. с §49 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС, като делото
е подсъдно на Административен съд Хасково.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск срещу Главна Дирекция
"Изпълнение на наказанията" - гр. София се явява доказан по основание, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС /приложим на основание §49 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС/ е
предвидено, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл. 3 - т. е на нарушения на забраната осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко
или нечовешко отношение вкл. и по см. на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, а именно забрана
за поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
В конкретния случай с
предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
като съгласно обстоятелствената част и петитума на подадената от В.З.В. искова
молба, релевираната като основание на исковата претенция незаконосъобразна
административна дейност се изразява в неосигуряване на минимално необходимите
битови и санитарно-хигиенни условия на същия при задържането му - на постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода; на минимална свободна жилищна площ; на
други битови условия в помещението, в което е бил настанен /пряк и директен
достъп до естествената светлина и възможност за естествено проветряване и др./.
В Закона за
изпълнение на наказанията и задържането
под стража, част четвърта, е регламентиран реда за изпълнение на мярката за
неотклонение задържане под стража.
Съгласно чл.43, ал.3 от ЗИНЗС /сега ал.4/,
минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода, не
може да бъде по-малка от 4 кв. м. Първоначално в §13 от ПЗР на ЗИНЗС изрично е
било посочено, че тази разпоредба влиза в сила три години след приемането на
програма по §11 от ПЗР на ЗИНЗС от Министерския съвет за подобряване на
условията в местата за лишаване от свобода, а с изменение на ЗИНЗС /ДВ бр.103/
2012 г./, е било предвидена разпоредбата на чл. 43, ал.3 и регламентираното в
нея изискване за минимална жилищна площ, да влезе в сила от 1 януари 2019 г. В
чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС е установено, че в спалните помещения се осигурява пряк
достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, а в ал.3 на
чл. 20 - че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен
възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването
на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Съгласно §9 от ПЗР на ППЗИНЗС, нормата на
чл. 20 влиза в сила три години след приемането на програмата по §11 от ПЗР на
ЗИНЗС от Министерския съвет за подобряване на условията в местата за лишаване
от свобода.
Независимо, че към процесния период тези
разпоредби не са влезли в сила, затворническата администрация е била длъжна да
осигури на лицата, лишени от свобода, такива условия, които да не създават
предпоставки за увреждане на тяхното физическо и психическо здраве и унизяване
на човешкото им достойнство, в какъвто смисъл са и препоръките в докладите на Европейската
Комисия за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне
или наказание.
Горното задължение на
ответника се извежда от разпоредбите на чл.29, ал.1 от Конституцията на
Република България, съгласно която, никой не може да бъде подлаган на мъчение,
на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение и чл.3 от Конвенцията за защита
на правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от Р.България и
с оглед разпоредбата на чл. 5, ал.4 от КРБ е част от вътрешното право на страната,
където също е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на
жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на лицата,
изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното
законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на
чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, предвиждаща, че осъдените не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. На това право на лишените от
свобода лица съответства насрещното административно задължение, при изпълнение
на наказанията да бъдат осигурени необходимите и достатъчни условия,
обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на осъдените и
зачитане на правата и достойнството им / чл.2, т.3 от ЗИНЗС/.
Съдебната практика на
Европейския съд по правата на човека във връзка с дела, заведени от български
граждани срещу Република България, относно заявени нарушения на чл.3 от ЕКПЧ,
произтичащи от условията в местата за лишаване от свобода и задържането под
стража, е установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни
случаи е налице нарушение на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право -
Решение от 02.02.2006 г. по делото Йовчев срещу България, Решение от 24.05.2007
г. по делото Навущаров срещу България, Решение от 28.06.2007 г. по делото
Малечков срещу България, Решение от 27.11.2008 г. по делото Славчо Костов срещу
България, Решение от 08.07.2014 г. по делото Харакчиев и Толумов срещу
България, пилотно Решението на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото Нешков и други
срещу България и др. В тези решения се съдържат критерии от значение за
преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да
достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от ЕКПЧОС. В решението на ЕСПЧ по
делото "Нешков и други срещу България" е посочено, че вече
постановените решения се отнасят до нарушения на чл. 3 от ЕКПЧОС, касаещи
повтарящи се въпроси за липсата на достатъчно пространство, достъп до
естествена светлина и въздух, ниска хигиена, липса на дискретност и нарушаване
на личното достойнство при използване на тоалетната. ЕСПЧ е приел, че
нарушенията не са вследствие от изолирани случаи, а произтичат от повсеместен
проблем, в резултат на лошото функциониране на българската пенитенциарна
система и недостатъчните гаранции срещу нечовешко и унизително отношение.
В контекста на тази
съдебна практика, по см. на чл. 3 от ЕКПЧОС, "безчовечно или унижаващо
отношение" предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния
елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране
или наказание.
В случая, от събраните
по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е бил настанен в арест
Хасково за периода от 03.02.2016г. до 16.11.2016г. Настанен е в килия №17 –
8.37 кв.м. за периода от 03.02.2016г. до 22.03.2016г., с още две лица. За
периода от 23.03.2016г. до 16.11.2016г. е настанен в килия №19 – обща площ 8.64
кв.м., с още едно или две лица.
От така установеното следва, че свободната
жилищна площ /определена на база общата площ на килията, наличното оборудване и
мебели и броя на настаняваните в нея лица/, е била значително под 4 кв.м. за
всяко задържано лице. В помещението не е имало санитарен възел и течаща вода.
Достъпът до такива се осъществявал съгласно Заповед №Л-4102/06.10.2016г. на
Главния Директор на ГД „ИН“: от 06.00 ч. до 08.00 ч. – личен тоалет, почистване
и подреждане на килиите и закуска, от 17.30 ч. до 22.00 ч. – вечеря, личен
тоалет, хигиенизиране и почистване на помещенията. Когато със задържаните лица
не се извършвали ПСД, времето от 08.30 ч. до 17.00 ч. се ползвало от тях за
лично време, престой на открито, тоалет, свиждане и работа по поддържане на
чистотата и хигиената в ареста /съгласно т.3 от Справка изх. №361/15.02.2017г.
– л.51-52/. Ето защо за безспорно установена по основание съда приема
претенцията на ищеца касаеща липсата на санитарен възел и минимално изискуема
площ за обитаване.
Съдът приема за доказани твърденията на
ищеца, че в Следствен арест гр. Хасково бил извеждан на баня само по един път
седмично, което е в нарушение на чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, като тези
твърдения се доказват от показанията на разпитания по делото свидетел, който
сочи, че до банята имали достъп един
път в седмицата и не били ограничавани за времето в банята. Банята ползвали един
път в седмицата и през зимата, и през лятото. Не се случвало два пъти в седмицата да ползват
баня.
На следващо място, съдът приема за доказани твърденията, че провеждането на
престой на открито се извършвало в затворено помещение. Видно от цитираните
справки, престоят на открито на задържаните лица в арест Хасково се
осъществявал на оборудвано за целта помещение с размери 14.5 кв.м. с два
прозореца, осигуряващи свеж въздух и дневна светлина, като В., се ползвал от
правото си на престой на открито в размер на един час дневно за целия престой,
в обособеното за целта помещение. Посоченото в справките се потвърждава и от показанията на
разпитания по делото свидетел, който е заявил, че карето не било на открито, а
в една друга голяма стая, която се смятала за каре, като там ползвали телефони.
Свидетелят е уточнил, че всеки ден излизали в карето – стаята за престой за
час. От така събраните доказателства, безспорен е факта, че полагаемото на
арестантите „каре“ не се провежда на открито, а в затворено помещение, като
наличието на прозорци в същото не изпълва законово установените норми за
разходка „на открито“.
От данните по справката, сочещи наличието
на отваряем отвор на вратата на килиите към коридора за осигуряване на свеж
въздух, съда не достигна до извода за
наличието на възможност за приток на свеж въздух, доколкото същите
не представят наличието на пряк достъп
до естествено проветряване на арестантското помещение през коридора.
С оглед на гореизложеното, съдът приема за
доказани фактите досежно описаните в исковата молба санитаро- битови условия,
при които е бил поставен ищецът В.З.В. при пребиваването му в арест Хасково за
периода от 03.02.2016г. до 16.11.2016г. в частта им, касаеща липсата на
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, липсата на минимално
изискуемата се свободна жилищна площ в помещението, липсата на възможност за
естествено проветряване, неосигуряване на възможност за баня два пъти седмично,
като и непредоставяне на възможност за разходка на открито по един час дневно .
Като недоказани се приемат от съда
твърденията относно липсата на пряк
достъп на дневна светлина, доколкото от писмените доказателства по делото
/посочените по-горе справки/ се установява наличието на прозорец на външната
стена на килиите за осигуряване на слънчева светлина.
Като недоказани съдът приема изложените в
исковата молба твърдения, че през целия процесен период на ищеца не се
осигурявали постелъчни материали, а съществуващите такива не се изпирали и
подменяли. От показанията на разпитания по делото свидетел се установява, че
когато ищеца е влязъл в ареста, му били предоставени постелъчни материали, като
същите периодично се събирали за пране. Свидетелят изрично сочи, че имали
възможност, ако искат, да ползват лично постелъчно бельо. Посочил е също, че
след като ищецът е поискал да му бъде сменен чаршафа, му дали чисти чаршафи. Не
се излагат и твърдения В. да не е разполагал със собствени такива при престоя
му в ареста, с оглед на което, настоящият състав намира, че администрацията на
затвора не е била безусловно задължена с тяхното предоставяне за процесния
период, още повече, че видно от Справка с изх. № 1094/22.05.2017г. /л.79/,
спално бельо се предоставяло при заявено желание от страна на задържаните лица,
а пране на постелъчното бельо се извършвало периодично.
Недоказани останаха и твърденията, за
нарушение на чл.151, ал.2 от ЗИНЗС, за
липсата на извършвани процедури по дезинфекция и дезинсекция на помещенията, а
като резултат от това, арестът да е гъмжал от дървеници. Видно от изложеното в
описаните справки, поддържането на хигиената и чистотата на килиите е била задължение
на самите задържани лица. Средствата за санитарно-хигиенни нужди се осигурявали
от администрацията на службата. За процесния период в ареста Хасково били
извършени 37 проверки на хигиената и санитарния контрол, при които не били
констатирани нарушения. Освен ежедневното почистване и дезинфекциране на
килиите и общите помещения в ареста, периодично се извършвали и мероприятия по
дезинфекция и дезинсекция от оторизирани фирми. Съгласно Заповед №
Л-6399/20.07.2010г. за вътрешния ред в арестите на Главна Дирекция „Изпълнение
на наказанията“ – т.25.1. хигиената в помещенията и местата за общо ползване се
поддържала от задържаните лица ежедневно под контрола на командира на
отделение, дежурния по арест, а медицинския специалист към ареста извършвал
контрол, чрез проверка и давал предписания, които отразявал в дневника за
извършени проверки, предписания и контрол, а съгласно т.25.2 на същата заповед
килиите и общите помещения се дезинфекцирали два пъти годишно или при
необходимост под наблюдението и контрола на медицинските специалисти от
съответния сектор „Арести“. В РС „ИН“ Хасково хигиенните материали в периода м.
февруари – м. ноември 2016г. били закупувани чрез ОС „ИН“ Пловдив. Всички общи
арестни помещения се миели всеки ден с вода и дезинфекционни препарати.
Задържаните лица сами поддържали личната си хигиена и хигиената и чистотата на
килиите. За целта по график се осигурявали часове за хигиенизиране, къпане,
тоалет. Практиката наложила препарати и уреди за почистване да не се
предоставят на задържаните лица, от съображения за безопасност и сигурност на
тяхното здраве. В периода 03.02.2016г. – 16.11.2016г. дейности по ДДД били
извършвани три пъти от външна фирма – „ЧЕМИ ДДД“ ЕООД, гр. Хасково. За същия
период нямало дадени препоръки от медицинския специалист към ареста в тази
насока. Разпитаният по делото свидетел също сочи, че сами си почиствали килиите с препарати. Давали им
препарати. В деня за къпане, вземали материалите и чистели килията, като било
един път в седмицата. Свидетелят сочи, че материалите за почистване на килиите им
давали преди баня.
Не се доказаха и твърденията, че В. е имал проблеми със зрението,
получени в резултат на неосигуряване на минимално необходимите битови и
санитарно-хигиенни условия при задържането му в помещението, в което е бил
настанен в арест Хасково. Въпреки изрично предоставената възможност да бъдат
ангажирани доказателства в тази насока, ищецът не доказа изложените в исковата
молба твърдения в тази насока. Не се установи през процесния период В. да е
правил искане за предоставяне на здравна помощ или искане за извършване на
медицински преглед от специалист – офталмолог, както и не се представиха
медицински документи, удостоверяващи извършването на медицински прегледи на
ищеца от специалист – офталмолог. Освен това, видно от показанията на свидетеля
е имало осветление в
килиите, като го загасяли, когато помолят охраната. Пред свидетеля ищецът не казвал нищо, за това, че му пречи
осветлението и иска да отиде на лекар. Следва също да се отбележи, че в
приложената по делото Справка /л.119/ от 06.06.2017г. за лицето В.З.В., относно
проведените медицински прегледи по време на престоя му в Затвора – гр. Стара
Загора, изготвена от Директор МЦ към Затвора Стара Загора, изрично е записано,
че няма отразени офталмологични заболявания.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че битовите и санитарно-хигиенните условия, при които В.З.В. е бил
задържан в арест Хасково, в рамките на периода на исковата претенция
03.02.2016г. - 16.11.2016г., накърняват правата му по чл.29, ал.1 от Конституцията на Р. България и респ. от страна на администрацията на ГД
"Изпълнение на наказанията" е допуснато нарушение на чл.3 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на чл.2, т.3,
чл.3 и чл.43, ал.2 от ЗИНЗС.
Липсата на осигурени елементарни битови
стандарти от гл.т. на минимална обитаема площ, необходима за спокойното
биологично съществуване на всяко психично здраво човешко същество; пребиваването
заедно с други 2 души в помещение от 8.37 кв.м., съответно 8.64 кв.м., липсата
на пряк достъп до свеж въздух, липсата на постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода и произтичащата от това необходимост от 22:00ч. до 06:00ч. ищецът
да ползва предоставена кофа за облекчаване на физиологичните си нужди и
удовлетворяване на естествените си потребности в помещението, в присъствието на
останалите задържани лица, както и обстоятелството, че ищецът бил извеждан на
баня само по един път седмично, в нарушение на чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС,
неосигуряване на възможност за разходката на открито, неминуемо водят до
потискане и неблагоприятно засягане на личността. По степен и интензитет
създаденото на В.З.В. неудобство е такова, което може да бъде квалифицирано
като "причиняващо страдание и унижаващо достойнството", доколкото
минимално необходимата площ за живот и по - скоро нейната липса би могла да
рефлектира неблагоприятно върху психическото здраве на всеки човек. Дори и
обстоятелството, че ищеца е лице, задържано в арест Хасково, което по своето
естество предполага ограничаване свободното придвижване на лицето, същото не
следва да бъде поставяно в унизителни условия за изтърпяване на съответното
наказание. Така установените санитарно- хигиенни и битови условия, при които В. е бил принуден
да търпи наложеното му наказание, сами по себе си предполагат настъпването на
неблагоприятни последици от нематериален характер за ищеца.
Така установените санитаро - битови
условия, при които ищецът е задържан в арест Хасково за процесния период, са
довели до необосновано нарушаване на основни субективни права на В.З.В. и
общочовешки ценности, защитени от ЕКПЧ /право на хуманно отношение и на
уважение на присъщата на човешката личност достойнство/, като са рефлектирали
неблагоприятно върху личната му сфера. С оглед обичайните правила за условия на
живот, съответстващи на изискванията за хуманно отношение което да не накърнява
човешкото достойнство, условията, в които е бил поставен В. при престоя му в
арест Хасково, предвид кумулативния им ефект, следва да бъдат квалифицирани
като унизителни и нехуманни.
В контекста на съдебната практика на ЕСПЧ,
следва да се приеме, че ищецът е претърпял неприятни негативни изживявания,
квалифицирани като унизително и обидно отношение и нечовешко третиране. Пребиваването
за период около 9 месеца, заедно с още 1 до 2 лица в помещение от 8.37 кв.м.,
съответно 8.64 кв.м, част от която площ е заета от мебели и друг инвентар, не
може да не доведе до неблагоприятно засягане на личността, до накърняване на
човешкото достойнство и до физически болки и страдания.
Още повече предвид разпоредбата на чл.284,
ал.5 от ЗИНЗС, приложима на основание §49 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС /ДВ
бр.13/2017 г./, във връзка с ангажирането на отговорността на държавата за
вредите, причинени на задържани под стража лица от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС /вкл. и по
см. на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС - поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на мярката "задържане под стража", изразяващи се в липса
на достатъчно жилищна площ, осветление, проветряване, условия за двигателна
активност, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които
уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или
малоценност/, настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на
противното.
Установените в
производството условия, при които В. е задържан в арест Хасково, релевират
липса на осъществени елементарни хигиенни и битови стандарти и следва да бъдат
квалифицирани като нечовешко и унизително отношение и третиране по см. на чл.3
от ЕКПЧ.
При прилагането на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС
във вр. с §49 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС, съгласно която разпоредба в случаите по
чл.3, ал.2 от ЗИНЗС съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето
на условията, в които се е изтърпявало задържането под стража,
продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора, съдът приема, че увреждането в степента и
характера на преживените страдания от ищеца, има за последица унижаване на
неговото човешко достойнство и с това е налице нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и на
чл.3 от ЕКПЧОС.
При осъществяване на
правно - регламентирана дейност длъжностните лица от администрацията на ГД
"Изпълнение на наказанията" са нарушили и изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС. Действително, по делото няма данни за извършени умишлени действия или
бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в
неблагоприятни условия, до унизително отношение, което уронва човешкото
достойнство на задържаното под стража лице и до емоционални и физически
страдания. Липсата на подобна цел обаче не може категорично да изключи
нарушението на чл. 3 от ЕКПЧОС /Решение от 09.06.2005 г. на ЕСПЧ по делото И.И.
срещу България, Решение от 27.01.2015 г. на ЕСПЧ по делото "Нешков и други
срещу България" и др./. Освен това отговорността както по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, така и по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС във вр. с §49 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС, е
обективна - държавата отговаря за вредите, причинени от нейни органи или
длъжностни лица при изпълнение на административната дейност /вкл. от
специализираните органи по изпълнение на наказанията/, които вреди са последица
от незаконосъобразните им актове, действия и бездействия /вкл. от нарушения на
чл.3 от ЗИНЗС/, без значение дали са причинени виновно от тях, което отличава
този вид отговорност от деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД.
С оглед на
гореизложеното, съдът приема, че в случая негативните преживявания, физически и
емоционален дискомфорт на В.З.В., надвишаващи неизбежното ниво, макар и без
конкретно увреждане на здравето, доколкото са довели до унижаване на човешкото
му достойнство, представляват неимуществени вреди, причинени вследствие на
нарушение на изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС за осигуряване на условия,
обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на задържаните
под стража лица и зачитане на правата и достойнството им, което е рефлектирало
върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с
нормата на чл.3 от ЕКПЧ.
Кумулативно са налице елементите от
правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС във вр. с §49 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС, поради което
предявеният от В.З.В. иск срещу Главна Дирекция "Изпълнение на
наказанията", е доказан по основание.
Конкретният размер на
следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди /претендирано от
ищеца като такова в размер на 20 000 лв./, следва да бъде определен при
съблюдаване изискването на чл.52 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се
определя по справедливост. Понятието "справедливост" е морално-етична
категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Размера на
обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва
да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето
на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага
и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на
увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно
обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера
на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице. Следва да бъде съобразено и пилотното Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по
делото "Нешков и други срещу България", въвеждащо като насока за
определяне размера на паричната компенсация като форма на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди принципите. В случая, като се отчетат
обстоятелствата, съставляващи проявления на незаконосъобразната административна
дейност; периода на исковата претенция /времето, през което ищецът е бил
поставен в условия унижаващи човешкото достойнство/; предвид характера и
интензитета на породените страдания и негативни преживявания, без конкретно
увреждане на здравето /физическо или психическо/, при съобразяване на пилотното
Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото "Нешков и други срещу
България" и при прилагането на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС във вр. с §49 от ПЗР
към ЗИД на ЗИНЗС, съдът приема, че искът
следва да бъде уважен при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 1500 лв.
В останалата си част до размера на претендираното от
ищеца обезщетение от 20 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
При този изход на спора съгласно
разпоредбата на чл. 286, ал.3 от ЗИНЗС, ищеца има право на разноски, от които и
заплатено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска в размер
на 75 лв. /1500х1000/20 000/, предвид което такива следва да бъдат присъдени в
полза на В.З.В..
На ответника се дължат разноски в
производството единствено при пълно отхвърляне на иска или при оттегляне,
съобразно разпоредбата на чл. 286, ал.2 от ЗИНЗС. Доколкото в конкретния случай
липсват горепосочените предпоставки, неоснователна се явява претенцията на
процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски. С оглед
цената на предявения иск и предвид заложените минимални стандарти на адвокатските
възнаграждения съгласно Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения, като неоснователно се явява и направеното от страна на
процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Водим от горните мотиви Административен съд Хасково
ОСЪЖДА Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. С., бул.
"Ген. Н. С." № ***, на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС във вр. с §49
от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС, да заплати на В.З.В. ЕГН **********, сумата от 1500
/хиляда и петстотин/ лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, представляваща
обезщетение за претърпени от В.З.В. неимуществени вреди, от нарушения на чл. 3,
ал.2 от ЗИНЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.З.В.
срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София иск в
останалата му част и до размера на претендираното обезщетение от 20 000 лв., като
недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. София, бул.
"Ген. Н. С." № *** да заплати на В.З.В. ЕГН **********, сумата
от 75 лева, представляващи разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: