№ 191
гр. Ловеч, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20254310200209 по описа за 2025 година
С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство - Серия К №9485399 издаден от ОД на МВР Ловеч на П. И. Г., ЕГН
********** от с. С. е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 във вр с ал.1,
т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 800,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
за това, че на 31.07.2024 г. в 15:36 часа в гр. Ловеч, път 401, км. 28+200, м-т "Синан тепе" с
АТСС ARH CAM S1 насочено в посока гр. Ловеч, снимащо в двете посоки при максимално
разрешена скорост за населено място 50 км /ч, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и приспаднат
толеранс от 3 км или 3 % при разрешена скорост от 50 км/ч е установена скорост от 82 км /ч,
като е налице превишаване на разрешената скорост с 32 км/ч. Посочено е, че нарушението е
извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ
К/8672254 на 03.07.2024 г., с МПС Т.В. вид ЛЕК АВТОМОБИЛ регистрационен номер **
**** ** и че същото е установено и заснето с автоматизирано техническо средство №
120cd3d.
Срещу Електронния фиш в законоустановения срок, е подадена жалба от П. И. Г., в
която излага, че не е съгласен с направените в ЕФ констатации и впоследствие наложеното
му наказание и ги оспорва изцяло поради следните доводи: Сочи, че процедурата по
започване на административно наказателно производство с издаване на електронен фиш е
изключение от общите правила на ЗАНН, касаещи поставяне на началото му с АУАН и
завършването му с наказателно постановление /чрез създадената нова ал.4 на чл.189 ЗДвП/ и
че в чл.189, ал.4 от ЗДвП са посочени изрично условията, които следва да са налице
кумулативно, за да се издаде електронен фиш както са посочени и реквизитите които трябва
да съдържа електронния фиш а именно: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
1
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното и заплащане. Сочи, че видно от връченият му електронен фиш от
описателната част не ставало ясно мястото на извършеното от него нарушение като място за
извършване на нарушението било описано гр. Ловеч, път 401, км 28+220, местност „Синан
тепе", което не е обичайния и приет начин за описание и конкретизиране на място на
извършеното нарушение и води до неяснота на допуснато нарушение като още повече
липсва и описание на това в каква посока се е движил управлявания от мен автомобил.
Сочи, че щом се твърди, че допуснато нарушение е в рамките на населено място, то следва в
ЕФ да се посочи и конкретизира улица, булевард или трайно разположен обект от които да
става видно къде е точното място на извършеното от мен нарушение. Сочи, че изискването
на закона за посочване на точното място на нарушението имало важно значение с
оглед на защитата му като нарушител. На следващо място сочи, че в електронния фиш
липсва надлежно описание на нарушението, каквото изискване има в чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Сочи, че действително е налице утвърден образец на фиша, но че в случая описанието на
нарушението се изчерпвало с посочване единствено на дата и място на нарушението и
стойности на „разрешена" и „установена" скорост и на самото превишение. Сочи, че в
конкретния случай описанието на нарушението не позволява еднозначен извод относно
точния вид на нарушението и съответно дали същото правилно е квалифицирано по чл.21,
ал.1 от ЗДвП и наказано по чл.182, ал.4, вр.1,т.4 от ЗДвП и че това налага извод за
опорочаване на фиша и на това основание. Излага, че според обстоятелствата, изложени в
ЕФ, нарушението е извършено от него при условията на повторност и е санкциониран на
основание чл. 182, ал.4 от ЗДвП, който предвижда, че когато нарушението по ал.1, т.1-5 е
повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за
повторно нарушение по ал.1, т.6 и ал.3, т.6 - предвидената за съответното нарушение глоба в
двоен размер и лишаване от право де се управлява моторно превозно средство за срок от три
месеца. Сочи, че в обжалвания електронен фиш не е посочено конкретно по коя от
изброените хипотези е извършено повторно нарушението, за да мога да узная и разбера в
какво съм обвинен, респ. за какво точно съм санкциониран. Сочи, че нарушените законови
разпоредби следва да бъдат посочени конкретно, без всякакво съмнение, като не могат да
бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика. Сочи, че в случая в диспозитива
на ЕФ липсва конкретно посочване по коя от изброените в нормата на чл. 182, ал.4 от ЗДвП
хипотези на повторност е извършено нарушението и не е ясно на коя разпоредба се е
позовал наказващият орган, за да наложи санкция в този размер, още повече, че в случая е
приета повторност на нарушение, за което не е налице текстово описание. Счита че при
издаването на ЕФ са допуснати нарушения на изискванията на чл.189 ал.4 вр. с чл. 182 ал.4
от ЗДвП, които водят до непълнота на фактическото и правното обвинение, като по този
начин се препятства и правото му на защита. Сочи, че съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП
електронния фиш трябва да съдържа описание на нарушението и нарушените разпоредби, а
в конкретния случай предвид описанието на фактическия състав на чл.182 ал.4 от ЗДвП.
Счита, че в него има непълнота както по отношение на съставомерните елементи, така и
досежно правната квалификация на нарушението. Сочи, че административно наказателната
разпоредба на чл.182 ал.4 от ЗДвП е бланкетна и по-тежко наказуем състав за нарушения на
чл.182 ал.1 т.1-6, ал.2 и ал.3 т.1-6 от същия закон, извършени в условията на повторност,
поради което е необходимо да се посочи съответната разпоредба, на основание на която
лицето вече е било санкционирано. В тази връзка сочи, че в електронния фиш е следвало да
се впише наказателното постановление или електронния фиш, с които вече е наложено
административно наказание за нарушение на някоя от хипотезите по чл.182 ал.1, ал.2 или
ал.3 от ЗДвП с оглед възможността за проверка на законосъобразността на определеното по-
тежко наказание за деяние, в условията на повторност. Сочи, че действащата редакция на
чл.189 ал.4 от ЗДвП и визираното в чл.182 ал.1 т.1 т.6 и ал.3 т.6 от същия закон кумулативно
2
наказание „лишаване от право" са още един аргумент за необходимостта да бъде
конкретизиран състава на разпоредбите към които препраща чл.182 ал.4 от същия закон.
Сочи, че съгласно действащата редакция на чл.189 ал.4 от ЗДвП електронни фишове не се
издават за нарушения, за които е предвидено и наказание „лишаване от право да се
управлява МПС". Всички тези факти и разпоредби е следвало да бъдат част от
съдържанието на електронния фиш на основание чл.189 ал.4 вр. с чл.182 ал.4 от ЗДвП, а
липсата им сочи на абсолютно основание за неговата отмяна поради съществено нарушение
на правото на защита, препятстващо и съдебния контрол за законосъобразност на
наложеното административно наказание в тази връзка Решение №46 постановено по КАНД
№3/2018 година по описа на Адм.съд Стара Загора. С оглед на гореизложеното моли съда
да отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят П. Г., редовно призован, се явява лично и моли
съда да отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен, в която насока излага подробни
аргументи. Акцентира на обстоятелството, че в протокола, приложен към делото не е
удостоверено, че е процесното АТС е законосъобразно преведено в работен режим на
твърдяното място, от където и че нарушението не е безспорно доказано. Сочи, че не са
удовлетворени изискванията, посочени в Наредбата за работа с технически средства, тъй
като представеният по делото протокол, не отговаря на приложението, което е посочено от
законодателя в съответната Наредба и не съдържа всички реквизити, утвърдени с Наредбата
- образец. Сочи и че не е спазено изискването на чл.10 от Наредбата, а така също и на
инструкция №8121з-749 за реда и организацията за осъществяване на контрол на пътното
движение, в които нормативни документи изрично е посочено, че за всяко място на контрол
се изготвя протокол на място и въведените данни трябва да са въведени ръкописно. Сочи, че
в приложения протокол няма място на извършване на нарушението и че въведените данни
не са ръкописно въведени, а на компютър, което от своя страна водело до съмнение, дали
попълнените данни отговарят на данните от извършения контрол и дали въпросното
техническо средство е било правилно настроено. Сочи че в протокола са посочени
обстоятелства относно мястото на нарушението и контролът на скоростния режим, които са
отразени неточно, тъй като мястото на извършване на нарушението, според отразеното в
протокола е в района на общинската пътна мрежа, път 401, км 28+200. А от справка,
изискана от ОПУ, се установявало, че посоченият пътен участък не е част от общинската
пътна мрежа, а е част от РПМ и се характеризира като път трети клас, а тези пътища се
различават от общинските пътища. Сочи и че не ставало ясно в конкретния случай къде е
констатирано нарушението - на общински път или на третокласен път, както и къде е
заснето това нарушение. Сочи и че от писмените доказателства по делото не се установявало
на какво се дължи ограничението на скоростта от 50 км/ч, дали на наличието на табела
„Начало населено място“ или за наличието на някакъв друг знак В26 за ограничение на
скоростта, с което отново счита, че са нарушени правата му, предвид на което моли
обжалвания ЕФ като незаконосъобразен да бъде отменен.
Издателят на обжалвания ЕФ – ОД на МВР Ловеч - редовно призован, не изпраща
представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е
3
процесуално допустима, но по същество е неоснователна.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано
лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова - ДВ,
бр.10 от 2011 г.) Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата
срещу електронния фиш се подава в 14 - дневен срок от получаването му, а когато е
направено възражение по ал. 6 - в 14 - дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране
на фиша. По делото са ангажирани доказателства от жалбоподателя и наказващият орган,
относно преценката за допустимостта на подадената жалба, от които се установява, че
жалбата е депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради което е допустима.
Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми
съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано, че
жалбоподателят Г. е извършил административно нарушение, което е квалифицирано по чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 82 км/ч при
разрешена скорост от 50 км/ч, за населено място, т. е. превишение от 32 км/ч. Представена е
като доказателство по делото и разпечатка от използваното техническо средство, от която се
установява, че разрешената скорост за пътния участък е 50 км/ч , съгласно чл.21, ал.1 от
ЗДвП, видно от представената схема на пътния участък и съответства на зададената скорост
в протокола за използване на АТСС. Посочено е и мястото на извършване на нарушението –
гр. Ловеч, път 401, км. 28+200, м-т "Синан тепе", което е пътният участък, автоматично
изписан в снимковия материал, както и в протокола за използване на АТСС. От снимковия
материал се установява и точното отстояние на автомобила от АТСС – 85 метра, като на
снимковия материал е отразено, че автомобилът е отдалечаващ се. Безспорно е и
обстоятелството, че нарушението е извършено в населено място, съгласно представената
схема. Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал, като същия е
годно доказателствено средство. От приложения снимков материал е видно, че установената
превишена скорост е 85 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3 км. или 3% толеранс –
82 км/ч, като тази скорост е отразена в обжалвания ЕФ, и в същия изрично е отразено, че е
отчетен толеранс от 3 км. или 3%, от което следва, че при издаване на обжалвания ЕФ
наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег. номер
на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост.
Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено,
поради което направените възражения се явяват неоснователни.
От словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено
се установява, че нарушението е извършено в населено място гр. Ловеч, път 401, км. 28+200,
м-т "Синан тепе", като правилно е посочена разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, в която е
регламентирана забраната да не се превишава стойността от 50 км/час за населено място.
Тази забрана е въведена по силата на закона – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и именно това е
конкретно нарушената норма от закона, съобразно останалите изложени в обстоятелствената
част на ЕФ и установени в хода на настоящето производство факти.
От обективна страна жалбоподателя като водач на МПС по смисъла на &6, т. 11 от ДР
4
на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, със скорост от 82 км/ч., в пътен участък,
за който стойността на скоростта, която не е трябвало да се превишава е била 50 км/ч.
предвид на това, че нарушението е извършено в населено място, видно от снимковия
материал. Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил
е бил засечен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС
тип "ARH CAM S1", одобрена на 07.09.2017 г., със срок на валидност до 07.09.2027 г., която
фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час,
посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 издаден от БИМ на
07.09.2017 г., протокол за проверка № 068-СГ-ИСИС от 21.05.2024 г., от които се установява
по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство
№120CD3D. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото
средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на
скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е,
че е посочено и мястото на извършване на нарушението.
Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е
обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.
ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за
форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са
неприложими по отношение на ЕФ. Освен това според Тълкувателно решение № 1/26
февруари 2014 година по т. д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната
дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН,
възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно
чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на
собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От
гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което
като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от
имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния
фиш следва да намери проява общият принцип, че административно наказателната
отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване
по аналогия /чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове/.
5
Съдът намира, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания,
изчерпателно посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. ЕФ е издаден от ОД на МВР – Ловеч, която
именно дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на
нарушението.
От представените писмени доказателства по делото се установява, че разпечатката е
свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР
Ловеч, който е прегледал записа от камерата, и е попълнил и издал обжалвания ЕФ на
07.08.2024 г. Видно от снимковия материал автомобилът е заснет с превишена скорост на
31.07.2024 г., като това именно е датата на извършване на нарушението, която е посочена и в
ЕФ.
В ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички
елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег.
номер на автомобила, с който е извършено нарушението, разрешена и установена скорост.
Обстоятелството, че нарушението е извършено в населено място изрично е отразено в ЕФ,
поради което направените в тази насока възражения се явяват неоснователни.
При издаване на ЕФ е спазена и процедурата, същият да бъде предявен на
собственика на МПС, с което е извършено нарушението, като видно от справката за
собственост, автомобилът е собственост на жалбоподателя Г.. Разпоредбата на чл. 189, ал. 5
от ЗДвП регламентира, че "Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1
или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените
от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и
правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се
издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Жалбоподателя Г.,
видно от събраните по делото доказателства е получил обжалвания ел. фиш, но не е оспорил
констатациите по него и не е депозирал декларация, от която да се установява, че не той, а
друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата, с оглед на което правилно е
ангажирана неговата отговорност, като собственик на МПС, с което е извършено
нарушението.
Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., като в тази връзка по делото АНО е представил Протокол с рег. № 906р-
7618/01.08.2024 г., по описа на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Ловеч,
удостоверяващ използването на споменатото мобилно техническо средство на 31.07.2024 г.,
от който е видно къде е било разположено техническото средство, в какъв режим е работело
същото, посока за задействане /в двете посоки/, контролирана скорост, т. е. спазени са
изискванията на чл. 10 от Наредбата, поради което направените в тази насока възражения от
страна на жалбоподателя се явяват неоснователни. От цитирания протокол се установява, че
АТСС е въведено в експлоатация на 31.07.2024 г. в 15.30 часа и е работило до 17.10 часа,
6
като са установени 5 броя нарушения. Протоколът съдържа всички предвидени в Наредбата
реквизити, поради което съдът го цени като годно доказателствено средство. От
съдържанието на същия се установява, освен мястото на което е бил извършван контрола на
пътното движение, времевият отрязък, през който системата е работела в контролирания
участък, но и режимът на измерване, който в случая е бил стационарен, както и че
движението е било контролирано и в двете посоки. При това положение, отразените в
протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата данни следва да се приемат за доказани, тъй като
същия има характера на официален удостоверителен документ, който е съставен от
длъжностно лице, в кръга на службата му. Протоколът е попълнен ръкописно и съдържа
данни за служителя от "Пътна полиция", който е попълнил отразените в него факти, като на
определеното място същият е вписал името и фамилията си, след което документът е
официално заведен с регистрационен номер, поради което и няма съмнение кой е неговия
автор. В протокола за използване на АТСС е отбелязано и неподвижността на режима на
измерване, тъй като е попълнена графа "стационарен" режим на измерване.
Конкретизираният по недвусмислен начин в протокола времеви отрязък, през който
системата е работила налага извод, че непосочването на конкретните номера на първото и на
последното изображение, които са били заснети, не съставлява достатъчно основание да се
приеме, че процедурата по издаване на електронния фиш е опорочена или материалния
закон е приложен неправилно, след като възпроизведения час на заснемане на автомобила
във вещественото доказателство – 15.36 часа попада в периода, през който системата е била
експлоатирана – от 15.30 часа до 17.10 часа.
Съдът намира, че правилно в случая е издаден ЕФ, а не АУАН. Разпоредбата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП/ Изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017
г., действащ към момента на нарушението/ гласи: "При нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. " Съгласно легалната
дефиниция по § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015 г. /, "автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни
– прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край
на работния процес. На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП Министърът на вътрешните работи
е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата /обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г. /. С посочената Наредба се уреждат условията и
редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 8121з-
7
532 от 12.05.2015 г., стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и
системи /АТСС/ заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения – видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за
движение, като е регламентирано, че за установените от АТСС нарушения на правилата за
движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва
извода, че към датата на нарушението и към настоящия момент нарушенията на правилата
за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен фиш не
само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством
мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Нормативно
установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване, автоматизирания
режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и
изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/, съответстват на изискванията,
залегнали в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВАС.
Разрешението, дадено в посоченото Тълкувателно решение /в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само
със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автоматизирано в отсъствие на контролен орган/, се основава на наличието на непълнота в
нормативната регламентация към момента приемане на ТР от гледна точка липсата на
изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства, като е
прието, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед
спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП /обн. ДВ бр. 19 от
13.03.2015 г.) и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г. /, съдът приема, че издаването на
електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на ЗДвП
е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, функциониращи автоматично, при условие, че са
изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Съдът намира, че не е необходимо в ЕФ да присъстват данни за обозначаване на
пътната отсечка, където е засечена скоростта със знак за видеонаблюдение, каквото е било
изискването на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП, тъй като цитираната разпоредба е изменена/ ДВ,
бр. 54 от 2017 г.; ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г. / и не предвижда обозначаване
на местата за видеоконтрол на скоростта. Отменена е и т. 8 на чл. 165, ал. 2 от ЗДвП, както и
чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Присъствието или отсъствието на контролен
орган в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и
обективността на установяване и заснемане на нарушението, още повече, че в случая АТС
не се е намирало в патрулния автомобил, а е било стационарно прикрепено в близост до
пътя/видно от представената снимка / л.15 от делото/. Контролният орган няма никаква
8
възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на
нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство.
Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се
извършва напълно автоматично от системата радар – камера – компютър.
Съдът намира, че категорично от доказателствата по делото се установява, че
измерената от системата скорост е от автомобила на жалбоподателя Г.. Съгласно
ръководството на потребителя за експлоатация на техническо средство АТСС ARH CAM S1,
всяко регистрирано нарушение е съпроводено от 5 последователни снимки от камерата на
ARH CAM S1, като само на снимката, направена по време на самото измерване на скорост,
има данни за измерена скорост и дистанция до измерваното МПС, като тази снимка може да
бъде използвана еднозначно за определяне на нарушителя в случай, че в снимката е заснето
повече от едно МПС. В ъглите на всяка снимка има маркери, които указват положението на
лазерния лъч върху полето на наблюдението на камерата, като съединяване на линиите на
маркерите указват с точност местоположението на лазерния лъч върху МПС. В случая от
приложения по делото снимков материал се установява, че процесното техническо средство
е извършвало измерване на скоростта на МПС, движещи се и в двете посоки. За пълнота
следва да се посочи, че принципът на действие на техническото средство е такъв, че
индикаторът "скорост" показва скоростта и посоката на движение на най-бързо движещото
се МПС от транспортния поток в диапазона на измерване, като системата за видеоконтрол за
нарушенията на правилата за движение обективно, без каквато и да е човешка намеса,
идентифицира и посочва автомобилът, който се движи с превишена скорост. В конкретния
случай системата за видеоконтрол обективно и недвусмислено е посочила, че автомобилът,
движещ се с превишена скорост за съответния пътен участък е този, управляван от
жалбоподателя, като средството за измерване може да фиксира скорост като посочи кое е
най-бързото МПС, дори ако автомобилите са повече от един и не се влияе от наличието на
други ППС. Така, че ако автомобила не се е движел с превишена за контролирания участък
от пътя скорост, то той е нямало да бъде заснет.
От представеното по делото заверено копие на снимка за временно поставено АТСС
се установява мястото на което е било позиционирано автоматизирано техническо средство
"АRH CAM S1", което напълно отговаря на изискванията посочени в чл. 10, ал. 3 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Настоящият състав счита, че категорично е установено и авторството на
деянието. Автомобилът е заснет с мобилна камера за превишена скорост и снимката е
приложена по делото, като върху нея са посочени датата и часът на нарушението, поради
което и направените в тази насока възражения съдът намира за неоснователни. За пълнота
следва да се посочи, че принципът на действие на техническото средство е такъв, че
индикаторът „скорост“ показва скоростта и посоката на движение на най-бързо движещото
се МПС от транспортния поток в диапазона на измерване, като системата за видеоконтрол
за нарушенията на правилата за движение обективно, без каквато и да е човешка намеса,
9
идентифицира и посочва автомобилът, който се движи с превишена скорост. В конкретния
случай системата за видеоконтрол обективно и недвусмислено е посочила, че автомобилът,
движещ се с превишена скорост за съответния пътен участък е този, управляван от
жалбоподателя, като средството за измерване може да фиксира скорост като посочи кое е
най-бързото МПС, дори ако автомобилите са повече от един и не се влияе от наличието на
други ППС. Така, че ако автомобила не се е движел с превишена за контролирания участък
от пътя скорост, то той е нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателя не ангажира
доказателства, които убедително да оборват тези, които са представени от административно
наказващия орган. Не може да има съмнение, че нарушението е установено на посочените в
електронния фиш дата, място и час. Това обстоятелство се потвърждава от генерираните
координати №43.142200 24.730600, кореспондиращи с изричното пояснение в Протокол рег.
№ 906р-7618/01.08.2024 г. и в самия ЕФ.
Съгласно чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон
определени от министъра на вътрешните работи служби имат право при установяване на
нарушения на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
регистрационния номер на моторното превозно средство. Условията и редът за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.165, ал.3 от ЗДвП) - Наредба
№8121з-532/12.05.2015 г. Съгласно чл. 90 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда
и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, издадено
от министъра на вътрешните работи, с автоматизирани технически средства и системи могат
да работят служители на МВР, преминали обучение за работа с тях по ред, определен със
заповед на главния секретар на МВР. Обработката на нарушенията, заснети с АТСС, и
издаването на електронни фишове, се извършват от служители на МВР, определени от
ръководителите на службите за контрол по чл. 165 от ЗДвП. По делото няма въведени данни,
които да внасят съмнение относно компетентността на служителите да извършват дейността
по контрол на пътното движение. От представените от АНО, приети и вложени по делото
писмени доказателства: заверено копие на протокол рег. №906р-448/17.01.2022 г. за
запознаване на служителите от сектор „Пътна полиция“, група „ОДПКПД“ относно
утвърждаване на „Организационно-технологични правила за работа с АТСС, модел „ARH
САМ S1“; заверено копие на сертификат на В.Р.Д., относно преминато обучение за работа с
АТСС, модел „ARH САМ S1“; заверено копие от ежедневна форма на отчет за 31.07.2024 г.;
заверено копие от ежедневна ведомост на личния състав от група „ОДПКПД“ при сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР – Ловеч; удостоверение с рег. №295р-8491/28.05.2025 г.,
относно заеманата длъжност на мл. авт-р В.Р.Д.; график рег. №906р-7314/22.07.2024г.;
удостоверение УРИ 295р-8495/28.05.2025г.; формуляр за изготвяне на длъжностна
характеристика на длъжността „Полицейски инспектор VI-IV степен“; копие на пощенски
плик; съпроводително писмо рег. №906000-10731/04.06.2025г. /наш вх. №6812/05.06.2025г./
от ОД на МВР Ловеч, Сектор „ПП“ Ловеч, ведно с график рег. №906р-6242/26.06.2024г., се
установява, че служителят, който е изготвил Протокол с рег. № 906р-7618/01.08.2024 г., по
10
описа на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Ловеч, В.Д. е заемал длъжността
младши автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОД на МВР Ловеч, който е преминал
първоначално обучение за работа със стационарна преносима система за контрол на
скоростта модел ARH CAM S1, като доказателство за това по делото е приет Сертификат
№AR2H13012022647, издаден на 13.01.2022 г.
Съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. С този принцип законът придава на
АУАН, респект. ЕФ значението на доказателствено средство, което може да бъде
опровергано от събраните в хода на съдебното или административното дирене доказателства
или да бъде изключено от доказателствения материал, ако бъде проведено успешно
оспорване на посочените в него обстоятелства. В обстоятелствената му част ЕФ е
доказателствено средство, което съдът е длъжен да цени като приеме за осъществени
посочените в него съставомерни факти, освен ако същите бъдат опровергани от събраните
по делото доказателства, включително представените от АНО. В случая описаните в
обстоятелствената част на ЕФ факти не бяха опровергани.
Релевираните с жалбата доводи и възражения от жалбоподателя Г. не бяха
подкрепени с каквито и да било доказателства в хода на съдебното производство, поради
което съдът ги намира за неоснователни и голословни.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че законосъобразно АНО е преценил с
оглед данните по преписката и събраните доказателства, че именно жалбоподателя Г. следва
да отговаря за описаното в електронния фиш нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП.
В съдържанието на обжалвания ЕФ е посочено, че нарушението е извършено в
условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ Серия К №8672254 на
03.07.2024 г. По делото са представени от АНО справка от АИС АНД /за връчен ЕФ и за
платен ЕФ/ и копие на ЕФ Серия К№8672254 издаден от ОД на МВР Велико Търново, от
които е видно, че същия е издаден на 15.02.2024 г., връчен е бил на жалбоподателя на
18.06.2024 г., платен е, и е влязъл в сила на 03.07.2024 г. От съдържанието на приетия като
доказателство по делото ЕФ Серия К№8672254 издаден от ОД на МВР Велико Търново се
установява, че жалбоподателят е бил санкциониран за извършено от него на 24.05.2023 г. в
15.32 часа в обл. В. Търново, общ. Полски Тръмбеш, с. Петко Каравелово на ПП- I – 5,
км.76+800 до бившата бензиностанция Петрол в посока гр. Русе нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП му е била
наложена глоба в размер на 50.00 лева.
Съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по
вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов
водач. Съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в
11
сила наказателно постановление. С оглед разпоредбата на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП е важно
да се докаже, че ЕФ се отнася за "същото по вид" нарушение, а именно за управление на
превозно средство над разрешената скорост за движение. Без значение е дали деянието е
извършено в или извън населено място, дали с един и същ или с различен автомобил, дали
при едно и също или различно превишение на скоростта. Важно е видът на нарушението да
е един и същ, поради което и направените в тази насока възражения се явяват
неоснователни. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че процесното
нарушение, извършено на 31.07.2024 г., попада в рамките на едногодишния срок по § 6, т. 33
от ЗДвП и е повторно извършено.
Изложеното мотивира заключение, че установените факти правилно са подведени от
административно наказващия орган под нормата на чл. 182, ал. 4, във вр. с чл.182, ал.1, т.4
от ЗДвП тъй като изпълват всички елементи от хипотезата й, и законосъобразно
отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание този по-тежко квалифициран
състав на нарушение. За констатираното нарушение – превишаване на разрешената
максимална скорост в населено място, извършено повторно, санкцията се съдържа в
разпоредбата на чл. 182, ал. 4, вр. ал.1 от ЗДвП, а именно двоен размер на предвидената за
съответното нарушение глоба, индивидуализирана в зависимост от стойността на
превишението на скоростта. В случая скоростта е превишена с 32 км/ч. /стойност, получена
след приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на
движение/, поради което за нарушението е приложима санкцията по т. 4 от визираната
разпоредба. За повторно нарушение по чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП, каквото е процесното,
наказанието е в двоен размер, с оглед разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП, т. е. 800.00 лева,
каквото е наложено на жалбоподателя Г..
По изложените съображения, съдът намира, че обжалвания електронен фиш е
законосъобразен и като такъв следва да бъде изцяло потвърден.
Разноски по делото не са претендирани и от двете страни.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство - Серия К №9485399 издаден от ОД на МВР Ловеч, с
който на П. И. Г., ЕГН ********** от с. С. е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с
чл.182, ал.4 във вр с ал.1, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 800,00 лева за извършено
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд
по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
12
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
13