№ 430
гр. Пазарджик, 26.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно
гражданско дело № 20255200500426 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Жалбоподателят Х. ГГ. Д., редовно призован се явява лично. Не се явява
жалбоподателката Г. С. Д., редовно призована. За двамата жалбоподатели се
явява адв. К. С., редовно упълномощен.
Ответникът по делото Н. С. не се явява редовно призована. За нея се
явява особения представител адв. И. П..
Адв. С.: - Да се даде ход на делото.
Адв. П.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение №2.......г., постановено по гр.д.№.......г. по описа на РС- В. са
осъдени, на основание чл.109 ЗС, Х. В. Д., с ЕГН ********** и Г. С. Д., с ЕГН
********** и двамата с адрес: гр.В., ул.“Ц.С.“ №33К, ет.2, ап.15, да премахнат
монтираното от тях ПВЦ преграждение с врата на етажната площадка,
намиращо се до входната врата на имота на ищцата Н. А. С., с ЕГН
**********, с адрес: гр.В., ул.“Ц.С.“ №33- К, ап.14, представляващ
1
Апартамент №14, със застроена площ от 57кв.м., СОС с идентификатор .........,
по КККР на гр.В., с адрес: гр.В., ул.„Ц.С. “ № 33К, ет.3, ап.14.
Осъдени са Х. В. Д., с ЕГН ********** и Г. С. Д., с ЕГН ********** и
двамата с адрес: гр.В., ул.“Ц.С.“ №33К, ет.2, ап.15, да платят на Национално
бюро за правна помощ сумата от 300лв. разноски за допусната правна помощ
във вид на процесуално представителство, на основание чл.95 от ГПК.
Осъдени са Х. В. Д., с ЕГН ********** и Г. С. Д., с ЕГН ********** и
двамата с адрес: гр.В., ул.“Ц.С.“ №33К, ет.2, ап.15, да платят на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС- В. сумата от 420лв., от които 300лв. хонорар
на вещо лице и 120лв. държавна такса, както и 5лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от страна на Х. В. Д. и
Г. С. Д., чрез пълномощника им адв.К. С.. В нея последните изразяват
недоволството си от постановеното решение, като се счита, че решението е
неправилно, поради допуснати съществени нарушения, материалния закон и
необоснованост.
Твърди се, че решението е недопустимо. В този аспект се визира, че още
с отговора по чл.131 от ГПК, защитата е направила възражение за
недопустимост на предявения иск по общия исков ред, с правно основание
чл.109 от ЗС.
Сочи се, че спорът между страните е за премахването на алуминиевата
дограма, от около 1,974кв.м. от коридор /обща част от етажна собственост на
входа/ поставена пред входната врата само на ответниците.
От страна на защитата се приема, че има специален ред предвиден в
ЗУЕС /Закон за етажната собственост/, който изключва прилагане на общия
исков ред, като се цитира чл.11, ал.1, т.10, б.“и“ от ЗУЕС.
Твърди се, че по делото е представен протокол от общо събрание на ЕС,
проведено на 16.09.2024г,. в който етажните собственици в т.3 от дневния ред
по искане на ищцата по делото- Н. С., да бъде премахната поставената
алуминиева врата пред входа на неговия апартамент №15, ОСЕС е взело
решение- поставената врата от Х. Д. пред собствения му апартамент №15 да
остане, като от всички гласували, само ищцата Н. С. е гласувала с „не“..
Протоколът е подписан, решението на ОСЕС от 16.04.2024г. не е обжалвано
пред съда и е влезнало в законна сила.
2
Визира се, че към момента са налице две противоречиви решения-
Първото е на общото събрание на ЕС и съответно решението на районния съд,
с което е постановено, вратата да бъде премахната.
Счита се, че решението следва да бъде обезсилено, тъй като е налице
решение по специалния закон и ред предвиден в закона за управление на
етажната собственост.
Относно неправилността на обжалваното решение се твърди, че за
основателността на иска по чл.109 от ЗС е необходимо да се установи по
безспорен начин, че със свои действия ответниците пречат на ищеца да
използва собствеността си, като създават неудобства по- големи от
обикновените.
Цитира се т.3 от ТР №4/06.11.2017г. по т.д.№4/2015г. на ОСГК.
Твърди се, че в нарушение на ГПК, необосновано съдът е приел, че с
поставянето на дограмата пред входната си врата ответниците са създавали
пречки. Не е кредитирал отделните писмени волеизявления на етажните
собственици в които те са дали съгласие за поставянето на вратата. Не е
кредитирано заключението на вещото лице в т.4 в което е посочено, че
поставената врата се отваря навътре към ап.15 и не създава затруднение при
обслужване на ап.14 /на ищцата/. Не е кредитирал решението на общото
събрание, с които етажните собственици са решили поставената врата да не
бъде премахната. Кредитирал е показанията на св.Керинчев, който също
заявява в разпита си пред съда, че той е обърнал вратата да се отваря навътре
за да не пречи на ищцата, чиято входна врата се отваря навътре.
Сочи се, че без да обсъди защо не дава вяра на тези доказателства, съдът
е стигнал до извода, че има установено преграждане на част от коридора, което
възпрепятства достъпа на ищцата до външната стена на апартамента, което
нарушава правото на собственост на ищцата.
Визира се, че липсват мотиви от страна на съда, това възпрепятстване
/неудобство/, създава ли пречки по- големи от обикновените/, съгласно ТР
№4/2017г. на ВКС /тъй като и двамата разпитани свидетели са доказали, че
при възникнал теч в кухнята на един от двата апартаменти през 2022г.,
достъпа на майстори и на двете страни е бил безпроблемен, с оглед интереса
на страните за бързото му отстраняване.
Приема се, че ако е обсъдил всички събрани писмени и гласни
3
доказателства, заключението на вещото лице, включително и обясненията му
в открито съдебно заседание, с оглед представения ВИК проект представен от
Община В., съдът е щял да стигне други изводи, а именно поставената
алуминиева врата, пред входната врата на ответниците не създава пречки по-
големи от обикновените.
Искането е да се обезсили обжалваното решение, като недопустимо и се
прекрати производството по делото. При условията на евентуалност се иска да
се отхвърли предявения иск изцяло.
Моли се за присъждане на разноските по делото, за двете инстанции.
В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- Н. А.
чрез особения й представител И. И. П. от АК- Пазарджик.
Счита се в същия, че подадената въззивна жалба е неоснователна и
недоказана, респективно обжалваното решение е правилно, законосъобразно и
обосновано. В тази връзка се сочи, че безспорно е установено, че е налице
незаконен строеж и съответно, че процесната преграда създава за ищцата
пречки да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем, по-
големи от обикновените.
Твърди се, че във въззивната жалба се излагат твърдения, които не
кореспондират със събраните доказателства, като изводите на
първоинстанционния съд е в пълно съгласие с трайната съдебна практика по
приложението на иска, с правна квалификация по чл.109 от ЗС.
Искането е за оставяне без уважение на подадената въззивна жалба и
потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт, като правилен и
законосъобразен.
Моли се за присъждане на разноските сторени пред двете съдебни
инстанции.
С Определение №...........г., постановено по гр.д.№.......г. по описа на РС-
В. е оставена без уважение молба, с вх.№971/12.02.2025г. от адв.К. С.,
пълномощник на ответниците Х. В. Д., с ЕГН ********** и Г. С. Д., с ЕГН
о********** и двамата с адрес: гр.В., ул.„Ц.С.“ №33К, ет.3, ап.14 за изменение
на Решение №2.......г. постановено по гр.д.№.......г. по описа на РС- В., в частта
за разноските.
Против това определение е постъпила частна жалба от Х. В. Д. и Г. С.
4
Д., чрез пълномощника им адв.К. С..
Твърди се, че съдът е приел, че цената на иска е 3000лв., която е
посочена с молба от ищеца по разпореждане на съда и оставяне на исковата му
молба без движение, която не е била оспорена в срок.
Сочи се, че тази молба не е връчвана на ответниците и последните няма
откъде да узнаят до първото заседание, че цената на иска е завишена в пъти.
По тази причина, същите не могат да направят и възражение в първото по
делото съдебно заседание и да оспорят посочената от ищцата цена на иска.
Твърди се, че съдът е приел, че с Разпореждане №1428/09.07.2024г. е дал
указания на ищцата, че този иск се определя от паричната равностойност на
разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на премахването
на дограмата по реда на чл.109 от ЗС.
Визира се, че неизпълнение на указанието от страна на ищцата е
основание за прекратяване на делото, евентуално за повторно оставяне без
движение на исковата молба, но не е и за приемане на нейното твърдение за
достоверно. Касае се за премахване на алуминиева дограма, от около
1,9774кв.м., а не за закупуване на нова дограма.
Твърди се, че съдът в нарушение на закона и задължителната практика е
приел, че за цената на всички искове е приложима ТР №4/2016г. по т.д.
№4/2014г. на ОСГК на ВКС- точка 1А, която касае изчисляването на
държавната такса по искове с правна квалификация по чл.42 от ЗН.
Неприложима е и т.1Б от същото ТР, защото тя касае определяне на
държавните такси не само по исковете за собственост, а и по всички искове,
които по отменения ГПК са били таксувани върху една четвърт от данъчната
оценка на имота- предмет на иска или на договор, за които се събира ДТ върху
¼ от цената на иска, а не 4% върху цената на иска.
Сочи се, че в случая е приложимо ТР №4/06.11.2017г. по т.д.№4/2015г.
на ОСГК на ВКС- т.1, в която последния е разяснил, как съдилищата да
определят ДТ по исковете с правно основание чл.109 от ЗС.
Твърди се, че в случая посочената цена на иска от 3000лв. е недоказана
от ищеца. Не е изпълнено и разпореждането на съда, с което последния е
оставил без движение исковата молба и е указал на ищцата, да посочи
разходите за материали и труд за премахването на дограмата по чл.109 от ЗС.
Няма въпроси към вещото лице за определяне стойността на разходите по
5
премахването на поставената дограма, няма и изпълнение на указанието на
съда.
Приема се, че в случая е приложима разпоредбата на чл.70, ал.3 от ГПК
и с оглед липсата на доказателства за стойността на премахването на ПВ, то
цената на иска следва да бъде определена по реда на чл.1 от Тарифата за
държавни такси събирани от съдилищата по ГПК за нова дограма с площ от
1974кв.м., струваща 1000лв.
Искането е да се отмени определението, с което е определена ДТ от
120лв., вместо което се определи ДТ в размер на 50лв. /при цена на поставяне
на нова дограма от 1000лв. х 4% = 40лв., ведно със законните последици.
В срок от другата страна в процеса- Н. А. С. на тази частна жалба,
писмен отговор не е постъпил. Такъв не е и обективиран в цитирания по- горе
отговор на подадената въззивна жалба.
С въззивната жалба и писмен отговор не са направени доказателствени
искания.
Адв.С.: - Поддържам и двете жалби. Няма да соча доказателства.
Представям списък на разноските.
Адв.П.: - Оспорваме и двете жалби. Други доказателства няма да соча.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв.С.: - Представям писмени бележки. Моля, да обезсилите
решението, като приемете, че то е недопустимо, тъй като към настоящия
момент има две решения по отношение на спора между страните. Има влязло
в сила решение на етажната собственост, с което без ищцата всички са
гласували да не се премахва ПВЦ вратата и това, което не е влязло в сила. На
второ място твърдя, че то е недопустимо, тъй като съдът отказа да
конституира етажните собственици, като необходими другари с оглед
предмета на спора - чл. 109 от Закона за собствеността. По отношение на
съществото на спора съдът се е задоволил само и единствено да приеме, че
въпросната ПВЦ врата пречи в противоречие със събраните по делото
6
доказателства, тъй като вещото лице категорично от заключението заяви пред
съда, че тя пречи, освен това дори и да пречи тя трябва да създава пречки по-
големи от обикновените. Прието от съда, че ще се правят ремонти в писмения
отговор на ответната страна към жалбата, че при земетресение нямало къде да
бяга, че тя си обърнала вратата, не отговаря на истината, тъй като тя не си е
променяла вратата. Напротив моят доверител си е обърнал вратата, след като
тя се е оплакала в общината, за да не и пречи, а доводът, че при земетресение,
пожар тя нямало накъде да бяга, тя ще трябва да бяга навън извън сградата, а
не да влиза в неговия апартамент. Абсурдни възражения са направени.
Основното ми възражение се позовава на ТР от 2017г., според което пречките
не трябва да бъдат по- големи от обикновените, каквито първо няма и второ не
са по-големи. Моля за присъждане на разноските по делото.
Адв. П.: - Оспорвам въззивната жалба. По отношение на решението на
Общото събрание искам да взема отношение. Ще моля съда да обърне
внимание, че това решение на практика е постановено по време на съдебния
процес, т.е., то на практика се използва, след като има вече образувано
съдебно дело във връзка с този предмет. А и нека да обърнем внимание и
друго, че то не е също единодушно прието от всички етажни собственици,
липсват подписи на някои от етажните собственици, т.е. в това решение
липсват подписите на няколко от етажните собственици и говори, че няма
законовата си основа в Закона за етажната собственост като акт необходим към
такъв предмет на спора. Що се отнася до изводите направени от РС аз считам,
че те са съобразени изцяло със задължителната практика на ВКС.
Фактическите обстоятелства, които бяха установени правно просто са
съобразени изцяло с тази задължителна практика на ВКС. Считам, че
решението е правилно и законосъобразно, защото едва ли някой ще желае на
входната си врата да му сложат ПВЦ- преграда и той да не може да си вкара
един диван. Считам това за недопустимо. Моля да приемете, че решението на
РС-В. е правилно и законосъобразно. Моля да ми бъдат присъдени разноските
в качеството ми на особен представител, както пред РС така и пред въззивния.
Що се отнася до частната жалба аз считам, че също е неоснователна. Там
изцяло постановеното от РС е съобразено с ТР по отношение на разноските и
за това ще моля също да бъде отхвърлена като неправилна и
незаконосъобразно.
Реплика на адв. С.а: - Въпросният протокол от Общото събрание беше
7
представен от другата страна и не беше представен, и беше прието.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 25.07.2025г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.15
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8