№ 52
гр. К., 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20215510103186 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 от Семейния Кодекс.
Ищцата А.А.М.. твърди в исковата си молба, че живяла на съпружески начала
без брак с ответника Х.Г.К...Имали непълнолетно дете Б.,родена на *****
год.От три години ответникът работил и живеел в ****.Контактите между
родителите били само по телефон.Съгласно решение от ***** год.
постановено по гр.дело № ****/2018 год.по описа на РС – К. бащата бил
осъден да заплаща издръжка на детето по 130 лв.месечно.С решение от *****
год.постановено по гр.дело № ****/2019 г.по описа на РС – К. било утвърдено
споразумение между родителите отговарящо на изискванията на чл.127 ,ал.1
от СК.
Ищцата А.А.М.. сочи, че имала и друго дете – Н.Ч.З., родена на ***** г.,за
което родителските права били предоставени на майката.С бащата на това
дете ,ищцата нямала проблеми относно пътуване на детето зад
граница.Същият бил трайно установен и работил в Г..
Бащата на Б. - Х.Г.К.. категорично отказвал да бъде издаден международен
паспорт на малолетното дете Б. и да подпише нотариално заверена
декларация за съгласие това дете да пътува зад граница. Твърди, че при
липсата на това съгласие или трябвало да дискриминира Б. и да я остави при
близки, за да заведе другото дете на гости при баща му в Г. ,или да не пътува
никъде.Ответникът с отказа си създавал проблеми в отношенията между
родителите на Н.. Двете деца били винаги заедно и едно разделяне можело да
нанесе психически травми на детето.
Твърди още, че имала роднини в Г..Роднините й я канили да отиде на гости и
да почиват в техния дом на море, но бил налице проблемът с отказа на
ответника.
Моли съда да постанови решение на основание чл. 127а, ал. 2 от Семейния
Кодекс, съгласно което:
1. се дава заместващо съгласие за издаване на задграничен паспорт на
1
малолетното дете Б.Х.К.. ,ЕГН **********,с настоящ адрес:с.Ш. ,ул.“*****“
***** общ.К.,обл.С.З..
2. се дава заместващо съгласие за пътуване зад граница в Г. и Г. на
малолетното дете Б.Х.К.. ЕГН **********,с настоящ адрес:с.Ш. ,ул.“*****“
***** общ.К.,обл.С.З..
Претендира разноски в производството.
В срока по чл.131 ,ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Счита
иска за процесуално допустим.Счита, че искането за издаване на паспорт на
дъщеря им Б., към настоящият момент е неоснователно, тъй като нищо не й
налагало напускането на страната. В исковата си молба г-жа М. не излагала
аргументи за наличието на основания, налагащи издаването на разрешение за
пътуване на детето Б. в чужбина, както и че пътуванията до Федерална
Република Г. и до Република Г.,са в интерес на дъщеря им. Счита за
драматизирани твърденията на ищцата,че разделянето на децата „може да
нанесе психически травми“ на дъщеря им, както и за „дискриминиране“ на
детето ,в тази връзка. Сочи,че в България и в цяла Европа е налице
епидемиологична обстановка, която все още не било ясно докога ще
продължи и която била свързана с редица ограничения при пътуване и
пребиваване в чужбина, както и с изразен риск от пътуване.Твърди, че новият
щам на Ковид-19/Омикрон/поразявал огромен брой малки деца, като в тази
връзка ограничителните и други съпътстващи мерки за противодействие били
насочени основно към тях.В тази връзка счита,че искът е изцяло
неоснователен.Претендира разноски в производството.
В открито съдебно заседание ищцата се явява лично, заедно с пълномощника
си, като поддържа исковата молба. Ответникът не се явява,като вместо него
се явява упълномощен представител, като моли съдът да отхвърли
предявения иск.
Дирекция „Социално подпомагане” – К., редовно призовани, не изпращат
представител. Представят социален доклад относно защита правата и
интересите на детето Б.Х.К...
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и като взе предвид
становищата на страните, намира за установена следната фактическа
обстановка :
Не е спорно по делото, а и видно от удостоверение за раждане, издадено въз
основа на Акт за раждане № ****/***** г. на Община С.З., родители на детето
Б.Х.К.., родено на *****г., са страните по делото. По силата на Решение от
***** г. постановено по гр.д. № ****/2019г., по описа на КРС, упражняването
на родителските права върху детето е предоставено на майката А.А.М...
В проведеното по делото единствено открито съдебно заседание, ищцата
категорично твърди, че ответникът отказва да даде съгласие детето да
напуска страната.
По делото е изслушана свидетелката В.В.Б. допусната като свидетел на
страната на ищцата.Свидетелката потвърждава, че ищцата и детето не са
могли да напуснат страната, тъй като ответникът не бил
съгласен.Потвърждава, че детето Б. и детето Н. са силно привързани едно към
друго и имат силна емоционална връзка.Установява, че бащата на детето Б.
живее в чужбина, както и че бащата на детето Н. живее и работи в Г., където
ищцата е извеждала детето Н.,тъй като с бащата на това дете нямат
разногласия.
По делото е изслушан свидетеля Х.Д. К., допуснат на страната на ответника и
негов първи братовчед. Свидетелят твърди, че ответникът не желае да
2
разреши на детето да напуска страната, тъй като няма да може да осъществява
контакти с него, независимо от обстоятелството, че ответникът живее в
чужбина и е в обективна невъзможност да осъществява контакти съгласно
утвърденото от КРС споразумение между страните по гр.д. № ****/2019г.
По делото е представен социален доклад, изготвен от Д”СП” гр. К. относно
детето Б.. В същия се посочва, че детето живее със своята майка, а бащата
живее в чужбина и контактите му с детето са спорадични – когато се прибере
в България. След раздялата между родителите между тях липсва нормална
комуникация и отношенията им са обтегнати. Родителите не могат да
постигнат консенсус по въпроси, свързани с детето, вследствие на което
търсят съдействието на различни институции.
При така изложената фактическа обстановка, СЪДЪТ прави следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл. 127а ал. 1 и ал. 2 от СК /в сила от 21.12.2010 г.,
ДВ, бр. 100/2010 г./, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и
издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо
съгласие на родителите, като когато родителите не постигнат съгласие по ал.
1, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
Съгласно разпоредбите на чл. 45, ал. 1 и 2 от Закона за българските лични
документи, заявлението за издаване на паспорт или заместващ го документ на
малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица се подава
лично и от техните родители, настойници или попечители. Паспорт или
заместващ го документ на малолетни и непълнолетни, и на поставени под
запрещение лица се получава от родител, настойник, попечител или от
упълномощено от тях лице след представяне на нотариално заверено изрично
пълномощно или от лице, чиито данни са посочени от родител, настойник
или попечител пред длъжностното лице в заявлението при подаването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 76, т. 9 от същия закон, може да не се разреши
напускане на РБ на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение
лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в
чужбина от своите родители, настойници и попечители, като при разногласие
между родителите спорът се решава по реда на чл. 127а от Семейния кодекс.
От тълкуването на горецитираните разпоредби се налага извода, че за
издаването на паспорт и пътуване извън пределите на страната, в т.ч. и
пребиваване в чужда държава за определен период от време е необходимо
писменото съгласие и от двамата родители, като според чл. 45 от ЗБЛД
заявлението се подава от двамата родители. Когато поради отсъствие,
неизвестно местопребиваване или друга причина единия родител не е дал
съгласието си, се изисква препис от влязло в сила съдебно решение по чл.
127а СК. Единствено съдът може да замести с решението си липсващото
съгласие на родителя за издаването на задграничен паспорт на детето и за
пътуване извън пределите на страната.
В случая, предвид желанието на ищцата за издаване на паспорт и пътуване
извън страната на детето Б., до страните: Г. и Г., и недаването на съгласие от
ответника за това, следва да се приеме, че е налице разногласие между
родителите по смисъла на чл. 127а, ал. 2 СК по повод на конкретното
упражняване на родителските права във връзка с издаването на паспорт на
детето и пътуването му до посочените дестинации, за определен период от
време.
Съгласно чл.8 и следв. от Закона за българското гражданство, страните по
делото, както и тяхното дете Б.Х.К.., са български граждани, поради което и
3
съгласно чл.4,ал.1,т.2 и чл.5 от КМЧП, сезираният съд е компетентен да се
произнесе по предявения иск. В тази връзка съдът съобразява и настоящия
адрес на детето /чиито права и интереси се засягат с инициираното
производство, водим и от неговия най-добър интерес, съгласно чл.3 от Закона
за закрила на детето/ЗЗДт/.
В конкретния случай, с депозирания писмен отговор на исковата молба и в
открито съдебно заседание, ответникът заявява несъгласието си детето Б.
занапред да напуска пределите на страната. С така заявеното несъгласие от
страна на бащата, съдът приема, че за ищцата е налице правен интерес от
постановяване на искания акт за съдебно администриране на граждански
правоотношения-акт на спорна администрация за заместващо съгласие от
страна на бащата непълнолетното дете да пътува в чужбина. При това
администриране съдът разполага с оперативна самостоятелност при
разрешаването на съответните отношения, изхождайки от правилото за
защита интересите на детето.
Същевременно и съгласно чл.127а, ал.3 от СК, за ищцата е налице и активна
процесуална легитимация за предявяване на молбата за съдебно
администриране на граждански правоотношения.
Съобразявайки изложените факти по делото и като се ръководи от интереса
на детето Б., съдът намира, че несъгласието на бащата, не е основание да се
препятства пътуването на детето в чужбина. Правото на свободно
придвижване е регламентирано в Конституцията на Република България-
чл.35,ал.1 от КРБ, като също и един от основните принципи на ЕС е
принципът на свободно придвижване в рамките на съюза на стоки и хора.А
съгласно чл. 10, т. 2 от Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на
ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. /ДВ,
бр. 32 от 23.04.1991 г., в сила от 03.07.1991 г./,съставляваща част от
законодателството на Република България, правото на децата да напускат
която и да е страна подлежи само на тези ограничения,които са предписани от
закона и са необходими за защита на националната сигурност, обществения
ред, общественото здраве или морал или правата или свободите на други лица
и които са съвместими с другите права, признати в тази Конвенция.Съгласно
чл. 3, т.1 от Конвенцията, висшите интереси на детето са ". . . първостепенно
съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са
предприети от обществени или частни институции за социално
подпомагане,от съдилищата,административните или законодателните
органи".
При решаване на настоящето дело, съдът, водим от интересите на детето Б.,
намира искането за даване заместващо от бащата съгласие за пътуване на
същото в чужбина, за основателно.
В практиката е прието, че преценката на съда за това дали детето да може да
пътува в чужбина при разногласие между родителите, следва да е конкретна
във всеки отделен случай и е свързана с формиране вътрешното убеждение на
съда.Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС на РБ решения
/Решение № 446/30.06.2010 г. по гр. д. № 4549/2008 г. на ВКС, 4 г. о., Решение
№ 697/01.11.2010г. по гр. д. № 1952/2010 г. на ВКС, 4-то г. о., Решение №
147/19.04.2011 г. по гр. д. № 845/2010 г. на ВКС, 3 г. о., и други/,разрешение
за неограничено извеждане на детето от територията на страната без съгласие
на единия от родителите, не е в интерес на детето, като разрешение може да
бъде дадено за определен период, в определена държава или в държави,
чийто кръг е определяем /например държавите членки на Европейския съюз и
4
пр./ или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но
също до определени държави, като интереса на детето се преценява във всеки
конкретен случай.
Поради изложеното, в настоящото специфично производство по спорна
администрация, в което съдът е обвързан от направеното искане, предявено в
случая от майката, предвид несъгласието на бащата да даде съгласие детето Б.
да пътува извън страната, съдът счита, че съдебният акт, заместващ
липсващото съгласие на бащата, може да бъде постановен относно пътувания
на детето във Федерална Република Г. и Република Г.. Федерална Република
Г. и съседната на нашата страна - Република Г. представляват интересна
дестинация, която би била възприета от детето пълноценно. Това ще осигури
възможност на Б. да се запознае с културата и историята на тези държави. В
случая се касае за разрешение на детето да пътува, а не да живее постоянно в
посочените държави. Не давайки възможност на детето да пътува заедно с
майка си, би създало пречки за осигуряването на закрила от страна на
майката, при която понастоящем живее детето, като ищцата ще бъде лишена
и от възможността да полага непосредствени грижи за отглеждането и
възпитанието на малолетната Б.. Неуважаването на това искане би довело до
ограничаване на правото на свободно придвижване на детето. За да бъде това
разрешение в съответствие с установената съдебна практика на ВКС, съдът
следва да разреши пътуванията до посочените държави да става за
неограничен брой пътувания, но за определен период от време, а именно за
срок от 5 години.
Преценявайки всички събрани и обсъдени доказателства по делото съдът
приема, че е изцяло в интерес на детето Б. да бъде разрешено да пътува до
посочените държави, придружавано от своята майка или от упълномощено
от нея лице с изрично нотариално заверено пълномощно, без да е необходимо
за целта съгласието на бащата, за срок от 5 години, считано от влизане на
решението в сила.
Следва да се посочи, че постановеното по иска по чл. 127а от СК, решение на
съда не се ползва със сила на присъдено нещо и може да бъде променяно при
изменение на обстоятелствата.
С оглед на изложеното, и с оглед основателността на искането по чл. 127а от
СК, съдът приема, че изцяло в интерес на детето Б. е да му бъде издаден
международен паспорт за задгранично пътуване, без за това да е необходимо
съгласието на неговия баща.
На основание чл. 78 ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищцата
направените по делото разноски, в размер на 680,00 лв., от които 80,00 лв. за
държавна такса и 600,00 лв. за адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
РАЗРЕШАВА ОД на МВР гр. С.З., отдел „Български документи за
самоличност” да издаде международен паспорт за задгранично пътуване на
детето Б.Х.К.., ЕГН **********, само и единствено със съгласието на
неговата майка А.А.М.., ЕГН **********, от с. Ш. ул. “*****“ ***** общ. К.,
обл. С.З., без да е необходимо за целта съгласието на бащата Х.Г.К.. ЕГН
**********, от гр.К., ул. „**********, като РАЗРЕШАВА на майката
А.А.М.., ЕГН ********** да попълва и подава заявление за издаването и
5
снабдяването на детето Б.Х.К.., със задграничен паспорт и да получава
готовия задграничен паспорт и другите документи за самоличност на детето.
РАЗРЕШАВА на детето Б.Х.К.. ,ЕГН **********, да пътува извън пределите
на Република България - до Федерална Република Г. и Република Г.
придружавано от майката А.А.М.., ЕГН **********, от с.Ш. ул. “*****“
***** общ. К., обл. С.З., или от упълномощено от нея лице с изрично
нотариално заверено пълномощно, по повод екскурзия и почивка,, без да е
необходимо за целта съгласието на бащата Х.Г.К.., ЕГН **********, от гр.К.,
ул. „********** , за срок от пет години, считано от влизане на решението в
сила.
ОСЪЖДА Х.Г.К.. ЕГН **********, от гр. К., ул. „**********, ДА
ЗАПЛАТИ на А.А.М.., ЕГН **********, от с. Ш. ул. “*****“ ***** общ.
К.,обл. С.З., сумата от 680,00 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С.З. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6