Определение по дело №58736/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 27057
Дата: 13 октомври 2022 г. (в сила от 13 октомври 2022 г.)
Съдия: Светлана Христова Петкова
Дело: 20211110158736
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 27057
гр. София, 13.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110158736 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл.140, ал.1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими и необходими.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проект за доклад по делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане на 13.12.2022г. от 14:30 часа, за която дата
да се призоват страните, като им се връчи препис от определението.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал.1 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД вр. чл. 9, ал.1 ЗПК
и чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 3080,27 лв., представляваща неплатена част от главница
по договор за потребителски кредит №30039923067/10.10.2019г., сумата 1117,12 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 10.04.2020г. до 08.05.2021г.,
сумата 831,25 лв., представляваща цена на услуга „Фаст“, сумата 1761,33 лв.,
представляваща цена на услуга „Флекси“, сумата 617,95 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 11.02.2020г. до 08.05.2021 г., както и 35,89 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за периода от 08.05.2021г. до 27.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата
от 28.05.2021г. до окончателното изплащане на вземанията, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 30248/2021г. по описа на
СРС, 81 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице валидно облигационно
правоотношение по договор за потребителски кредит №30039923067 от 10.10.2019г.,
сключен при Общи условия, по силата на който ищецът е предоставил на ответника
1
кредит в размер на 3500 лв. със срок на издължаване 24 месеца, платим на месечни
вноски в размер на по 349,27 лв., при уговорен ГПР 48,97%, ГЛП 41% и лихвен
процент на ден от 0.11%, като с част от заетата сума – 2459,88 лв., е погасено
предходно задължение на кредитополучателя към ищеца, а остатъкът в размер на
1040,12 лв. е преведен по банкова сметка на ответника. Посочва, че в договора са
уговорени и цени за закупуване на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ съответно
1050 лв. и 2170 лв., с които ответникът се е съгласил. Поддържа, че ответникът е
ползвал услугата „Фаст“ за приоритетно разглеждане на искането му за отпускане на
кредит, както и услугата „Флекси“ за отлагане плащането на определен брой
погасителни вноски от страна на кредитора при спазване на процедурата по т.15.2.1 от
Общите условия, като на 14.04.2020г. е сключил с ищеца анекс №1 към процесния
договор, с който страните са постигнали съгласие за отсрочване на погасителна вноска
№5. Допълва, че вследствие на това броят на погасителните вноски е увеличен на 25 и
е изготвен нов погасителен план. Пояснява, че ответникът е погасил напълно четири
погасителни вноски и частично само една, поради което е изпаднал в забава за
изпълнение на задълженията си по договора. Сочи, че на основание чл. 12.3 от Общите
условия вследствие допуснатата от ответника забава на 2 или повече последователни
погасителни вноски, ищецът е обявил кредитът за предсрочно изискуем на 08.05.2021г.
Изяснява, че е изпратил писмено уведомление за предсрочна изискуемост с обратна
разписка до длъжника, като същото е получено от лице, поело задължение да уведоми
ответника. Заявява, че със заплащане на сумата от 1487,82 лв. ответникът е погасил
част от главницата по договора, със сумата от 9,58 лв. – част от дължимата лихва за
забава в размер на ОЛП+10% годишно, изчислена за всеки ден забава върху размера на
просроченото плащане, съгласно т.10.1 от Общите условия, а със сумата от 10 лв. –
начислените такси от кредитора за дейности, свързани със съдебното или
извънсъдебното събиране на вземането. Твърди, че е начислил лихви за забава в размер
на 617,95 лв. за периода 11.02.2020г. - 08.05.2021г., както и 35,89 лв. - обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 08.05.2021г. -
27.05.2021г. Поддържа, че кредитополучателят е разполагал с правото на отказ от
договора, което не е упражнил. Счита, че ответникът се е съгласил с цената и
условията по договора за кредит. Иска се от съда да постанови решение, с което
признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
претендираните суми, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410
ГПК до окончателното им изплащане. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК.
Оспорва надлежното обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, като поддържа,
че изявлението на кредитора не е достигнало до ответника в момент, предхождащ
депозирането на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №30248/2021 по описа на СРС.
Навежда доводи за нищожност на процесния договор поради липса на условия за
прилагане на посочения лихвен процент, на изрично посочване на характера му и на
общия размер на дължимата възнаградителна лихва за целия срок на договора.
Навежда твърдения за нарушение на изискването на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК вследствие
липсата на посочени разходи, включени в ГПР. Сочи, че посоченият в договорите ГПР
представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2,
т. 1 ЗЗП. Поддържа, че погасителният план не отговаря на изискванията на чл. 11, ал.1,
т.11 ЗПК. Релевира доводи за заобикаляне на забраната на чл. 19, ал.4 ЗПК. Счита, че
клаузите за възнаградителна лихва, лихва за забава и законна лихва противоречат на
добрите нрави. Оспорва дължимостта на сумите за цена на услугите „Фаст“ и „Флекси“
при твърдение, че същите представляват такси и комисиони за действия, свързани с
2
усвояване и управление на кредита. Предвид изложеното, моли съда да отхвърли
исковите претенции като неоснователни и недоказани.
По иска с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД във вр.
чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД вр. чл. 9, ал.1 ЗПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на
валидно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит,
усвояването на главницата по кредита от страна на ответника, размера на непогасената
главница и възнаградителна лихва, настъпването на предпоставките за предсрочна
изискуемост на кредита, обявяването на кредита за предсрочно изискуем чрез
уведомяване на ответника, изпадането на ответника в забава, размера на дължимата
мораторна лихва, наличието на валидна уговорка между страните за предоставяне на
допълнителни услуги, предоставянето на услугите от ищеца и тяхната стойност, както
и че клаузите от договора са индивидуално уговорени.
По иска с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг, изпадането на ответника в
забава за погасяването на дълга, както и размера на претенцията си.
В тежест на ответника при доказване на горните факти е да докаже надлежното
изпълнение на своите договорни задължения.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им
УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от
съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва
да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби
и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба,
същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а
и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено
друго.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3