РЕШЕНИЕ
№134
гр. Самоков, 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети
декември през две хиляди и двадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 1161 по описа на съда за
В.В.Ф. *** е предявил срещу малолетния
Петър В.Ф., чрез неговата майка и законен представител К.И.И., иск за изменение
на издръжката, която се е задължил да заплаща на детето по силата на съдебна
спогодба, одобрена по гр. д. № 5536/2016 г. на РС – Пловдив, чрез нейното
намаляване от 400 лв. на 170 лв. месечно.
Твърди се в исковата молба, че
ищецът е баща на ответника и с одобрената спогодба по горепосоченото дело
упражняването на родителските права по отношение на детето било предоставено на
майката К.И., а ищецът се задължил да заплаща на детето издръжка в размер 400
лв. месечно. Ищецът твърди, че към датата на одобряване на спогодбата имал
възможност да заплаща на детето издръжка в този размер, тъй като работел в
чужбина, макар този размер многократно да надвишавал законовия, но впоследствие
останал без работа и понастоящем е в невъзможност да плаща издръжка в такъв
размер.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът, действащ чрез упълномощения от неговата майка адв. Здравко
Теофанов, е представил отговор на исковата молба, в който е изразено становище
за неоснователност на иска. Сочи се в отговора, че не са налице основания по
чл. 150 от СК за изменение на издръжката чрез намаляването й по размер, тъй
като обстоятелствата, при които тя е определена, не са се изменили. В тази връзка
са оспорени твърденията на ищеца, че е останал без работа, обуславящи доводите
му за невъзможност да заплаща издръжка на детето в този размер. Твърди се, че
ищецът живее и работи във Франция и има регистрирана фирма, чрез която
осъществява строителна и друга дейност и получава доходи, които му позволяват
да заплаща размера на издръжката. Твърди се също така, че ищецът пребивава,
работи и има строителен бизнес и в Гърция. Поддържа се в отговора на исковата
молба, че от сключване на спогодбата, по силата на която ищецът се е задължил
да заплаща издръжка на детето в размер 400 лв. месечно /05.10.2016 г./, са
изминали три години и половина, като към онзи момент детето все още не е ходело
на училище, а понастоящем е вече почти на 9 години и е ученик във втори клас в
училище „Митрополит Авксентий Велешки“ в гр. Самоков и по тази причина нуждите
му са нараснали – за учебници, класни и извънкласни занимания, дрехи и спортни
екипи. Счита, че определената месечна издръжка в размер 400 лв. може и ще
компенсира увеличението на разходите за издръжката на детето.
Пред съда ищецът се представлява
от пълномощника си адв. Г. Въжаров, който заявява, че поддържа иска.
Ответникът се представлява от
пълномощника си адв. Цв. Теофанов, която заявява, че поддържа становището по
иска, изразено в отговора на исковата молба.
Съдът, като прецени по свое
убеждение събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 150 от СК.
Искът е на общо основание
допустим, а по същество е неоснователен.
По делото не са спорни
обстоятелствата, че ищецът В.В.Ф. е баща на малолетния Петър В.Ф., както и че с
одобрена на 05.10.2016 г. спогодба по гр. д. № 5536/2016 г. по описа на РС –
Пловдив, в сила от същата дата, ищецът се е задължил да заплаща на детето, чрез
неговата майка и законен представител К.И.И., месечна издръжка в размер 400
лв., платима до 28-о число на текущия месец, считано от 27.04.2016 г. /датата
на подаване на исковата молба/ до настъпване на законна причина за изменение
или прекратяване на същата.
От събраните по делото
доказателства не се установява в периода от одобряването на спогодбата относно издръжката
на малолетното дете Петър Ф. до датата на предявяване на иска, по който е
образувано настоящото производство /20.11.2019 г./, а и до приключване на
устните състезания в него, да е настъпило изменение в обстоятелствата, при
които е определена издръжката на детето и които да обосновават нейното намаляване
по размер. Ищецът твърди в исковата молба, че в този период е останал без
работа, но от съдържанието на протокола по гр. д. № 5536/2016 г. на РС –
Пловдив не се установява нито негова трудова заетост, нито конкретен размер на
доходите му към този момент, а други доказателства за тези обстоятелства не са
ангажирани, поради което не може да се направи съпоставка с размера на доходите
му за периода, следващ одобряване на спогодбата до предявяване на иска.
В обясненията си, дадени по реда
на чл. 176 от ГПК в с. з. на 21.09.2020 г., ищецът заявява, че в миналото имал
фирма, регистрирана във Франция и получавал доходи от нея до м. юни 2019 г., но
понастоящем не извършва търговска дейност в тази държава нито чрез тази фирма,
нито по друг начин, тъй като фирмата фалирала. Наред с това ищецът сочи, че не
извършва търговска дейност в Гърция както понастоящем, така и в миналото. Заявява
също, че лек автомобил „Ауди“ с рег. № РК 2717 ВР е собственост на брат му
Майкъл Измирлийски.
Същевременно обаче от
представеното в заверен превод на български език данъчно известие от 2020 г. за
данък общ доход за 2019 г., издадено от Главна дирекция „Публични финанси“ на
Република Франция, не може да се направи извод, че облагането с такъв данък за
2019 г. в размер 878 евро е извършено поради преустановяване на търговска
дейност на ищеца в личното му качество или като управител на търговско
дружество – касае се за семейно облагане на доходите на ищеца и на г-жа Ан
Броке. Аналогични са съображенията на съда относно съдържанието на представения
в заверен превод на български език Акт за административно определяне на данък
на база на първоначална електронна декларация, издаден от независим орган на
публичните приходи на Република Гърция, видно от което за фискалната 2019 г. на
ищеца е начислен данък по ставка в размер 792 евро, като не се установява
основанието, на което този данък е намален до нула. В обобщение, от тези
документи не се установява достоверност на обясненията на ищеца, че фирмата му
във Франция е фалирала и той не реализира доходи от търговска дейност след м.
юни 2019 г., нито че не извършва никаква стопанска дейност в Гърция.
От друга страна, в хода на
производството – с договор за покупко-продажба на пътно превозно средство,
сключен на 17.09.2020 г. с нотариална заверка на подписите на страните, ищецът
е придобил лек автомобил „Ауди“ с рег. № РК 2717 ВР, чиято застрахователна
стойност – 8100 лв., посочена като негова цена в договора за продажба, не може
да се определи като незначителна. Закупуването на този автомобил от ищеца е
индиция за негови материални възможности, които не са намалели значително в
годините след определянето на издръжката на детето с гореобсъдената спогодба,
като в тази насока са и показанията на св. Първолета И..
По-съществено обаче е, че ищецът,
действайки чрез пълномощник, който е и негов процесуален представител по
делото, е купил от брат си и снаха си
автомобила с договор за продажба, сключен три дни преди съдебното
заседание, в което по реда на чл. 176 от ГПК е заявил, че автомобилът е на брат
му, т. е. няма как ищецът да не е знаел, че дава обяснения пред съда за
собствеността на автомобила, които обективно не отговарят на действителността.
Обстоятелствата, че в с. з. на 21.09.2020 г. е представено свидетелството за
регистрация на автомобила, в което като негов собственик е вписан Майкъл Виолетов
Измирлийски (брат на ищеца), както и че в удостоверение с рег. № 120400-12913
от 16.10.2020 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – София
не е посочено, че ищецът е собственик на това МПС, се обясняват с нормативно
установения двумесечен срок за промяна в регистрацията на автомобила, считано
от сключване на договора за продажба на 17.09.2020 г., който не е бил изтекъл
както към датата на съдебното заседание, в което ищецът е дал обяснения, така и
към датата на издаване на удостоверението. Тези обстоятелства обаче не лишават
договора за продажба от гражданско-правните му последици, изразяващи се в
придобиване на право на собственост върху вещ срещу заплащане на цена 8100 лв.,
което от една страна е отречено от ищеца в обясненията му пред съда, а от друга
сочи на добри негови материални възможности.
Вярно е, че закупуването на
употребяван автомобил за цена 8100 лв., съпоставено с установеното от
удостоверението, издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – София,
че на името на ищеца не са регистрирани други превозни средства, не налага
извод нито за извършване от ищеца на търговска дейност с автомобили, нито за
особен лукс на този негов разход, но е вярно и това, че обясненията на ищеца,
дадени по реда на чл. 176 от ГПК, като цяло пресъздаващи твърденията му в
исковата молба, не кореспондират със събраните доказателства при оценка на
обективното съдържание на последните. Това налага извод, че твърденията на
ищеца, на които основава иска си за намаляване на издръжката на детето му Петър
Ф., са недоказани в настоящото производство.
От друга страна, в периода от
одобряване на спогодбата по гр. д. № 5536/2016 г. на РС – Пловдив до
предявяване на иска, по който е образувано настоящото производство, а и до
приключване на устните състезания в него, нуждите на детето от издръжка са се
увеличили – то е навлязло в ученическа възраст, в която непрекъснато израства
физически и активно се развива в психо-емоционален и социален план, а това
неминуемо е свързано с извършване на повече по обем и видове разходи за
задоволяване на все по-разнообразните му потребности. В този смисъл, без да има
право да ревизира адекватността на размера на издръжката към датата на нейното
определяне, настоящият състав намира, че дори този размер да е бил по-висок от
обичайния към 05.10.2016 г., той отговаря на увеличените нужди на детето от
издръжка в последващия период до предявяване на иска и приключване на устните
състезания в настоящото производство.
По всички изложени съображения
искът на В.Ф. за намаляване на размера на месечната издръжка на Петър Ф. от 400
лв. на 170 лв. е изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и
направеното от пълномощника на ответника искане за разноски, ищецът следва да
заплати на ответника сумата 500 лв. за платено адвокатско възнаграждение, от
които 400 лв. са платени при сключване на договора за правна защита и
съдействие на 07.02.2020 г., а 100 лв. са платени при сключване на договора за
правна защита и съдействие от 20.10.2020 г. на основание чл. 7, ал. 9 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
изцяло иска с правно основание чл. 150 от Семейния кодекс, предявен от В.В.Ф.,
ЕГН **********, с адрес *** и с адрес за призоваване гр. Самоков, ул. „Рилски
скиор“ № 2, срещу малолетния Петър В.Ф., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител К.И.И., ЕГН **********, с адрес ***, за изменение на
издръжката, която В.В.Ф. се е задължил да заплаща на сина си Петър В.Ф. по
силата на съдебна спогодба, одобрена на 05.10.2016 г. по гр. д. № 5536/2016 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, чрез нейното намаляване по размер от 400,00
лв. месечно на 170,00 лв. месечно.
ОСЪЖДА В.В.Ф.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Петър В.Ф., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител К.И.И., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата 500,00 лв. за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: