№ 110
гр. Пазарджик, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Д. Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Д. Бишуров Административно наказателно
дело № 20215220201069 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Н. Б. от гр.Варна, ЕГН ********** против
НП № 21-0340-000886 от 13.05.2021 година на началника на РУМВР-
Септември, с което на основание чл.183 ал.7 от ЗДП във вр. с чл.6, т.1 от ЗДП
е наложена глоба в размер на 300 лв./триста лева/ и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 /един/ месец.
Релевираните в бланкетната жалба оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято
отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично, но изпраща процесуален представител, който поддържа въззивната
жалба и пледира за отмяна на НП. Претендира се и присъждане на разноски в
полза на жалбоподателя.
Ответникът по жалбата – АНО, редовно призован, не се явява и не
изпраща процесуален представител. Преди първото съдебно заседание
постъпва писмено становище от надлежно упълномощен юрисконсулт, с което
се иска потвърждаване на обжалваното НП. Прави се възражение за
прекомерност на разноските на ответната страна и се иска присъждане на
1
разноски в полза на АНО.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие
следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 27.04.2021 година, около
15:00 часа, в Община Септември, на път І – 8, в отсечка от с.Лозен,
обл.Пазарджишка в посока кръстовището с път ІІІ – 8402, управлявал МПС –
„Ауди А% Спортбак“ с рег. № ***, като след пътен знак „В2“, поставен на
преносима стойка с добра видимост, при въведена временна организация на
движението със Заповед № РД-11-465/15.04.2021г., издадена от АПИ и
съгласувана с ГД „НП“, навлязъл след знака, забраняващ влизането на ППС
при въведена временна организация на движението.
Поведението на жалбоподателя съставлявало нарушение на чл.6, т.1 от
ЗДП. То било констатирано от разпитания като свидетел по делото – В.И. –
полицейски инспектор по направление пътен контрол в РУ-Септември. Около
14:30 часа той бил със свой колега на установъчен пункт на изхода на с.Лозен
в посока гр.Септември. В един момент видял колона от леки автомобили,
които се движели в забранения участък, излизайки то с.Лозен. Св. И.
предприел спиране на всички тези автомобили, след което повикал за
съдействие свои колеги от сектор „Пътна полиция“, на които бил
ръководител. На място пристигнали полицейските служители – св.Д.С. и
неговият колега Н. С., които започнали да съставят актове за установяване на
нарушения против нарушителите.
Против жалбоподателят бил съставен АУАН бл. № 902331 от 27.04.21
г., който бил предявен и връчен на жалбоподателя, респ. подписан от него с
възражения, че забранителните знаци не били поставени на видими места.
Въз основа на така съставения акт и като възприел изцяло
констатациите описани в него, АНО издал срещу жалбоподателя обжалваното
наказателно постановление, което му било връчено лично на 29.06.2021г.,
видно от отбелязването в него, а въззивната жалба била подадена чрез АНО
на 06.07.2021г.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
2
по делото писмени доказателства, както и от показанията на актосъставителя -
св. Д. С. и св.В.И..
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59
ал.2 от ЗАНН /в редакцията до 23.12.21г./ и от лице, активно легитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, макар и не по
съображенията изложени в нея, а поради следното:
На първо място следва да се отбележи, че според настоящия съдебен
състав, при започването на административнонаказателното производство е
било допуснато съществено процесуално нарушение, което е достатъчно и
самостоятелно основание за отмяна на НП. Това е така, защото АУАН е
съставен в драстично нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН. Посочената правна
норма императивно предвижда, че актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението, т.е. изисква се да се състави присъствието на свидетели-
очевидци или на самото извършване на нарушението или на неговото
установяване. Изключение от това изискване се съдържа в разпоредбата на
чл.40 ал.3 от ЗАНН, където е разписано, че само при липса на свидетели,
присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в
присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в акта.
В конкретния казус се установи безспорно, че актосъставителят – св. Д.С. и
неговият колега Н. С., вписан като свидетел по АУАН, не са били свидетели
на извършване на вмененото административно нарушение. Установи се
категорично от показанията на св.В.И., че именно той е бил свидетел-
очевидец на извършване и установяване на нарушението. При това положение
актосъставителят С. е имал задължението да състави акта и да впише като
свидетел в него не неговия колега Н. С., а свидетелят-очевидец В.И.. Вместо
това обаче той е вписал като свидетел в акта С. и то без да са били налице
условията на чл.40 ал.3 от ЗАНН.
Изискването за спазване на императивната норма на чл.40 ал.1 от ЗАНН е
предпоставка за гарантиране правото на защита и разкриване на обективната
3
истина и по никакъв начин не може да се игнорира, освен в строго и
лимитативно определени от закона случаи. Това изискване корелира и на
правото на обвиненото в извършване на административно нарушение лице да
научи въз основа на кои доказателства – в случая гласни, е установено самото
извършване. В настоящото производство обаче актосъставителят е нарушил
изцяло горецитираната норма и е изготвил АУАН в разрез с нея, което
представлява неотстранимо процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП,
издадено въз основа на порочния акт.
Дори това процесуално нарушение хипотетично да бъде игнорирано, то е
налице и друго основание за отмяна на НП. То се изразява в това, че
вмененото административно нарушение остана недоказано от субективна
страна. От неопроверганите твърдения на жалбоподателя във въззивната
жалба стана ясно, че забраняващият движението пътен знак „В2“, както и
други подобни в участъка в с.Лозен не са били поставени според
нормативните изисквания, а отделно от това част от тези знаци са били
размествани от работниците, ремонтиращи пътя, при което са били поставени
така, че не ставало еднозначно ясно за кой точно участник в движението се
отнасят. Именно това довело до заблуда жалбоподателят и той се движел в
забранения участък от пътя, но без реално да съзнава, че е в нарушение на
забраната на пътен знак В2, респ. на въведената временна организация на
движението. Тези свои твърдение жалбоподателят илюстрира с приложените
към делото фотоси на начина на разположение на забранителните пътни знаци
/виж л.11-13 от делото/. От тях е видно, че някои от тях са обърнати с гръб
към пътното платно, а други перпендикулярно на него в зона на кръстовище,
сякаш се отнасят за движещите се по страничните улици, но които е било
забранено да навлизат по главния път, където е бил извършван ремонт. За съда
не остана съмнение, че тези фотоси са били направени по инициатива на
жалбоподателя, т.к. на един от тях фигурира самият той. Няма съмнение и че
са направени в деня на спирането му и след извършената проверка, респ.
съставения АУАН. Св. И. заяви, че след като бил съставен акт на
жалбоподателя същият се върнал обратно в с.Лозен, а след около 15 минути
отново се върнал при полицейския служител и му казал, че бил видял знаците.
За това, че въпросните фотоси са бил направени в с.Лозен непосредствено
след проверката говори и фактът, че именно тогава жалбоподателят се е
намирал в това село, откъдето минал, пътувайки от гр.Варна за с. Юндола.
4
По делото са представени и фотоси, отразяващи разположението на
забранителните пътни знаци /л.18, 20 и 21 от делото/. От тях е видно, че
забарнителните пътни знаци са поставени в средата на съответната пътна
лента, като по никакъв начин не въвеждат в заблуждение относно това за кой
участник в движението се отнасят. Според св. И. тези фотоси бил направени
от неговия телефон около 30 минути преди спирането и проверката на
жалбоподателя. Към достоверността на това твърдение обаче съдът има
резерви, т.к. св.И. не бе абсолютно сигурен в казаното от него, доколкото
заяви буквално: „Тези снимки съм ги правил, ако не се лъжа, на същия ден…“.
За съда няма съмнение, че снимките, за които говори св.И. не са правени в
деня на проверката, т.к. на фотосите, направени от жалбоподателя, за които се
установява, че са от деня на проверката, макар и черно-бели, категорично е
видно, че времето е облачно. В същото време, снимките, които св.И. твърди,
че са направени 30 минути преди проверката на жалбоподателя е несъмнено,
че времето е слънчево, доколкото ясно личат и сенките, паднали на пътното
платно от дървета около пътя /л.19/, както и от купето на лек автомобил /л.18
и л.20/.
Ето защо съдът не намери основание да не възприеме твърденията на
жалбоподателя в смисъл, че поради неясната сигнализация на забраната за
движение в конкретния пътен участък той се е движил по него, но без да
съзнава, че е извършил нарушение, респ. без да е имал виновно поведение.
Нещо повече, съдът констатира, че начина на сигнализиране на забраните
за движение в конкретния пътен участък е било в нарушение на нормативните
изисквания, които са били разписани и в Заповед № РД-11-465/15.04.2021г., с
която е била въведена временна организация на движението. В т.2.5 от тази
заповед императивно е разписано, че пътните знаци следва да се поставят на
стабилно закрепени стълбчета, да бъдат от светло-отражателно фолио , трети
типоразмер, съгласно Наредба № 18/2001г. з асигнализация на пътищата с
пътни знаци и да отговарят на изискването на БДС 1517 „Пътни знаци.
Размери и шрифт“ и на БДС EN 12899 „Неподвижно закрепени вертикални
пътни знаци“. От всички приложени по делото фотоси пък е видно, че в
конкретния пътен участък всички забраняващи движението пътни знаци са
били монтирани не на стабилно закрепени стълбчета, респ. не е имало
неподвижно закрепени вертикални пътни знаци, а са били монтирани на
5
преносими метални решетъчни стойки. Това, че са били на преносими стойки
е записано, както в акта, така и в НП. Очевидно и поради това тези знаци са
били премествани от работниците, ремонтиращи пътя, очевидно при
навлизането на тежка техника, за което пък показания даде и св.С.. Очевидно
това е била и причината, въпросният забранителен пътен знак да е бил
позициониран така, както твърди жалбоподателят, т.е. по начин, заблуждаващ
за кой точно участник в движението се отнася.
Всичко казано до тук прави обжалванато НП незаконосъобразно и налага
неговата отмяна.
При този изход от делото, който е неблагоприятен за АНО, то
направеното искане за присъждане на разноски в негова полза не може да
бъде удовлетворено.
Относно искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя
следва да се каже, че то бе направено своевременно - преди последното по
делото о. с. з., от страна на пълномощник на жалбоподателя, като последният
има право на такива предвид изхода на делото – отмяна на НП и с оглед
разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, препращаща към АПК.
От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и
съдействие и списък на разноските се установява, че е било договорено и
изплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
(триста лева).
Относно възражението за прекомерност на разноските, направено от
пълномощника на ОДМВР-Пазарджик с писменото становище по делото
преди проведеното първо с.з. следва да се каже, че същото е неоснователно.
Съобразно разписаното в чл.18 ал.2, вр. с ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство по административнонаказателни производства, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя
по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. В случая е приложима нормата на чл.7 ал.2, т.1 от Наредбата.
В тази норма е посочено, че при интерес до 1000 лв., както е в настоящия
казус – наложената глоба е 300 лева, минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 300 лв. По-горе бе посочено, че жалбоподателят
6
в настоящото производство е платил адвокатско възнаграждение в
минималния размер от 300 лв., което в никакъв случай не е прекомерно. С
оглед на това в полза на жалбоподателя следва са се присъдят разноски в
размер на платеното адвокатското възнаграждение, които ОД на МВР
Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си. Именно
дирекцията следва да бъде осъдена за разноските, т.к. тя има статут на
юридическо лице, а не принадлежащия към нея АНО.
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав след като извърши
анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2, т.5 от ЗАНН ,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 20-0340-000886 от 13.05.2021 год. на началник
РУМВР-Септември, с което на Д. Н. Б. от гр.Варна, ЕГН **********, на
основание чл.183 ал.7 от ЗДП във вр. с чл.6, т.1 от ЗДП е наложена глоба в
размер на 300 лв./триста лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 1 /един/ месец.
ОСЪЖДА ОД на МВР-ПАЗАРДЖИК, представлявана от директор ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Н. Б. от гр.Варна, ЕГН **********, разноски в размер на
300 лв. /триста лева/ - адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7