О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/…...11.2018 г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V-ти търговски състав, в закрито съдебно
заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Колева
въззивно търговско дело № 1658 по описа за 2018 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпилa въззивна
жалба с вх. № 48332/17.07.2018 г. от ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище: гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5,
представлявано от Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров, чрез адв. Тони Стоянова - ВАК, срещу решение № 3012/25.06.2018 г.,
постановено по гр. дело № 17348/2017 г. по описа на ВРС, ХХХ състав.
І. По
допустимостта на въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния
двуседмичен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК, и е процесуално допустима.
Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана. Дължимата държавна такса за
въззивното производство е внесена.
Препис от въззивната жалбa e връчен на насрещната страна.
В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор от Т.М.З..
Легитимацията на страните съответства на произнасянето
по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за
проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
ІІ.
По предварителните въпроси.
В жалбата си въззивникът обосновава
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението. Твърди, че от ищцовата страна не е проведено пълно и главно доказване на
всички правопораждащи факти, което да доведе до
ангажиране на отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение в претендирания размер. Счита, че застрахователя коректно и в срок
е изпълнил задълженията си за обезщетяване, поети със застрахователния договор,
като за настъпилото застрахователно събитие на 27.07.2017 г. е заплатил на ищцата застрахователно
обезщетение в размер на 3456 лв. на 21.11.2017 г., което включва сумата от 3360
лв., представляваща 70% от договорената застрахователна сума, като и 96 лв. –
заплатена сума от ищцата за репатриране на автомобила след осъществяване на процесното ПТП. Излага, че в случая приложима е
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Общите условия, съгласно която при наличие на
тотална щета увреденото МПС остава собственост на застрахования, като при
установяване на запазени части размерът на застрахователното обезщетение се
определя като от застрахователната стойност се приспадне размерът на запазените
части, възли и агрегати. Навежда доводи, че първоинстанционният
съд не е определил коректния общ размер на застрахователното обезщетение,
дължимо от застрахователя. Позовава се на разпоредбата на чл. 386, ал. 1 от КЗ,
съгласно която при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля
застрахователната сума, която в случая е 4800 лв. Счита, че в случая дължимото
застрахователно обезщетение е в размер на 3 456 лв., предвид, че
автомобилът, макар и с констатирана тотална щета, остава собственост на
застрахования. По отношение на сумата от 96 лв., заплатена от ищеца за
репатриране на автомобила след ПТП, въззивникът счита
за неправилен извода на съда, че приложение намира разпоредбата на чл. 19, ал.
9, т. 1 от ОУ, която е относима единствено към
случаи, в които са констатирани частични щети на МПС, докато в случая е
установена тотална щета и не следва застрахователят по застраховка „Каско“ да бъде задължен да заплаща застрахователно
обезщетение в размер, по-висок от общата застрахователна сума, определена в
застрахователната полица. Излага, че не може да се приеме, че застрахователното
обезщетение следва да се намали единствено със сумата, която застрахователят би
получил при предаване на автомобила за скраб, а
именно 210 лв. Дори да се приеме това, при застрахователна сума от 4800 лв. и
изплатено вече обезщетение от 3456 лв., то остатъкът е 1134 лв. Навежда доводи,
че в производството по частичния иск съдът е бил длъжен да обсъди въпроса за
размера на цялото вземане, включително като се произнесе в диспозитива
на решението си по основателността на претенцията и след като съобрази
извършеното плащане да формира извод налице ли е дължим остатък в предявения
размер. На последно място, предвид неоснователността на главния иск, въззивникът счита за неправилно уважаването и на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Моли за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на
друго решение, с което да се уважи въззивната жалба
като бъдат отхвърлени изцяло предявените искове, както и да се присъдят
извършените съдебни разноски и адвокатско възнаграждение за двете съдебни
инстанции.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК на депозираната
въззивна жалба от въззиваемата страна Т.М.З., чрез
пълномощник адв. Йордан Алексиев - ВАК, е постъпил
отговор, с който излага становище, че жалбата е неоснователна и необоснована,
поради което моли същата да бъде отхвърлена изцяло и да бъде потвърдено
обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Излага, че установяването
на наличието на запазени части и тяхната стойност е в доказателствена тежест на
застрахователя, който не е ангажирал доказателства в тази насока. Претендира
присъждане на сторените разноски пред настоящата въззивна
инстанция.
Страните не са направили нови доказателствени искания
в производството пред въззивната инстанция.
Съставът на въззивния съд
намира, че устният доклад кореспондира на процесуалните действия на страните в
хода на осъществената размяна на книжата, основан е на твърденията и
възраженията на страните, изложени в исковата молба и в отговора. Липсват
оплаквания за допуснати процесуални нарушения, които да налагат повтаряне на
действията в първото съдебно заседание на първата инстанция.
За изслушване на становищата на страните делото
следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
Във връзка с исканията на страните за присъждане на
разноски за въззивното производство, следва да се
укаже необходимостта от представянето на списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание по делото (чл.80 от ГПК).
По изложените съображения и на основание чл. 267 от ГПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане
въззивна жалба с вх. № 48332/17.07.2018 г. от ЗАД
„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище: гр. София, ж.к.
„Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано от Александър Петров
Личев и Румен Кирилов Димитров, чрез адв. Тони
Стоянова - ВАК, срещу решение № 3012/25.06.2018 г., постановено по гр. дело №
17348/2017 г. по описа на ВРС, ХХХ състав, в
частта му, с която е осъдено ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, да заплати на Т.М.З., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1 230,00 лева, частичен иск от
вземане в общ размер 4 800,00 лв., представляваща дължимо застрахователно
обезщетение по договор за застраховка „Каско“, клауза
„Пълно“, сключен със застрахователна полица № 0020090201601848/07.12.2016 г.,
по отношение на л.а. марка „Фолксваген”, модел „Поло“, с рег. № В 4838 РВ, за
причинени имуществени щети, изразяващи се в увреждане на броня задна, калник
заден десен, врата задна дясна, врата предна дясна, праг десен, калник преден
десен, челно стъкло, преден капак, фар десен, броня предна, лайсна предна
броня, огледало ляво, подкалник преден десен, носач
преден десен, калник преден ляв, челен панел, джанта предна дясна 14 цола
алуминиева, джанта предна лява 14 цола алуминиева, радиатор интеркулер,
спойлер предна броня, основа предна броня, предна решетка, решетка десен халоген, халоген десен, водач
предна броня десен, фар ляв, подкалник преден ляв,
радиатор климатик, кормилна щанга дясна, кормилен
накрайник външен, основа преден десен калник, стойка горивен филтър, конзола
к-к преден десен, огледало дясно, ел. инсталация халоген
десен, конзола к-к преден ляв, чело ляв рог и дръжка външна дясна врата, в
резултат на настъпило на 27.07.2017 г. застрахователно събитие –
пътно-транспортно произшествие, на бул. „Вл. Варненчик“, гр. Варна, при условията на „тотална щета“, ведно със законната лихва от завеждане
на исковата молба – 13.11.2017 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 386, във вр.
с чл. 390 от КЗ, както и сумата
от 610,00 лева, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
НАСРОЧВА
открито съдебно заседание за 11.12.2018
г. от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват страните, чрез
пълномощниците им по делото.
УКАЗВА на
страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по делото,
ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 ГПК).
Препис от
определението да се връчи на страните ведно със съобщението за насроченото
открито съдебно заседание, представляващо Приложение № 2 към Наредба № 7 от
22.02.2008г. на Министерство на правосъдието.
На въззивника да се връчи и препис от подадения отговор на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.