Номер 421131.08.2020 г.Град Враца
Районен съд – ВрацаIV граждански състав
На 31.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:И.Ц.И
като разгледа докладваното от И.Ц.И Гражданско дело № 20201420101932 по описа за 2020
година
Делото е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ООД с ЕИК
*********, гр. Враца, ул. „Александър Стамболийски“ № 2 срещу „Борил Инвест“ ЕООД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** с правно основание чл. 422 от ГПК,
във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение 1 и чл. 86, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за признаване за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата 68,68 лв.-главница за неплатена вода за периода от
15.09.2017 г. до 19.09.2018 г., начислена за обект-магазин с адрес ***, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 19.05.2020 г.
до изплащане на вземането, за която е издадена заповед № 483 от 21.05.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 957/2020 г. на
Врачански районен съд. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът „Борил Инвест“ ЕООД са в
облигационни правоотношения по силата на общи условия, в изпълнение на които ищецът е
предоставял на ответника на горепосочения адрес на обекта питейна вода за битови нужди.
Тъй като ответникът не изплатил процесните задължения за доставена питейна вода,
на 21.05.2020 г. ищецът подал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК за
горепосочените суми, било образувано ч. гр. дело № 957/2020 г. на Врачански районен съд,
като съдът уважил заявлението и издал заповед за изпълнение № 483 от 21.05.2020 г., която
била връчена на длъжника чрез залепване на уведомление на адреса, посочен в Търговския
регистър като седалище и адрес на управление. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът не е
подал възражение срещу заповедта за изпълнение, а от служебно изисканата от съда справка
е видно, че длъжникът няма действащи трудови договори, поради което е предявен
настоящият иск.
Съобразявайки обстоятелствената част на исковата молба и данните по ч. гр. дело №
957/2020 г. на Врачански районен съд, съдът приема, че така предявения иск е недопустим,
като съображенията за този извод са следните:
1
От съдържанието на Търговския регистър е видно, че седалището и адреса на
управление на „Борил Инвест“ ЕООД както към датата на подаване на заявление по чл. 410
от ГПК, така и към настоящия момент е ***. От приложените съобщения по чл. 411 от ГПК
до длъжника се установява, че адресът в *** е бил посетен от връчител на 25.05.2020 г.,
07.06.2020 г., 12.06.2020 г. и 25.06.2020 г., но не е открит представител на „Борил Инвест“
ЕООД, нито обозначение и табела с името на същото дружество, при което съдът е
разпоредил залепване на уведомление и на 13.07.2020 г., след като отново не е открит
представител на дружеството, на адреса е залепено уведомление. На 28.07.2020 г. съдът е
дал указания за предявяване на установителен иск по чл. 422 от ГПК, като същият е
предявен в дадения на заявителя едномесечен срок.
За ответника-търговско дружество е приложима разпоредбата на чл. 50, ал. 4 от ГПК,
съгласно която когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по 47, ал. 1 от ГПК, като
второ уведомление не се залепва. В разглеждания случай уведомлението е залепено на
13.07.2020 г., откогато е започнал да тече двуседмичния срок по чл. 47, ал. 5 от ГПК, като
същият е изтекъл на 27.07.2020 г. От последната дата е започнал да тече едномесечният срок
за възражение по чл. 412, т. 8 от ГПК и е изтекъл на 27.08.2020 г., при което заповедта е
влязла в сила на 28.08.2020 г. След като това е така, предявеният установителен иск по реда
на чл. 422 от ГПК е недопустим поради липса на правен интерес, а производството следва да
бъде прекратено. Разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е приложима само за длъжници-
физически лица, но не и за длъжници-юридически лица, видно от самата й редакция.
Независимо, че липсва правен интерес, след като искът е предявен в изпълнение на дадените
указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК, въпреки липсата на предпоставките за предявяване на
установителен иск за вземането по заповедта за изпълнението, то не е налице хипотезата на
чл. 415, ал. 5 от ГПК и заповедта за изпълнение не подлежи на обезсилване, в който смисъл
е и Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на
Върховния касационен съд.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл. 130 от ГПК, като процесуално
недопустима, исковата молба, по която е образувано делото и ВРЪЩА същата на ищеца
„Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Враца.
ОБЯВЯВА за влязла в сила заповед № 483 от 21.05.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 957/2020 г. на Врачански районен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1932/2020 г. на Врачански районен съд,
четвърти граждански състав.
2
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
3