№ 1324
гр. София, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110209007 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е повод постъпила жалба от И. Д. П. против Наказателно
постановление № Р-10-109 от 30.05.2023 г., издадено от заместник-
председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), с което на основание
чл. 221, ал. 1, т. 4, предл. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни
книжа /ЗППЦК/, на жалбоподателя е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 7 000 /седем хиляди/ лева за нарушение на чл. 114б, ал. 1,
предл. 1, хипотеза 2, вр. ал. 2, изр. 1, предл. 1 от ЗППЦК.
С жалбата си административно наказаното лице заявява, че не е
осъществен състава на твърдяното нарушението, за което е ангажирана
отговорността му. Твърди, че е избран за член на съвета на директорите на
„КФВ“ АДСИЦ на учредителното събрание на дружеството и вписан като
такъв с вписването на дружеството в ТР на 01.06.2019 г. От тогава до
момента, както и на 30.08.2022 г. без прекъсване е член на съвета на
директорите на дружеството. Сочи, че на 30.08.2022 г. общото събрание на
акционерите на „КФВ“ АДСИЦ взело решение по т. 2 от дневния ред, с което
е преизбран за член на съвета на директорите на дружеството. На базата на
тази фактология жалбоподателят счита, че не се явява адресат на вмененото
му задължение да подаде декларация по чл. 114б, ал. 1 от ЗППЦК, доколкото
това задължение е вменено при избирането на съответните членове на
управителни и контролни органи на публичното дружество. Счита, че
доколкото в същата норма е въведено и задължение за лицата, които вече
1
имат такова качество, в 7-дневен срок от настъпване на промяна в
обстоятелствата, подлежащи на деклариране по посочената разпоредба, да
декларират тази промяна, и доколкото неговите функции като член на съвета
на директорите на дружеството не са прекъсвани, то за него важи именно изр.
2 от чл. 114б, ал. 2 от ЗППЦК, че актуализиране на декларираните вече
обстоятелства при евентуално настъпване на съответни обстоятелства,
подлежащи на деклариране.
Жалбоподателят твърди още, че неправилно е определена датата на
твърдяното нарушение, ако се приеме, че такова е извършено, тъй като
актосъставителят и наказващият орган са приели за такава дата датата,
следваща изтичането на 7-дневиния срок от датата на избора (проведеното
общо събрание на акционерите), а всъщност това трябва да е датата, следваща
изтичането на 7-дневния срок от вписването на избора в ТР, доколкото
съобразно чл. 231, ал. 4 от ТЗ решенията на общото събрание на дружеството
относно избор и освобождаване на членове на съветите имат действие от
вписването им в ТР, т. е. това е моментът, в който фактическият състав на
избора е окончателно завършен.
При тези съображения моли за отмяна на наказателното постановление
като неправилно и незаконосъобразно. Алтернативно претендира, че
твърдяното нарушение представлява маловажен случай и моли за приложение
на чл. 28 от ЗАНН, доколкото към твърдяната дата не е имало нови
обстоятелства за деклариране, а и голяма част от процесната информация е
била изпратена на КФН като част от материалите на ОС.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. Б., който поддържа жалбата и изложените в нея
съображения.
Административнонаказващият орган - редовно уведомен, се
представлява от юрисконсулт Любенова, която оспорва жалбата и пледира за
потвърждаване на НП като законосъобразно. Сочи, че е налице константна
практика на АССГ по отношение на датата, от която започва да тече срока за
представяне на процесната декларация, доколкото ЗППЦК е специален по
отношение на ТЗ. Счита още, че няма значение дали жалбоподателят е бил
член на съвета на директорите от самото създаване на дружеството, тъй като
разпоредбата ясно посочвала кои лица следва да подадат декларация. Не
приема наличие на основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН, защото
счита, че както комисията, така и регулирания пазар следва да бъдат
уведомени за всички документи касаещи дружеството. Подробно развитие на
тези си разсъждения дава в представените по делото писмени бележки и
претендира разноски в полза на въззиваемата страна.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения, и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 от НПК, вр. чл.
84 от ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
„КФВ“ АДСИЦ с ЕИК *********** е публично дружество по смисъла
2
на чл. 110, ал. 1 от ЗППЦК, вписано под № РГ-05-1683 в Регистъра на
публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, поддържан от
Комисията за финансов надзор, чиито акции са допуснати до търговия на
регулиран пазар. В това си качество се явява адресат на разпоредбите на
ЗППЦК и на подзаконовите актове по неговото прилагане.
На 30.08.2022 г. е проведено извънредно общо събрание на акционерите
на „КФВ“ АДСИЦ, на което при наличие на кворум и представен капитал за
участие, е взето решение за преизбиране на жалб. И. Д. П. за член на
директорите на дружеството. Следва да се отбележи, че същият не е бил
освободен преди преизбирането му, а единствено преизбран. С уведомление с
вх. № 10-05-4166/30.08.2022 г. в КФН е представен протоколът от
проведеното общо събрание.
При извършена проверка на постъпилите документи свидетелят А. К. на
длъжност "младши експерт" в КФН установил, че за И. Д. П. в качеството му
на преизбран член на управителния орган на публичното дружество, както и
лице, притежаващо най-малко 25 на сто от гласовете в общото събрание на
дружеството, е възникнало задължението по чл. 114б, ал. 1 от ЗППЦК да
декларира пред Комисията за финансов надзор, следната информация: данни
за юридическите лица, в които притежават пряко или непряко поне 25 на сто
от гласовете в общото събрание или върху които имат контрол; данни за
юридическите лица, в чиито управителни или контролни органи участват, или
чиито прокуристи са; данни за известните им настоящи и бъдещи сделки, за
които считат, че могат да бъдат признати за заинтересовани лица.
Прието е, че 7-дневният срок по чл. 114б, ал. 2 от ЗППЦК е изтекъл на
07.09.2022 г., като в неговите рамки декларация с нужната информация не е
била представена пред Комисията от П.. Свид. К. преценил, че е налице
виновно бездействие от страна на жалбоподателя П. по отношение на
задължението му по чл. 114б, ал. 1, предл. 1, хипотеза 2, вр. ал. 2, изр. 1,
предл. 1 от ЗППЦК, поради което след призоваване му съставил акт за
установяване на административно нарушение № Р-06-449/07.12.2022 г., който
бил връчен лично на нарушителя срещу подпис. В срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН пред КФН не били депозирани писмени възражения, като на 08.12.2022
г. била депозирана пред Комисията декларация по чл. 114б от ЗППЦК с вх. №
РГ-05-1683-14/08.12.2022 г.
При идентично описание на нарушението, и след преценка на
представените доказателства от страна на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, заместник-председателят на
Комисията за финансов надзор издал Наказателно постановление № Р-10-109
от 30.05.2023 г., с което на основание чл. 221, ал. 1, т. 4, предл. 1 от Закона за
публичното предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/, на жалбоподателя П. е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 7 000 /седем
хиляди/ лева за нарушение на чл. 114б, ал. 1, предл. 1, хипотеза 2, вр. ал. 2,
изр. 1, предл. 1 от ЗППЦК.
Така изложената фактическа обстановка съдът възприе за установена на
3
първо място въз основа на гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитания свидетел А. К.. Същите се яват еднопосочни,
последователни, достоверни, лишени от противоречия и напълно съответни
на събраните писмени материали. Последните от своя страна спомагат за
изясняване на спорните по делото обстоятелства, а разгледани поотделно и в
своята съвкупност потвърждават фактическите констатации от АУАН и НП.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално
легитимирано лице, насочена е срещу обжалваем акт и в тази връзка се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
След извършена служебна проверка, съдът констатира, че не са
допуснати процесуални отношения във връзка с материалната компетентност
на актосъставителя и на административнонаказващия орган по повод
съставените от тях процесуални актове. АУАН е съставен от А. К. -
длъжностно лице, разполагащо с необходимата делегирана компетентност,
произтичаща от приложената по делото Заповед № 3-320/08.11.2022 г.
Заместник-председателят на КФН от своя страна е активно легитимиран за
издаването на наказателни постановления съобразно оправомощаването си,
произтичащо директно от разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗКФН.
И двата акта да са издадени при спазване на предвидените в чл. 34, ал. 2
и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове. АУАН е съставен при осигуряване
личното присъствие на жалбоподателя, както и на двама свидетели в
съответствие с чл. 40, ал. 1 от ЗАНН; надлежно предявен и връчен е на
нарушителя, на когото е предоставена възможност да подаде възражения
срещу акта в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Както актът за установяване на
административно нарушение, така и атакуваното наказателно постановление,
покриват необходимите минимални стандарти, съгласно изискванията на чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е описано ясно и безпротиворечиво,
формулирано е с всички негови релевантни признаци, и то по начин,
осигуряващ на нарушителя право да разбере за какво е ангажирана
отговорността му.
Същевременно обаче, съдът намери, че при съставянето на АУАН и
издаване на НП е допуснато твърдяното от въззивника процесуално
нарушение, свързано с датата на твърдяното нарушение. Макар действително
практиката на АССГ в по-голямата си част да подкрепя твърдяното от
процесуалния представител на КФН, за настоящият съдебен състав това е
неприемливо. Дори и да се приеме, че ЗППЦК е специален по отношение на
ТЗ, това няма как да засегне основни постулати в търговското право, в т. ч.
датите на влизане в сила на основни търговски актове. Несъмнено
разпоредбата на чл. 231, ал. 4 от ТЗ въвежда действие на решенията на
общото събрание на акционерите на акционерното дружество за избор на
членовете на съветите му от вписването им в ТР. Т. е., до този момент
изборът няма действие и твърдяната от „константната съдебна практика“
4
необходимост да се игнорира тази дата, защото „законът цели постигането на
максимална прозрачност в дейността на публичните дружества, като
декларирането пред Комисията дава на последната възможност за
упражняване на контрол“ буди откровено недоумение. На практика сложният
фактически състав по избора на членове на съветите на АД приключва с
вписването в ТР и преди това не може да се твърди въобще, че има избор.
Съответно дори и да се приеме, че жалб. П. е адресат на вмененото му
задължение, то не може да се приеме, че същото е било изискуемо към
твърдяната от КФН дата 07.09.2022 г., доколкото вписването на решенията на
общото събрание на акционерите, проведено на 30.08.2022 г., е станало на
05.09.2022 г. Ето защо настоящият съдебен състав прие, че е било допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, опорочаващо
административно наказателното производство и обуславящо отмяната на
наказателното постановление като процесуално незаконосъобразно.
Като втора инстанция съдът дължи пълна проверка на атакувания акт,
поради което следва да се разгледа и приложението на материалния закон. В
тази връзка Съдът споделя доводите на процесуалните представители на
жалбоподателя за неправилно приложение на материалният закон – липса на
осъществено нарушение от страна на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 114б, ал. 1 от ЗППЦК, членовете на
управителните органи на публично дружество са длъжни да декларират пред
Комисията информация за: юридическите лица, в които притежават пряко
или непряко поне 25 на сто от гласовете в общото събрание или върху които
имат контрол, юридическите лица, в чиито управителни или контролни
органи участват, или чиито прокуристи са; известните им настоящи и бъдещи
сделки, за които считат, че могат да бъдат признати за заинтересовани лица.
Срокът за предоставяне на тази информация съгласно чл. 114б, ал. 2 от
ЗППЦК е 7 дни от избирането им.
По делото се установи категорично от обективна страна (информацията
е публично в ТР, а и не се оспорва от ответната страна), че жалб. И. Д. П. е
член на съвета на директорите на дружеството от създаването му на
01.06.2019 г. поне до 14.12.2023 г. (датата на наличната по делото разпечатка
от ТР), в т. ч. и на 30.08.2022 г., когато е бил преизбран с 5-годишен мандат от
извънредното Общо събрание на акционерите на „КФВ“ АДСИЦ.
Следователно за него е възникнало задължението да подаде декларация по чл.
114б, ал. 1 от ЗППЦК в 7-дневен срок от първоначалния му избор на
01.06.2019 г., като не се твърди от КФН това да не е сторено. Следва да се
отбележи, че общото събрание не е взело решение за освобождаването му и
впоследствие да го е избрало отново, а е налице едно единствено решение за
преизбиране, което води до продължаване на функцията му, без да е налице
прекъсване. В тази връзка настоящият съдебен състав отново не споделя
„константната съдебна практика“ на АССГ, че нямало значение дали е нов
избор или е преизбиране. Това определено има значение, ако се направи по-
задълбочено тълкуване на цитираната разпоредба на чл. 114, ал. 2, изр. 2 от
5
ЗППЦК: „Лицата по изречение първо са длъжни да актуализират
декларацията в 7-дневен срок от настъпване на съответните
обстоятелства.“ В случаите на преизбиране, какъвто е и този, с оглед
цитираната разпоредба, това задължение е съществувало за жалбоподателя за
целия период от 01.06.2019 г. до 30.08.2022 г., включително и след това, така
че, ако са настъпили нови такива обстоятелства, различни от първоначално
декларираните, е следвало да бъдат декларирани своевременно. Не се твърди
това от КФН. Ето защо подаването на нова декларация при преизбирането на
жалб. П. в 7-дневен срок се явява абсолютно ненужно и излишно, доколкото
задължението за деклариране на новонастъпили обстоятелства от
подлежащите за деклариране той го има така или иначе. Очевидно такива
нови обстоятелства няма, поради което и не са декларирани. Тази декларация
не защитава ничии права, доколкото е ясно, че информацията, съдържаща се
в нея, вече е обявена и известна както на контролния орган, така и на
регулирания пазар. Ето защо съдът прие, че жалб. П. не е осъществил
вмененото му нарушение от обективна страна.
С горните съображения настоящият съдебен състав намери, че
обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно и
неправилно.
С оглед изхода на делото право на разноски има жалбоподателя.
Процесуалният представител на жалб. П. обаче не е поискал такива и не са
представени доказателства за плащане на такива. Искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на КФН се явява неоснователно.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 и 2 и
чл. 63д от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Р-10-109 от 30.05.2023 г.,
издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор
(КФН), с което на основание чл. 221, ал. 1, т. 4, предл. 1 от Закона за
публичното предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/, на И. Д. П. е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 7 000 /седем хиляди/ лева за
нарушение на чл. 114б, ал. 1, предл. 1, хипотеза 2, вр. ал. 2, изр. 1, предл. 1 от
ЗППЦК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител
на КФН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като
неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7