Р Е Ш Е Н И Е
№ 80
Плевен, 05.02.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, втори състав, в публично
съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай
Господинов
при секретар
Бранимира Монова изслуша докладваното от съдията Господинов адм. дело № 576 по
описа на Административен съд - Плевен за 2020 год. и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 211 от Закона за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба
на А.П.И., ЕГН **********,***, срещу Заповед № 293з-133/26.06.2020г. за
налагане на дисциплинарно наказание „мъмрене“ на държавен служител в МВР,
издадена от ВПД Началник на РУ - Левски
при ОД МВР - Плевен.
С жалбата заповедта
се оспорва като незаконосъобразна, неправилна и необоснована, поради което се прави
искане за нейната отмяна. Излагат се подробни доводи за допуснати при
издаването ѝ нарушения на чл.210, ал.1; чл.207, ал.8 и ал.10; чл. 206,
ал.1; чл.199, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.18 от Инструкция № 8121з- 470/27.04.2015
г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и
налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за
състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Наред с горното
се твърди, че не е налице осъществено от жалбоподателя дисциплинарно нарушение
по смисъла на чл.194, ал.2 от ЗМВР, тъй като И. няма отношение към издадените в
нарушение на закона фишове от мл. автоконтрольорите Л. и С.. Твърди се, че
същите са били докладвани пряко на началника на РУ- Левски, каквато е
установената практика в конкретното РУ, който ги е проверил, а жалбоподателят
няма законови правомощия за осъществяване на последващ контрол на по- горестоящ
от него ръководител. Излагат се доводи, че посочените фишове не са въведени от
жалбоподателя системата на АНД.
С оглед горното е
направено искане да бъде отменена оспорената заповед.
От ответника по делото не е постъпил писмен отговор,
въпреки дадената му с Определение № 1095/24.07.2020 г. /л.34/ възможност.
В
съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. Р.Р., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Пледира да бъде постановено решение, с което да бъде отменена оспорената
заповед. Твърди, че текстът на обжалваната заповед е абсолютно неясен и
неконкретен, с което е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Излага
доводи, че в заповедта е посочено, че е извършено нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл.198, ал.2 от ЗМВР, който законов текст обаче не
сочи вида на нарушението, а касае критериите, при които едно дисциплинарно
нарушение е маловажно. Адвокат Р. твърди, че в оспорената заповед не е налице
позоваване на разпоредбата на чл.194, ал.2 от
ЗМВР, в която изчерпателно са изброени дисциплинарните нарушения, което
създава неяснота кое точно нарушение се вменява на жалбоподателя. Излага
доводи, че от изписаното правно основание за налагане на дисциплинарното
наказанието отново не може да се установи извършеното според ответника
дисциплинарно нарушение, както и че горната правна квалификация създава
неяснота по отношение на това дали с оспорената заповед се налага наказание „мъмрене“
или „писмено предупреждение“. Процесуалният представител на жалбоподателя
изразява становище, че е допуснато и нарушение на чл.18 от Инструкция № 8121з-
470/27.04.2015 г., тъй като писмената справка по чл.205, ал.2 от ЗМВР, с която
е приключена дисциплинарната проверка не е предоставена на жалбоподателя срещу
подпис и същият не е запознат с нея. Адвокат Р. се позовава и на показанията на
разпитания по делото свидетел като твърди, че в РУ- Левски е създадена
организация на работа, при която контролът върху законосъобразното издаване на
електронните фишове се осъществява от началника на управлението, а не от
жалбоподателя, който заема длъжността началник на „Охранителна полиция“. В
заключение е направено искане да бъде отменена оспорената заповед. Претендира
се присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер, определен в
Наредба № 1/2004 год.
Ответникът не
се представлява и не изразява становище по основателността на жалбата.
Административен съд - Плевен, втори
състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема
за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
На началника на РУ- Левски е възложено да назначи проверка по реда на чл.205,
ал.2 от ЗМВР с Разпореждане рег. № 316з- 13811/23.04.2020
г. на директора на ОДМВР- Плевен /по- конкретно т.4 от същото/, издадено на
основание Доклад рег. № 4575р-797/24.03.2020 г. на дирекция „Инспекторат“,
както и да бъде взето отношение по дисциплинарен ред спрямо ръководните служители в управлението,
осъществяващи пряк ежедневен контрол по отношение на полицейските служители,
издали в нарушение на ЗДвП фишове /подробно изброени в разпореждането/.
Въз основа на горното разпореждане е
издадена Заповед № 293з-123/12.06.2020 г. на
ВПД Началник РУ- Левски, с която на основание чл.205, ал.2 от ЗМВР е
постановено да бъде извършена проверка спрямо ст. инспектор А.П.И.- началник
група „Охранителна полиция“ в РУ- Левски при ОД МВР- Плевен, която е възложена
на комисия от служители на РУ- Левски с председател ст. инспектор В.И. и член
инспектор В.Г.С.. Определен е срок за приключване на проверката с изготвяне на
писмена справка/становище до 24.06.2020 год. Жалбоподателят е запознат срещу
подпис с горната заповед на 17.06.2020 г., видно от отбелязване върху нея на
последната страница.
След осъществяване на разпоредената
проверка председателят на комисията е изготвил Доклад рег. №
295р-6178/26.06.2020 г., в който са обсъдени събраните в хода на производството
писмени доказателства и е направен следният извод :
„Въпреки, че съставените документи по ЗДвП са
предоставени на началник РУ- Левски за запознаване и че към датите на съставяне
на въпросните електронни фишове А.И. е бил в седмична почивка, това не отменя
изпълнение на служебните му задължения, вменени му с длъжностната
характеристика за изпълняваната от него длъжност началник група „Охранителна
полиция“, с която същият се е запознал на 03.01.2017 г., видно от съставения
протокол за запознаване. От И. е извършено нарушение на служебната дисциплина
по смисъла на чл.198, ал.2 от ЗМВР, при което отклонението от изискванията е
незначително, за което се предвижда дисциплинарно наказание „мъмрене“ от един до
три месеца.“
На 26.06.2020 год. е издадена и оспорената в
настоящото производство №
293з-133/26.06.2020г., издадена от ВПД
Началник на РУ - Левски при ОД МВР - Плевен, с която на жалбоподателя е
наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от 1 месец, считано от
датата на връчване на заповедта.
В мотивите на същата е възпроизведен Доклад рег. №
295р-6178/26.06.2020 г. Посочено е, че за
извършеното от служителя А.И. нарушение на служебната дисциплина, установено в
посочения по- горе доклад, на основание чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.1 и
чл.199, ал.1, т.3 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок
от един месец. На основание чл.198, ал.2 от ЗМВР жалбоподателят е предупреден,
че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното
наказание, ще му бъде наложено по- тежко дисциплинарно наказание. Заповедта е
връчена на жалбоподателя срещу подпис на 29.06.2020 г., видно от отбелязване
върху последната ѝ страница.
Съдът намира за установено от правна страна следното:
Между страните не е спорно
обстоятелството, че към датата на издаване на оспорената заповед жалбоподателят
е заемал длъжността началник група
„Охранителна полиция“ в РУ- Левски при ОД МВР- Плевен. Оспорената заповед е
издадена от ВПД Началник РУ- Левски при ОД МВР- Плевен, т.е. от лице, заемащо
ръководна длъжност по смисъла на чл.204, т.4 от ЗМВР, поради което същият е компетентен да налага
дисциплинарни наказания по чл.197, ал.1, т.1-3 от ЗМВР за служителите в ръководеното
от него управление.
Заповедта е издадена в предвидената от
закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, съставляващи основания за нейната отмяна.
Основателно е оплакването на
жалбоподателя, че тя не съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 210,
ал.1 от ЗМВР.
Съгласно
цитираната разпоредба дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в
която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са
нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното
основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган
и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В тази връзка следва да се посочи,
че фактическото описание на нарушението следва да е сторено по такъв начин от
наказващият орган, че в същото да се съдържат всички съставомерни признаци на
посочено в закона нарушение, които да са конкретизирани чрез конкретното им
проявление в съответния случай - конкретно извършените от служителя действия
или осъщественото от него бездействие и по какъв начин се е проявило то в
обективната действителност. Надлежното описание на нарушението от неговата
обективна страна е изключително важно и нарушението в тази насока според
настоящия съдебен състав води от една страна до нарушение на правото на защита
на наказаното лице, тъй като то е възпрепятствано да организира същата с оглед
това, че е не му е предоставена възможност да узнае всички елементи на
нарушението, а от друга страна препятства и възможността за адекватен съдебен
контрол относно законосъобразността на административният акт. В случая оспорената
заповед възпроизвежда изцяло Доклад рег. № 295р-6178/26.06.2020 г., /който
обаче не е подписан от комисията, осъществила проверката по смисъла на чл.205, ал.2
от ЗМВР, а само от председателя ѝ/. Самата заповед препраща към горния
доклад , което е допустим начин за мотивиране съгласно ТР № 16/1975 на ОСГК на
ВС, но при условие, че въпросният доклад съдържа обстоятелствата по чл.210,
ал.1 от ЗМВР, както и ако този доклад е валидно издаден, а в конкретния случай
това не е така. Както бе отбелязано по- горе, докладът не е подписан от цялата
комисия, която е колективен, а не едноличен орган. На следващо място нито в
доклада, нито в заповедта са конкретизирани мястото и времето на извършване на
нарушението, както и разпоредбите, които са нарушени. В оспорената заповед в
цифров вид, но като част от основанието за налагане на наказанието, е посочена
разпоредбата на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, от която може да се направи извод,
че дисциплинарното нарушение според ответника е неизпълнение на служебните
задължения. Горното нарушение обаче не е формулирано словесно никъде в
мотивите, респективно никъде не е налице обсъждане на правната квалификация
деянието, предмет на дисциплинарното производство. Съобразно разпоредбата на чл.206,
ал.2 от ЗМВР, при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се
вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици,
обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното
поведение на държавния служител по време на службата, които обстоятелства
изобщо не са обсъждани в оспорената заповед. Най- същественото в случая е
липсата на каквито и да е мотиви, свързани с вината, което е от съществено значение
за преценката дали изобщо е налице допуснато дисциплинарно нарушение.
Дисциплинарно наказващият орган е допуснал
и нарушение на чл.206, ал.1 от ЗМВР, което съставлява самостоятелно основание
за отмяна на обжалваната заповед, тъй като е довело до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя. Горната разпоредба задължава дисциплинарно наказващият
орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител
или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител
причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. От
представената административна преписка не се установява ответника да е изпълнил
горното си задължение. Жалбоподателят твърди, че Доклад рег. №
295р-6178/26.06.2020 г. изобщо не му предоставян за запознаване. Същият има
характера на справка по смисъла на чл.18 от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015
г. На препис от същия на л.14, както и на изискания от съда препис на л.77 е
поставена резолюция „Запознат“, която е с дата 25.06.2020 г. и е положен
подпис, но липсват данни, от които може да се направи извод кое е лицето, автор
на горната резолюция, респективно чий е положеният подпис. Но дори да се
приеме, че жалбоподателят е бил запознат с въпросния доклад, от преписката не е
видно той да е бил поканен за изслушване или да му е дадена възможност за
представяне на писмени обяснения след приключване
на проверката по чл.205, ал.2 от ЗМВР и преди налагане на дисциплинарното
наказание. Представеният по делото писмен въпросник /л.27/ е от дата 17.06.2020
г., т.е. преди датата на изготвената обобщена справка, наименувана доклад,
поради което и изготвеното въз основа на него сведение от жалбоподателя е
относимо единствено за проверката по чл.205, ал.2 от ЗМВР, която е приключила с
посочения доклад, т.е. въпросникът и сведението съставляват част от
доказателствата, събрани в хода на проверката, но не и писмени обяснения по
смисъла на чл.206, ал.1 от ЗМВР.
С оглед така допуснатите съществени процесуални
нарушения, съдът счита, че следва да постанови отмяна на оспорената заповед,
без да разглежда останалите оплаквания на жалбоподателя, свързани с
обстоятелството дали е налице извършено дисциплинарно нарушение, даващо
основание за налагане на дисциплинарно наказание.
В настоящото производство процесуалният представител
на жалбоподателя претендира заплащане на минималното, предвидено за този вид
дела по Наредбата за адвокатските възнаграждения, възнаграждение за един
адвокат, който е представлявал ищеца в настоящото производство, на основание
чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата. Не се претендират разноски за внесена държавна
такса и депозит за призоваване на свидетел.
Искането е основателно. В приложеното по делото
адвокатско пълномощно е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ на
горното основание. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на
лице по чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата, е установено със
закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатът, оказал на страната безплатна
правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от
съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният
това свое право е достатъчно да представи сключен със страната договор за
правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е
безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата,
като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък на
адвоката. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което следва да
бъде заплатено от ответника адвокатското възнаграждение в размер на 400.00
лева, определено по реда на чл. 8, ал. 2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №
293з-133/26.06.2020г. за налагане на дисциплинарно наказание на държавен
служител в МВР, издадена от ВПД Началник
на РУ - Левски при ОД МВР - Плевен, с която на основание чл.194, ал.2, т.2,
чл.197, ал.1, т.1 и чл.199, ал.1, т.3 от ЗМВР е наложено дисциплинарно
наказание „мъмрене“ за срок от един месец по отношение на А.П.И.- началник
група „ОП“ в РУ- Левски при ОДМВР- Плевен.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Плевен да
заплати на адв. Р.Н.Р. *** адвокатско
възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/ лв.
Решението е окончателно и на основание чл. 211 от ЗМВР не подлежи на касационно обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/