РЕШЕНИЕ
№…………./……..2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публичното съдебно заседание на двадесети август две хиляди и двадесета година
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и на прокурора
АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА
к.н.а.х.д. № 1333 по описа на съда за две хиляди и двадесета година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Валимар“ ООД, предявена чрез пълномощника на дружеството адвокат Д.С., срещу решение № 380/02.03.2020 г. по н.а.х.д. № 477/2020 г. на Районен съд Варна, с което е изменено наказателно постановление № 03-010322/05.12.2018 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна като е намален от 2000 /две хиляди/ лева на 1500 /хиляда и петстотин/ лева размерът на наложената на касатора имуществена санкция по чл. 414 ал. 3 КТ за нарушаването на чл. 62 ал. 1 вр. чл. 1 ал. 2 КТ. По съображения за постановяване на решението в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения и при явна несправедливост на наложеното наказание – касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1, 2 и 3 НПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, се иска отмяна на въззивното решение и постановяване на ново по съществото на спора от касационната инстанция, с което оспореното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление да се отмени изцяло.
В с. з. на 20.08.2020 г. касаторът „Валимар“ ООД, редовно призован, не се представлява.
Ответната по касация страна Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, редовно призована, се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт Б.Н., който оспорва касационната жалба на изложените в нея основания и моли съда да остави в сила въззивното решение като присъди в полза на дирекцията юрисконсултско възнаграждение за процесуалното й представителство от юрисконсулт.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна също дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт съгласно изричната разпоредба на чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, от процесуално легитимирано лице съгласно чл. 210 ал. 1 АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на датата 20.05.2020 г. /л. 28 от н.а.х.д. № 477/2020 г. на ВРС/, а касационната жалба според поставения върху нея печат е предявена чрез въззивния съд на датата 22.05.2020 г. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки и отсъствието на отрицателни такива обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за основателна.
С измененото от районния съд наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора „Валимар“ ООД за нарушаването на чл. 62 ал. 1 КТ, обективирано в обстоятелството, че като работодател е допуснал на датата 07.11.2018 г. работникът С.И.Х. да изпълнява трудовите си функции като багерист с определено работно време от 08, 00 ч. до 17, 00 ч., работно място – строителен обект сграда със смесено предназначение в гр. Варна, УПИ ХХІ-1421, 1422, 1423, ж. к. „Младост“, І м. р. и договорено трудово възнаграждение, без между страните по трудовото правоотношение да има сключен трудов договор в писмена форма.
В решаващите мотиви съдът е приел за доказан по делото факта на наличието към момента на проверката от органите на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна на трудово правоотношение между наказаното ЮЛ „Валимар“ ООД и завареното да престира труд лице С.И.Х.. Този извод съдът е изградил изцяло и единствено на подписаната в хода на проверката декларация на С.И.Х., съдържаща изявление за наличието на всички съществени елементи на трудовото правоотношение: изпълнявана длъжност, работно време, работно място и договорено между страните трудово възнаграждение.
Изграждайки фактическите си констатации въз основа на това приобщено по административната преписка доказателство, съдът изцяло е пренебрегнал и е оставил необсъдени представените от жалбоподателя още с въззивната жалба писмени доказателства, целящи да установят твърдяното от него обстоятелство, че между дружеството и лицето С.И.Х. е имало сключен граждански договор за постигането на определен договорен по обема и съдържанието си резултат, въз основа на който между тях е възникнало облигационно, а не трудово правоотношение. Приложените в тази връзка по делото доказателства – договор от 05.11.2018 г. между „Валимар“ ООД като възложител и С.И.Х. /изпълнител/; декларация от С.И.Х. от 20.11.2018 г., че не се осигурява за своя сметка като самоосигуряващо се лице; констативен протокол за извършена работа в срок; сметка изх. № 01/20.11.2018 г. за изплатени суми по чл. 45 ал. 4 ЗДДФЛ и разходен касов ордер № 899/20.11.2018 г. – са пренебрегнати изцяло от съда като дори не са упоменати в мотивите на решението. Игнорирайки напълно по този начин защитната теза на жалбоподателя, съдът се е задоволил единствено да посочи, че не кредитира версията му относно наличието на граждански договор, но този извод не би могъл да се възприеме безкритично, след като в решението липсва преценка на всички събрани по делото доказателства и обосновка на изградените фактически констатации на база на съотнасянето на доказателствата едни спрямо други. Този пропуск на съда е достатъчен, за да се приеме, че от негова страна е допуснато съществено нарушаване на процесуалните правила по смисъла на чл. 348 ал. 3 т. 1 НПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, тъй като пренебрегвайки изцяло събраните по почин на жалбоподателя доказателства в процеса, съдът го е поставил в неравностойно положение спрямо насрещната по делото страна и така на практика е ограничил процесуалните му права.
Отделно от това следва да се отбележи, че при изграждането на фактическите си констатации съдът се е позовал в мотивите на решението на несъбрани по делото гласни доказателства, сочейки че в показанията си свидетелката Б. изяснява, че Х. е бил едно от лицата, извършвали трудова дейност в обекта. Видно обаче от протокола от проведеното единствено съдебно заседание по делото от 27.02.2020 г., Л.П.Б. е била заличена като свидетел с определение на съда като единственият разпитан по делото свидетел е Д.Г.И., чиито показания обаче също са останали необсъдени.
В целостта си изложеното обуславя необходимост от отмяна на въззивното решение поради допуснати при постановяването му съществени процесуални нарушения и връщането му за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който след цялостна и задълбочена преценка на абсолютно всички събрани доказателства да изгради фактическите си изводи и спрямо тях да приложи закона.
На основание чл. 226 ал. 3 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото в касационната инстанция.
Воден от изложеното, на основание чл. 221 ал. 2 изр. първо предл. второ и чл. 222 ал. 2 т. 1 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН касационният състав
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 380/02.03.2020 г. по н.а.х.д. № 477/2020 г. на Районен съд Варна, с което е изменено наказателно постановление № 03-010322/05.12.2018 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна като е намален от 2000 лв. на 1500 лв. размерът на наложената на касатора имуществена санкция по чл. 414 ал. 3 КТ за нарушаването на чл. 62 ал. 1 вр. чл. 1 ал. 2 КТ.
ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на Районен съд Варна при спазване на задължителните указания по прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/