Р Е Ш Е Н И Е
№260163
15.01.2021г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 19684/2019 г. по описа на същия съд,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.
Искова молба на А.Б.К., ЕГН **********, с адрес *** офис *, депозирана против „Пловдив Медия“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив, бул. „Никола Вапцаров„ № 136 ет. 4 ап.8, с иск с правно основание в чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Според фактите, така, както са изложени в исковата молба , на 22.10.2019г. в информационната платформа ***********, стопанисвана от ответното дружество с управител Д. П. П., била публикувана статия със заглавие "Кандидат за **** паркира както му скимне, заплашват пусналия пост за това във Фейсбук" , като съдържанието на статията визирало ищеца и която статия накърнила правото му на личен живот и доброто му име, личните данни на К. ( регистрационния номер на автомобила му) били неправомерно обработени и по негов адрес били разпространени обидни и клеветнически твърдения. В следствие на горните действия, за ищеца, (който твърди да е ********** с безупречна репутация, вписан в регистрите на *********************, и кандидат за **** на град ******, издигнат от коалиция „**************" на местни избори **** г.), произлезли неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство и напрежение в личния му живот, притеснения, стрес, разсеяност и като резултат – тежка алергична реакция, настъпила в И. на дата 09.11.2019г. Оценява вредите на сума от общо 10 000 лв., за които се моли да бъде осъдено ответното дружество да му ги заплати. Претендира и присъждане на разноските по спора.
Ответното дружество оспорва исковете. Отрича изцяло елементите на състав на непозволено увреждане – липсвало противоправно поведение от негова страна, нямало претърпени от К. вреди , или, ако имало- то те не били причинени от поведение на ответника, липсвала изискуемата от чл. 45 от ЗЗД причинноследствена връзка между тези два елемента на деликта. Моли се исковете да се отхвърлят.
Исковете са допустими, при
имплицитно твърдение за неудовлетворено ищцово притезание.
По същество, и с оглед твърденията на страните и ангажираните от тях доказателства, съдът съобрази следното:
Сложния фактически състав на
непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от Закона за задълженията и
договорите предполага съвкупно наличие на четири елемента. Най- напред, трябва
да има противоправно поведение на ответника; на следващо място, това
противоправно поведение следва да е виновно извършено, като вината на
деликвента се предполага ( чл. 45 ал.2 от ЗЗД). Ищецът следва да е претърпял
вреди, и на последно място , тези вреди да са пряк резултат от поведението на
насрещната страна - причинноследствената връзка трябва да е пряка. Последното
означава, че противоправното поведение на насрещната страна е необходимо и
самодостатъчно, за да настъпят вредите.
Съдът приема, че част от
твърдяните в исковата молба обективни факти са осъществени. Между страните няма
спор, че на дата 22.10.2019г в стопанисвана от ответното дружество масмедия е
публикувана ( доведена до знание на неограничен кръг от хора ) статия с
процесното съдържание ; копие от същата
е представено на л. 12 от делото. На съда е служебно известно , че ищецът има качеството на ***** по смисъла на
Закона за ****, а факта на кандидатурата му за ***** на ****** не е оспорен от
ответника.
От съдържанието на статията личи,
че по отношение на ищеца, посочен не само чрез имената си , но и визуално, с
публикувана негова снимка, в статията се правят твърдения за извършено
административно нарушение ( неправилно паркиране), както и твърдения за
„скандалите , които предизвиква с навика му да паркира, както му скимне“; за това
, че „ е е нарушил собствените си
принципи ….“ , и че „не било ясно дали адв. К. е завършил някой ****** ПУЦ“. Последните са
изложени в контекста на кандидатура на ищеца за **** „**** „ на ******,
подкрепена от сочено от ответника обещание на ищеца за „нулева толерантност към
*****, които си позволяват да спират
........ на други забранени за целта
места“. Като част от статията
са публикувани снимки на
автомобил с точно определен държавен
контролен номер, който според ответното дружество е собственост на ищеца, и на самия ищец.
І. По отношение на
противоправното поведение:
1. Първата форма на такова, от
която ищеца се оплаква , е евентуалното нарушение на правото му на личен живот
по смисъла на чл. 32 ал. 1 от Конституцията на Република България. По смисъла
на последната разпоредба, всяко физическо лице има право да не бъдат
разгласявани обстоятелства за взаимоотношенията му с негови роднини и близки,
местопребиваването му или несвързани с обществен интерес други факти или
цялостно поведение. В статията обаче отсъства посочване на обстоятелства, които
съставляват елемент на личния живот на ищеца или негови близки.Съдът не може да
намери логическа връзка между изложеното в статията претендирано поведение на
ищеца, и нарушаването на правото му на личен живот; в този журналистически
материал няма посочване на роднини или близки на ищеца или взаимоотношения с
такива, негово местопребиваване или друга изнесена информация , която може да
се тълкува като елемент на личния му живот.
Не е такъв елемент кандидатурата на К. за изборна длъжност.
2.На следващо място, правени са оплаквания и от неправомерно от страна на ответника поведение ( обработка на личните данни на ищеца - номер на лек автомобил), което също довело до вреди.
По смисъла на чл. 4 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (т.нар. Общ регламент относно защитата на данните, наричан за краткост „Регламента“ ), и в частност – дадените в чл.4 , „лични данни“ е всяка информация, посочването на която може да доведе до безспорна идентификация на дадено физическо лице. За да бъде обработването законосъобразно, личните данни следва да бъдат обработвани въз основа на съгласието на съответния субект на данни или на друго легитимно основание, и „само и доколкото е приложимо поне едно от предвидените“ в чл. 6 условия, нито едно от които не е изпълнено.
В статията ищецът е идентифициран с две от имената му ,чрез снимка, чрез номера на личния си автомобил, и чрез посочването на качеството му на адвокат по смисъла на чл. 4 от Закона за адвокатурата. С изключение на снимката, останалите белези сами по себе си не могат да бъдат приети за лични данни - посочването на две от имената само по себе си не съставлява неправомерна обработка на лични данни. Държавния контролен номер на лек автомобил не съставлява сам по себе си „лични данни „ по смисъла на чл. 4 от Регламента, тъй като знанието му не е достатъчно да идентифицира собственика – поддържаната от МВР база данни за собствеността на МПС не е публично достъпна. В този смисъл е глава VІа от Наредба № I-45/24.03.2000г за регистриране и отчет на МПС. В съвкупност обаче , изнесените за ищеца данни го индивидуализират вън от всяко съмнение. Тоест, личните данни на К. са неправомерно обработени и използвани, особено в контекста на инсинуативния тон на статията като цяло. Нито една от сочените от ответното дружество причини за обработка на лични данни не е достатъчно основание да се оправдае употребата на лични данни на лице, дори когато се отчита , че ищеца е публичноизвестна фигура – като кандидат за изборна длъжност. Нещо повече, обработката е направена от средство за масова информиране на потенциално неограничена аудитория, което информиране е очевидно тенденциозно, и като такова е следвало да бъде избягвано от гледна точка на добрата журналистическа етика.
Без значение в случая е дали К. е извършил соченото в отговора административно нарушение , каквото , и да е извършено , не съставлява основание да се разреши на ответното дружество да обработва неправомерно личнни данни. Без значение за същия извод на съда е дали ищеца може да бъде идентифициран еднозначно само чрез един от посочените белези, макар за целта да е достатъчна публикуваната снимка; отново без значение за правосъобразността на използването ( макар да би имало значение за причинната връзка ) е това, дали ищецът е вече индивидуализиран в публичното пространство чрез публикация на същите данни от трето лице.
По делото не се твърди или доказва, че ответното дружество е администратор на лични данни, или че независимо от предходното обстоятелство, разполага със съгласието на К. да обработва личните му данни. Затова съдът приема, че има неправомерна обработка на личните данни на ответника; на плоскостта на регламента, е без значение за този извод на съда противоконституционността и последващата я отмяна от Конституционния съд на заложените в чл.25з, ал.2 от Закона за защита на личните данни ориентировъчни критерии ( решение № 8 от 15.11.2019 г. на КС на РБ по к. д. № 4 / 2019 г.).
3. Ищецът твърди, че от статията са
накърнени доброто му име и безупречната му професионална репутация, и че по отношение на него са изнесени обидни и клеветнически
твърдения.
Макар довода за безупречна репутация ( и добро име в обществото , като част от
същата ) да се базира на субективна
самооценка от страна на ищеца, съдът приема , че отсъства нужда нечия репутация
– обективирано спазване на всички неписани социалноприемливи правила – да бъде
изначално безупречна , за да може да бъде допълнително накърнена. В този смисъл, съдържанието на
статията, в която К. е представен в очевидно негативна светлина, при всички
положения нарушава неговата репутация, независимо от факта, че отсъства в нея
какъвто и да било стилистичен израз, който би могъл да се тълкува еднозначно
като клевета. Клеветата е приписване на престъпление, което оклеветения не е
извършил ; няма в статията твърдения за поведение на К., което да се разтълкува
като престъпно, а твърденията за извършено административно нарушение не
съставляват клевета, дори такова да не е извършено. Обидата е изнасяне на
обективно унизителни за честта и достойнство неверни факти или твърдения,
каквито също отсъстват. Наличието , вида или липсата на получено от К. определено образование не изпълват
обективното съдържание на понятието „обида“.
Съдът приема обаче довода в исковата молба, че е обидно твърдението в статията по негов адрес, че „е нарушил собствените си принципи“, тъй като този израз не може да се тълкува другояче, освен като употребен с цел да накърни съвкупноста от нравствени качества и принципи на ищеца.
Тоест, две от трите твърдяни форми на противоправно поведение са осъществени.
ІІ. За
доказване на вида и обема на претърпените неимуществени вреди
са доведени от ищеца двама свидетели, както и медицинска документация.
Според показанията на свид.П., след публикуването на статията и като резултат
от изнесеното в нея, физическото състояние на К. се влошило, повишило се кръвното му налягане,
станал напрегнат и изнервен, като малко след това – в началото на ноември ****г,
получил и соматично увреждане ( обрив) в И.. Съдът отбелязва, че свидетелят П.
е във *********** с ищеца и затова
показанията й не могат да бъдат възприети безкритично, но въпреки това
ги кредитира отчасти, тъй като са потвърдени от показанията на свид. Т. Затова приема, че К. е претърпял част от твърдените неимуществени
вреди – стрес и напрежение, като
резултат на изнесените обидни твърдения.
В друга част (
касателно физическите увреди), съдът не приема наличието на причинно-
следствена връзка между увредите и поведението на ответника, тъй като между
външното проявление на увредите и датата на публикуването на статията са
изминали поне осемнадесет дни. В тази връзка следва да се каже също така, че в съставената в И. медицинска
документация като вероятна причина за обрива се сочи ********** вследствие консумацията на точно определена храна от
ищеца. В тази им част не се кредитират и показанията на свид П., доколкото и свид. Т. не ги потвърждава. Причинноследствена
връзка отсъства и между неправомерната употреба на личните данни, от една
страна , и претърпените от К. вреди, тъй като използваните от ответното
дружество данни са били вече налични в публичното пространство - номера на лекия му автомобил е публикуван в
социалните мрежи от трето на спора лице.
За пълнота на
изложението, неотносими към предмета на спора са всякакви сигнали , жалби и
пр., подадени от ищеца към компетентните органи.
Или има
непозволена увреда на ищеца , състав на чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД е осъществен и
иска е основателен.
По размера на
търсеното обезщетение , на основание чл. 53 от ЗЗД:
Ищеца
претендира 5500 лева обезщетение за нанесената му обида и клевета.
Съдът намира този размер за завишен – клевета не бе установена, а
обидното твърдение в статията е само
едно. В обратния смисъл се отчита, че статията се отклонява драстично от
правилата на добрата журналистическа етика, доколкото малкото факти в нея са
тенденциозно изнесени, без да бъдат проверени и без да бъде взето мнението на
посоченото там лице. Затова съдът счита иска да е основателен, но само до
размер от 1000 лева за изнесеното обидно
твърдение за „нарушени принципи“. Над този размер иска следва да бъде
отхвърлен.
Разноските се
възлагат на страните пропорционално.
Съдът приема
за основателно възражението на ответната страна за прекомерност на договорения
от ищеца хонорар на адвокат, доколкото същия надхвърля значително минималния
такъв от 830 лева съобразно Тарифата към чл. 36 от ЗАдвокатурата, а
същевременно делото има правна, но не и фактическа сложност; хонорара се
редуцира до размер от 1100 лева. Така,
общия размер на направените от ищеца разноски – хонорар на адвокат и държавна
такса – става 1500 лева , или дължат му
се пропорционално 150 лева разноски по делото.
Ответното
дружество не претендира присъждане на разноски.
Воден от
изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда „Пловдив Медия“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив , бул. „Никола Вапцаров „ № 136 ет. 4 ап. 8, да заплати на А.Б.К., ЕГН **********, с адрес *** офис *, сумата от 1000 лева обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане (разпространена в статия от 22.10.2019г обида), като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над размер от 1000 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева , като неоснователен.
Осъжда „Пловдив Медия“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив , бул. „Никола Вапцаров „ № 136 ет. 4 ап. 8, да заплати на А.Б.К., ЕГН **********, с адрес *** офис *, сумата от 150 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред състав на Окръжен съд гр.Пловдив, в срок от две седмици от датата на връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ