Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.03.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав,
в публично съдебно заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното
от младши съдия Христова в. гр. дело № 3189
по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 8908 от 11.01.2019 г., постановено по гр. д. № 82083/2017 г., по
описа на Софийски районен съд, ГО, 61-ви състав, е допусната делба между А.Г.М.
и И.Г.М. на следния недвижим имот, а именно: апартамент, находящ се в гр.
София, жк ****, с площ 79,53 кв. м., с идентификатор 68134.4357.82.3.15 по
Кадастралната карта на гр. София, при съседи: на същия етаж:
68134.4357.82.3.14, под обекта: 68134.4357.82.3.12, над обекта:
68134.4357.82.3.18, при следните квоти: за А.Г.М. – 14007/17447 ид. части, и за
И.Г.М. – 3440/17447 ид. части.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от И.Г.М. в частта относно квотите, при
които е допусната делбата, и по-конкретно в частта, в която не е призната
частична трансформация в полза на наследодателя до размер на 2 252 лева –
разликата между стойността на получения в обезщетение апартамент в размер на
17 447 лева и сумата от 15 195 лева, представляваща сбор от
отпуснатия заем в размер на 12 000 лева и признатата частична
трансформация в размер на 3 195 лева, представляваща цената на дела на
наследодателя на отчуждения имот. В тази връзка се сочи, че от приложените към
делото писмени доказателства, заключението на експертизата и показанията на св.
Г. М. се установява по несъмнен начин, че цената на получения в обезщетение
апартамент е покрита със сумата, получена като обезщетение за отчуждения имот и
отпуснат заем в размер на 12 000 лева. Поради изложеното се отправя искане
за отмяна на решението в обжалваната част.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна по жалбата А.Г.М.
е депозирала отговор на въззивната жалба, в който са изложени съображения за
нейната неоснователност. Сочи, че атакуваното решение е правилно и
законосъобразно по отношение на допуснатите квоти. Намира, че от събраните
доказателства не се установява по категоричен начин произходът на сумата от
2 252 лева. Излага, че не е оборен съвместният принос при придобиване на
правото на собственост на 14252/17447 ид. части. Отправя искане за отхвърляне на въззивната жалба като
неоснователна. Претендира разноски.
Софийски
градски съд, като прецени становищата на страните и обсъди представените по
делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
Производството е делбено във фаза по допускане на делбата.
Софийски
районен съд е сезиран с искова молба от А.Г.М., в която се твърди, че към
момента на подаване на исковата молба тя и И.Г.М. са съсобственици на недвижим
имот, представляващ апартамент № 68, находящ се в гр. София, жк ****, с площ
79,53 кв. м., с идентификатор 68134.4357.82.3.15 по Кадастралната карта на гр.
София, при съседи: на същия етаж: 68134.4357.82.3.14, под обекта:
68134.4357.82.3.12, над обекта: 68134.4357.82.3.18. Сочи се, че А.Г.М.
притежава 5/6 идеални части от гореописания недвижим имот, а И.Г.М. – 1/6 от
същия. Оправено е искане за постановяване на съдебно решение, с което да се
подели съсобственият на страни имот съобразно притежаваните квоти.
Ответникът
И.Г.М. в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в който
е оспорил посочения от А.Г.М. размер на квотите в съсобствения недвижим имот. В
тази връзка е изложил твърденията, че процесният апартамент е получен от
наследодателя по реда на чл. 100 от ЗТСУ и стойността му е покрита с кредитен
заем от 12 000 лева, а разликата до пълната стойност на имота от
17 447 лева е покрита от цената на отчуждения имот. Поради което се
намира, че за 5447/17447 ид.ч.
от имота е налице частична трансформация на лични средства, а 12000/17447 ид.ч.
от същия са придобити в режим на СИО.
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и
е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Според
уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася
служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната
му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не
е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
По
отношение правилността на обжалваното решение настоящият съдебен състав намира
следното:
Всеки
съсобственик може да иска делба на съсобствения имот. По отношение
съсобствеността между страните са представени доказателства, от които се
установява следното:
Между страните не се спори, а и
от представените по делото доказателства се установява, че със заповед № РД- 41- 2792 от 11.12.1986 г. на ИК на СНС, издадена въз основа на влязлата в сила заповед по чл.
98 от ЗТСУ № РД-40-1121/04.08.1986 г., с която е определен начинът на
обезщетяване на Г.М.Г., собственик на имот пл. № 317, в кв. 2 по плана на гр.
София, м. „Люлин – 8 м. р.“, находящ се на ул. „****, който имот е отчужден за
„колектор“, процесният апартамент е бил предоставен в обезщетение на Г.М.Г.. В
заповедта е посочено, че стойността на имота е в размер на 17 447 лева,
като Г.Г. не е освободен от заплащането на сумата. Към момента на предоставяне
на процесния имот Г.М.Г. е бил в граждански брак с М.С.М., сключен на
18.05.1975 г.
От Протокол от
10.06.1986 г. на Комисията по чл. 265 от ППЗТСУ се
установява, че е извършена оценка на имот пл. № 317, в кв. 2 по плана на гр. София, м. „Люлин – 8 м. р.“, находящ
се на ул. „****, който имот е отчужден за „колектор“, като оценката е извършена
съгласно действащата към датата на съставянето на протокола Наредба за цените
на недвижимите имоти /Приета с постановление № 53/22.11.1979 г./ и е възлизала
на сума в общ размер на 12 780 лева. В протокола е записано, че имотът е
собственост на Н.А.М., притежаваща ½ ид. ч. от същия, и на К.М.Г. и Г.М.Г.,
всеки от тях притежаващ по ¼ ид. ч. от същия, съгласно нотариален акт №
21, том XIII, дело № 2368/1952 г. и удостоверение за наследници № 9210
от 23.09.1970 г. В протокола са посочени и дяловете от определената обща
стойност на отчуждения имот, припадащи се на всеки от съсобствениците, както
следва: дял на Н.А.М. – 6 390 лева, дял на К.М.Г. – 3 195 лева, и дял на Г.М.Г.
– 3 195 лева. Между страните не се спори, а и от представените по делото
доказателства се установява, че част от стойността на процесния апартамент в
размер на 3 195/17 447 ид. ч. е покрита от стойността на отчуждения имот,
припадаща се на Г.М.Г..
По делото е
представена молба от 09.08.1988 г. от ДСК – гр. София, жилищно кредитиране, до I-ви Нотариус –
НС – София, относно вписване на законна ипотека за обезпечение изплащането на
отпуснат заем за жилищно строителство на Г.М.Г. в размер на 12 000 лева за
процесния апартамент № 68.
От
представените по делото препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за
наследници се установява, че Г.М.Г. е починал на 19.03.2005 г. и е оставил
наследници по закон М.С.М. – съпруга, А.Г.М. – дъщеря, и И.Г.М. – син.
С нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка със
запазване на право на ползване № 39, том VI, рег. № 6606, дело №
448 от 27.06.2017 г., М.С.М. прехвърля на дъщеря си А.Г.М. собствените си 4/6 идеални части от апартамент
№ 68, находящ се в гр. София, жк ****, с площ 79,53 кв. м., с идентификатор
68134.4357.82.3.15 по Кадастралната карта на гр. София, срещу грижите, които А.Г.М.
е полагала до настоящия момент за М.С.М., както и срещу задължението на приобретателката да гледа и да
издържа прехвърлителката, лично или чрез трето лице, докато е жива, като М.С.М.
си запазва пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху прехвърления
имот. От извършена служебно справка от настоящата съдебна инстанция в НБД
Население се установява, че А.Г.М.
е със семейно положение – неомъжена.
През
настоящата съдебна инстанция страните не спорят, че при придобиването на процесния апартамент № 68 са вложени лични средства на наследодателя им Г.М.Г. с произход
обезщетение за отчужден негов личен имот в размер 3 195лв.,
съответстваща на притежаваната от него ¼ ид.ч. от отчуждания имот, поради което тази част от делбения имота е лична
собственост на наследодателя. Също така страните не спорят, че доколкото част от
цената на жилището, предмет на делбата, а именно сумата от 12 000 лева, е
покрита с отпуснат по време на брака между Г.М.Г. и М.С.М. заем от ДСК, то така
придобитата със заемни средства част от процесния апартамент е станала съпружеска
имуществена общност.
Основният
спорен между страните въпрос пред въззивната съдебна инстанция е, дали сумата
от 2 252 лева – разликата
между стойността на получения в обезщетение апартамент в размер на 17 447
лева и сумата от 15 195 лева, представляваща сбор от отпуснатия заем в размер
на 12 000 лева и признатата частична трансформация в размер на 3 195
лева, представляваща цената на дела на наследодателя на отчуждения имот, са
били лични средства на наследодателя на страните.
С ПП-5-72 г.
се прие, че меродавен за преценката дали имотът е съпружеска имуществена
общност е моментът на
юридическото придобиване правото на собственост. /т. 2 Когато срещу отчужден недвижим имот е предоставен имот
като обезщетение и цената на получения имот е
по-голяма от стойността на отчуждения, ако това е станало по време на брака, за
разликата, съотнесена към стойността на целия имот, възниква съпружеска
имуществена общност. / т. 9 от същото ПП-5-72/.
С Р № 189 от
28.03.2002 г. по гр. д. № 580/2001 г. на ВКС І гр. о., постановено
при отменения ГПК се приема, че придобитото със заем имущество от единия съпруг
по време на брака е общо на двамата съпрузи независимо кой от тях е издължил
заетата сума. Или, както правилно е посочила и
районната съдебна инстанция, когато срещу отстъпения в тези случаи имот следва да се
доплати известна разлика и това стане през време на брака, съответната на тази
разлика част от собствеността на отстъпения имот се включва в съпружеската
имуществена общност. Страната,
която твърди, че част или цялата разлика между стойността
на отчуждения имот и предоставения като обезщетение
имот е заплатена с лични средства на единия от съпрузите носи тежестта при
условията на пълно и главно доказване да установи така твърдените от нея
обстоятелства.
В тази връзка
настоящият съдебен състав споделя извода на СРС, че в процесния случай липсват
доказателства, установяващи по категоричен и несъмнен начин произхода на сумата
от 2 252 лева, респ. че посочената сума е представлява лични средства на
наследодателя Г.М.Г. и именно че
такава лична сума е била вложена към момента на придобиване на процесния
апартамент. Още в отговора на искова молба от И.Г.М. е поддържано твърдението, че сумата от 5 447 лева,
представляваща разликата между стойността на получения в обезщетение апартамент
в размер на 17 447 лева и стойността на получения кредитен заем в размер
на 12 000 лева, е покрита от цената на отчуждения имот, съответно до
тази сума имотът е изключителна собственост на наследодателя. Към отговора
на искова молба страната е представила като писмено доказателство коментирания
по-горе в настоящото решение протокол от
10.06.1986 г. на Комисията по чл. 265 от ППЗТСУ, в който изрично са посочени дяловете от определената обща стойност на
отчуждения имот, припадащи се на всеки от съсобствениците, както следва: дял на
Н.А.М. – 6 390 лева, дял на К.М.Г. – 3 195 лева, и дял на Г.М.Г. – 3 195 лева.
В проведеното на 24.04.2018 г. първо публично съдебно заседание пред районната
съдебна инстанция, процесуалният представител на И.Г.М. е поддържал идентични доводи с тези, изложени в отговора на искова
молба, а именно, че до размера на сумата, която от отчуждения имот е отишла за
покриване на стойността на получения като обезщетение имот е налице частична
трансформация. Посочил е, че доколкото в заповедта по чл. 100 от ЗТСУ /отм./ е
пропуснато да се запише каква е сумата на отчуждения имот, която е отишла за
покриване на стойността на получения като обезщетение имот, то следва по делото
да се допусне експертиза, вещото лице по която да се запознае със счетоводните
документи и да даде заключение за коментираното обстоятелство. По делото е била
изготвена съдебно техническа експертиза, в заключението на която вещото лице е
посочило, че с оглед приложените по делото документи и по-конкретно предвид
отразеното в протокол от 10.06.1986 г. на Комисията по чл. 265 от ППЗТСУ, частта от стойността на процесния апартамент в размер
на 3 195/17 447 лева е покрита от стойността на отчуждения имот, тъй като
именно това е припадащата се на Г.М.Г. част от стойността на отчуждения имот. В
следващото проведено на 16.10.2018 г. публично съдебно заседание пред СРС
процесуалният представител на И.М. е
заявил, че с оглед представените до момента по делото доказателства е запознат
с обстоятелството, че делът на Г.Г. от
стойността на отчуждения имот е възлизал на сумата от 3 195 лева, като за
първи път в това съдебно заседание е посочил твърдението си, че доколкото за
разликата от 2 252 лева по делото няма никакви данни, то по всяка
вероятност посочената сума е била „преведена от майката на този, който е бил
обезщетен“. За установява на така въведеното ново твърдение коментираната
страна е поискала по делото да бъде назначена допълнителна СТЕ, като такава е
била допусната от съда със задача „каква част от стойността на отчуждения имот
е била използвана за покриване пълната стойност на получения в обезщетение
имот“. В изготвеното по делото допълнително заключение на СТЕ експертът е
посочил, че в архивите на съответните административни служби не са открити
писмени документи, от които да е видно дали и каква точно част от стойността на
отчуждения имот е била използвана за покриване стойността на получения в
обезщетение от Г.Г. имот, като дали средствата в размер на 2 252 лева са
били осигурени от собствени спестявания на наследодателя, или са му били
предоставени от неговата майка от получената от нея сума за дела й от
отчуждения имот, ТЕ не може да отговори, тъй като при извършените справки не били
открити писмени документи за тези обстоятелства. В последното проведено пред
районната съдебна инстанция публично съдебно заседание на 11.12.2018 г. съдът е
пристъпил към събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на
допуснатите на страните свидетели. В края на разпита си св. Г.М. – първи
братовчед на страните, заявява, че са оценили къщата им на 12 000 лева,
като неговата баба Н.А.М.се е отказала от нейната част в полза на баща му и
чичо му, за да могат те да си покрият техните сметки. След края на разпита на
посоченото лице страните изрично са заявили, че нямат други доказателствени
искания, като до този момент на съдебното производство не е правено от никоя от
рях искане за разпит на лицето Н.А.М.. Такова искане за първи път е направено
пред настоящата съдебна инстанция, като несъмнено не са били налице предпоставките на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК за неговото уважаване. Още повече, че в хода на цялото производство пред
районната съдебна инстанция ответната страна е твърдяла, че разликата между стойността на получения в
обезщетение апартамент в размер на 17 447 лева и стойността на получения
кредитен заем в размер на 12 000 лева, е покрита от цената на
отчуждения имот, а от събраните по делото доказателства е безспорно
установено, че цената на отчуждения имот с оглед делът на Г.Г. в последния възлиза на сумата от 3 195 лева.
За първи път едва във второ по делото пред СРС съдебно заседание процесуалният
представител на И.М.
въвежда твърдението, и то изразено като вероятност, че разликата между сумата
от 3 195 лева до сумата от 5 447
лева е „преведена от майката на този, който е бил обезщетен“. За подкрепата на
така заявеното твърдение обаче по делото не са събрани необходимите безспорни
доказателства. Действително при разпита си св. Г.М. споделя, че знае, че
неговата баба Н.А.М.се е отказала от нейната част в полза на баща му и чичо му,
за да могат те да си покрият техните сметки. Така заявеното от посочения
свидетел твърдение е останало изолирано и доказателствено неподкрепено,
доколкото, от една страна, свидетелят не споделя свои лични впечатление във
връзка с предаването на коментираната сума. От друга страна, както правилно е
отбелязала в мотивите си и районната съдебна инстанция, макар в разпоредбата на
чл. 102 от ЗТСУ /отм./ да е предвидено правоимащите обезщетявани с отстъпване на жилище или друг обект да имат правото да
прехвърлят правата си на роднини по права линия, то законът предвижда форма за
действителност на молбата на лицето, което има право на обезщетение, а именно
писмена форма с нотариална заверка на подписите. В процесния случай по делото
не е представена такава молба в предвидената от закона форма, от която да може
да се заключи обстоятелството, че майката на Г.М.Г. му е прехвърлила правото й на обезщетение за
отчуждения имот.
Предвид всичко
гореизложеното, противно на заявеното във въззивната жалба, от събраните по
делото доказателства не се установява твърдяната от въззивника частична
трансформация и на сумата от 2 252
лева, представляваща разликата между стойността на получения в обезщетение
апартамент в размер на 17 447 лева и сумата от 15 195 лева,
представляваща сбор от отпуснатия заем в размер на 12 000 лева и
признатата частична трансформация в размер на 3 195 лева, представляваща
цената на дела на наследодателя на отчуждения имот. Поради което правилно
районната съдебна инстанция е допуснала делба между А.Г.М. и И.Г.М. на процесния
недвижим имот, а именно: апартамент, находящ се в гр. София, жк ****, с площ
79,53 кв. м., с идентификатор 68134.4357.82.3.15 по Кадастралната карта на гр.
София, при съседи: на същия етаж: 68134.4357.82.3.14, под обекта:
68134.4357.82.3.12, над обекта: 68134.4357.82.3.18, като прецизирано квотите
следва да се считат както следва: за А.Г.М. – 14006,67/17447 ид. части, и за И.Г.М.
– 3440,33/17447 ид. части.
С оглед гореизложеното,
доколкото изводите на настоящия съдебен състав съвпадат с крайните изводи на
първата инстанция, обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
По отношение на
разноските:
При този изход на спора на основание чл.
273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК право на
разноски има въззиваемата страна. В нейна полза
следва да бъдат присъдени единствено претендираните и направени такива в
настоящото производство, които възлизат на сумата от 850 лева
за платено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8908 от 11.01.2019 г., постановено по гр.
д. № 82083/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 61-ви състав, като
квотите на съделителите да се считат както следва: за А.Г.М. – 14006,67/17447
ид. части, и за И.Г.М. – 3440,33/17447 ид. части.
ОСЪЖДА И.Г.М., ЕГН **********, да заплати на А.Г.М., ЕГН **********,
на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 850 лева /осемстотин и петдесет лева/
разноски по делото пред СГС.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.