Р Е Ш Е Н И Е
№ 194
29.09.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на първи септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор Петър Мидов при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) № 493 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от „АС Авто Комерс“ ЕООД, гр.Д., подадена чрез управителя С.А.Я., против Решение №260076 от 22.03.2021г., постановено по АНД №101/2021г. по описа на Районен съд – Хасково.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и съдебната практика. Счита се, че районният съд неправилно приел, че не били допуснати съществени процесуални нарушения, като в тази насока се излагат подробни съображения. В случая била нарушена процедурата по чл.40, ал.1 от ЗАНН, като АУАН бил съставен в отсъствие на представител на дружеството, без да били налице условията за това, а поканата за съставяне на акта била връчена по реда на ДОПК, вместо по реда на ЗАНН. На следващо място, АУАН и НП не отговаряли на условията, предвидени в чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В тях не били вписани броя, датата на извършване и естеството на доставките, което било съществено процесуално нарушение, представляващо самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Освен това, в хипотезите на чл.180, ал.2, във вр. с чл.180, ал.1 от ЗДДС неправилно било приложено разбирането за няколко различни нарушения да се наложат отделни наказания. Твърди се също, че АУАН бил съставен и след срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН, който изтекъл на 29.08.2020г., актът бил съставен на 09.09.2020г. На последно място се сочи, че не се установило кои от доказателствата представляват фактури и какво било тяхното съдържание. По преписката се съдържали приложения, които били на чужд език, като така се поставяла под въпрос доказателствената им стойност, същите трябвало да бъдат изключени от доказателствения материал по делото. Поради това административното нарушение не било установено и доказано, а съдът неправилно приел обратното.
Моли се оспореното съдебно решение и потвърденото с него наказателно постановление да бъдат отменени. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът, в писмено отговор, изготвен от пълномощник, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира отхвърляне на същата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково намира касационната жалба за неоснователна. Предлага да се остави без уважение.
Административен съд - Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление №551000-F569092 от 10.12.2020г., издадено от Директор на Дирекция “Обслужване” в ТД НАП - Пловдив, с което за нарушение на чл.180, ал.2 във вр. с ал.1 и чл.86, ал.1 и във вр. с чл.102, ал.3, т.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл.180, ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл.180, ал.1 от ЗДДС на АС „Авто Комерс“ ЕООД, гр.Д., е била наложена „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева.
За да потвърди наказателното постановление районният съд констатирал, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение не били допуснати съществени процесуални нарушения. Нарушението било достатъчно ясно описано и правилно прано квалифицирано. Посочени били всички съставомерни елементи на деянието, обстоятелствата по извършването и законовите разпоредби, които били нарушени. Не били допуснати и нарушения на чл.40 от ЗАНН. Във връзка с изричното възражение за нарушена процедура по съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, предшествана от изпратена покана по електронен път, отбелязал че поканата следвало да се връчи по реда на ЗАНН, чрез някой от способите, визирани в чл.180 или по реда на чл.178 от НПК, а не по електронен път, както било сторено. В случая обаче, въпреки връчването на поканата по реда на чл.29, ал.4 от ДОПК, все пак на нарушителя, чрез упълномощено лице бил връчен препис от съставения АУАН. На следващо място, наказателното постановление било издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, като в процеса на реализиране на отговорността на нарушителя не било допуснато съществено процесуално нарушение. Съдът приел, че санкционираното дружество осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл.180, ал.2 от ЗДДС, тъй като не начислило изискуем ДДС в размер на 292.81 лева за периода 01.11.2019г. – 30.11.2019г. за получени облагаеми услуги с място на изпълнение на територията на страната. Задължението за начисляване на ДДС не било изпълнено, поради това, че дружеството пропуснало да подаде дължимото заявление за регистрация по ЗДДС по чл.97а ал.1 от ЗДДС и в срока по чл.97а ал.4 от ЗДДС. Съдът посочил, че наказанието за установеното нарушение било правилно определено, предвид регламентирания в закона минимален размер. Не били налице и основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Настоящата инстанция намира атакуваното решение за правилно.
Неоснователни са доводите за нарушение на процедурата по чл.40, ал.1 от ЗАНН. Съображения в тази насока са били навеждани и пред районния съд, който подробно е обсъдил същите и законосъобразно ги е приел за неоснователни. На нарушителя, чрез упълномощено лице е връчен препис от съставения АУАН на 01.10.2020г. и това обстоятелство е надлежно удостоверено срещу разписка. Следователно, нарушаване правото на защита на наказаното юридическо лице не е налице.
Касационната инстанция не споделя възраженията, че АУАН и НП не отговарят на условията, предвидени в чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН - описание на нарушението и обстоятелствата, при които било извършено. Съставеният в случая АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а НП – на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административнонаказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение.
Не се споделя и оплакването, че АУАН бил съставен след срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Трайно в практиката си касационната инстанция приема, че едва към датата на протокола, финализиращ извършената от контролния орган проверка, е възможна преценка дали от обективна страна е налице или не нарушение, а оттук и едва след тази дата е възможно да се направи обективен извод кой е извършителят на същото. В този смисъл, наличието на съставен акт за регистрация по ДДС, въз основа на подадено от задълженото лице заявление за регистрация по ДДС, не е достатъчно условие, за да се приеме, че е открит нарушителя. Необходимо е да бъде извършена проверка за установяване на всички относими по случая обстоятелства, при която се проверят и представените от задълженото лице документи и съдържащата се в тях информация. Съответно едва при осъществяване на такава би могла да се анализира събраната информация с цел да се установи осъществени ли са облагаеми доставки за всеки конкретен период, следвало ли е или не да бъде начислен ДДС за периода, и в какъв размер. В случая такъв анализ е направен с протокола от 18.08.2020г. и именно от тази дата започва да тече 3-месечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, който в случая към датата на съставяне на процесния АУАН, не е изтекъл.
Правилен извода на районния съд, че санкционираното нарушение е безспорно установено, като същото е и доказано. „АС Авто Комерс“ ЕООД, гр.Д. е получавало услуги от „Amazon Services Europe“, като първите фактури са били издадени на 30.09.2019г., като дружеството е следвало да подаде заявление за регистрация по чл.97а, ал.1 от ЗДДС най-късно до 24.09.2019г., докато то е сторило това едва на 29.05.2020г. и съответно било регистрирано на 12.06.2020г. с Акт за регистрация по ЗДДС. За периода 01.11.2019г. - 30.11.2019г. дружеството е получило услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС на стойност 1756.87 лв. и според АНО е следвало да начисли ДДС в размер на 292.81 лв., но не е сторило това. За съставомерността на деянието по чл.180, ал.2 ЗДДС е от значение лицето, сочено като нарушител, да не е начислило ДДС по причина, че не е подало заявление за регистрация по ЗДДС и не се е регистрирало по този закон в срок. По делото безспорно е установено, че дружеството не е начислило данъка за визирания по-горе период и то не е изпълнило това свое задължение, именно защото е пропуснало да подаде дължимото заявление за регистрация по ЗДДС по чл.97а, ал.1 от ЗДДС и в срока по чл.97а, ал.4 от ЗДДС - не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем /авансово плащане или данъчно събитие/. С това свое бездействие, то е осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл.180, ал.2 от ЗДДС, както е приел и районният съд.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че по отношение на обжалваното решение не са налице визираните в касационната жалба основания, които да водят до извод за отмяната му. Същото е валидно, допустимо и правилно постановено, поради което следва да се остави в сила.
При този изход на делото, предвид заявеното от процесуалния представител на ответника в настоящото производство искане за присъждане на разноски съдът намира същото за основателно. Съобразно разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН на ответника се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за защита пред настоящата инстанция, определено съобразно разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260076 от 22.03.2021г., постановено по АНД №101/2021г. по описа на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА „АС Авто Комерс“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Д., ул***, да заплати на НАП сума в размер на 80 лева /осемдесет лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение за защита пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.