№ 886
гр. София, 10.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
като разгледа докладваното от Снежана Душкова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000601016 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 от НПК.
Образувано е по частна жалба на упълномощения представител на началника на затвора-
гр.*** срещу протоколно определение от 13.09.2022г., постановено по ЧНД №3581/22г. по описа
на Софийски градски съд, с което е постановено условното предсрочно освобождаване на
осъдения В. Г. П., от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание „лишаване от свобода”
в размер на неизтърпяната част, с определяне на изпитателен срок и налагането на осъдения на
пробационна мярка „периодични срещи с пробационен служител” два пъти седмично в рамките на
изпитателния срок. От страна на представителя на затворническата администрация се оспорва
извода на градския съд за наличието на категорични доказателства относно поправянето на л.св.В.
П.. Изразено е съгласие, че е налице позитивна тенденция в поведението на осъденото лице, но
наред с това е посочено, че за да бъде приложен института на условно предсрочно освобождаване,
следва да е безспорно установено трайното и необратимо поправяне на осъденото лице. Изтъкнато
е, че макар разпоредбите на чл.70 от НК и на чл.437 от НПК да не съдържат изискване при
съобразяване на обстоятелствата за постановяване на УПО, да се отчита характера и тежестта на
извършеното правонарушение, то във всеки конкретен случай оценката на риска от рецидив и
вреди, изготвена на основание чл.155 и члл.156 от ЗИНЗС, се изготвя и на базата на извършеното
правонарушение, криминалното минало, характера и тежестта на осъществената престъпна
деятелност, както и въз основа на други относими обстоятелства по преписката. Посочено е, че
задължението на осъдените лица за обективиране на добро поведение в рамките на
пенитенциарното заведение е императивно регламентирано в разпоредбите на чл.96 и чл.97 от
ЗИНЗС. Изложени са доводи, че поправянето изисква завършен превъзпитетелен и
самопревъзпитателен процес, въз основа на който осъденият да е изградил отрицателно отношение
към извършеното от него, да обективира съзнание за неговата укоримост, сам да осъжда това,
което е сторил и да е доказал, че това поведение няма да рецидивира. Изтъкнато е, че преценката
за постигане на целите на наказанието по чл.36 от НК се извършва с оглед трайната и необратима
промяна в личността и поведението на осъденото лице, както и с оглед липсата на рискове, което е
в защита и на обществения интерес. Посочено е, че в конкретния случай тези обстоятелства не са
налице, предвид многобройните нарушения на вътрешния ред и дисциплината от страна на л.св.П.,
които са индиция за налична склонност у последния да не се съобразява с установените правила и
норми. В посочения смисъл се твърди, че целите на наложеното наказание не са изпълнени, като
следва да се отчете специалната и генерална превенция, както по отношение на осъденото лице,
така и по отношение на обществото. Отправено е искане оспорения съдебен акт да бъде отменен
като неправилен, необоснован и немотивиран.
Настоящият съдебен състав, като се запозна с материалите по делото и доводите в жалбата,
1
приема за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като изхожда от легитимирана страна и е в предвидения от
закона срок, като по съществото си е основателна.
От материалите по делото се установява, че осъденият В. Г. П. изтърпява
присъда№232/03.10.2014г., постановена по НОХД №3566/2014г. по описа на Софийски градски
съд, изменена с решение №92/23.03.2015г., постановено по ВНОХД №57/2015г. по описа на САС,
като му е наложено едно общо най- тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на 12
/дванадесет/ години и 8 /осем/ месеца, за извършени от него две престъпления при условията на
реална съвкупност, а именно: по чл.116, ал.1, т.6, пр.3 вр. чл.115 от НК и по чл.194, ал.1 от НК.
Цитираната присъда е влязла в сила на 26.10.2015г., като е определен първоначален строг режим
на изтърпяване на наказанието, в затвор. На основание чл.59, ал.1 от НК със съдебния акт е
извършено приспадане от така наложеното общо наказание на времето, през което подс. В. П. е
бил задържан по ЗМВР и през което спрямо същия е била взета мярка за неотклонение „задържане
под стража“, считано от 28.08.2013г., която дата е зачетена и за начало на изтърпяване на
наказанието. Осъденият П. е постъпил в затвора- гр.*** на 05.07.2014г. На основание чл.248, ал.1,
т.1 от ЗИНЗС и съгласно заповед №24/14.11.2014г. на началника на затвора- гр.*** е настанен в
постоянно заключено помещение без право на участие в колективни мероприятия, а от
16.06.2015г. е разпределен в зона с повишена сигурност. От 10.11.2015г. е преместен в ЗОЗТ „***“.
Впоследствие, на основание заповед №205/08.12.2017г. на началника на затвора- гр.***, режимът
му е заменен със следващия по- лек, а именно – на общ режим.Прекатегоризиран в открит тип
затворническо общежитие със заповед №41/23.04.2018г. на началника на затвора- гр.***. Поради
извършени системни нарушения на вътрешните правила в местата за лишаване от свобода е
преведен обратно на територията на ЗОЗТ „***“ със заповед №8/30.10.20г. на началника на
затвора- гр.*** (до произнасяне на СГС, който с влязло в сила определение №260067/11.01.2021г.
по ЧНД №4201/20г. по описа на съда променя типа на затворническо общежитие от открит тип в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип), където се намира и понастоящем.
В контекста на горепосоченото и видно от приложената по делото справка от 13.09.2022г.,
представена от администрацията на затвора- гр.*** се установява, че безспорно е налице първата
изискуема предпоставка по чл.70, ал.1 НК за предсрочно условно освобождаване на осъденото
лице, тъй като е изтърпяно фактически повече от половината от приведеното за ефективно
изпълнение общо най- тежко наказание лишаване от свобода, а именно- към 13.09.2022г. е
изтърпял фактически 9 /девет/ години, 00 /нула/ месеца и 15 /петнадесет/ дни, от работа 2 /години/,
1 /един/ месец и 24 /двадесет и четири/ дни или всичко – 11 /единадесет/ години, 2 /два/ месеца и 9
/девет/ дни, като неизтърпеният остатък от наказанието се равнява на 1 /една/ година, 5 /пет/
месеца и 21 /двадесет и един/ дни.
Основният спорен въпрос по делото е по отношение на другата кумулативна предпоставка,
регламентирана в разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК, а именно налице ли са достатъчно
доказателства за поправянето на осъденото лице. Наличните по делото данни и доказателства не
сочат завършен и необратим процес на корекция и не могат да бъдат интерпретирани еднопосочно.
От приложените по делото материали се установява, че по време на изтърпяване на
определеното му наказание подс.П. е полагал труд на различни позиции- (гледач на кон, на
служебните кучета, като косач, общ работник, водопроводчик). Същевременно е констатирано
също и че осъденият системно е нарушавал вътрешния ред и наложените му ограничения в
пенитенциарните заведения, за което е многократно наказван (за общо 8 допуснати нарушения),
при което: два пъти със забрана за участие в колективни мероприятия за срок от 3 месеца, в и
извън местата за лишаване от свобода, два пъти с изолиране в наказателна килия за срок от 5 (пет)
денонощия, два пъти с лишаване от хранителна пратка за срок от 3 /три/ месеца и два пъти с
извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за различен срок. От друга страна
по делото са налични данни и за обстоятелството, че осъденият П. е многократно награждаван
(общо 11 пъти), при което2 /два/ пъти с домашен отпуск от 5 /пет/ денонощия, веднъж с домашен
отпуск от 3 /три/ денонощия и веднъж със свиждане с близките му извън затворническото
общежитие за срок от 12 часа, като винаги се е завръщал навреме обратно в пенитенциарното
заведение, без нарушения на реда и режимните изисквания. Първоначалната му оценка на риска от
рецидив е 52т., като в процеса на изпълнение на наказанието е редуцирана- първоначално към
намаляване на 45 и на 41т. След допуснати системни нарушения на режимните правила и
ограничения в пенитенциарните заведения цифровия израз на риска от рецидив отново е завишен
2
до 56точки (видно от експертния доклад на ИСДВР от 19.10.20г.), надхвърлящи първоначалните
52т. Понастоящем стойността на риска от рецидив е 43 точки. Прави впечатление, че независимо
от редуцирането й във времето, оценката на риска от рецидив, остава все в средния диапазон.
Рискът от вреди за обществото е среден предвид характера на извършеното нарушение, но в
останалите категории, първоначално е нисък, а след допуснатите нарушения е завишен на среден и
по отношение на самия лишен от свобода.Констатираните системни нарушения се отразяват и на
дефицитните зони, като водят до повишаване на общата оценка в следните зони „отношение към
правонарушението“- липсва мотивация за промяна на криминалното поведение, не приема
необходимите ограничения върху личната свобода (повишение от 6т. на 10т.); „трудова заетост“- с
извършване на дисциплинарните нарушения на работни обекти не показва адекватно отношение
към предложените му пенитенциарни дейности (повишение от 1т. на 2т.); „начин на живот и
обкръжение“- влияе се отрицателно от обкръжението, показва склонност към безразсъдно и
рисково поведение, наблюдават се модели на поведение, свързани с пристрастност (завишение от
3т. на 7т.);„злоупотреба с алкохол“- неколкократно наказван за употреба на алкохол в местата за
лишаване от свобода и на външни работни обекти,видно от заповед №96/01.09.20г. на ВПД
началник сектор ЗООТ „Казичене“ и от заповед №177/03.12.19г. на началника на ЗОЗТ „***“-
(завишение от 0т. на 2т.). Тук е необходимо да бъде посочено също, че по делото са налични
данни, че престъпленията, включени в съвкупността, за която на подс. П. е наложено настоящото
общо най- тежко наказание „лишаване от свобода“са извършени пак след употребата на алкохол.
Тези обстоятелства обективират наличието на известна склонност у подс.П. да злоупотребява с
алкохол не само в местата за лишаване от свобода, но и в условията на свобода, което следва да
бъде съотнесено към способността му да контролира собствените си действия и да предвижда
последствията от тях, особено в контекста на извършеното деяние, квалифицирано по чл.116, ал.1,
т.6, пр.3 от НК; „умения за мислене“- не е изградена способност да разпознава проблемите си и да
ги разрешава по приемлив начин, не осъзнава последиците от поведението си, наблюдават се
импулсивни прояви- (завишение от 6т. на 10т.);
При съпоставката на данните от приложените в затворническото досие експертни доклади и
становища и на данните от експертния доклад от 26.08.2022г., изготвен по повод подадената молба
за УПО, се наблюдава предприета позитивна линия на поведение от осъдения В. П., след
връщането му в закрит тип пенитенциарно заведение на 30.10.20г.- назначен е на работа като
водопроводчик на ½ щат и на основание чл.80 от ЗИНЗС, която работа продължава да изпълнява
добросъвестно и без нарушения и към момента на произнасяне от настоящия съдебен състав. Тук е
наложително да бъде отбелязано, че участието в трудова дейност не представлява някакво
изключително положително поведение, а е обичайното такова в местата за лишаване от свобода и
освен това е от полза и за самия л.св.В. П., тъй като е свързано със зачитане на работните дни от
изтърпяването на наложеното му общо най- тежко наказание „лишаване от свобода”.
Действително по делото са налични данни, че след 30.10.20г. не са установени нарушения,
свързани с употребата на алкохол от осъдения, както и че същият има уважително отношение към
служителите на пениенциарната администрация, но тези обстоятелства също представляват
неразделна част от съдържанието на обичайно поведение от осъдените лица, което им е вменено
по законов ред като задължително такова в пенитенциарните заведения. Актуалната стойност на
риска от рецидив е занижена, но остава в средния диапазон и към настоящия момент, а именно-
43т. Вследствие на провежданата корекционна дейност е установен позитивен напредък при
зоните:„отношение към правонарушението“ – (от 10т. на 7т.)- с оглед изтърпяната част от
наказанието, осъденият П. приема наложеното му наказание за справедливо. Склонен е към
преосмисляне на криминалното си поведение. Приема правата на другите в общността; „трудова
дейност“ – (от 2т. на 1т.) работи в пенитенциарното заведение, както беше посочено и по- горе,
като водопроводчик по щата за лишени от свобода; „начин на живот и обкръжение“- (от 7т. на
4т.)- в пенитенциарното заведение осъденият П. оползотворява престоя си в местата за лишаване
от свобода, като основно е трудово ангажиран, в резултат на което получава трудово
възнаграждение; от повторното му постъпване в ЗОЗТ „***“ (на 30.10.20г.) до настоящия момент
липсват данни за безразсъдно и рисково поведение, както и за участие в субкултурални
дейности;„междуличностни проблеми“ - (от 6т. на 3т.)- в пенитенциарното заведение липсват
данни за проявени враждебни и агресивни състояния;„умения за мислене“ – (от 10т. на 7т.) – в
известна степен л.св.П. е развил способностите си за решаване на съпътстващите го проблеми в
ежедневието. Липсват импулсивни прояви. В известна степен осъзнава и предвижда последствията
от собствените си действия;
3
След преценката на цялостното поведение на л.св.П. през целия период на изпълнение на
наложеното му наказание в местата за лишаване от свобода и с оглед данните по делото за наличие
на колебания в поведението на осъдения В. П. (многократно е наказван и награждаван), макар и в
различни моменти от пенитенциарния му престой, настоящият съдебен състав се съгласява с
констатацията на ИСДВР в последния експертен доклад по делото, че въпреки отчетеното
снижение в горепосочените зони, към момента все още са налични дефицити в зоните „отношение
към правонарушението“ и „умения за мислене“. Действително осъденото лице разполага с ресурси
(като трудоспособна възраст, липса на злоупотреба с наркотици и медикаменти, наличие на
трудови умения и навици, подкрепа от близките му), трудово ангажиран е, след повторното му
настаняване в закрит тип затворническо общежитие (на 30.10.20г.) сътрудничи при
осъществяването на индивидуално- корекционните и режимни дейности, има дължимото
примерно поведение към служителите от пенитенциарната администрация, но същевременно
рискът от рецидив остава в средния диапазон от 43т., осъденият П. е с обременено съдебно минало
(осъждан е за идентични посегателства против собствеността, които продължават и при последно
извършените от него две престъпления, при което престъпната му деятелност се разширява, като
освен че засяга отрицателно чуждата собственост, е свързана вече и с посегателство върху
човешки живот), старае се да демонстрира дължимото поведение в местата за лишаване от свобода
(МЛС), но въпреки това случаите в които е пристъпил реда, правилата за вътрешния ред и
режимните ограничения в МЛС не са единични случай, всички тези обстоятелства са индиция за
съществуващ риск от извършване на ново престъпление. В допълнение на последното е и
констатацията, че няколко от установените дисциплинарни нарушения от л.св.П., са допуснати от
същия, докато е бил прекатегоризиран в открит тип затворническо общежитие, при полусвободни
условия и намалена охрана, което според настоящия съдебен състав е допълнителен аргумент в
подкрепа на извода, че корекционната работа с осъдения В. П. следва да продължи и през
неизтърпения остатък от наложеното му наказание в условията на изолация в местата за лишаване
от свобода. Колебливото му поведение, погледнато през призмата на цялостния му пенитенциарен
престой, а не само през периода след повторното му настаняване в закрит тип затворническо
общежитие (на 30.10.20г.) налага извода, че осъденият П. все още не покрива представата за
поведение, което да надхвърля обичайно дължимото добро поведение в местата за лишаване от
свобода, още по – малко за завършен корекционен процес и то необратим. С оглед на това
настоящият съдебен състав приема, че целите и задачите на индивидуалния план на присъдата се
изпълняват, но все още не са изцяло изпълнени към настоящия момент, поради което не са
постигнати в цялост и целите на наказанието по чл.36 от НК, целите и задачите, заложени в плана
(препланиране) на присъдата и прогресивната пенитенциарна система не са изпълнени докрай.
Колебанията в поведението на В. П. не могат да обосноват, че към настоящия момент е налице
трайна и необратима промяна в нагласите, ценностната система и мотивацията за водене на
законосъобразен начин на живот извън местата за лишаване от свобода у осъденото лице. Все в
посочената насока и предвид немалкия остатък за доизтърпяване на наложеното общо наказание
„лишаване от свобода”, равняващ се на 1 /една/ година, 5 /пет/ месеца и 21 /двадесет и един/ дни
към датата на постановяване на атакувания съдебен акт, а също и предвид данните по делото (най-
вече обективирани в експертните доклади на ИСДВР, както и в диференцираното психологическо
заключение от 16.02.2016г.), че л.св.П. лесно се съгласява с околните и може да бъде убеден и
манипулиран, например към предприемане на законосъобразно поведение, според настоящия
съдебен състав е възможно бъдещата работа с л.св.В. П. да продължи в условията на
пенитенциарна изолация, като последният бъде включен в развиващи програми за самоконтрол, в
програми за изграждане на правно съзнание за приобщаване към ценностите на обществото, както
и в образователни курсове за повишаване на образованието му, като всичко това би съдействало за
по- успешното изпълнение на наложеното му общо наказание „лишаване от свобода”.
Процесът по отстраняване изкривяванията в неговата ценностна ориентация е в ход, но
осъденото лице все още не демонстрира изискуемите за предсрочно освобождаване трайни
позитивни нагласи.
С оглед направената и от въззивната инстанция констатация за недостатъчност на
пенитенциарното въздействие, жалбата се явява основателна, а оспореното определение на
първоинстанционния съд – неправилно, поради което, САС
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОТМЕНЯ протоколно определение от 13.09.2022г., постановено по ЧНД №3581/22г. по описа на
Софийски градски съд, с което е постановено условното предсрочно освобождаване на осъдения
В. Г. П., от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание „лишаване от свобода” в размер
на неизтърпяната част, с определяне на изпитателен срок и налагането на осъдения на
пробационна мярка „периодични срещи с пробационен служител” два пъти седмично в рамките на
изпитателния срок и
ВМЕСТО това ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Г. П. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода” в размер
на една година, пет месеца и двадесет и един дни към датата на атакувания съдебен акт.
Определението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5