Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град
Добрич, 30.09.2020 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ,
деветнадесети състав,
в публично съдебно заседание на тридесет и първи август две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при секретаря Ирена И., като разгледа докладваното
от съдия Петкова гражданско дело № 969
по описа на ДРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по молба на С.Й.Г. с ЕГН ********** ***, представлявана от
процесуалния представител адвокат Г.Д. с адрес ***, с която срещу „ДОБРУДЖАНСКА
ТРИБУНА“ООД с ЕИК **, седалище и адрес на управление *** представлявано от К.Д.К.,
са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва:
- по чл. 242
от КТ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 479.74 лв., представляваща
трудово възнаграждение за м.01.2020 г. и дължимо до 31.01.2020г.., ведно с
обезщетение за забава в размер от 13.99 лв. за периода на забавата от
01.02.2020 г. до 15.05.2020 г. - датата на депозиране на настоящата искова
молба в съда; 479.74 лв., представляваща трудово възнаграждение за м.02.2020 г.
и дължимо до 29.02.2020 г., ведно с
обезщетение за забава в размер от 10.13 лв. за периода на забавата от
01.03.2020 г. до 15.05.2020 г. - датата на депозиране на настоящата искова
молба в съда; 319.82 лв., представляваща трудово възнаграждение за м.03.2020 г.
и дължимо до 31.03.2020 г., ведно с обезщетение за забава в размер от 4.00 лв.
за периода на забавата от 01.04.2020 г. до 15.05.2020 г. - датата на депозиране
на настоящата искова молба в съда, ведно със законната лихва върху главното
задължение, начиная от подаването на настоящата искова молба до окончателнното
плащане на задължението.
- по чл.224,
ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД /след допуснато по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК
изменение/ за заплащане на сумата от 353,28 лв., представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск от 5 работни дни за 2019г. и 3 работни дни за
2020г., дължимо до 31.03.2020г., ведно с
обезщетение за забава в размер от 2.32 лв. за периода на забавата от 01.04.2020
г. до. 15.05.2020 г. - датата на депозиране на настоящата искова молба в съда,
ведно със законната лихва върху главното задължение, начиная от подаването на
настоящата искова молба до окончателното плащане на задължението.
Претендират
се сторените по делото разноски.
Фактическите
обстоятелства, на които се основават исковете, са за възникнало между страните
трудово правоотношение от сключен трудов договор от 03.10.2011 г., по силата на
който ищцата С.Й.Г. е работила като „***въвеждане данни“ при работодателя -
„ДОБРУДЖАНСКА ТРИБУНА" ООД. Трудовият договор е прекратен на 22.03.2020 г.
по взаимното съгласие на страните. С.Г. не е получила трудовото си
възнаграждение за м.януари.2020 г. - в чист размер от 479.74 лв.; за м.февруари
- в чист размер от 479.74 лв. и за отработеното време от м.март.2020 г. до
прекратяване на договора й - в чист размер от 319.82 лв., като не е получила и
дължимото й се обезщетение за неползван платен годишен отпуск в първоначално
заявен размер от 185.47 лв., както е посочено в заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение. Общо дължимата главница е в размер на 1464.77 лв.
Съгласно трудовия договор, дължимите трудови възнаграждения е следвало да бъдат
платени в края на месеца, за който са дължими, като обезщетението по чл. 224,
ал.1 от КТ е следвало да бъде платено от работодателя с изплащане на последното
трудово възнаграждение.
Върху
неплатените в срок суми, описани по - горе, работодателят дължи и обезщетение
за забава, както следва :
- върху сумата
от 479.74 лв., представляваща тр.възнаграждение за м.01.2020 г. и дължимо се до
31.01,2020 г. - обезщетение за забава в размер от 13.99 лв. за периода на
забавата от 01.02.2020 г: до 15.05.2020 г. - датата на депозиране на настоящата
искова молба в съда;
- върху сумата
от 479.74 лв., представляваща тр.възнаграждение за м.02.2020 г. и дължимо се до
29.02.2020 г. - обезщетение за забава в размер от 10.13 лв. за периода на
забавата от 01.03.2020 г. до 15.05.2020 г. - датата на депозиране на настоящата
искова молба в съда;
- върху сумата
от 319.82 лв., представляваща тр.възнаграждение за м.03.2020 г. и дължимо се до
31.03.2020 г. - обезщетение за забава в размер от 4.00 лв. за периода на
забавата от 01.04.2020 г. до 15.05.2020 г. - датата на депозиране на настоящата
искова молба в съда;
- върху сумата
от 185.74 лв., представляваща обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ. и дължимо се до
31.03.2020 г. - обезщетение за забава в размер от 2.32 лв. за периода на
забавата от 01.04.2020 г: до 15.05.2020 г. - датата на депозиране на настоящата
искова молба в съда;
Ищцата
многократно е канила ответното дружество да й заплати дължимите суми.
По
изложените съображения се моли за уважаване на исковете в цялост. Претендират
се сторените по делото разноски. В съдебно заседание чрез процесуален
представител поддържа исковата молба. Настоява се съдът да допусне
предварително изпълнение на решението.
В срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК ответникът, редовно
уведомен, не е представил писмен отговор. В първото по делото съдебно
заседание ответното дружество, чрез процесуален представител, оспорва
предявените искове и моли за тяхното отхвърляне. Излагат се твърдения, че ищцата
е работила на четиричасов работен ден.
Добричкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото не е
спорно, че между страните е било налице трудово правоотношение, възникнало по
силата на трудов договор от 03.10.2011г.,
съгласно който ищцата е приела да изпълнява длъжността „***въвеждане данни”.
Въз
основа на подадена молба на 20.03.2020 г. от Ст. Г. до управителя на „Добруджанска
трибуна“ ООД с искане за освобождаването й от заеманата длъжност по взаимно
съгласие на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, считано от 23.03.2020 г., е
прекратено трудовото правоотношение между страните със Заповед №030/03.10.2020г.
По делото е
назначена и изслушана съдебно - счетоводна експертиза, чието заключение не е
оспорено от страните и съдът възприема като компетентно и обективно изготвено. След
запознаване с книжата по делото и предоставените от ответното дружество
документи: трудовото досие на ищцата -
трудов договор, допълнителни споразумения, уведомления по чл.62, ал.5 от КТ ,
ведно с протокол за приемането им от ТД на НАП - за сключен трудов договор, съответно
за прекратяването му, молби с искане за ползване на платен годишен отпуск,
съответно заповеди за разрешаване ползването на платен отпуск, извлечение от
ведомост за работна заплата за месеците януари, февруари, март 2020 г., вещото
лице Е.Й. е установило следното : с трудов
договор № 30/03.10.2011 г. е уговорено за заеманата от ищцата длъжност „ ***въвеждане
на данни за неопределено време, с определено работно време 8/осем/ часа,
основно трудово възнаграждение в размер на 380 лв., като за сключения между
страните трудов договор, от ответника е подадено пред ТД на НАП уведомление по
чл.62, ал.5 от КТ с вх.№ 08388113023580 от 03.10.2011 г.; с допълнително споразумение от 02.01.2018
г. към трудов договор № 30/03.10.2011 г. между страните е уговорено ОТВ в
размер на 255 лв. и допълнително трудово възнаграждение в размер на 7.65 лв., с
място на работа - редакция на „Добруджанска трибуна“ (ДТ) - ***, с работно
време - 4 часа, и ръкописно изписване „9ч.-13ч.; с допълнително споразумение от
02.01.2019 г. към трудов договор № 30/03.10.2011 г. между страните е уговорено
ОТВ в размер на 280 лв. и допълнително трудово възнаграждение в размер 0.6 % за
43 г. в размер на 72.24 лв., с ръкописно изписване за работно време - „ 4 ч.- 9
ч.-13 ч.; с допълнително споразумение от 01.03.2019 г. към трудов договор №
30/03.10.2011 г., между страните е уговорено ОТВ в размер на 480 лв. и
допълнително трудово възнаграждение за 28.2 % в размер на 135.36 лв., с място
на работа - редакция на ДТ ***, и ръкописно изписване за работно време - „ 4
ч.- 9 ч.-13 ч. „
Въз основа на предоставени
ведомости за работи заплати за процесните месеци, експертизата е установила, че
от ответното дружество на ищцата е начислявано договореното ОТВ и ДТВ,
съответно дължимото и незаплатено нетно трудово възнаграждение е в размер на
общо 1279.30 лв./таблица 1/, в т.ч.: за м.януари 2020 г. - в размер на 479.74
лв.; за м.февруари 2020 г. - в размер на 479.74 лв. и за м.март 2020 г. в
размер на 319.82 лв. Обезщетението за забава за забава върху всяко от трудовите
възнаграждения за месеците януари, февруари и март 2020 г. е в размер на общо
28.12лв., вт.ч.за м.януари 2020 г. - в размер на 13.99 лв. /таблица 2/; за
м.февруари 2020 г. - в размер на 10.13 лв. /таблица 3/; за м.март 2020 г. - в
размер на 4.00 лв./таблица 4/. Дължимото на ищцата обезщетение по чл.224, ал.1
ст КТ е в размер на общо 353.28 лв.- неизплатено от ответника, в т.ч. за 2019
г. за 9 дни, в размер на 264.96 лв. и за
2020 г. за 3 дни в размер на 88.32 лв. Обезщетението за забава в изплащането на
обезщетението по чл.224 от КТ е в размер на 4.42 лв.
Въз основа на така установената по делото
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените кумулативно обективни съединени
искове черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 242 във вр.с чл.128,
т.2 от КТ /за неплатено трудово възнаграждение/, чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен и
по чл. 86 от ЗЗД /за обезщетение за забава/.
Относно иска
по чл. 242 във вр.с чл.128, т.2 от КТ: Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът
носи тежестта да докаже съществуването на вземането в претендирания размер.
По иска по чл.
224, ал.1 от КТ ищецът следва да установи две основни кумулативни предпоставки:
настъпило прекратително действие на трудоправната връзка между страните и
неизползван, но полагащ се съгласно нормативната уредба ( Кодекс на труда,
Наредбата за работното време, почивките и отпуските) размер на платен годишен
отпуск.
По иска по чл.
86 от ЗЗД: в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
изпадането на длъжника в забава.
При доказване
на горното в тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане на
задължението /по иска по чл. 86 от ЗЗД – плащане на падежа/.
Съгласно
разпоредбата на чл. 242 от КТ положеният труд по трудов договор е възмезден. По
силата на чл. 128 от КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове
на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа. При неизпълнение на това задължение от страна на работодателя - пълно
или частично, работникът или служителят има право на иск за заплащане на пълния
размер на дължимото трудово възнаграждение, като липсата на парични средства
или друго препятствие не освобождават работодателя от задължението за плащане
на уговореното трудово възнаграждение. В трудовия договор липсва конкретна
уговорка за падежа на задължението за заплащане на трудовото възнаграждение,
поради което следва да се приеме като такъв последния ден от месеца, за който
се дължи. Вещото лице е изчислило обезщетението за забава от първо число на
месеца, следващ месеца, за който се дължи. Заключението не е оспорено от страните
и следва да бъде възприето от съда. Исковете за осъждане на ответника да
заплати на ищцата нетно трудово възнаграждение за процесните месеци в общ
размер от 1279,30 лева , както и обезщетение за забава в плащането му в общ
размер от 28,12 лева, са основателни изцяло в предявения размер.
Върху
уважените размери на неплатените трудови възнаграждения следва да се присъди
законната лихва от подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане.
Съгласно чл.
224, ал. 1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или
служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Ищцата е
установила, съответно на носената от нея тежест на доказване, че е прекратено
трудовото й правоотношение и има неизползван платен годишен отпуск в размер на 353.28
лв., в т.ч. за 2019 г. за 9 дни, в размер на 264.96 лв. и за 2020 г. за 3 дни в размер на 88.32 лв. Искът
е изцяло основателен.
Вземането за
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ само възниква от момента на прекратяване на
трудовото правоотношение, но като парично вземане то е без определен срок на
изпълнение, поради което длъжника - работодател изпада в забава след покана за
изпълнение /чл.84, ал.2 от ЗЗД/. Доколкото липсват доказателства ищеца да е
отправил покана за заплащане на следващото му се обезщетение, което е условие
за поставянето на работодателя в забава, респ. за търсене на обезщетение за
забавено плащане, то следващото се обезщетение за забава плащането на
обезщетението по чл.224, ал.2 от КТ е от датата на предявяване на иска. Следователно искът по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение
за забава в размер от 2.32 лв. за периода на забавата от 01.04.2020 г. до.
15.05.2020 г. подлежи на отхвърляне в цялост.
Върху уважения
размер на неплатеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск следва
да се присъди законната лихва от подаване на исковата молба в съда до 31.08.2020г.
(дата на увеличение на размера на иска) върху първоначално претендираната сума и
от тази дата върху увеличения размер до окончателното изплащане. Законната
лихва се дължи, както следва: върху сумата от 185,74 лева от 15.05.2020 г. до
31.08.2020 г. и върху сумата от 353,28
лева от 31.08.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Относно отговорността за разноски:
Съобразно
изхода на спора, съдът намира за основателно искането на ищцата за присъждане
на сторените в хода на производството съдебно-деловодни разноски. Във връзка с
направеното възражението за прекомерност на адвокатско възнаграждение съдът
съобрази следното : Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК при прекомерност на заплатеното
възнаграждение за адвокат с действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. С разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАдв. се предвижда, че размера
на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения
в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Към датата на
приключване на съдебното дирене и даване ход на делото по същество в настоящата
инстанция, когато страните правят искане за разноски, съответно възражение за
прекомерност, при определяне на разноските съдът прилага нормативната уредба,
действаща към този момент, а не нормативната уредба, действаща към момента на
договаряне и заплащане на адвокатското възнаграждение или действаща към момента
на постановяване на съдебното решение -така определение №782 от 12.12.2014 г.
на ВКС по ч. т. д. №3545/2014 г.,Н т. о.,ТК и определение №185/16.03.2018 год.
на ВКС по к.гр.д.№3492/2017 год. на III г.о.
С оглед редакцията
на чл. 7, ал.2, т. и т.2 от Наредба №1/2004г., изм., ДВ, бр. 68 от 31.07.2020
г., в сила от 04.08.2020г. претендиралото адвокатско възнаграждение от 620 лева
не е прекомерно. В този смисъл искането за разноски следва да бъде уважено ,
като бъде осъден ответникът да заплати следните суми; 619,14 лева - адвокатско
възнаграждение; 350 лева - адвокатско възнаграждение за обезпечително
производство и 40 лева - ДТ за обезпечително производство.
На основание
чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати държавна такса в размер на 150
лв. /по 50 лева по всеки от уважените искове/, както и сумата от 150 лева –
възнаграждение за вещо лице.
На основание
чл. 242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението
относно: сумата от 1279,30 лева - неизплатени нетни трудови възнаграждения за
периода м. януари 2020г. - м. март 2020г. и сумата от 353.28 лева - обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск. Съгласно чл. 242, ал.1 от ГПК, съдът присъжда предварително изпълнение
служебно и без искане на ищеца, когато присъжда обезщетение за издръжка,
възнаграждение и обезщетение за труд. Съдебната практика приема, че
обезщетението по чл. 224, ал.1 от ГПК е „за работа”. / определение № 210/17.05.2010г.
по гр.д.№ 214/2010г. ІІ гр.о., определение № 473/27.06.2012г. по гр.д.№
425/2012г. ІV гр.о./.
Така
мотивиран, Добричкият районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДОБРУДЖАНСКА ТРИБУНА“ ООД с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление ***, представлявано от К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ НА С.Й.Г. с ЕГН ********** ***
следните суми:
- сумата от 1279,30 лева - неизплатени
нетни трудови възнаграждения за периода
м. януари 2020г. - м. март 2020г., в това число: за м.януари 2020 г. - в размер
на 479.74 лв.; за м.февруари 2020 г. - в размер на 479.74 лв. и за м.март 2020
г. в размер на 319.82 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба - 15.05.2020г. до окончателното плащане;
- сумата от 28,12 лева - обезщетение
в размер на законната лихва за забава в плащането на трудовите възнаграждения,
в това число: за м.януари 2020 г. - в размер на 13.99 лв.; за м.февруари 2020
г. - в размер на 10.13 лв. за м.март
2020 г. - в размер на 4.00 лв., за периода от изискуемостта на всяко задължение
до датата на исковата молба - 15.05.2020 г.;
- сумата от
353,28 лева
- обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск, в
това число: за 2019 г. за 9 дни, в размер на 264.96 лв. и за 2020 г. за 3 дни в
размер на 88.32 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 185,74 лева от
15.05.2020г. до 31.08.2020г. и върху сумата от 353,28 лева от 31.08.2020г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Й.Г. с ЕГН ********** *** против „ДОБРУДЖАНСКА ТРИБУНА“ООД с ЕИК **, *** представлявано от К.Д.К. иск
за заплащане на сумата от 2,32 лева
- обезщетение за забава върху обезщетението по чл. 224, ал.1 от КТ за периода
от 01.04.2020 г. до. 15.05.2020г.
ОСЪЖДА „ДОБРУДЖАНСКА ТРИБУНА“ООД с ЕИК **,
седалище и адрес на управление *** представлявано от К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ НА С.Й.Г. с ЕГН ********** ***
съдебно - деловодни разноски, както следва: 619,14 лева - адвокатско възнаграждение; 350 лева - адвокатско възнаграждение за обезпечително производство
и 40 лева - ДТ за обезпечително
производство.
ОСЪЖДА „ДОБРУДЖАНСКА ТРИБУНА“ООД с ЕИК **,
седалище и адрес на управление гр. ** представлявано от К.Д.К., да заплати в полза на съдебната власт по
сметка на Добричкия районен съд сумата от 150 лева, съставляваща дължима
държавна такса и сумата от 150 лева
– възнаграждение за вещо лице, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК
предварително изпълнение на решението относно: сумата от 1279,30 лева -
неизплатени нетни трудови възнаграждения за периода м. януари 2020г. - м. март
2020г. и сумата от 353.28 лева обезщетение
по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск.
РЕШЕНИЕТО
ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
На основание
чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :