Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 260023

 

гр. София, 09.05.2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, пети състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО РОДОПСКИ

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 80, по описа за 2021 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С.М.Д., ЕГН **********,*** и А.М.Д., ЕГН **********,***, и двете чрез пълномощник адв. Я.Д. от САК, са предявили срещу „З.К.Л.И.” АД, *** субективно и обективно съединени искове, с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на по 150000,00 (сто и петдесет хиляди) лева за всяка от тях, за причинени им неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие на смъртта на техния баща М. Д. С., ЕГН **********, настъпила при ПТП, причинено виновно на 08.09.2020 година от водач при управление на застрахован при ответника лек автомобил марка „Деу“, модел „Нексия“ с peг. № СА7485НА, управляван от С.Б.С., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.04.2021 година - датата на изтичане на 3-месечния срок за произнасяне, до окончателното изплащане на сумата, а А.М.Д., ЕГН **********,*** и иск, с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ – за заплащане от ответника и на обезщетение в размер на 13979,80 (тринадесет хиляди деветстотин седемдесет и девет лева и осемдесет стотинки) лева, за претърпени имуществени вреди под формата на разноски за лечение, направени вследствие на същото ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.04.2021 година - датата на изтичане на 3-месечния срок за произнасяне, до окончателно изпълнение на задължението.

В исковата молба се твърди, че на 08.09.2020 година, около 10:42ч.,  лек автомобил марка „Деу“, модел „Нексия“ с peг. № СА7485НА, управляван от С.Б.С., ЕГН ********** движейки се по ГП I- 6, в района на 194км +700 нарушил правилата за движение по пътищата, движил се с превишена скорост, неспазвайки законово регламентираното задължение да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и станал причина и реализирал ПТП, блъскайки пресичащия от ляво на дясно пешеходец М. Д. С., ЕГН ********** – наследодател на ищците (техен баща) - С.М.Д. и А.М.Д., който пострадал сериозно вследствие инцидента.   

За случая бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 34/08.09.20 г.

Инцидентът настъпил поради виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка „Деу“, модел „Нексия“ с peг. № СА7485НА, който не е съобразил поведението си с конкретни разпоредби на ЗДвП.

След ПТП пострадалият С. бил откаран с екип на ЦСМП в УМБАЛ „С.“ АД- С. в тежко увредено общо състояние. При извършените прегледи били установени следните травматични увреди: разкъсно-контузни рани на глава, контузио торацис ет абдоминалис- гръдно-коремна контузия, фрактура косте I-IV декстри ет I-II синистри- фрактури на ребра от 1-во до 4-то вдясно и 1-во и 2-ро вляво, пневмоторакс парциалис декстри - пневмоторакс вдясно, фрактура клавикуле декстри- фрактура на дясна ключица, фрактура хумери декстри- фрактура на дясна раменна кост, фрактура осис пубис декстри- фрактура на дясна пубисна кост, фрактура крурис декстри аперта - открита полифрагментна фрактура на тибия и фибула вдясно. С оглед тежестта на състоянието, пострадалият е бил приет за лечение. За периода на престой 08.09.20г. - 28.09.20г. са били проведени медикаментозна терапия и 3 оперативни интервенции - открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация на тибия и фибула, на ключица и на раменна кост.

Ищците твърдят, че след изписване от болничното заведение на 28.09.20г., С.постъпил в МБАЛ „С.“, в Отделение по палиативни грижи за провеждане на рехабилитация и терапия. По време на лечението, поради оплаквания от изразен задух, лесна умора, тежест зад гръдната кост, отоци на крака и сърцебиене, са били проведени съответни изследвания, на база на които са поставени диагнози застойна сърдечна недостатъчност, белодробна емболия. По тази причина за периода 09.11 - 13.11.20г. е бил прехвърлен в отделение Кардиология, където е проведено лечение, след което отново е върнат в Отделение по палиативни грижи. Времето на престоя на пострадалия в това болнично заведение е от където престоява от 28.09.20г. до 04.12.20г. Поради тежкото му състояние и необходимостта от специализирана денонощна грижа, след изписването му на 04.12.20г. пострадалият бил настанен в Дом за лечение и възстановяване - хоспис Ю., където обаче се влошава и на 25.12.20г. М.С.починал, а причината за смъртта му била остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност.

Ищците твърдят, че е налице непрекъсната причинно-следствена връзка между първоначалната увреда, получена при ПТП от една страна и водещата причина за смъртта от друга страна.

В исковите молби се твърди още, че в резултат на смъртта на баща им и техен наследодател, М. С., ищците С.М.Д. и  А.М.Д. търпят неимуществени вреди от неговата загуба, изразяващи се в душевни болки и страдания.

Твърди се, че внезапната смърт на баща им била приета изключително болезнено от тях и им причинила нестихващи душевни болки и страдания, каквито само загубата на близък човек може да причини. Приживе помежду им съществувала хармонична връзка, основана на взаимна обич, разбирателство и уважение, починалият е бил опора, закрила и пример за подражание, стожер на едно стабилно семейство. В резултат на трагичната загуба психическото състояние на ищците С.М.Д. и  А.М.Д. било изключително тежко, в тях било налице постоянно усещане за напрегнатост, отчаяние и безпомощност. Затворили се е в себе си и трудно допускали и общува с други хора. Мъката, скръбта и липсата на фигурата на бащата съпътстват и ще съпътстват ежедневието на ищците и ще създават усещане за невъзвратима загуба.

В исковата си молба, ищцата А.Д.  твърди, че освен неимуществени вреди, претърпяла и значителни имуществени такива във връзка с лечението на М. Д. С. на обща стойност 13979,80 лева (тринадесет хиляди деветстотин седемдесет и девет лева и осемдесет стотинки), като твърди, че всяка отделно заплатена сума се явява пряка и непосредствена последица от получените при ПТП травми на баща ѝ и че разноските са адекватно сторени и в съгласие с добрата медицинска практика.

Ищците твърдят, че по отношение на лек автомобил марка „Деу“, модел „Нексия“ с peг. № СА7485НА е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност” при ответника ЗК „Л.“ АД със застрахователна полица със срок на действие от 27.02.2020 г. до 26.02.2021 година.

 Твърдят, че на 14.01.2021 година депозирали писмени застрахователни претенции до ответника ЗК „Л.“ АД, но до изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ ответникът не им е заплатил или определил по заведените щети застрахователни обезщетения.

Ето защо ищците искат от съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗК „Л.“ АД да им заплати така предявените искови суми.

Претендират се и направените по делото разноски от 200,00 лева (платен депозит за САТЕ) и заплащане на адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА за предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото от адв. Я.Д. от САК за всяка една от двете ищци.

Ищците считат, че претенциите им за неимуществени вреди в размер на по 150 000 лева за всяка една от тях са съобразени с наличието на съпричиняване от страна на пешеходеца за настъпването на ПТП и последвалия летален изход за него.

            С отговора ответникът оспорва изцяло предявените искове. Счита предявените искове за неимуществени вреди за недължими и прекомерно завишени.

Оспорва се вината на сочения за делинквент водач С.Б.С., който е управлявал лек автомобил марка  „Деу“, модел  „Нексия“, с peг. № СА 7485 НА, противоправността на неговите действия, описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП. Не се оспорва, че по отношение на процесното МПС в ЗК  „Л.“ АД е сключена полица № BG/22/120000608005 за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със срок от 27.02.2020 г. до 26.02.2021 г., валидна към датата на ПТП.

Прави се възражение за съпричиняване от страна на пострадалия пешеходец. Твърди се, че същият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като се е движил на пътното платно в нарушение на разпоредбите на Закона за движението по пътищата. 

Претендират се съдебни разноски в размер на 230,00 лева (200 лева – за САТЕ и 30 лева – за призоваване на свидетел), съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

            Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното :

           С определението си по чл.374 от ГПК съдът, съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, е поставил в тежест на ищците да докаже: настъпване на процесното ПТП в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на лекия автомобил; настъпването на претендираните неимуществени вреди за ищците в резултат на  настъпилата смърт на баща им от ПТП, тяхната интензивност и техния вид (болки, страдания, психически стрес и др.); причинна връзка между вредоносното събитие и претърпените вреди. В тежест на ответника е постановил да докаже всички изгодни за него твърдения, както и положителните факти, на които ги основава, а именно: твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице и неговите родители.

За безспорно между страните е прието наличието на валидно застрахователно правоотношение по полица № BG/22/120000608005 за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със срок от 27.02.2020 г. до 26.02.2021 г., валидна към датата на ПТП – 08.09.2020 година.

На 08.09.2020 година около 10,42 часа лек автомобил „Деу Нексия“, с ДК № СА 7485 НА се е движил по път I-6, в посока от гр.П. към гр. З.като скоростта му в района на км 194⁺⁷⁰⁰ /  на около 38 -39 метра преди знака за  началото на гр. Златица/ е била от около 76 км/ч., вместо допустимата от 50 км/ч. В същото време пострадалият пешеходец е започнал да пресича пътното платно от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила под ъгъл от около 68⁰ със скорост от около 7 км/ч. Водачът на автомобила в този момент се е намирал на около 69 метра до  мястото на удара и въпреки, че е имал възможност да възприеме опасността, не е предприел действия за спиране, като не се е съобразил и с предстоящото му навлизане в населено място и е продължил движението си със скорост от 76 км/ч. В момента, в който автомобилът се е намирал 42,66 м. до мястото на удара водачът е предприел спиране и е намалил скоростта си до 58 км/ч. Настъпил е удар между предна дясна част на автомобила в областта на десния фар и дясната страна на пешеходеца. При удара, който е осъществен под центъра на тялото, то се е качило на предния капак, като рамото и главата на пешеходеца са  достигнали до челното стъкло на автомобила, след което тялото на пострадалия е било отхвърлено напред и в дясно, паднало е на пътната настилка и продължило движението си плъзгайки се до мястото, описано в протокола за оглед. Лекият автомобил е преустановил движението си.

            От заключението на назначената СМЕ, изготвена след запознаване с медицинската документация, представена по делото, се установява, че в резултат на ПТП, реализирано на 08.09.2020 година телесните увреждания, които е претърпял починалия М. Д. С. са следните: политравма,  гръдно - коремна контузия, счупване от първо до четвърто ребра в дясно и счупване на първо и второ ребра в ляво, частичен пневмоторакс в дясно, счупване на дясна ключица, счупване на дясна раменна кост в горния й край, счупване на горното рамо на дясна срамна кост, открито счупване на костите на дясна подбедрица. Съгласно писмените доказателства, представени по делото, получените травматични увреждания от пострадалия се намират в причинно –следствена връзка  с механизма на процесното ПТП – пешеходец, пресичащ пътното платно, блъснат от лек автомобил. От представената по делото медицинска документация е видно, че настъпилата смърт на М. Д. С. е в причинно следствена връзка  с политравмата, възникнала при процесното ПТП.

Извършените разходи, за които са представени счетоводни документи (остеосинтезни средства, лекарства, палиативни грижи, медицински транспорт) са били необходими за лечебния и възстановителен процес от получените травми при процесния инцидент. 

           От заключението на назначената САТЕ, изготвена след запознаване с техническата документация, изслушване на свидетелските показания по делото и извършен експертен анализ и изчисления по математически формули и закономерности на физиката и динамиката на предметите и телата, се установява, че причини за настъпване на произшествието са от една страна субективните действия на водача на лекия автомобил, който при движението си не се съобразил с пътната обстановка (приближаване и предстоящо навлизане в населено място) и не се е движил със съобразена скорост от 50 км/час а със 76 км/час, не е възприел своевременно навлизащия от дясно на ляво на пътното платно пешеходец, въпреки че е имал възможност за това и не е предприел своевременно спиране, което е можело да предотврати произшествието. От друга страна, причина за фаталния инцидент са и субективните действия на пострадалия пешеходец, който е предприел пресичане на платното за движение на неопределено за целта място, като е могъл в този момент да възприеме автомобила и да предотврати произшествието, спирайки в зоната на разделителната линия и пропусне автомобила да премине пред него.

Свидетелят С.Б.С. – водач на лекия автомобил „Деу Нексия“  не оспорва описаната фактическа обстановка в исковата молба относно дата, място, механизъм, скорост на движение на автомобила и начин на осъществяване на ПТП. Счита обаче, че пешеходецът от средата на осовата линия на пътя внезапно е разперил ръце и бързо се е спуснал към автомобила, поради което той го е блъснал. Съжалява за стореното, като на място е оказал пълна помощ на пострадалия след инцидента.

От показанията на свидетелите Е.Р. и Б. Д. (живеещи на съпружески начала с първата, съответно с втората ищца) се установява, че бащата на ищците живеел в гр.З., а те – в гр.С., като често му гостували, дъщерите имали силна връзка с баща им, посещавали го ежедневно в болницата след ПТП, той се намирал в добро здраве преди инцидента, ищците тежко приели смъртта му и трудно я преживяват.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ, а именно – лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15 работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато: а) отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в) размерът на вредите не е бил напълно установен.

Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ, освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне на данни за банкова сметка. ***-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – тримесечен, приложим за настоящия казус.

В настоящия случай допустимостта на предявения иск, съгл. разпоредбата на чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представената с исковата молба писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на всяка една от ищците до застрахователя – ответник от 14.01.2021 година, по описа на ответника, по която не е имало произнасяне в срок.

По основателността на предявените искове съдът намира следното :

С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В настоящия случай съдът счита за безспорно установено от събраните гласни и писмени доказателства (СМЕ, САТЕ, материали по ДП и прокурорската преписка, показанията на св.С.), че причината за настъпването на описаното с исковата молба ПТП са били субективните действия на застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите водач на лекия автомобил „Деу Нексия“ С.С. и че в резултат на настъпилото ПТП са получени подробно описаните в СМЕ и в САТЕ травматични увреждания, които се намират в пряка причинно-следствената с противоправния, летален резултат за бащата на ищците.

Съдът кредитира заключенията на вещите лица по СМЕ и САТЕ, като компетентни, обективни, обосновани, всестранни и пълни, поради което приема за частично основателно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пешеходеца, съгл.чл.51, ал.2 от ЗЗД, тъй като по безспорен начин се установи, че същият е могъл да предотврати инцидента, ако не е пресичал пътното платно на необозначено за това място по ЗДвП и ако е изчакал преминаването на лекия автомобил.

В резултат на горното съдът приема, че в настоящия казус е налице съпричиняване от страна на пострадалото лице към настъпилия вредоносен и фатален за него резултат, в съотношение 50% за пешеходеца и 50% за водача на лекия автомобил.

Ето защо така  предявените искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, се явяват доказани по основание, но частично по размер.

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице. В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на емоционални и психически болки и страдания, нанесени на ищците в резултат от  причинената в резултат на процесното ПТП смърт на баща им.

Горното налага извода, че така установените неблагоприятни проявления на причинените на ищците увреждания налагат определяне на обичайния в практиката на съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени вреди, което следва да допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в техния патримониум, а именно – обезщетение в размер на по 200000,00 (двеста хиляди) лева.

С оглед  приетото от съда съпричиняване от страна на пострадалото лице към настъпилия вредоносен резултат, в съотношение 50% за него и 50% за водача на лекия автомобил, справедливият и точен размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се редуцира на сумата в размер на по 100000,00 (сто хиляди) лева, а предявените искове за неимуществени вреди следва да се отхвърлят като неоснователни за разликата до пълните им предявени размери от по 150 000 лева, след приспадане и съобразяване от съда с направеното признание от ищците за наличие на съпричиняване от страна на починалия пешеходец с изрична писмена молба от 19.04.2022 година (л.184 от делото).

Поради липса на възражения от страна на ответника и с оглед на приложените и неоспорени писмени доказателства (счетоводни документи), представени от втората ищца А.М.Д. с исковата молба, установяващи основанието и размера на претендираните от нея имуществени вреди в общ размер на сумата от 13979,80 лева – за болнично лечение и разходи за баща й след ПТП и преди смъртта му, съдът ги приема за доказани по несъмнен начин.

Върху присъдените суми от: по 100000,00 лева за всяка от ищците – за неимуществени вреди и от 13979,80 лева за втората ищца – за имуществени вреди, на осн. чл.409 от КЗ съдът следва да присъди и законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от 15.04.2021 година - денят, следващ изтичането на тримесечния срок за окончателно произнасяне по доброволната претенция, до окончателното изплащане на всяка една от присъдените суми.

            По отношение на държавните такси и разноски: 

Тъй като на осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищците са били освободени от съда от заплащане на само на такси, но не и от разноски по настоящото производство, с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса върху уважения размер на иска – ДТ в размер на 8560.00 лева и 250 лева за СМЕ, а на осн.чл.78, ал.1 от ГПК– да заплати на ищците сумата от 150,00 лева – сторени разноски за платен депозит за САТЕ (от общо платени 200 лева), съразмерно с уважената част от исковете.

Тъй като видно от представения договор за правна помощ, сключен между ищците и адвокат Я.Д. от САК, същият е за оказване, на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение за един адвокат за всяка една от двете ищци,  съобразно правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4, вр.чл.2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в размер на 3530,00 лева (минималният размер по чл.7, ал.2, т.4 при уважен интерес от 100000,00 лева) – за първата ищца и 4480,00 лева за втората ищца (3530,00 лева за иска за неимуществени вреди и 950,00 лева за иска за имуществени вреди), като осъди ответника да ги заплати на пълномощника им, осъществил безплатното процесуално представителство, съобразно уважената част от исковете.

Тъй като ответникът е представляван по делото от адвокат и е сторил разноски по производството, съгл.представен списък по чл.80 от ГПК, но не претендира възнаграждение за процесуално представителство, а само за направени разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по равно общата сума от 77,00 лева, от общо претендираните 230,00 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

            Воден от горното, СЪДЪТ

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ ЗК „Л.“ АД, ЕИК, гр.С., бул.„Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на С.М.Д., ЕГН **********,*** и А.М.Д., ЕГН **********,*** сумите от: по 100000,00 (сто хиляди) лева за всяка от тях, за причинените им неимуществени вреди – душевни болки и страдания, вследствие на смъртта на техния баща М. Д. С., ЕГН **********, настъпила при ПТП, причинено виновно на 08.09.2020 година от водач при управление на застрахован при ответника лек автомобил марка „Деу“, модел „Нексия“ с peг. № СА7485НА, управляван от С.Б.С., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.04.2021 година - датата на изтичане на 3-месечния срок за произнасяне, до окончателното изплащане на сумата,

а на А.М.Д., ЕГН **********,***, на основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ, ЗК „Л.“ АД, ЕИК . да заплати и сумата в размер на 13979,80 (тринадесет хиляди деветстотин седемдесет и девет лева и осемдесет стотинки) лева, за претърпени имуществени вреди под формата на разноски за лечение, направени вследствие на същото ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.04.2021 година - датата на изтичане на 3-месечния срок за произнасяне, до окончателно изпълнение на задължението.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ЗК „Л.“ АД, ЕИК .да заплати по сметка на Софийски окръжен съд следните суми: за дължима държавна такса, в размер на 8560,00 лева и 250,00 лева - за СМЕ.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ЗК „Л.“ АД, ЕИК . да заплати на С.М.Д. и А.М.Д. сумата от 150,00 лева - разноски.

ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА ЗК „Л.“ АД, ЕИК . да заплати на адвокат Я.Д. от С. адвокатска колегия сумите, както следва: 3530,00 лева, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото за един адвокат за ищцата С.М.Д. и 4480,00 лева, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото за един адвокат за ищцата А.М.Д..

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК С.М.Д. и А.М.Д. да заплатят по равно на ЗК „Л.“ АД, ЕИК . общата сума от 77,00 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: