ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 27229.10.2020 г.Град Велико Търново
Апелативен съд – Велико ТърновоПърви наказателен състав
На 29.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ К.
Членове:КРАСЕН ГЕОРГИЕВ
ПЛАМЕН ПОПОВ
като разгледа докладваното от КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА. Въззивно частно
наказателно дело № 20204000600343 по описа за 2020 година
за да се произнесе взема предвид следното:
Производство пред Великотърновския апелативен съд по чл. 345 вр. 341, ал.2
от НПК.
С Определение № 260007/17.09.2020 г. по НОХД № 119/2017 г. на Окръжен съд
Габрово на основание чл. 306 ал.1 т.4 от НПК С. М. К. е осъдена да заплати на частния
обвинител С. И. направените по делото разноски в размер на 600 лв. и при разглеждане
на делото във ВКС в размер на 600 лв. или общо сумата от 1200 лв.
Подадена е частна жалба от С. М. К. против определението. Наведено е
оплакване, че присъденият размер е завишен и определен без наличие на съответствие
с преценката за фактическа и правна сложност на делото при разглеждането му във
въззивната и касационната инстанция. Иска се отмяна на определението или да се
намали размера на присъдените разноски.
Апелативният съд, след като разгледа подадената жалба, запозна се
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, но по същество е
неоснователна по следните съображения:
Видно от материалите по делото е, че по описа на Окръжен съд Габрово е
образувано НОХД № 119/2017 г. с подсъдимите Д. Р. А. и С. М. К. . Същите са
обвинени за извършено престъпление по чл.123 ал.3 вр. ал.1 НК. С присъда № 3/
11.01.2019 г. по делото подсъдимите А. и К. са признати за виновни по обвинението за
извършено престъпление по чл.123 ал.3 вр. с ал.1 НК.
1
С решение № 229/ 19.12.2019 г. по ВНОХД № 168 /2019 г. на Апелативен съд
гр.Велико Търново е изменена присъдата в частта, с която подсъдимата С. К. е
призната за виновна по обвинението за извършено престъпление по чл.123 ал.3 вр. ал.1
НК, като е преквалифицирано по чл.123 ал.4 вр. с ал.3 вр. с ал.1 НК. Намален е размера
на наложените й наказания лишаване от свобода и лишаване от права.
С решение № 63/ 30.07.2020 год. по КНД № 175/2020 год. по описа на ВКС е
оставено в сила решението на ВТАС, от която дата е влязло в сила.
От повереника на частния обвинител С. И. е направено искане за присъждане
на направените разноски за адвокатско възнаграждение при разглеждане на делото във
въззивната и касационната инстанция. В материалите по делото се съдържат договори
за правна помощ и съдействие, от които е видно, че частният обвинител И. е заплатил
на адвокат Б. адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. за участието му при
разглеждане на делото във въззивната инстанция и в касационната инстанция. В двата
договора е вписана сумата от по 1200 лв., както и че е заплатена.
Така посочените като направени разноски са присъдени от първостепенния
съд, с оглед разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК. Предвид императивния й характер,
наведените доводи от подсъдимата К., че присъденият размер е завишен, както и че е
определен без преценка за фактическа и правна сложност на делото при разглеждането
му пред въззивната и касационната инстанция са неоснователни. Същата е призната за
виновна по обвинението за извършено престъпление с присъда, която е влязла в сила.
Поискано е присъждане на направените разноски по делото от частния обвинител за
адвокатско възнаграждение, чийто размер се установява от представените договори за
правна защита и съдействие, както и че сумите са заплатени. Искането е уважено, като
първостепенният съд е осъдил подсъдимата К. да заплати направените разноски от
страна на частното обвинение за адвокатско възнаграждение при разглеждане на
делото както във въззивната, така и в касационната инстанция. В настоящото
производство съдът няма правомощие да преценява посочения размер в договора за
правна помощ дали е съответен на фактическата и правна сложност на делото, както и
неговата справедливост. В това производство не може да се прави възражение за
прекомерност. В инкриминирания случай липсва такова, тъй като вписаната, като
изплатена сума за адвокатско възнаграждение е определена в минималния предвиден
размер, съгласно чл.13 ал.1 от Наредба № 1/ 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. По изложените съображения атакуваното определение е
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 345 ал.1 НПК, Апелативният съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 260007/ 17.09.2020 г. по НОХД №
119/ 2017 г. на ОКРЪЖЕН СЪД ГАБРОВО.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3