№ 226
гр. ***, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20241110110806 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „*** срещу М. М. С. и М. М. С., с
която са предявени искове за установяване дължимостта на вземания за потребена от
ответниците топлинна енергия.
В исковата молба се твърди, че ответниците били потребител на топлинна
енергия за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ, поради което за тях
били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката, но въпреки
установеното за това задължение, ответниците не били сключили договор за продажба
на топлинна енергия за стопански нужди. За процесния период били в сила Общи
условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „**** на
потребители в гр. ***, одобрени с решение на КЕВР от 2007 г. Въпреки липсата на
сключен договор за продажба, ответниците ползвали доставената от ищеца топлинна
енергия до топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, ул. „***, ателие **, абонатен №
***, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., но не заплатили цената на същата,
поради което се обогатили неоснователно за сметка на ищцовото дружество.
Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която
бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с „***. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни
месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
1
извършваща дяловото разпределение на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което
означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което било уважено и
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 на 13.12.2023
г. по ч. гр. д. № 64837 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав. Ответниците възразили в срока по чл. 414 ГПК, което
наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо последният моли
съдът да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира
направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците М. М. С.
и М. М. С. за отговор, като такъв е постъпил в срока по чл. 131 ГПК. Те заявяват, че
ищецът не бил уточнил коя хипотеза на неоснователно обогатяване по ЗЗД поддържа,
че не било изяснено с какво точно ответниците са се обогатили, съответно - как е
обедняло дружеството, както и откога то твърди, че била настъпила изискуемостта на
процесните задължения. Изложени са твърдения, че процесният имот не бил годен за
обитаване, както и че ответниците не били получили владението върху имота, поради
което нямали качеството на потребители на топлинна енергия. Поддържат, че
извършеното от ищеца доставяне на топлинна енергия до имота представлявало
непоискана доставка, поради което ответниците не дължали заплащането цената на
същата, като сочат, че не били подписвали договори за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди. Оспорва се и размерът на исковите претенции. Отправено е
искане за отхвърляне на предявените искове за погасените по давност суми и за
присъждане на сторените по делото разноски.
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото са кумулативно субективно и обективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено между страните, че ответниците М. М. С. и М. М. С.
дължат на „**** в условията на разделна отговорност при равни квоти вземания за
потребена в топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, ул. „***, ателие **, абонатен №
***, но незаплатена топлинна енергия, с които са се обогатили неоснователно за
2
сметка на ищцовото дружество, както следва: 1/ сумата от 895,39 лева, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2021 г. до м. април
2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и 2/
сумата от 208,44 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за доставена
топлинна енергия за периода от 01.07.2021 г. до 13.11.2023 г., за които суми на
13.12.2023 г. е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 64837 по описа за 2023 г.
на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав.
За уважаването на иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 59 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ следва ищцовата страна да установи при условията
на пълно и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената
претенция: 1/ притежаването от ответниците на право на собственост върху процесния
имот през исковия период; 2/ количеството на реално доставената в процесния
топлоснабден имот през исковия период топлинна енергия, нейната цена и размера на
претендираните за цената на същата вземания; 3/ намаляването на имуществената
сфера на ищеца с процесните суми; 4/ увеличаването имуществото на ответниците за
сметка на ищеца с процесните суми; 5/ наличието на причинна връзка между
обогатяването на ответниците и обедняването на ищеца, т. е. установяване на
обстоятелството, че обедняването и обогатяването произтичат от един и същи факт
или група от факти; 6/ липса на валидно основание за имущественото разместване
между страните.
Съгласно § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, приложима за исковия период, „небитов
клиент“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и
клиента на топлинна енергия за небитови нужди – по аргумент от нормата на чл. 149,
ал. 1, т. 3 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Между страните по
делото не е спорно, че към момента процесният имот е предназначен за задоволяване
на небитови нужди, доколкото представлява ателие. С оглед на това
топлоснабдяването на имота следва да се извършва при условията на чл. 149, ал. 1, т. 3
ЗЕ – въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и клиента на топлинна енергия за небитови нужди. В
случаите, в които страна е клиент на топлинна енергия за битови нужди, договорът
между него и доставчика на топлинна енергия се счита за сключен при публично
оповестените Общи условия с конклудентни действия – по аргумент от разпоредбата
на чл. 150 ЗЕ (правоотношението възниква по силата на закона с придобиване на
правото на собственост или на вещното право на ползване на имота). Когато обаче
3
топлинна енергия се продава на клиент за небитови нужди, законът предвижда това да
се осъществява въз основа на писмени договори при Общи условия. Регламентираната
в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ специална форма за сключване на договора за продажба на
топлинна енергия между топлопреносното предприятие и клиентите за небитови
нужди води до извода, че тя е форма за действителност на сделката.
Не е спорно между страните по делото, че договор между тях за продажба на
топлинна енергия през исковия период не е бил сключван. Твърденията на ищеца, че
въпреки липсата на договор ответниците са ползвали доставяната в процесния имот
топлинна енергия, обуславят приложимостта на неоснователното обогатяване по чл. 59
ЗЗД.
Не се доказа, обаче, в хода на производството при условията на пълно и главно
доказване наличието на неоснователно обогатяване в полза на ответниците за сметка
на ищеца. В случая неоснователното обогатяване следва да се изрази в безспорно
установено по делото потребление на топлинна енергия в процесния имот от
ответниците през исковия период в твърдяното от ищцовото дружество количество,
цената на която да не е заплатена. Именно обстоятелствата относно наличието на
реално потребяване от ответниците на топлинна енергия през исковия период ищецът
не успя да установи пълно и главно в хода на производството. За да достигне до този
извод, съдът съобрази заключението на приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-техническа експертиза, което следва да бъде кредитирано в цялост като
логично и компетентно изготвено. Съгласно заключението за процесния имот през
исковия период е начислена прогнозна цена за потребена топлинна енергия в общ
размер от 1147,27 лева, от които 2,34 лева за отопление на имот и за сградна
инсталация общо, а 1144,99 лева - за битово горещо водоснабдяване. След извършен
оглед на имота обаче вещото лице е установило, че същият е в недовършен вид, като
има монтирано само едно отоплително тяло, което не е действащо, съгласни данните,
предоставени от фирмата за дялово разпределение, а показанията на индивидуалния
топломер са нулеви за процесния период. Експертът е установил още, че в имота няма
физическа възможност за потребление на вода - нито на студена, нито на топла, като
няма монтирани консуматори, а захранващите тръби са затапени.
Като съобрази така установените факти, съдът намира, че ищецът не доказва
при условията на пълно и главно доказване, че в процесния имот през исковия период
реално е доставяна топлинна енергия, която да бъде потребявана от ответниците. По
делото са налични убедителни доказателства (заключението на неоспорената от
страните техническа експертиза) в подкрепа на възраженията на ответната страна, че в
имота не съществува фактическа възможност за потребление на топлинна енергия.
Изрично следва да се посочи, че основателността на искова претенция, обоснована с
твърдения за неоснователно обогатяване в резултат на ползване на незаплатена
топлинна енергия, изисква доказването по безспорен и категоричен начин, че
4
действително е осъществена доставка на топлинна енергия, реални потребители на
която да са били именно ответниците. За разлика от искова претенция, основана на
сключен писмен договор за доставка на топлоенергия, в хипотеза на неоснователно
обогатяване ищецът е длъжен по безспорен и категоричен начин да докаже
действителното увеличаване имуществото на ответниците за негова сметка чрез
спестяване на разходи за заплащане на потребената от тях енергия. В процесния
случай обаче обогатяване на ответниците не е налице, доколкото те не са потребявали
доставяне от ищеца топлинна енергия през исковия период.
При съобразяване на изложеното, съдът намира, че искът за сумата от 895,39
лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м. май
2021 г. до м. април 2022 г., се явява изцяло недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен. Предвид неоснователността на предявения главен иск, като неоснователна
следва да се отхвърли и претенцията за присъждане на акцесорното вземане за лихва
за забава в размер на 208,44 лева.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има ответниците, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, като такива следва да бъдат присъдени съгласно представени списък по
чл. 80 ГПК139, както следва: на всеки от двамта ответници - по 400,00 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение (вж. л. 79 и л. 84 от делото), а в полза на
ответника М. С. - и 100,00 лева за платен депозит за вещо лице.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми
състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ в цялост като неоснователни предявените от „****, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление гр. ***, ж. к. „***, срещу М. М. С., ЕГН:
**********, и М. М. С., ЕГН: **********, двамата с адрес гр. ***, ж. к. „***, искове
с правно основание правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59,
ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено между страните, че М. М. С. и М. М. С. дължат на „**** в условията на
разделна отговорност при равни квоти вземания за потребена в топлоснабден имот,
находящ се в гр. ***, ул. „***, ателие **, абонатен № ***, но незаплатена топлинна
енергия, с които са се обогатили неоснователно за сметка на ищцовото дружество,
както следва: 1/ сумата от 895,39 лева, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия за периода от м. май 2021 г. до м. април 2022 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
5
съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и 2/ сумата от 208,44 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за
периода от 01.07.2021 г. до 13.11.2023 г., за които суми на 13.12.2023 г. е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 64837 по описа за 2023 г. на Софийски районен
съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав.
ОСЪЖДА ****, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ж. к.
„***, да заплати на М. М. С., ЕГН: **********, сумата от 400,00 лева,
представляваща сторени от ответника разноски в хода на първоинстанционното
производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА ****, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ж. к.
„***, да заплати на М. М. С., ЕГН: **********, сумата от 500,00 лева,
представляваща сторени от ответника разноски в хода на първоинстанционното
производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „Техем Сървисис“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6