Номер 23514.10.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София6-ти наказателен
На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мария Митева
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
Прокурор:Росица Георгиева Слабакова (СГП-София)
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно частно
наказателно дело № 20201000600854 по описа за 2020 година
Производството е по глава ХХІ от НПК, вр. с чл. 452, ал. 2 НПК.
С определение от 17.07.2020г. по н.ч.д.№1489/2020 г. на СГС, НО, 31 състав е
заменено отчасти наложеното по н.о.х.д. № 19209/2019г. на СРС, НО, 1 състав на
осъдения В. И. Р. наказание „пробация“ с наказание „лишаване от свобода“ в размер на
два месеца и дванадесет дни, което е прието, че следва да се изтърпи при първоначален
„общ“ режим в затворническо общежитие от открит тип.
Срещу определението в срок е подадена въззивна жалба от адв. В. М., в която се
изразява недоволство от съдебния акт и се иска неговата отмяна. Посочва се, че към
днешна дата осъденият е напуснал пределите на страната и замененото наказание
„лишаване от свобода“ фактически не би могло да бъде изпълнено. Твърди се, че е
възможно продължаващото отсъствие на лицето от България да се дължи на
пандемията от коронавирус, която е обхванала много държави. От друга страна, се
отбелязва, че степента на обществена опасност на деянието, за което Р. е осъден, е
много ниска и не оправдава ангажирането на ресурса на институциите за лишаване от
свобода за издръжката и престоя му в тях.
В жалбата не е направено искане за събиране на нови доказателства.
На основание чл. 327 от НПК въззивният съд също е преценил, че в тази
1
инстанция не се налага събирането на други доказателства в тази инстанция.
Производството по отношение на осъдения пред САС е протекло задочно.
Служебният защитник – адв. В. М., моли жалбата да бъде уважена по
съображенията, изложени в нея.
Представителят на Пробационния съвет - инспектор Д., пледира за
потвърждаване на определението. Посочва, че епидемиологичната обстановка не е
била пречка осъденият да се завърне от чужбина, тъй като достъпът на български
граждани до страната никога не е бил ограничаван. Отбелязва освен това, че осъденият
самоволно е напуснал страната и не е уведомил за това пробационните служби.
Прокурорът от Софийска апелативна прокуратура моли жалбата да бъде
оставена без уважение. Твърди, че няма доказателства неизпълнението на пробацията
да е по уважителни причини. Отбелязва, че релевираната от защитата ниска степен на
обществена опасност на деянието, за което осъденият е наказан, не следва да се
преценява в настоящото производство.
Пълната служебна проверка на обжалвания акт установи следното:
В. И. Р. е изтърпявал наказание „пробация“ при пробационни мерки по чл. 42а,
ал. 1, т. 1 НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 8 месеца с
периодичност два пъти седмично и по чл. 42а, ал. 1, т. 2 от НК – задължителни срещи с
пробационен служител за срок от 8 месеца. Наказанието е определено на осъдения по
н.о.х.д. № 19209/2019г. на СРС, НО, 1 състав, по което той се е признал за виновен в
извършването на престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от
НК.
Извън това осъждане В. Р. е наказван по наказателен ред още три пъти.
Изпълнението на наказанието е започнало на 30.01.2020г. в сектор „Пробация
София град“ при ОСИН – София.
При изпълнение на пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ
адрес осъденият е допуснал 16 пропуска на следните дати: 06.02.2020 г., 09.03.2020 г.,
12.03.2020 г., 16.03.2020 г.,19.03.2020 г., 23.03.2020 г., 26.03.2020 г., 30.03.2020 г.,
02.04.2020 г., 06.04.2020 г., 09.04.2020 г., 13.04.2020 г., 16.04.202 г., 21.04.2020 г.,
23.04.2020 г., 27.04.2020 г. Последното явяване на осъдения в пробационната служба е
било на 05.03.2020 г., след което той самоволно е преустановил изпълнението на тази
мярка.
При изпълнение на пробационната мярка „задължителни срещи с пробационен
2
служител“ осъденият също е допуснал нарушения, изразяващи се в неявяване на
предварително планирани срещи, от които са проведени общо пет броя. Последната
среща е била проведена на 02.03.2020 г., след което осъденият самоволно е
преустановил изпълнението и на тази мярка.
За да установят контакт с осъдения и за да продължат успешно изпълнението на
наложеното наказание „пробация“, пробационните служители са издирвали близки на
лицето и са потърсили съдействието на служители на МВР. С докладна записка №
229000-5121/14.05.2020 г. на 05 РУ СДВР пробационната служба е била уведомена, че
осъденият е търсен и по други поводи от полицията, но не е установяван на известните
адреси, нито пък е открит нов адрес, от който той да бъде призован.
Производството пред първата инстанция е протекло в отсъствие на осъдения,
след като е установено, че той е напуснал пределите на страната, пребивава в чужбина
на неизвестен адрес и няма данни за обратното му завръщане в Република България.
От данните по делото е видно, че неизтърпяната част от наказанието пробация,
наложено на осъдения, възлиза на 4 месеца 25 дни.
Тези данни са установени и от първата инстанция, която ги е коментирала
коректно и в съответствие с информацията, съдържима в личното досие на осъдения В.
Р..
При тези данни от правна страна, САС прие следното:
Жалбата е неоснователна.
По делото не са ангажирани доказателства за съществуването на обективни
пречки за изпълнението на наложените на осъдения В. И. Р. пробационни мерки.
Посочените в жалбата и в съдебно заседание причини – затруднения във връзка с
пандемията от коронавирус, са спекулативни, защото защитата очевидно не разполага
с такава информация, а я извежда като възможност. Извън това напускането на
пределите на страната е изцяло по волята на осъдения, т.е. тя има субективна основа и
се дължи на собствено поведение на лицето.
Предвид гореизложеното съдът прие, че пробационната служба е изчерпала
всички възможности за въздействие върху осъдения, които да го мотивират да
изпълнява програмата за изпълнение на пробационните мерки. Осъденият е
демонстрирал нежеланието си да се подчини пред представителя на органа, на който е
било възложено изпълнението на наказанието, като не е представил доказателства за
извънредна или допълнителна ангажираност, която би препятствала изпълнението на
пробацията и не е уведомил пробационната служба за промяната на адреса, на който е
3
живял.
Ето защо апелативният съд, както и първостепенният, прие, че са налице
предпоставките по чл. 43а, т. 2 НК за замяна на двете наложени пробационни мерки,
които представляват единно наказание пробация, с лишаване от свобода. Като
съобрази характера на деянието, за което е осъждан Р. – кражба по основния състав,
която е останала недовършена в стадия на опита, както и частичното изпълнение на
пробационните мерки, съдът прие, че замяната трябва да е частична при условията на
чл. 43а, т. 2, пр. 2 НК – като два дни пробация се заменя с един ден лишаване от
свобода. Поради това градският съд правилно е приел, че наказание лишаване от
свобода за срок от два месеца и дванадесет дни напълно ще постигне целите по чл. 36
НК, като ще окаже необходимия възпитателен и превантивен ефект върху осъдения да
води законосъобразен начин на живот оттук нататък.
На следващо място САС взе предвид, че настоящото осъждане няма инцидентен
характер и в периода 2014-2019 година Р. е осъждан общо три пъти, включително на
наказание лишаване от свобода с отложено изтърпяване. Ето защо, както и СГС, прие,
че не са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК за отлагане на изпълнение на
замененото наказание лишаване от свобода. Определеният от първия съд общ режим
на изтърпяване на замененото наказание е в съответствие с правилата на чл. 57 от
ЗИНЗС.
САС прие, че първостепенният съд не е следвало да определя място, в което
осъденият следва да се изтърпява замененото наказание лишаване от свобода. След
промените в ЗИНЗС, обнародвани в ДВ, бр. 13/2017 г., това е извън прерогативите на
съда и е в компетентността на съответните затворнически власти. Поради това и
атакуваното определение следва да бъде изменено чрез отмяна на онази негова част, в
която е посочено, че наказанието следва да бъде търпяно в затворническо общежитие
от открит тип.
Така мотивиран и на основание чл. 452, ал. 1 от НПК, Софийски апелативен
съд, Наказателно отделение, 6 състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ определение от 17.07.2020г. по н.ч.д.№1489/2020 г. на СГС, НО, 31
4
състав, с което е заменено отчасти наложеното по н.о.х.д. № 19209/2019г. на СРС, НО,
1 състав на осъдения В. И. Р. наказание „пробация“ с наказание „лишаване от свобода“
в размер на два месеца и дванадесет дни при общ режим, като ОТМЕНЯ определението
в частта, в която е прието наказанието да се изтърпи в затворническо общежитие от
открит тип.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5