№ 276
гр. С., 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Гражданско дело №
20255400100113 по описа за 2025 година
Производството е по чл.237 ГПК-постановяване на
решение при признание на иска.
Производството е по иск с правно основание чл.124ал.1
ГПК във връзка с чл.439ал.2 ГПК.
ИЩЦИТЕ В. Г. М., ЕГН **********, М. Д. М., ЕГН
**********, И. Д. М., ЕГН **********, и трите с постоянен адрес: гр.Ч.,
ул.“М.“ №1А и Р. Е. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Ч., ул.“Х.Б.“
№47, чрез пълномощника им адв. Т. Л. Д. от АК- Смолян, твърдят в исковата
молба, че са страни и солидарни длъжници по Договор за кредит за текущо
потребление от 1.ІV.2008год., в размер на 30 000лв., и Допълнително
споразумение към него от 10.ХІІ.2009год., сключени с „Банка ДСК“ ЕАД
гр.С., със срок за издължаване 120 месеца. Твърдят, че по ч.гр.д.
№222/2010год. на РС-Ч., на 20.ІХ.2010год. били издадени заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
№498/20.ІХ.2010год. и изпълнителен лист, по силата на които били осъдени
да заплатят солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД гр.С., ЕИК **** сумата 36
069,07лв., от които: 31 180,01лв. главница, дължими заемни такси в размер на
50,00лв., мораторна лихва от 8.ІV.2010год. до 16.ІХ.2010год. в размер на 4
1
839,06лв.; законна лихва върху сумата от 16.09.2010год. до окончателното
изплащане на вземането; както и съдебни разноски, представляващи държавна
такса в размер на 721,38лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
810,69лв. Въз основа на издадените заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, на 8.VІ.2011год. по искане на „Банка ДСК“ ЕАД гр.С. /по-
долу Банката/ било образувано изп.д.№94/2011год. по описа на СИС при РС-
Ч.. С договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 25.ІV.2012гос.
Банката продала на „ОТП Ф.“ ЕООД гр.С. вземанията си срещу ищците, които
били предмет на събиране по посоченото изпълнително дело. Видно е от
съобщение изх.№154/2.VІІІ.2013год., че молба вх.рег.№324/06.03.2013г. на
„ОТП Ф.“ ЕООД гр.С. за конституирането му като взискател по
изпълнителното дело, е била върната, поради неотстраняване на нередовности
в указания от ДСИ срок. Съобщението било получено от „ОТП Ф.“ ЕООД
гр.С. на 8.VІІІ.2013год., но не били предприети действия от страна на
дружеството. Ищците твърдят в исковата молба, че последната вноска за
погасяване на дълга е била направена на 28.Х.2016год. В периода от
26.VІ.2015год. до 8.ІV.2019год., кредиторът не бил предприел никакви
изпълнителни действия по делото, дори не се конституирал като взискател по
делото. Предвид бездействието на кредитора, на основание чл.433, ал.1, т.8
ГПК, ДСИ при РС-Ч. е прекратил изпълнението по изп.д.№94/2011год. с
Постановление за прекратяване на изпълнителното производство от
8.ІV.2019год., влязло в сила на 1.V.2019год.
Ищците твърдят, че с Договор за покупко-продажба на
вземания /цесия/ от 14.ХІІ.2021год. „ОТП Ф.“ ЕООД гр.С. продало на
ответника „ЕОС М.“ ЕООД гр.С., ЕИК **** вземанията си срещу тях. На
19.ІХ.2022год. кредиторът „ЕОС М.“ ЕООД гр.С. е отправил до ДСИ при
ЧРС молба за конституирането му като взискател по изп.д.№94/2011год. по
описа на СИС при Районен съд-Ч., съдържаща и искане за налагане на запор
на банкови сметки на длъжниците в „Ю.Б.“ АД гр.С., каквито те нямали. С
разпореждане от 12.І.2023год. по изп.д.№94/2011год., ДСИ разпоредил
връщане на молбата ведно с приложенията, с указания за уведомяване на
„ЕОС М.“ ЕООД гр.С., че изпълнителното дело било прекратено. Твърдят, че
считано от прекратяване на изпълнителното дело до момента ответникът не
бил предприел действия по образуване на друго изпълнително дело и
действия, които били от категорията на прекъсващите давността. Според
2
справка за кредитна задлъжнялост №БНБ-150118/26.ХІ.2024год., издадена от
БНБ- Централен кредитен регистър, ответникът „ЕОС М.“ ЕООД гр.С.
претендирал и регистрирал като дължима от ищците към него сумата от 71
491лв. Регистрацията на дълга към ответника в ЦКР към БНБ информирала
третите лица, в това число банки, че ищците дължали на ответника посочената
сума, което обстоятелство имали интерес да отрекат по законоустановения
ред. Ищците твърдят, че в периода от 26.VІ.2015год. до 8.ІV.2019год.,
кредиторът не бил предприел никакви изпълнителни действия по изп.д.
№94/2011год. на СИС при ЧРС. В периода от 8.ІV.2019год. до 14.ХІІ.2021год.
„ОТП Ф. ЕООД“ гр.С. не било предприело действия, прекъсващи давността,
въпреки, че било уведомено за прекратяването на изпълнителното дело. От
14.ХІІ.2021год. до момента, ответникът също не бил предприел действия
прекъсващи давността. Според чл.110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност
се погасявали всички вземания, за които законът не предвиждал друг срок. В
случая погасителната давност по отношение на вземанията започнала да тече
на 20.ІХ.2010год., датата на издаване на заповедта за незабавно изпълнение и
изпълнителния лист за събирането им. Според чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се
прекъсвала с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането. Кредиторът бил прекъснал изтичането на давността с подаването
на молба за образуване на изпълнително дело на 2.VІ.2011год., с която били
поискани и изпълнителни действия. Давност не е текла в периода от
образуване на изпълнителното дело - 2.VІ.2011год. до 26.VІ.2015год., според
ППВС №3/18.ХІ.1980год., от 26.VІ.2015год., когато Постановлението било
обявено за загубило сила с Тълкувателно решение №2/26.VІ.2015год.по
тълк.д.№2/2013год. на ОСГТК на ВКС, давността започнала да тече отново и
изтекла на 26.VІ.2020год., погасявайки правото на кредитора, на
принудително събиране на вземанията срещу тях, поради бездействието му в
този период. Нито ответникът, нито неговите праводатели, били поискали
надлежно извършване на изпълнителни действия по отношение на ищците в
продължение на повече от 5 години, с оглед на което давността била изтекла и
погасила вземанията, респективно възможността за принудителното им
събиране, към 27.VІ.2020год. Дори да се приеме, че последното прекъсване на
давността е от 28.Х.2016год., то същата отново е изтекла и погасила правото
на принудително изпълнение към 28.Х.2021год., преди придобиване на
вземанията от ответника. Относно прекъсването на давността следва да се има
3
предвид приетото с Тълкувателно решение №2/26.VІ.2015год. по тълк.д.№
2/2013год. на ОСГТК на ВКС, т.10. При изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Следва да се
отбележи, че на 21.ІХ.2022год. ответникът е подал до ДСИ молба за
конституиране като взискател, с която поискал осъществяването на
изпълнителен способ. Тази молба била подадена по прекратено вече дело,
нередовна /неподписана/ и била върната на ответника с изрично
разпореждане. Към датата на подаване на тази молба давността вече била
изтекла и погасила правото на принудително изпълнение на вземанията.
Погасителната давност била изтекла още към датата на сключване на договора
за цесия между ответника и праводателят му. Дори и да не е така, нередовно
отправеното искане на ответника до ДСИ на 21.ІХ.2022год. не прекъсва
давността. В този смисъл в т.10 от Тълкувателно решение №2/26.VІ.2015год.
по тълк.д.№2/2013год. на ОСГТК на ВКС е прието, че ако молбата за
изпълнение била върната, с нея не била прекъсната давността, но ако в хода на
принудителното изпълнение длъжникът изрично признаел вземането,
признанието прекъсвало давността. Видно е от справката в ЦКР към БНБ, че
въпреки погасените по давност вземания, ответникът продължава да
претендира тяхната дължимост, поради което ищците имат правен интерес да
претендират установяването на недължимостта на част от общия размер на
претендираните вземания, затова предявяват частичен иск за сумата от 31
180.01лв.. Ето защо ищците молят Смолянският окръжен съд да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника „ЕОС
М.“ ЕООД гр.С., ЕИК ****, че ищците В. Г. М., ЕГН **********, М. Д. М.,
ЕГН **********, И. Д. М., ЕГН **********, и Р. Е. К., ЕГН ********** не му
дължат заплащане на сумата 31 180.01лв., представляваща главница, и част от
претендирана сума от ответника по заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №498/20.ІХ.2010год. и
изпълнителен лист от 20.ІХ.2010год. по ч.гр.д.№222/2010год. на ЧРС, като им
присъди и съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна
4
инстанция, съгласно списъка по чл.80 ГПК.
На основание чл.214ал.1 ГПК ищците са направили искане за
изменение на размера на предявения иск, и съдът с определение
№275/30.VІ.2025год. по гр.д.№113/2025год. е допуснал увеличение на размера
на предявения иск по чл.124ал.1 ГПК във връзка с чл.439ал.2 ГПК със
40 310.99лв., от 31 180.01лв. на 71 491лв.
ОТВЕТНИКЪТ „ЕОС М.“ ЕООД гр.С., ЕИК ****,
представлявано от управителя Т.И.В., чрез пълномощника му главен
юрисконсулт М. М., подава писмен отговор вх.№1742/2.V.2025год. на
исковата молба. Ответникът счита, че предявеният иск е допустим и
основателен, като изрично заявява, че признава предявения иск и вземането за
погасено по давност, и на основание чл.237 ГПК прави искане съдът да
постанови решение при признание на иска. Оспорва единствено искането на
ищците за присъждане на съдебни разноски по делото, като твърди, че не е
дал повод за завеждане на иска. Ето защо съгласно чл.78ал.2 ГПК, съдебните
разноски по делото следва да останат в тежест на ищците.
Смолянският окръжен съд като взе предвид изложеното в
исковата молба от ищците и техният пълномощник адв. Т. Д., направеното от
ответника признание на иска и становището на неговият пълномощник главен
юрисконсулт М. М., обсъди събраните по делото писмени доказателства, в
тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, направи следните
фактически и правни изводи:
Съгласно чл.238ал.1 ГПК когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието. В този случай, съгласно чл.237ал.2 ГПК, в
мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на
признанието на иска.
За да постанови решение при признание на иска от
ответника, съдът следва да установи, че не са налице двете отрицателни
предпоставки по чл.237ал.3 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.237ал.3 ГПК
съдът не може да постанови решение при признание на иска, когато:
1.признатото право противоречи на закона или на добрите
нрави и
5
2.е признато право, с което страната не може да се
разпорежда. В случая тези две отрицателни предпоставки не са налице,
поради което съдът може да се произнесе с решение по чл.237ал.1 ГПК.
От представените с исковата молба доказателства се
установява и между страните не е спорно, че на 20.ІХ.2010год. е издаден
изпълнителен лист, на основание чл.418ал.2 ГПК, въз основа на издадената
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК №498/2.ІХ.2010год. по ч.гр.д.№222/2010год. на Чепеларски
районен съд, с която длъжниците В. Г. М., ЕГН **********, М. Д. М., ЕГН
**********, И. Д. М., ЕГН **********, и Р. Е. К., ЕГН ********** са осъдени
да заплатят солидарно на „БАНКА ДСК“ ЕАД гр.С., ЕИК **** сумата
36 069.07лв., дължима по Договор за кредит за текущо потребление от
1.ІV.2008год., с размер на кредита 30 000лв. и срок за издължаване 120 месеца
и Допълнително споразумение към договора от 10.ХІІ.2009год., от които:
31 180.01лв. главница, дължими заемни такси в размер на 50лв., мораторна
лихва от 8.ІV.2010год. до 16.ІХ.2010год. в размер на 4 839.06лв., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 16.ІХ.2010год.- датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на вземането, както и разноските в заповедното производство, от
които 721.38лв. платена ДТ и 810.69лв. юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК №498/20.ІХ.2010год. по ч.гр.д.
№222/2010год. на ЧРС е връчена на длъжниците с покана за доброволно
изпълнение на 14.VІ.2011год. и е влязла в сила на 29.VІ.2011год., тъй като те
не са подали възражение срещу заповедта.
От приложеното като доказателство по настоящето дело
изп.д.№94/2011год. по описа на ДСИ при ЧРС се установи, че делото е
образувано на 8.VІ.2011год. по молба вх.№941/2.VІ.2011год. на взискателя
„Банка ДСК“ ЕАД гр.С., ЕИК ****, с искане за налагане запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника В. Г. М., получавано от „А.С.Б.“
ЕООД гр.Ч., ЕИК *********, като се проучи цялостно имуществото на
длъжниците. На 16.VІ.2011год. ДСИ изпраща запорно съобщение до третото
задължено лице „А.С.Б.“ ЕООД гр.Ч., ЕИК *********, че е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника В. Г. Милчево, по молба на
взискателя-кредитор „Банка ДСК“ ЕАД гр.С..
6
Безспорно е, че с Договор за цесия от 25.ІV.2012год.,
цедентът „Банка ДСК“ ЕАД гр.С. е прехвърлил вземанията си към
длъжниците В. Г. М., ЕГН **********, М. Д. М., ЕГН **********, И. Д. М.,
ЕГН **********, и Р. Е. К., ЕГН **********, произтичащи от Договора за
кредит за текущо потребление от 1.ІV.2008год. и Допълнително споразумение
към него от 10.ХІІ.2009год., на цесионера „ОТП Ф.“ ЕООД гр.С., ЕИК
*********. Ето защо с молба вх.№324/6.ІІІ.2013год. цесионера „ОТП Ф.“
ЕООД гр.С. е поискал от ДСИ при ЧРС да бъде конституиран като взискател
по изп.д.№94/2011год. по описа на СИС при ЧРС. С разпореждане от
7.ІІІ.2013год. ДСИ при ЧРС е оставил без движение молбата на цесионера
като нередовна. На 12.ІІІ.2013год. е изпратено съобщение до цесионера „ОТП
Ф.“ ЕООД гр.С., че следва да представи заверено копие от приемо-
предавателния протокол и документ за уведомяване на длъжниците И. Д. М. и
Р. Е. К. за извършената цесия, съгласно чл.99ал.3 ЗЗД. С разпореждане от
2.VІІІ.2013год. ДСИ при ЧРС е върнал молбата на „ОТП Ф.“ ЕООД гр.С. за
конституирането му като взискател по изп.д.№94/2011год., тъй като
нередовностите не са отстранени в законоустановения срок. С постановление
от 8.ІV.2019год. на ДСИ при ЧРС е прекратено изпълнителното производство
по изп.д.№94/2011год. по описа на ДСИ при ЧРС на основание чл.433, ал.1, т.8
ГПК, като постановлението е влязло в сила на 1.V.2019год.
Безспорно е, че с Договор за покупко-продажба на вземания
/цесия/ от 14.ХІІ.2021год. „ОТП Ф.“ ЕООД гр.С., ЕИК ********* е продало на
ответника „ЕОС М.“ ЕООД гр.С., ЕИК **** вземанията си срещу длъжниците
В. Г. М., ЕГН **********, М. Д. М., ЕГН **********, И. Д. М., ЕГН
********** и Р. Е. К., ЕГН **********. На 21.ІХ.2022год. кредиторът „ЕОС
М.“ ЕООД гр.С. е отправил до ДСИ при ЧРС молба за конституирането му
като взискател по изп.д.№94/2011год. по описа на СИС при Районен съд-Ч.,
съдържаща и искане за налагане на запор на банкови сметки на длъжниците в
„Ю.Б.“ АД гр.С., каквито те нямали. С разпореждане от 12.І.2023год. по изп.д.
№94/2011год., ДСИ разпоредил връщане на молбата ведно с приложенията
към нея, с указания за уведомяване на „ЕОС М.“ ЕООД гр.С., че
изпълнителното дело е прекратено. Разпореждането на ДСИ е връчено на
ответника „ЕОС М.“ ЕООД гр.С. на 23.І.2023год., като липсват доказателства
по делото, считано от прекратяване на изпълнителното дело до момента
ответникът да е предприел действия по образуване на друго изпълнително
7
дело и действия, които са от категорията на прекъсващите давността. Според
представената справка за кредитна задлъжнялост № БНБ-
150118/26.ХІ.2024год., издадена от БНБ - Централен кредитен регистър,
ответникът „ЕОС М.“ ЕООД гр.С. претендира и е регистрирал като дължима
от ищците към него сумата от 71 491лв.
При така установената фактическа обстановка, която е
безспорна, съдът направи следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.124ал.1
ГПК във връзка с чл.439ал.2 ГПК, с който се оспорват вземанията по
изпълнителното основание- изпълнителен лист от 20.ІХ.2010год., издаден по
ч.гр.д.№222/2010год. по описа на ЧРС, а именно: сумата 31 180.01лв.,
дължима главница по Договор за кредит за текущо потребление от
1.ІV.2008год., и Допълнително споразумение към него от 10.ХІІ.2009год.,
както и 40 310.99 дължими такси и лихви по договора за кредит, считано от
8.ІV.2010год. до 16.ІХ.2010год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 16.ІХ.2010год. до окончателното изплащане на вземанията, както и
направените в заповедното производство разноски, от които 721.38лв. платена
ДТ и 810.69лв. за юрисконсултско възнаграждение,, за събирането на които е
предприето принудително изпълнение срещу ищците В. Г. М., ЕГН
**********, М. Д. М., ЕГН **********, И. Д. М., ЕГН ********** и Р. Е. К.,
ЕГН ********** по изп.д.№94/2011год. по описа на ДСИ при ЧРС, тъй като е
погасена възможността за принудително изпълнение на вземанията, на
основание чл.439ал.2 ГПК.
Със задължителното за съдилищата, съгласно чл.280ал.1т.1
ГПК, решение№257/30.ІV.2020год. по гр.д.№694/2019год. на ІІІ ГО на ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК, се приема, че давността е не само забрана
за принудително изпълнение на вземането, но и забрана да бъде установено
неговото съществуване или несъществуване с иск. В този смисъл, когато
длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда на чл.439
ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а
съществуването или несъществуването на правото на принудително
изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания или спирания на давността.
В хипотезата на прекратен изпълнителен процес, но с
прехвърляне на вземанията впоследствие на нов кредитор, предявяването на
8
отрицателен установителен иск от длъжника, че вземането на кредитора е
погасено по давност, цели да установи липса /погасяване/ на изпълняемото
право, подлежащо на принудително изпълнение, поради настъпил след
издаване на изпълнителното основание нов факт и като последица-
прекратяване на изпълнителния процес /чл.433ал.1т.7 ГПК/. Липсата на
изпълняемо право отнема материалноправната основа на принудителното
изпълнение. В гражданското право общото правило е, че давността е правна
последица и санкция за бездействието на правоимащия кредитор, когато той е
задължен и има възможност да действа, за да упражни правото си.
В настоящия случай има издаден изпълнителен титул срещу
ищците В. Г. М., ЕГН **********, М. Д. М., ЕГН **********, И. Д. М., ЕГН
********** и Р. Е. К., ЕГН ********** в полза на „Банка ДСК“ ЕАД гр.С.,
като изпълнителното производство по изп.д.№94/2011год. по описа на ДСИ
при ЧРС е било прекратено на 8.ІV.2019год. с Постановление на ДСИ, което е
влязло в законна сила на 1.V.2019год., поради настъпила перемпция по чл.433,
ал.1, т.8 ГПК. Това обстоятелство не лишава длъжниците по изпълнителното
дело от възможността да предявят иск за установяване за недължимост на
вземанията на кредитора, поради погасяване по давност на възможността за
принудително изпълнение. Както е посочено и в задължителната съдебна
практика- Решение№37/24.ІІ.2021год. по гр.д.№1747/2020год. на ІV ГО на
ВКС перемцпията е без правно значение за давността. Поради което съдът
счита, че е налице правен интерес на ищците от предявяването на
отрицателния установителен иск по чл.439ал.2 ГПК във връзка с чл.124ал.1
ГПК, с което да установят погасяването по давност на изпълняемото право,
подлежащо на принудително изпълнение, поради настъпилия нов факт-
изтичане на срока на петгодишната погасителна давност, съгласно чл.110 ЗЗД.
Както приема задължителната съдебна практика, дори да не са предприети
конкретни изпълнителни действия, достатъчен е правния интерес на ищците
от осуетяване на възможността на кредитора да инициира ново изпълнително
производство.
Със задължително за съдилищата, съгласно чл.280ал.1т.1
ГПК, решение№118/7.VІІ.2022год. по гр.д.№4063/2021год. на ІІІ ГО на ВКС, е
даден отговор за приложимия срок /три или пет години/, с който се погасява
по давност вземане, установено с влязла в сила заповед за изпълнение. Според
ВКС, разпоредбата на чл.117ал.2 ЗЗД установяваща пет годишен срок за
9
новата давност, се прилага както когато вземането е установено с влязло в
сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение. Това е
така, защото влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща
страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува
към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. Съгласно
чл.424 ГПК длъжникът може да оспори вземането по исков ред само при
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено
значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на
срока за възражение. А по реда на чл.439 ГПК длъжникът може да оспорва
чрез иск изпълнението, но само въз основа на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. По този начин законодателят е преклудирал
възможността за възражения срещу влязлата в сила заповед за изпълнение.
Изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл.418 ГПК се
стабилизира окончателно при хипотезите на чл.416 ГПК, тъй като по новия
ГПК заповедите за изпълнение влизат в сила /за разлика от несъдебните
изпълнителни основания по чл.237 ГПК /отм./ / и оспорването на фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се
преклудират. Или в случая ищците- длъжници по изпълнително дело
№94/2011год. по описа на ДСИ при ЧРС, оспорват съществуването на правото
на принудително изпълнение в полза на взискателя „ЕОС М.“ ЕООД гр.С.,
поради изтекла погасителна давност.
Погасителната давност представлява период от време, с
изтичането на който се погасява възможността за събиране на едно вземане по
принудителен ред. Погасителната давност е юридически факт, който възниква
след изтичане на определен от закона срок, който поражда за задълженото
лице потестативното право да се позове на давността и да откаже изпълнение.
Изпълнителният лист е съдебен акт, който удостоверява
право на принудително изпълнение и разрешава то да бъде упражнено, като
задължава и овластява изпълнителния орган да пристъпи по молба на
кредитора към принудително изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл.110 ЗЗД, с изтичането на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда по-кратък срок, а според разпоредбата на чл.117ал.2 ЗЗД, ако
10
вземането е установено със съдебно решение, срокът за новата давност е
всякога пет години. Съгласно чл.114ал.1 ЗЗД, давността започва да тече от
деня, когато вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва,
според чл.116 б.“в“ от ЗЗД, с предприемането на действия по принудително
изпълнение.
В настоящият случай заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №498/20.ІХ.2010год. по
ч.гр.д.№222/2010год. на ЧРС е връчена на длъжниците В. Г. М., ЕГН
**********, М. Д. М., ЕГН **********, И. Д. М., ЕГН ********** и Р. Е. К.,
ЕГН ********** на 14.VІ.2011год. от ДСИ при ЧРС, с покана за доброволно
изпълнение на задълженията. И тъй като в срока по чл.414 ГПК не е подадено
възражение срещу нея, тя е влязла в сила на 29.VІ.2011год., от която дата
започва да тече нова петгодишна давност за вземанията, установени със сила
на присъдено нещо /съгласно решение№37/24.ІІ.2021год. по гр.д.
№1747/2020год. на ІV ГО на ВКС/. Установи се, че въз основа на издадения
изпълнителен лист от 20.ІХ.2010год. по ч.гр.д.№222/2010год. на ЧРС, е
образувано изп.д.№94/2011год. по описа на ДСИ при ЧРС. Съгласно
ППВС№3/1980год., което е в сила до приемането на ТР№2/26.VІ.2015год. на
ОСГТК на ВКС, образуването на изпълнителното производство прекъсва
давността по отношение на вземанията, предмет на същото, и по време на
производството давност не тече. С ТР№2/26.VІ.2015год. на ОСГТК на ВКС е
прието ново тълкуване, според което давността в изпълнителното
производство се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като
от момента на същото започва да тече нова давност, но тя не се спира.
Съгласно ТР№3/28.ІІІ.2023год. по т.д.№3/2020год. на ОСГТК на ВКС
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.VІ.2015год.
на ТР№2/26.VІ.2015год. по т.д.№2/2013год. на ОСГТК на ВКС. Или в случая
следва да се приеме, че от датата на образуване на изп.д.№94/2011год. по
описа на ДСИ при СРС- 8.VІ.2011год. е прекъснат давностния срок и по време
на изпълнителния процес давност не е текла, но до отмяната на
ППВС№3/1980год. с ТР№2/2015год. на ОСГТК на ВКС, обявено на
26.VІ.2015год. След тази дата се приема, че давност тече, но тя се прекъсва с
всяко предприето действие по принудително изпълнение, след което започва
да тече нова давност. Следователно в периода от 8.VІ.2011год. до
11
26.VІ.2015год. не е текъл давностен срок, като от 26.VІ.2015год. е започнал да
тече нов петгодишен давностен срок. Съгласно чл.116 б.“в“ ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането на действия по принудително изпълнение на
вземането. В тази връзка следва да се имат предвид указанията по прилагането
на закона, дадени в т.10 от ТР№2/2013год. на ОСГТК на ВКС, според които в
изпълнителният процес давността се прекъсва многократно с предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ /независимо дали прилагането му е поискано от взискател и/или е
предприето по инициатива на ЧСИ/. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител
е длъжен да го приложи. Същинските изпълнителни действия, които
прекъсват давността са насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и на оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочване и извършване на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила
разпределение и др.
В случая е безспорно, че изп.д.№94/2011год. по описа на ДСИ
при ЧРС е прекратено с Постановление на ДСИ от 8.ІV.2019год. на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК, което е влязло в сила на 1.V.2019год., тъй като в периода
от 26.VІ.2015год. до 8.ІV.2019год. взискателят-кредитор не е предприел
никакви изпълнителни действия по делото, а новият кредитор- цесионера
„ОТП Ф.“ ЕООД гр.С. дори не е бил конституиран като страна в
изпълнителното производство. Производство е прекратено спрямо ищците-
длъжници, което обаче не води до погасяване на вземането по давност.
Настъпилата перемция е без правно значение за давността.
Предвид липсата на изпълнителни действия срещу ищците в
период от пет години след 26.VІ.2015год., следва да се приеме, че след
26.VІ.2020год. се погасява по давност правото на принудително изпълнение
12
по отношение на длъжниците В. Г. М., ЕГН **********, М. Д. М., ЕГН
**********, И. Д. М., ЕГН ********** и Р. Е. К., ЕГН ********** на
вземанията по изпълнителния лист от 20.ІХ.2010год., за което е било
образувано изп.д.№94/2011год. по описа на ДСИ при ЧРС.
Въпреки, че вземанията са били погасени по давност, с
Договор за цесия от 14.ХІІ.2021год. „ОТП Ф.“ ЕООД гр.С., като цедент
прехвърля на цесионера „ЕОС М.“ ЕООД гр.С. вземанията си срещу
длъжниците В. Г. М., ЕГН **********, М. Д. М., ЕГН **********, И. Д. М.,
ЕГН ********** и Р. Е. К., ЕГН **********. Цесионерът „ЕОС М.“ ЕООД
гр.С. е подал молба до ДСИ при ЧРС на 19.ІХ.2022год. да бъде конституиран
като взискател в производството по изп.д.№94/2011год. по описа на ДСИ при
ЧРС, но с разпореждане от 12.І.2023гозд. молбата му е била върната от ДСИ
при ЧРС, с указания, че производството по изп.д.№94/2011год. е било
прекратено на 8.ІV.2019год., на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. От този
момент и до настоящия момент ответникът „ЕОС М.“ ЕООД не е предприел
действия по образуване на ново изпълнително производство и други действия,
които да прекъснат давността по отношение на процесните вземания. Но
ответникът е регистрирал в Централния кредитен регистър /ЦКР/ към БНБ
като дължима към него сумата 71 491лв. от длъжниците В. Г. М., ЕГН
**********, М. Д. М., ЕГН **********, И. Д. М., ЕГН ********** и Р. Е. К.,
ЕГН **********, поради което и те имат правен интерес да предявят
настоящия отрицателен установителен иск.
По гореизложените съображения съдът ще следва да уважи
предявеният иск по чл.439ал.2 ГПК срещу ответника „ЕОС М.“ ЕООД гр.С.,
като основателен и доказан, поради липсата на действия по принудително
изпълнение по отношение на ищците-длъжници В. Г. М., ЕГН **********, М.
Д. М., ЕГН **********, И. Д. М., ЕГН ********** и Р. Е. К., ЕГН **********,
след 26.VІ.2015год., което е довело до погасяване на възможността за
принудително изпълнение на вземанията, за които е издаден изпълнителен
лист на 20.ІХ.2010год. по ч.гр.д.№222/2010год. по описа на ЧРС, и за чието
събиране е образувано изп.д.№94/2011год. по описа на ДСИ при ЧРС, което е
прекратено, поради настъпила перемпция.
Ищците претендират за съдебни разноски по водене на
делото в размер на 4 247.20лв., от които 1 247.20лв. е платената ДТ върху
13
цената на предявения иск и 3 000лв. е платеното адвокатско възнаграждение
на пълномощника на ищците адв. Т. Д.. Съдът ще следва на основание
чл.78ал.1 ГПК да присъди на ищците съдебни разноски в производството по
настоящето дело в размер на 4 247.20лв., съгласно списъка по чл.80 ГПК.
Счита възражението на ответника за неоснователно, тъй като в случая не е
налице едната от двете кумулативни предпоставки на чл.78ал.2 ГПК за
освобождаване на ответника от заплащане на разноски, тъй като същият е
станал повод за завеждане на иска по чл.439 ГПК. В случая има издаден
изпълнителен лист на 20.ІХ.2010год. по ч.гр.д.№222/2010год. по описа на ЧРС
за процесните суми, и дори при прекратяване на изпълнителното дело поради
перемция, кредиторът разполага с възможността по-късно да поиска
предприемане на изпълнителни действия- в този смисъл т.3 от ТР№3/2023год.
на ОСГТК на ВКС и Определение №2637/15.V.2024год. по ч.гр.д.
№759/2024год. на ІV ГО на ВКС/. Както сам е посочил в отговора на исковата
молба ответникът, при липса на възражение за изтекла погасителна давност,
вземането продължава да съществува и подлежи на принудително изпълнение,
а ответникът-кредитор на ищците няма задължение да преустанови
подаването на информация до БНБ за кредитната задлъжнялост на ищците.
Безспорно е, че едва след образуване на настоящето дело, с отговора на
исковата молба ответникът „ЕОС М.“ ЕООД гр.С. признава основателността
на предявения иск, че вземането му срещу длъжниците е погасено по давност
и отправя покана към ищците да им върне изпълнителния титул. Ето защо
съдът счита, че в случая не са налице предпоставките на чл.78ал.2 ГПК, за да
се възложат разноските по делото на ищците.
На основание гореизложеното и чл.237 ГПК във връзка с
чл.124ал.1 ГПК във връзка с чл.439ал.2 ГПК Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че В. Г. М., ЕГН **********, М. Д. М., ЕГН **********, И. Д. М.,
ЕГН **********, и трите с постоянен адрес: гр.Ч., ул.“М.“ №1А и Р. Е. К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Ч., ул.“Х.Б.“ №47, не дължат на „ЕОС
М.“ ЕООД гр.С., ЕИК ****, представлявано от управителя Т.И.В., сумата 71
14
491лв. /седемдесет и една хиляди четиристотин деветдесет и един лева/,
дължима по Договор за кредит за текущо потребление от 1.ІV.2008год. и
Допълнително споразумение към него от 10.ХІІ.2009год., от които:
31 180.01лв. главница, дължими заемни такси и мораторни лихви в размер на
40 310.99лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
16.ІХ.2010год. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските
в заповедното производство, от които 721.38лв. платена ДТ и 810.69лв.
юрисконсултско възнаграждение, тъй като е погасена възможността за
принудително изпълнение на вземанията, за които е издаден изпълнителен
лист на 20.ІХ.2010год. по ч.гр.д.№222/2010год. по описа на ЧРС, и за чието
събиране е образувано изп.д.№94/2011год. по описа на СИС при ЧРС, на
основание чл.439ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕОС М.“ ЕООД гр.С., ЕИК **** да заплати на
В. Г. М., ЕГН **********, М. Д. М., ЕГН **********, И. Д. М., ЕГН
********** и Р. Е. К., ЕГН ********** съдебни разноски по делото в размер
на 4 247.20лв. /четири хиляди двеста четиридесет и седем лева и двадесет
стотинки/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок
от връчването му на страните по делото пред ПАС!
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
15