Р Е Ш Е Н И Е №96
гр.
Кюстендил, 24.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
и
при участието на съдебен секретар Вергиния Бараклийска, като разгледа
докладваното от съдия Стамова в.гр.д.№62 по описа на КнОС за
Производството
е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК, във връзка с чл.150 от СК.
Образувано
е по въззивна жалба, подадена от С.С.В., чрез законният му представител Л. Л. В.
срещу решение по гр.д.№2213/2019 г. по описа на РС – Дупница. В жалбата се
твърди незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на решението.
Изразено е убеждението за законоустановено задължение за двамата родители да
участват в грижите и издръжката на децата си. Посочено е, че ответникът се бил
отказал от получаване на пенсия, за да осуети осъждането му да заплаща
издръжка. Поддържа , че не е съобразено, че майката е поела изцяло издръжката
за двете си деца, че С. ***, факт към който, както и с оглед упражняване на
личните контакти, бащата не е проявил никакъв интерес. Изтъква се, че от
01.01.2020 г. минималния размер на издръжката е увеличен, а след като
ответникът се е отказал от пенсията си, следва, че като работоспособен, може да
си намери работа и да плаща по-висока издръжка. Формулирано е искане за отмяна
на решението, като се измени размера на издръжката от 140.00 лв. на 250.00 лева
месечно, платими чрез майката и законен представител на непълнолетното дете Л.В.,
от 1–во до 10-то число на всеки месец, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда.
С оспорвания първоинстанционен съдебен
акт ДнРС е изменил размера на издръжката, определена с решение, постановено по гр.д. № 180/2012 год.
по описа на РС - Дупница, с което ответникът в производството С.Д.В., ЕГН **********,
с адрес: *** е осъден да заплаща на сина си С.С.В. с ЕГН ********** чрез майка
си и законен представител Л.Л.В., ЕГН **********, с адрес *** месечна издръжка
в размер от 100, 00 лева, като е увеличил размера на издръжката с 40, 00 лева,
и е осъдил С.Д.В., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплаща на сина си С.С.В. с ЕГН ********** чрез майка си и
законен представител Л.Л.В., ЕГН **********, с адрес *** месечна издръжка в размер на 140, 00 лв.,
считано от 21.10.2019г. - датата на депозиране на исковата молба в съда до
настъпване на основание за нейното изменяване или прекратяване, като иска над
този размер до пълния му предявен такъв от
250, 00 лв. месечно, е отхвърлил като неоснователен. С решението съдът е
възложил на С.Д.В. държавна такса и разноски.
По реда на чл. 263 ГПК не е постъпил
отговор на въззивната жалба от страна на ответника по същата.
В изпълнение на разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК,
настоящият състав извърши проверка на депозираната жалба и констатира, че
същата е редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на
обжалване акт.
С
оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК,
въззивният състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
При извършване на въззивен контрол за
законосъобразност и правилност на обжалваното съдебното решение, в рамките,
поставени от въззивната жалба съдът, след преценка на събраните от първа
инстанция доказателства, както и доказателствата, събрани в хода на въззивното
производство, съдът достигна до следните изводи:
Производството пред Районен съд –
Дупница се е развило по депозирана от С.С.В. с ЕГН **********, действащ чрез майка
си и законен представител Л.Л.В., ЕГН **********, с адрес *** срещу С.Д.В., ЕГН
**********, с адрес: ***, искова молба, с която са предявени искове с правно
основание чл. 150 СК.
Ищецът е изложил, че с решение,
постановено по гр.д. № 180/2012 год. по описа на РС - Дупница, ответникът бил осъден да заплаща на
него, като негов син, месечна издръжка в размер на 100, 00 лева. твърди, че от
тогава са изминали седем години, като размерът на същата не е променян, а
обстоятелствата при които била определена издръжката, съществено се променили,
както поради общото поскъпване на живота, преминаването му в по-горна степен на
обучение, така и от повишаването на размера на минималната работна заплата, с
оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК. Сочи се, че в момента С.С.В. е
ученик в 10 клас. Нуждите от храна, облекло, учебни пособия, ежедневни разходи
както и разходи за отопление и други, значително се увеличили. Предвид горното
и разпоредбата на чл. 142 ал. 2 на СК моли съда да постанови решение, с което
на основание чл. 150 от СК измени издръжката, като увеличи същата от 100, 00
лв. на 250, 00 лв. месечно, като осъди ответника да я заплаща, считано от
датата на завеждането на исковата молба, от първо до 10-то число на текущия
месец.
В законоустановения едномесечен срок по
реда на чл. 131 ГПК, по делото не е
постъпил писмен отговор от ответника.
По делото не е спорно, че Л.Л.В. – майка
и законен представител на ищеца в производството и ответника - С.Д.В. са родители на непълнолетното дете С.С.В.,
с ЕГН **********, което обстоятелство се установява от приетото по делото Удостоверение
за раждане Серия УС ******** г. установено е също така, че Л.Л.В. и С.Д.В. имат
от съвместното им съжителство родено още едно дете – Н.С.В., видно от
приложеното по делото Удостоверение за раждане Серия ВР №0123687/20.02.2008 г.
От влязло в сила решение, постановено по гр.д.
№ 180/2012 год. по описа на РС - Дупница
се установява, че упражняването на родителските права е предоставено на
майката, като на бащата е определен режим на личен контакт с децата и същият е
осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 100.00 лв. за детето С.С.В. и
80.00 лева за детето Н.С.В..
От Служебна бележка изх.№108/02.10.2019
г. на Директора на Спортно училище „********“ се установява, че непълнолетното
дете С.С.В. е редовен ученик в 10в клас за учебната 2019/2020 г.
Приети са като писмени доказателства
Епикриза от МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООД гр. Дупница; Епикриза от МБАЛ „Св. Иван
Рилски-2003“ гр. Дупница; Епикриза от УМБАЛ „Национална кардиологична болница“
ЕАД - София; ЕР № 0297/015/31.01.2018г. на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „Св.
Иван Рилски“ ЕООД гр. Дупница, от които се установява, че ответникът е с
влошено здравословно състояние и е бил хоспитализиран неколкократно предвид
заболяване на сърцето.В ЕР е отразено имплантиране на два стента, като срокът
на определена 80% трайно намалена работоспособност е за 1 година до
01.01.2019г.
От представеното пред въззивната инстанция Удостоверение
изх.№ФС – 03-487/25.02.2020 г. от ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД се установява, че нетното
трудово възнаграждение на майката Л.Л.В. за периода февруари
От представения по делото Социален
доклад се установява, че детето С.С.В. е ученик в 10 – ти клас в Спортно
училище в гр. София, а детето Н.С.В. е ученичка в 5 – ти клас в ОУ „******** гр.
******* По данни на майката непълнолетният С.С.В. учи в гр. *****, което
предполага пътни разходи. Тренира борба и има нужда от храна, облекло, ползва
специални обувки, като цената им е около 250 лева. Заплаща такса за пансион в
размер на 280 лв. за срок, има нужда и от джобни пари. Контакт с бащата
социалният работник не е успял да осъществи. Посочено е, че основните грижи за
двете деца се осъществяват от майката. Майката и децата обитават тристаен
апартамент в гр. Дупница.
При така установеното от фактическа
страна, КнОС от правна приема следното:
За да бъде изменен размерът на присъдена
по-рано издръжка, е необходимо да се констатира изменение на обстоятелствата,
при които същата е била определена (чл. 150 СК). В тази връзка релевантни са
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на субекта,
който я дължи (чл. 142, ал. 1 СК).
В т. 19 на ППВС № 5/ 16.11.1970г. е направено
тълкуване на това понятието „изменение на обстоятелствата“. Посочено е, че такова
ще има когато е налице трайно съществено изменение в нуждите на издържания или трайна и
съществена промяна във възможностите на задълженото лице. Предпоставките са дадени при условията на алтернативност, поради което
е достатъчно наличието само
на една от тях, за да се приеме, че иска е доказан по своето основание. Не е необходимо също така да има продължителност на периода между
предходната издръжка и искането за изменение. Искът за изменение на издръжката
може да се предяви веднага щом е
налице промяна в обстоятелствата, при които е определена предходната издръжка.Според
т.11 от Постановлението не се освобождават от задължението за издръжка лицата,
които неоправдано не работят, макар и да са трудоспособни.Възможността им се
определя съобразно с квалификацията им и другите обстоятелства, които са от
значение за случая.Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се
определят съобразно с обикновените условия на живот за тях.
В принципен аспект нуждите
на оправомощения да получи издръжка са обусловени от неговата възраст,
образование, както и от всички обстоятелства, имащи значение за случая. От
данните по делото се установява, че с решение на РС Дупница по гр.дело №180/2012г. е определена
първоначална издръжка на детето С.С.В. в размер на 100 лв. месечно. Към
този момент детето е било на 9 години. Към настоящият
момент детето е на навършени 16 години, същото е ученик в 10 клас в
Спортно училище в гр. София. Поради
обстоятелството, че детето през учебната седмица не е живее в дома си, безспорно
се увеличават и неговите парични разноски за храна и пари за дневни нужди. Тези
условия в живота на детето, ведно с настъпилите социално-икономически промени
/увеличаване на цените на стоките и услугите/, макар и обективни и стоящи извън
волята на родителите на непълнолетното дете, неминуемо водят до извода за
увеличаване на нуждата от парични средства за издръжката. За период от осем
години обективно са нараснали нуждите на детето от парични и
материални средства за неговото отглеждане, възпитание, обучение, спорт и
развитие. Промяната в нуждите на детето има траен и продължителен характер. Трайното
и съществено им изменение обуславя извода за основателността на иска за изменение на първоначално
определената издръжка.
Икономическите условия на
живот в страната, определени
от по-висок жизнен и социален стандарт, продиктуван
от ценови, социални и
демографски фактори, безспорно определят по-големи средства за издръжката на
едно дето. С повишаване на възрастта и образователното
ниво, нуждите на детето от средства за издръжка, развитие и
обучение обективно се повишават. Размерът на издръжката обаче
не може да бъде определен само
въз основа на нуждите на детето. Те трябва да се съпоставят и с възможностите
на лицето, което дължи издръжка и при съотношението на двете величини да се определи
нейния размер. Задължението за издръжка се разпределя между родителите според
възможностите им. Принципът за
определяне на издръжката според възможностите и материалното състояние на лицето,
което дължи издръжка, е основен принцип в СК, като в тази връзка съдът намира
че издръжката на детето следва да бъде определена на 300 лева.
Установено
е по делото, че доходите на майката като хигиенист в „ТЕЦ
„Бобов дол“ ЕАД са в размер на определената за страната минимална работна
заплата. Няма данни към настоящият момент майката да реализира доходи от друга трудова
дейност. Безспорно е, че доходите на майката не са достатъчни, за да
покрият изцяло нуждите на детето С.С.В., предвид и факта, че тя отглежда и
другото дете от съвместното й съжителство с ответника. При това положение другият родител също дължи издръжка,
съобразно възможностите и материалното си състояние.
По делото се установи, че ответника не
реализира доходи от трудово правоотношение. В производството не са ангажирани
доказателства същият да е възпрепятстван от възможността му да полага труд. От
представените по делото медицински документи е видно, че основанието за
определената му намалена работоспособност е отпаднало, липсват данни за професионална
квалификация при което въззивната инстанция споделя извода на районния съд, че
ответника е в състояние да реализира месечен доход, равняващ се на поне
минималната за страната работна заплата, като презумпцията е
основана на чл. 245, ал. 1 от КТ.
От
общо определения размер на издръжката съдът счита, че бащата следва да заплаща
170 лева.За да определи такъв размер на дължимата издръжка, съдът съобрази и
дела, който би поел родителя, упражняващ родителските права.Отчетено е също
така, че тя полага непосредствените грижи за двете деца, при което нейният
принос в издръжката на детето съдът определя на 130 лева. От друга страна съда
отчита и обстоятелството, че и двамата родители имат задължение за заплащане на
издръжка и към другото дете – Н.С.В..
Обжалваното решение, в
частта му в която е отхвърлен иска за увеличаване размера на дължимата издръжка
над 140.00 лева до 170.00 лева е неправилно и следва да се отмени, като искът
бъде уважена за посочената разлика.
Що се касае до претенцията
на въззивницата за увеличение на сумата над тези суми до претендираният размер
от 250 лева, Кюстендилският окръжен съд намира, че издръжка в такъв размер би
била непосилна за ответника предвид неговото финансово състояние.При тези
обстоятелства въззивният съд определя като справедлив размер на дължимата
издръжка такава от 170 лева, като при определянето на същата е отчетено
полагането от страна на майката на основните грижи по отглеждането на децата.
Въззиваемият следва да бъде
осъден да заплати държавна такса върху увеличения размер, в размер на 21.60 лева,
както и съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение за първата инстанция, определено съразмерно на уважената част от
иска в настоящото производство в размер на още 165.34 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение №
792/30.12.2019 г., постановено от РС - Дупница по гр.д.№2213/2019 г. по описа
на съда, в частта, с която е отхвърлен, предявения от С.С.В. с ЕГН ********** със съгласието на майка
си и законен представител Л.Л.В., ЕГН **********, с адрес *** иск с правно
основание чл.150 СК за изменение, увеличение на определената му с решение, постановено по гр.д. № 180/2012 год.
по описа на РС - Дупница, месечна
издръжка която ответникът в
производството С.Д.В., ЕГН **********, с адрес: *** е осъден да заплаща, за
сумата над 140.00 лева до 170.00 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на
основание чл. 150 от СК размерът на
определената издръжка с решение,
постановено по гр.д. № 180/2012 год. по описа на РС – Дупница която С.Д.В., ЕГН **********, с адрес: *** е осъден да заплаща на сина си С.С.В. с ЕГН **********
като УВЕЛИЧАВА размерът на издръжката от 140.00 /сто/ лева на 170.00 /сто и
осемдесет/ лева месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба –
21.10.2019 г., платима от 1-во до 10-то число на текущия месец, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законово основание
за нейното изменяне или прекратяване, като ОСЪЖДА С.Д.В., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплаща на сина си С.С.В.
с ЕГН ********** със съгласието на майка му и законен представител Л.Л.В., ЕГН **********,
с адрес *** на основание чл. 150 СК месечна издръжка в размер на още 30 лева,
над присъдените с решение №792/30.12.2019г. по гр.д.№2213/2019г. на ДнРС 140
лева, платими от 1- во до 10- то число на текущия месец, считано от
21.10.2019г. – датата на депозиране на исковата молба в съда до настъпване на
основания за нейното изменяване или прекратяване( общия размер на дължимата
издръжка е 140 + 30 лева или 170 лева).
ПОТВЪРЖДАВА решение № 792/30.12.2019 г., постановено от РС
- Дупница по гр.д.№2213/2019 г. по описа на съда в частта му в която е
ОТХВЪРЛЕН, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от
С.С.В. с ЕГН ********** със съгласието на майка си и законен
представител Л.Л.В., ЕГН **********, с адрес *** иск с правно основание чл.150 СК за изменение, увеличение на
определената издръжка с решение,
постановено по гр.д. № 180/2012 год. по описа на РС - Дупница, която ответникът в производството С.Д.В., ЕГН **********, с
адрес: *** е осъден да заплаща, за сумата над 170.00 лева до 250.00 лева,
считано от 21.10.2019г. – датата на депозиране на исковата молба в съда до
настъпване на основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законово основание
за нейното изменяне или прекратяване, както и в частта за разноските.
В частта в която с обжалваното решение № 792/30.12.2019 г.,
постановено от РС - Дупница по гр.д.№2213/2019 г. по описа на съда е ИЗМЕНЕН
размера на определената издръжка с решение, постановено по гр.д.№180/2012г. по
описа на РС- Дупница, която ответникът С.Д.В., ЕГН ********** с адрес *** е
осъден да заплаща на сина си С.С.В., ЕГН ********** чрез майка си и законен
представител Л.Л.В., ЕГН ********** с адрес *** като е УВЕЛИЧЕН от 100,00 на
140,00 лева, като С.Д.В. ( с посочени по горе данни) е осъден да заплаща на
сина си С.С.В. с ЕГН ********** чрез майка си законен представител представител
Л.Л.В., ЕГН ********** ( всъщност действащ лично и със съгласието на майка си) ,
с адрес за призоваване: гр. Д., ул. „******” № **, ет. ** месечна издръжка в размер на 140.00 лева,
считан от 21.10.2019г. – датата на депозиране на исковата молба в съда до
настъпване на основания за нейното изменяване или прекратяване решението не е
обжалвано и е вляло в сила.
ОСЪЖДА С.Д.В.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на сина си С.С.В. с ЕГН ********** действащ
лично и със съгласието на майка си Л.Л.В., ЕГН **********, с адрес *** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сторените по
делото разноски в размер на още 165.34 лева за адвокатски хонорар съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА С.Д.В., ЕГН **********, с адрес: *** да внесе по сметка на РС – Дупница сумата от
21.60 лева, която сума представлява държавна такса върху увеличения размер на
издръжката, на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК.
Настоящото
решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.