№ 87
гр. Кюстендил, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. ***а
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело
№ 20211500500481 по описа за 2021 година
ЕМ. АТ. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 8,
вх.В, ет. 2, ап. 54, чрез пълномощника адв. Г.Д. от АК – Кюстендил, със съдебен адрес: гр.
Кюстендил, бул. „***“ № 2, ет. 5, ст. 6, обжалва Решение № 260454/06.10.2021 г.
постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д.№ 992 по описа за 2020 г. на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт, РС – Кюстендил е признал за
установено по отношение на ЛЮБ. Т. ИЛ., че ЕМ. АТ. М. не е собственик на 94 кв. м.,
представляващи част от ПИ с идентификатор № 41112.50.310, целия с площ от 477 кв. м. по
КККР на гр. Кюстендил, с адрес на поземления имот: гр. Кюстендил, местност „***“, при
съседни имоти с идентификатори: 41112.50.38 и 41112.50.37, при граници на тази част:
имоти със сигнатура 50. 37, 50. 38 и 50. 310, която част е оцветена в зелен цвят на скица-
приложение № 1 от заключение вх. № 267906/06.04.2021г., прието в съдебно заседание от
17.05.2021 г. и която скица, приподписана от съда, е неразделна част от решението;
съответно осъдил е ЕМ. АТ. М. да заплати на ЛЮБ. Т. ИЛ. деловодни разноски по
производството в размер на 1115 лв.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение с аргументи за неговата
неправилност поради незаконосъобразност, постановено при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и
необоснованост.
Въззивникът М. твърди, че първоинстанционният съд при постановяване на
решението си не е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, нарушил е логическите правила при интерпретиране на фактите,
постановявайки едно необосновано решение.
Въззивникът счита, че съдът е разгледал и уважил изменения иск, който намира, че не
отговаря на разпоредбата на чл. 214, ал. 1 ГПК, като ищецът не е внесъл своевременно
държавната такса за увеличението на иска. Противопоставя се на изводите на съда, че
ищецът има правен интерес и искът е допустим, като поддържа за безспорно доказано по
1
делото, че процесният имот, който ищецът твърди да владее, е общинска собственост и се
позовава на ТР № 8/2012 на ОСГК и ТК на ВАС ,т.е., че не е налице правен интерес за
ищеца относно водене на отрицателен установителен иск относно този имот.
Сочи, че в мотивите си първоинстанционният съд не е коментирал относими към
спора доказателства – сигнали и жалби, подавани от страните и преписките по тях, както и
нотариалното дело, в което ответникът се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена
проверка, а само е отбелязал приемането им като доказателства. Твърди, че от ищеца не
била оборена доказателствената сила на представения констативен нотариален акт. Позовава
се на представените от Община Кюстендил преписки, като твърди, че от тях се установява,
че ищецът е местил оградата към неговия имот, същевременно направените проверки на
имота на ответника досежно сградата в него от общински служители не били установили
нарушения, което според него доказва наличие на необходимото отстояние между сградата
и оградата .
Подчертава, че първоинстанционният съд не е коментирал представено по делото
доказателство - Разрешение за строеж № 69 от 19.04.1978 г., което счита, че опровергава
показанията на свид. ***.Твърди, че съдът неправилно е приел като доказателство скица на
имот 50.41, която сочи като документ с невярно съдържание.
Като допуснато от съда нарушение сочи неуважаване на искането на ответника за
повторно измерване от в.л. на процесната част от имота.
Възразява срещу становището на съда да кредитира показанията на свидетелите на
ищеца, а да не кредитира показанията на свидетелите на ответника с мотиви, че те давали
показания за имота след 2016 г.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение изцяло и постановяване на ново
решение, с което да бъде оставен без уважение предявения иск. Претендират се разноските
за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна ЛЮБ. Т.
ИЛ., чрез пълномощника адв. Е.Й., с който се изразява становище за неоснователност на
депозираната въззивна жалба и се оспорват твърденията в нея. Въззиваемият счита, че КнРС
не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да води до
пороци на съдебния акт. Определя като невярно твърдението на въззивника, че е безспорно
доказано, че имотът, за който ищецът твърди, че владее, е общинска собственост.Счита, че
КнРС не е нарушил цитираното във въззивната жалба тълкувателно решение. Подчертава, че
разрешението за строеж № 69/19.04.1978 г. не е свързано с показанията на свид. ***, като
сочи, че въззивникът не е ангажирал доказателства относно това кога действително е
построена сградата.
Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаването на
първоинстанционното решение.
Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото е
подадена в срок, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка
съдебен акт- решение; респ.последното е валидно и допустимо.
По същество въззивният съд намира следното:
Пред Районен съд- Кюстендил е бил предявен отрицателен установителен иск за
собственост, като ищецът (сега въззиваем) Л.И. е поддържал, че владее от 1990г.имот,
съседен на процесния ПИ с идентификатор № 41112.50.310, като в последния, за който с
констативен нотариален акт от 2016г. ответникът се легитимира като собственик , са
включени и спорните 94кв.м. Страните не са могли да се споразумеят при заснемането на
съседните имоти по кадастралната карта поради неразбирателство относно
местоположението на оградата, която ги дели, при което при предприетото заснемане на
ПИ с идентификатор № 41112.50.310, е включена към него и частта, за която спорят
страните в производството.
2
От събраните гласни доказателства се установява упражнявано от ищеца владение
след 1990г. по отношение на съседния на процесния имот, като в показанията си свид. ***
поддържа, че оградата между двата имота не е местена, а сградите в имотите са построени
след това.Свид.*** посочва в показанията си, че е извършвал заснемане със станция на
имота на ответника Е.М. през 2014г.,а малко по късно ответникът се обадил на свидетеля с
искане да се премести с 2 м западната граница, на което свид.Атанасов отказал, защото там
нямало ограда, докато при заснемането се е вървяло по оградата и не е имало никакво
свободно място от западна страна, съответно оградата е била до сградата („Оградата върви
по сградата“). Показанията на свидетелите *** и *** визират възприятията си за
пространствените предели на имота, по отношение на който се легитимира като собственик
отв.М., в период от преди 4-5години( свид.***) и за спора между страните към 2015г.-2016г.
(свид.***), когато според втория свидетел не е била долепена оградата до сградата, като не
може да уточни кое е строено първо- сградата в имота на ответника или оградата.Свид.***
от една страна твърди, че оградата е била там, където е и сега, респ.и, че е имало място
преди ремонта на сградата на ответника между нея и оградата.
Към приетото в производството пред КнРС заключение № 267906 от 06.04.2021г.
на в.л.инж.Д.Х. е приложена скица, на която е отразено извършеното геодезическо
заснемане на материализираните на място имотни граници, като е изчислена и площта,
заключена между имотната граница по КК и изградената на място ограда в ПИ
№41112.50.310- защрихованата в зелено на скица –л.116 от гр.дело № 992/2020г.на РС-
Кюстендил площ , която е изчислена в размер на 94кв.м. Идентични са и констатациите,
обективирани в заключение №737/28.02.2022г. на в.л.инж.Д.Х., прието във въззивното
производство – срвн.л.30 от гр.дело № 481/2021г.на КнОС.
В първоинстанционното производство са приети като доказателства и :нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 124,т.II, рег.№1678, нот.дело
№217/2016г. от 07.06.2016г.на Нотариус Н.***, скица проект №15-220110/09.05.2016г.,
скица на ПИ с идентификатор №41112.50.113, скица №15 от 04.10.2016г. на имот 50.241,
ЕКАТТЕ 41112- с неидентифициран собственик ; нотариално заверена декларация от ***,
скица-проект №15-220110- 09.05.2016г.за изменение на КККР с нанасяне на нов ПИ с
идентификатор №41112.50.310; а също и сигнали и жалби, подавани от страните и водените
по тях преписки, както и нотариалното дело, по което ответникът се е снабдил с нотариален
акт по обстоятелствена проверка.
Разрешението за строеж от 19.04.1978г. не идентифицира местонахождението на
сградата , за която то е издадено , в предоставено „по ПМС 61 място“ , а приложените
документи от преписки визират обстоятелства след 2016/2017г., като в констативния
протокол №148/22.11.2016г. е отразено обстоятелство, че е установено наличие на строяща
се (т.е.-незавършена или преустроявана) жилищна сграда, която попада в имот на ответника
М. – което не е спорно. Сочи се и ограждане на имота с мрежа, без тези констатации да
могат да променят гореизложените фактически обстоятелства, относими към спора.
При горната фактическа обстановка, въззивният съд приема следното от правна
страна:
Съдът е бил сезиран с отрицателен установителен иск за установяване, че
ответникът не е собственик на част с площ от 94 кв. м от ПИ №41112.50.310 по
Кадастралната карта, находящ се в м.“***, землището на гр.Кюстендил, която част е
защрихована в зелено на скицата на лист 116 от първоинстанционното дело. Въззивникът М.
3
-ответник по иска се легитимира като собственик на този имот съгласно издаден
констативен нотариален акт за собственост № № 124,т.II, рег.№1678, нот.дело №217/2016г.-
по давностно владение.
Действително, в т. 4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8
от 2014 г. на ОСГК на ВКС е прието, че искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за поправка на грешка
или непълноти в кадастралната карта може да се предяви само като положителен
установителен иск за собственост, но не и като отрицателен, тъй като само с отричането на
правата на ответника върху спорната част от имота не би могло да се достигне до целта на
този иск: установяване на правата на ищеца върху тази спорна част от имота и нанасянето и
записването на този имот в кадастралната карта на името на ищеца.
По настоящото дело обаче не е предявен иск с правна квалификация чл. 54, ал. 2
ЗКИР, макар да се претендира за установяване на собственост върху реална част от имот по
кадастрална карта. Искът би бил такъв, ако правният интерес на ищеца да го предяви бе
необходимостта тази част от имота да бъде нанесена в кадастралната карта като отделен
имот. В исковата молба обаче ищецът не е искал поправка и допълване на кадастралната
карта. Той е обосновал правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск за собственост върху реална част от имот с идентификатор №41112.50.310-с това, че се
възпрепятства признаване на негово право на собственост върху спорната площ , съответно
заснемането й към съседния имот, за който поддържа твърдение за придобиването му по
оригинерен способ.
В т. 1 на ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието,
че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други
вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва;
позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече
правата на ответника- т.е.ищецът е визирал втората и третата хипотеза. Наред с това, с
Решение № 3 от 24.02.2022 г. на КС по к. д. № 16/2021 г., е обявена
противоконституционността на разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона
за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от
заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 7 от
2018 г.), касаещи забрана за придобиването на общински и държавни имоти. Ето защо,
неоснователно е възражението на въззивника, че така предявеният иск е недопустим.
Неоснователно е и възражението за неправилно допускане изменение на иска
досежно спорната площ поради невнасяне на такса. Относно начина на изчисляване на
държавната такса не е възразено, като изчислението е въз основа стойността на кв.м (л.18 и
сл. от делото на КнРС) и дори за изменената площ като цяло се дължи минималната такса по
чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК , която вече
е била внесена.
Същевременно, не бе установено спорната площ да е била владяна явно,
необезпокоявано в рамките на изискуемия се срок за придобиване по давност на
недвижимия имот – 10г.- в обем извън така материализираната ограда (т.е.конкретно по
отношение на спорната площ), тъй като възприятията за тази спорна площ на свид.***, *** и
*** са конкретни за периода след 2016г.-респ.във връзка с ремонта на сградата в имота- а
тежестта на доказване в този случай е за ответника – въззивник в настоящото производство.
По въпроса относно оборване верността на извода на нотариуса за придобито
право на собственост от титуляра на издадения през 2016г. по реда на чл. 587 ГПК
4
констативен нотариален акт, без оспорващата го страна да проведе пълно обратно доказване
на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта или да опровергае фактите,
обуславящи посоченото в акта придобивно основание, следва да се съобрази ТР № 11 от
21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, респ.задължителната съдебна практика,
че представеният по делото констативен нотариален акт не легитимира ответника по
отрицателния установителен иск за собственик на спорната част от имота, тъй като
писмените доказателства, въз основа на които е бил издаден и другите доказателства,
ангажирани в исковото производство /писмени и експертизи/ не установяват титулярът на
акта да е придобил собствеността върху процесната реална част, включена в
ПИ№41112.50.310 по одобрената кадастрална карта.
Тъй като горните изводи на настоящата инстанция обосновават основателността на
иска, атакуваното първоинстанционно решение, с което отрицателният установителен иск е
уважен, ще бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260454/06.10.2021 г. , постановено по гр.дело № 992
/ 2020 г. на Районен съд – Кюстендил .
Настоящото решение може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5