Определение по дело №2520/2019 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 2514                                 05.07.2019 г.                          Гр. Стара Загора

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД         ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 05 юли                                                    2019 г.

В закрито заседание в следния състав:

                                      Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

 

Секретар:

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

гр. дело № 2520 по описа за 2019 година.

 

         СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

 

Постъпила е искова молба от Т.С.С., в която твърди, че е собственик на земеделски земи в землището на с. Оряховица, получени по наследство от баща ми Петко Славов Коджабашев, с ЕГН: **********, починал на 02.09.2014 г., видно от Удостоверение за наследници изх. № 5184 от 14.08.2015 г. на Община Стара Загора.

Сочи, че на 12.01.2006 г. наследодателят Петко Славов Коджабашев сключил с ответника по делото Договор за аренда от 12.01.2006 г., надлежно вписан в СВ при РС Стара Загора с Акт № 27. С този договор предоставил на ответника за ползване земеделски земи с обща площ 22.699 дка, за срок от 20 стопански години, представляващи:

НИВА с площ 5.000 дка, местност „Зад корията", четвърта категория, имот № 068009;

НИВА с площ 9.799 дка, местност „Черникьоолу", четвърта категория, имот № 078020;

НИВА с площ 7.900 дка, местност „Орешака", четвърта категория, имот № 046016.

Твърди, че на 12.01.2006 г. наследодателят Петко Славов Коджабашев сключил с ответника по делото Договор за аренда от 12.01.2006 г., вписан в СВ с Акт № 26, с който му предоставил за ползване земеделски земи общо 18.113 дка, за срок от 20 години, представляващи:

НИВА с площ 8.855 дка, местност „Оршака", четвърта категория, имот № 046015;

НИВА с площ 9.258 дка, местност „Черникьоолу", четвърта категория, имот № 078021.

След смъртта на наследодателя уведомил арендатора, че встъпва в правата на наследодателя си по сключения от него договор за аренда и той му платил договорената рента за 2014 г. и за 2015 г.

И по двата договора ответникът плащал задълженията си до 2015 г. вкл., след което преустановил плащанията, поради което предявява искове:

За неплатените арендни вноски по двата договора за аренда за стопанските 2016 г. – 2017 г. и за 2017 г. – 2018 г., предявява иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД, във връзка с чл. 8 от ЗАЗ. Сочи, че цената на така предявения иск е в размер на 2824.24 лв.

Цената на иска, предявен като обезщетение за неполучено плащане в натура за двете стопански години определил съобразно пазарната цена на плащането в натура, което за предоставените ниви било договорено 40 кг. на декар ечемик, 40 кг. на декар пшеница, 20 кг. на декар царевица и от 0.5 до 1 л. олио на декар.

 За предоставените за ползване общо 40.812 дка за една стопанска година се дължало зърно както следва: ечемик 1632.48 кг. (40.812 дка по 40 кг = 1632.48 кг), пшеница 1632.48 кг. (40.812 дка по 40 кг = 1632.48 кг), царевица 816.40 кг. (40.812 дка по 20 кг = 816.40 кг.).

Сочи, че:

за 1632.48 кг. ечемик, при средна пазарна цена на ечемика 0.34 лв. за кг. - арендната вноска била 555.04 лв.;

за 1632.48 кг. пшеница, при средна пазарна цена на пшеницата 0.33 лв. за кг. - арендната вноска била 538.71 лв.

за 816.40 кг. царевица, при средна пазарна цена на царевицата 0.26 лв. за кг. - арендната вноска била 212.26 лв.

за 40.812 дка по 1 литър олио при пазарна цена 2.60 лв. за литър, арендната вноска била 106.11 лв.

за една стопанска година задължението било в размер на 1412.12 лв. (555.04 лв. +538.71 лв. +212.26 лв. +106.11 лв.)

Общо за стопанската 2016 г. – 2017 г. и за стопанската 2017 г. -2018 г. задължението на ответника възлизало на 2824.24 лв.

Съгласно сключените договори арендното плащане се дължало годишно в натура - 15 дни след приключване прибирането на съответната култура. В чл. 2, ал. 3 от Договорите за аренда било договорено, че арендното плащане можело да се извърши и в стойностно изражение по взаимно съгласувани цени, каквито не били съгласували, въпреки че арендаторът плащал вноските в пари.

Сочи, че ответникът плащал договорената арендна вноска по двата договора до приключване на стопанската 2015 г. – 2016 г., след което преустановил всякакви плащания и въпреки многократните искания и напомняния и до момента арендната вноска за следващите две стопански години по двата описани договора не била платена нито в натура, нито в пари.

Срокът, в който трябвало да плати арендатора бил в зависимост от приключване прибирането на реколтата от ечемика, пшеницата и царевицата през съответната стопанската година чл. 2, ал. 2 от Договора. Твърди, че царевицата е културата, която се прибирала последна от изброените в чл. 2 култури. Нейното прибиране било през месец септември. Сочи, че приема, че крайният срок, през който арендаторът трябвало да плати арендната вноска е 30.09. на съответната стопанска година. Считано от 01.10. 2017 г. арендаторът бил в забава на плащането за стопанската 2016 г. – 2017 г. Считано от 01.10.2018 г. арендаторът бил в забава на плащането за стопанската 2017 г. – 2018 г.

Твърди, че арендаторът е в забава и до момента, тъй като все още не бил платил арендните вноски по двата договора за стопанската 2016 г. – 2017 г. и за стопанската 2017 г. – 2018 г., поради което дължал на ищеца обезщетение в претендирания размер.

Ответното дружество не изпълнило задължението си за заплащане на договорената рента за стопанската 2016 г. – 2017 г. и за стопанската 2017 г. – 2018 г. и изпаднало в забава, която продължила повече от три месеца, поради което предявява иск с правно основание чл. 28, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 2 от ЗАЗ.

Падежът на задължението за стопанската 2016 г. – 2017 г. бил на 01.10.2017 г., а за стопанската 2017 г. – 2018 г. на 01.10.2018 г. Забавата била значително повече от предвидените в закона 3 месеца, като основание за разваляне на договора.

Твърди, че поради неизпълнението на това си задължение, ответното дружество се явявало неизправна по договора страна, което обуславяло възможността на ищеца да реализира потестативното си право и на основание чл. 28, ал. 1 от ЗАЗ, да поиска разваляне на договора за аренда.

Сочи, че цената на този иск, определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 5 от ГПК била в размер на арендната вноска за една година, която изчислена в пари била в размер на 1412.12 лв., а дължимата държавна такса - 56,48 лв.

След разваляне на договора, ответникът дължал връщане владението на предоставените за ползване недвижими имоти - земеделска земя, обект на двата договора за аренда от 12.01.2006 г. в състоянието, в което ги бил приел, като се отчита обикновеното изхабяване в резултат на ползването с грижата на добър стопанин - чл. 30 от ЗАЗ и чл. 13, ал. 1 от Договора за аренда.

Цената на този иск се определяла по същия ред като предходния, като твърди, че е в размер на 1412.12 лв. /Определение 383 от 22.12.2014 г. на ВКС по гр.д. № 5015/2014 г., 3-то г.о./. Държавната такса по този иск била в размер на 56.48 лв.

На 15.02.2011 г., наследодателят Петко Славов Коджабашев (починал на 02.09.2014 г.) бил сключил с ответника по делото Договор за аренда, вписан с Акт № 81, том I- ви. С този договор предоставил на ответника за ползване земеделски земи с обща площ 42.354 дка, за срок от 5 стопански години, представляващи:

НИВА с площ 6.500 дка, местност „Големите мараши", четвърта категория, имот № 019021;

НИВА с площ 8.750 дка, местност „Коджакър", четвърта категория, имот № 108028; ОВОЩНА ГРАДИНА с площ 2.000 дка, местност „Джамбазлии", десета категория, имот № 007219;

НИВА с площ 4.800 дка, местност „Големите мараши", четвърта категория, имот № 028008; ОВОЩНА ГРАДИНА с площ 1.997 дка, местност, Джамбазлии", десета категория, имот № 007158;

НИВА с площ 8.607 дка, местност „ХАСЕРИ", четвърта категория, имот№ 130009;

ЛОЗЕ с площ 9.700 дка, местност „ЧЕРНИКЬООЛУ", четвърта категория, имот № 040012;

По този договор ответникът платил задълженията си до 2015 г. вкл., след което преустановил плащанията. Сочи, че му се дължало плащане на арендната вноска за стопанските 2016 г. – 2017 г. и 2017 г. -2018 г. След приключване на стопанската 2018 г. ответникът му предал владението на описаните в Договора от 15.02.2011 г. земеделски земи.

За неплатените арендни вноски за стопанските 2016 г. – 2017 г. и за 2017 г. – 2018 г., предявява иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД, във връзка с чл. 8 от ЗАЗ. Сочи, че цената на така предявения иск била в размер на 1960.00 лв., а дължимата държавна такса - 78.40 лв.

Сочи, че претенцията му е само за арендното плащане за предоставените за ползване ниви. В чл. 2 на Договора било договорено плащането да е в натура - за нивите: 40 кг/дка ечемик, 40 кг/дка пшеница, 20 кг/дка царевица и от 0.5 до 1 л. олио на декар.

Цената на иска, предявен като обезщетение за неполучено плащане в натура за двете стопански години, определил съобразно пазарната цена на договореното плащане в натура.

За предоставените ниви с обща площ на 28.657 дка за една стопанска година се дължало зърно както следва: ечемик 1146.28 кг. (28.657 дка по 40 кг = 1146.28 кг), пшеница 1146.28 кг. (28.657 дка по 40 кг = 1146.28 кг), царевица 573.14 кг. (28.657 дка по 20 кг = 573.14 кг.). За 1146.28 кг. ечемик, при средна пазарна цена на ечемика 0.34 лв. за кг. - арендната вноска била 389.73 лв. За 1146.28 кг. пшеница, при средна пазарна цена на пшеницата 0.33 лв. за кг. - арендната вноска била 378.27 лв. За 573.14 кг. царевица, при средна пазарна цена на царевицата 0.26 лв. за кг. - арендната вноска била 149.00 лв. За 28.657 дка по 1 литър олио при пазарна цена 2.60 лв. за литър, арендната вноска била 74.50 лв.

За една стопанска година задължението по Договора за аренда от 15.02.2011 г. за предоставените за ползване ниви бил в размер на 980.00 лв., а за две стопански години - 1960.00 лв.

Моли съда да постановите решение, с което да уважи предявените обективно съединени искове, както следва:

ДА ОСЪДИ ответника СММ" ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, п.к. 6000, ул. „Железни врата” № 10, представлявано от управителя СЛАВЧО МИХАИЛОВ МИХАЙЛОВ, с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца на основание чл. 79 от ЗЗД, във връзка с чл. 8 от ЗАЗ сумата 4784.24 лв. - неплатени арендни вноски за стопанската 2016 г. – 2017 г. и за стопанската 2017 г. – 2018 г. по два Договора за аренда от 12.01.2006 г. и Договор за аренда от 15.02.2011 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

На основание чл. 27, ал. 1 вр. с чл. 28, ал. 1 от ЗАЗ, ДА РАЗВАЛИ сключените на 12.01.2006 г. два Договора за аренда, вписани в СВ между наследодателя на ищеца - Петко Славов Коджабашев от една страна като арендодател и като арендатор - „СММ" ЕООД, с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, п.к. 6000, ул. „Железни врата" № 10, представлявано от управителя СЛАВЧО МИХАЙЛОВ МИХАИЛОВ, с ЕГН: **********, поради виновно неизпълнение от страна на ответника - забавяне на арендното плащане за повече от три месеца.

ДА ОСЪДИ ответника „СММ” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, п.к. 6000, ул. „Железни врата" № 10, представлявано от управителя СЛАВЧО МИХАЙЛОВ МИХАЙЛОВ, с ЕГН: ********** ДА ПРЕДАДЕ на Т. СТРОТИЕВ С., с ЕГН: **********, в качеството  на наследник на Петко Славов Коджабашев владението върху - собствените му земеделски имоти - представляващи:

НИВА с площ 5.000 дка, местност „Зад корията", четвърта категория, имот № 068009;

НИВА с площ 9.799 дка, местност „Черникьоолу", четвърта категория, имот № 078020;

НИВА с площ 7.900 дка, местност „Орешака", четвърта категория, имот № 046016;

НИВА с площ 8.855 дка, местност „Оршака", четвърта категория, имот № 046015 и

НИВА с площ 9.258 дка, местност „Черникьоолу", четвърта категория, имот № 078021;

Претендира за направените по делото разноски.

 

В условията на евентуалност, моли съда, при оспорване на предявените искове да назначи съдебно икономическа експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси.

 

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от управителя Славчо Михайлов Михайлов на ответното дружество „СММ” ООД, в което заявява, че предявения от ищеца иск е допустим, но неоснователен.

Твърди, че за стопанската 2016 г./2017 г. по силата на Заповед № 005 от 01.09.2017 г. и за стопанската 2017 г./2018 г. по силата на Заповед № 002 от 30.08.2018 г., двете издадени от управителя на СММ ЕООД гр. Стара Загора във връзка с изплащането на дължимите ренти в паричната им равностойност дължимото зърно в пшеница и ечемик се изплащало по 0.25 лв. на килограм, а дължимото олио се изплащало на цена 1.60 лв. на бутилка. Сочи, че тези заповеди били доведени до знанието на всички арендодатели, включително и до ищеца. Същият се обаждал за дължимата рента и след като поискал да му се изплати рентата в паричната равностойност знаел на каква цена щяла да му бъде изплатена. Неправилно било отразеното в исковата молба, че паричното изплащане ставало по взаимно съгласувани цени. Неправилно били възприети и тълкувани разпоредбите на договорите за аренда. Съгласно чл. 2, ал. 3 от трите поредни договори за аренда, които били еднакви по съдържание, арендното плащане можело да се извърши по взаимно съгласие в стойностно изражение. Това означавало, че страните постигат взаимно съгласие рентата да се изплати не в натура, а в паричната й равностойност. Последната била определена с посочената по-горе Заповеди и ако ищецът не е бил съгласен било следвало да получи рентата си в натура. Или за стопанската 2016 г./2017 г. за предоставените от ищеца земеделски земи с площ от 40.812 дка, по двата договора сключени на 12.06.2006 г. ответното дружество му дължало рента в пари за 4081.2 кг. зърно по 0.25 лв. на килограм, което било равно на 1020.30 лева и олио за 40.812 литра по 1.60 лв. на литър равно на 65.30 лева. Или общо за едната стопанска година рентата - зърно и олио възлизало общо в размер на 1085.60 лева.

За стопанската 2017 г./2018 г. рентата била със същото стойностно изражение на предходната стопанска година или общо за дължимо зърно и олио в размер на 1085.60 лева.

Сочи, че с оглед на гореизложеното по горните два договора признават иска за двете стопански години общо в размер на 2 171.20 лева.

По договора сключен на 15.02.2011 г. се претендирала за арендно плащане само за нивите с обща площ от 28.657 дка за две стопански години 2016 г./2017 г. и 2017 г./2018 г. Изчислението следвало да се извърши съгласно горните две заповеди издадени за тези стопански години. С оглед и на това ответното дружество дължало на ищеца за едната стопанска година рента в пари на зърното за 2865.7 кг. зърно по 0,25 лева, равно на 716.43 лева и олио за 28.657 дка по 1,60 лева на бутилка било равно на 45.85 лева или общо рентата била в размер на 762.28 лева за една стопанска година, а за двете стопански години в размер на 1524.56 лева, като сочи, че признава иска до този размер.

Или общо по трите договора за аренда задължението на ответното дружество към ищеца било в размер на 3695.76 лева.

Ищецът получавал част от рентата в натура, поради и което са му били известни посочените по-горе цени за изплащането на зърното и олиото.

Тъй като сумата е по-голяма, предлага споразумение за изплащането й, а именно Общата сума в размер на 3695.76 лева да изплатят както следва:

до 30.09.2019 г. сумата в размер на 2000 лева и остатъка от 1695,76 лева, плюс разноските по делото в срок до 30.01.2020 г.

Сочи, че признава иска за разваляне на двата поредни договора за аренда сключени на 12.01.2006 г.

 

От обстоятелствата изложени в исковата молба се налага извода, че предявеният иск е с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД във вр. с и чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ във вр. с чл. 86 от  ЗЗД. Ищеца следва да докаже всички твърдени в исковата молба обстоятелства: че между страните е сключен договор за аренда за претендираните стопански години, че са предоставили ползването на недвижимите имоти на ответника и последният не им е заплатил съответните арендни вноски.

Ответникът следва да докаже, че претендираните от ищеца суми за платени.

 

СЪДЪТ:

ПРИКАНИ страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин размер.

         НАПЪТВА  страните към медиация – доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице – медиатор подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.  Спорът може да бъде решен и чрез друг способ за доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.

 

Съдът счита, че следва да приеме като писмени доказателства приложените към исковата молба и отговора документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по смисъла на ГПК.

Предвид изложеното, съдът

 

                                               О П Р Е Д Е Л И  :

         

            ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: Удостоверение за наследниците на Петко Славов Коджабашев; Договор за аренда от 12.01.2006 ., Акт № 27; Договор за аренда от 12.01.2006 г., Акт № 26; Договор за аренда от 15.02.2011 г., Акт № 81; Заповед № 005/01.09.2017 г., както и Заповед № 002/30.08.2018 г.

 

          НАЗНАЧАВА съдебно-икономическа експертиза, като  вещото лице, след като се запознае с доказателствата по делото, и извърши проверка в счетоводствата на ответника, да отговори на въпросите поставени от ищеца в исковата молба.

          ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице: ДАНИЕЛА ДЕМИРЕВА.

          ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 150 лв., платими в 3 дневен срок от ищеца и в същият срок да представи по делото банковото бордеро.

         

          УКАЗВА на ищеца в срок до следващо съдебно заседание да представи описания като доказателство в исковата молба: Извлечение от ТР за актуално състояние - общ статус на „СММ” ЕООД.

 

          УКАЗВА на ищеца в срок до следващо съдебно заседание да представи по делото банкова сметка, ***телен иск, да  му бъде преведена сумата от ответника.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 22.10.2019  г. от 10.50 ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице, след представяне на депозит по делото.

 

         ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на страните, а на ищеца и копие от отговора.

        

         Разпореждането не подлежи на обжалване.   

        

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: