РЕШЕНИЕ
№ 1543
гр. Русе, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А. П. Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20234520103059 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС.
Постъпила е искова молба от Д. В. С. против „Обединена българска
банка“ АД, в която се твърди, че ищцата е клиент на ответната банка по
силата на Договор за пакет „Привилегия“ за физически лица от *** г. с
разкрита разплащателна сметка. Твърди, че на 01.04.2023г. е получила две
текстови съобщения, изпратени на мобилният й телефонен номер, с които
била уведомена, че от сметката й са извършени два последователни превода в
размер съответно на 2000евро и в размер на 2900евро. Веднага след като
прочела съобщенията се обадила на контактния център на банката и
уведомила служителя с когото разговаряла, че не е извършвала подобен вид
операции от сметката си и заявила желанието си преводите да не бъдат
излъчвани, тъй като не са наредени от нея. Последствие била уведомена, че те
са извършени, но не са осчетоводени. Не й било съобщено и кое е лицето
получател на сумите. Следващите работни дни от 3 до 7 април
последователно тя посещавала няколко пъти клон на банката в гр. Русе, на ул.
„Атанас Буров“ №5, където въпреки настояването й да бъде преустановено
извършването на транзакциите й казали, че нищо не можело да се направи.
1
Издадени й били документи, в които преводът е отразен като извършен едва
на 06.04.2023г. Също така формуляр за рекламации й бил предоставен да
попълни едва на 7-ми април.
Ищцата счита, че в случая не е налице разрешение от нейна страна за
извършване на платежна услуга каквото било изискването на чл. 70, ал. 1 от
Закона за платежните услуги и платежните системи, а в случай на
неразрешена платежна операция съгласно чл. 79, ал. 1 от същия закон
следвало доставчикът на платежната услуга да възстанови незабавно
стойността на неразрешената платежна операция във всеки случай не по-
късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил
уведомен за операцията, освен когато доставчикът на услугата имал
основателни съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи.
Предвид изложеното се моли да бъде постановено съдебно решение, с
което „Обединена българска банка“ АД да бъде осъдена да заплати на Д. В. С.
сумата от 1250лв. частично от 9608,90лв., представляващи сбор на сумата,
преведена при изпълнението на 2 бр. неразрешени платежни операции –
картови транзакции, извършени на 06.04.2023г. от банковата й сметка с
IBAN: **************** по сметка на трето лице за възстановяване на
салдото по посочената банкова сметка към 01.04.2023 г. в състоянието му ако
не бяха изпълнени неразрешените платежни операции, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска и до нейното окончателно
заплащане. Претендират се разноски за процесуално представителство в
хипотезата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с
който изразява становище за допустимост и основателност на предявения иск.
Твърди се, че претендираната от ищцата сума й е възстановена след като
същата е направила рекламация, за което е и попълнен формуляр. Плащането,
с което сумата е възстановена било извършено на 16.06.2023г. Банката била
възстановила оспорените от ищцата транзакции в пълен размер по сметката й
и тези действия били извършени преди банката да получи исковата молба,
както и преди да знае за предприетите от ищцата действия за образуване на
настоящото производство. Поради това се счита, че ответникът не е станал
повод за образуване на съдебно производство и в негова тежест не следва да
се възлагат претендираните от ищцата разноски с оглед направеното
признание на иска и плащането на претендираните суми.
2
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и се установява от представените писмени
доказателства, изложената в исковата молба фактическа обстановка,
включително и за извършеното плащане (възстановяване) по банковата
сметка на ищцата на претендираната от нея сума съдебно и извънсъдебно от
ответника. Последното е извършено на 16.06.2023г., след като настоящото
производство е било образувано на 09.06.2023г. Спорно по делото е дали при
тази фактическа обстановка и последвалото удовлетворяване на претенцията
на ищцата, ответникът следва да понесе отговорността за разноски за
образуваното и водено срещу него съдебно производство.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Безспорно се установява, че след образуване на настоящото
производство, претендираното от ищцата плащане е изпълнено от ответника,
т.е. исковата претенция е изцяло удовлетворена, с оглед на което и на
основание чл. 235, ал.3 ГПК предявеният иск следва да бъде отхвърлен
поради извършеното плащане в хода на производството. С исковата молба
обаче е претендирано като законна последица от предявяването на иска и
присъждането на мораторна лихва. Същата е дължима от дата на постъпване
на исковата молба – 09.06.2023г. до датата на която е извършено плащането –
16.06.2023г. и е в размер на 3,17лв., която сума следва да бъде присъдена на
ищцата с настоящото решение.
Съгласно чл. 79, ал.1 ЗПУПС, в случай на неразрешена платежна
операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява
незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки
случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал
или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни
услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми
съответните компетентни органи за това. В случая страните нямат спор, че
ответната банка е била надлежно уведомена от ищцата за претенцията й,
както и че се касае за неразрешени платежни операции от сметката й, както и
че сумите по тях следва да бъдат възстановени. Законът изрично предвижда
това възстановяване да стане „незабавно“, не по-късно от следващия работен
3
ден. В случая до образуване на настоящото производство са изминали повече
от два месеца, в които ответната банка не е удовлетворила претенцията на
ищцата и не е извършила исканото от нея възстановяване на суми. С това свое
поведение е станала повод за образуване на настоящото производство и
независимо от признаването на иска и извършеното плащане след депозиране
на исковата молба, то не са налице кумулативните предпоставки на чл.78,
ал.2 ГПК и следва да й бъдат възложени в тежест направените от ищцата
разноски в размер на 50лв. заплатена държавна такса.
В този случай следва ответната страна да бъде осъдена да заплати на
основание чл. 38, ал.2 ЗА и адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ищцата – адвокат К. Х. от АК – Русе. Същото определено по
реда на чл. 7, ал.2 т.2 от Наредба №1/2004г. на ВАС е в размер на 425лв. Не
следва да бъде уважено искането на процесуалния представител при
определянето на възнаграждението му съдът да съобрази разпоредбата на чл.
2, ал.7 от Наредба №1/2004г., предвиждаща по частични искове
възнаграждението за първия предявен частичен иск да се определя върху
пълния размер на вземането независимо за каква част от него е предявен
искът. За това свое решение съдът съобразява от една страна Решение от
23.11.2017 г. на Съда на ЕС, постановено по съединени дела C-427/16 и C-
428/16 и по-точно мотивите по т. 45 от същото, където при дефиниране на
критериите, при които определяните от Висшия адвокатски съвет минимални
размери на адвокатските възнаграждения биха били справедливи и
обосновани и определени при зачитане на общия интерес, както и решение №
9273 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3002/2015 г., III о., в което се
приема, че минималните размери на адвокатските възнаграждения биха били
справедливи и обосновани, ако цената на адвокатския труд представлява
кумулативно изражение на два критерия – обема и сложността на
извършената дейност и величината на защитавания интерес. Сочи се, че в
Наредба № 1 от 9.07.2004 г., вместо съчетаното прилагане на тези два
критерия единственият, ползван за оценката на труда, критерий е този за
величината на материалния интерес. Посочено е също, че правото на
самоуправляващата се адвокатска общност да определи сама цената на своя
труд, при което нивата на минималните възнаграждения получават
нормативна сила, следва да се балансира с обществения интерес така че, от
една страна, високоотговорният труд на адвоката да не бъде подценен и
4
поставен в зависимост от пазарни механизми, а от друга, неоправдано
високата му стойност да не препятства достъпа на гражданите и
юридическите лица до квалифицирана правна помощ или да бъде средство за
икономически натиск при воденето на делата на едната над другата страна,
което влияе негативно върху законността. Следователно, след
постановяването на посоченото по – горе решение на СЕС и предвид
предимството на първичното общностно право – чл.101, пар.1 от ДФЕС пред
националното ни законодателство и на основание чл.633 ГПК следва да се
приеме, че съдът не е длъжен стриктно да прилага разпоредбите на НМРАВ, а
разполага с възможността съобразявайки всички особености на конкретния
случай – величината на защитавания интерес, правната и фактическа
сложност на делото, да присъди адвокатско възнаграждение и под минимума
по Наредбата, било то в хипотезата на чл. 78, ал.5 ГПК или на чл. 38, ал.2 ЗА.
Противното разбиране би способствало постигане на изключително
несправедлив краен резултат и честа злоупотреба с права, което съдът не
следва да допуска.
На следващо място следва да бъде съобразено и обстоятелството, че
разпоредбата на чл. 2, ал.7 от Наредба не е съобразена с правната същност на
„частичния иск“ и правните последици от съдебното решение по такъв иск и
нейното приложение винаги би довело до получаване от процесуалният
представител на възнаграждение, което не е съответно на свършената от него
работа. Смисълът на съдебното решение е да внесе правна стабилност в
отношенията на страните по предмета на делото. При частичен иск съдебното
решение не урежда със сила на пресъдено нещо дължимостта на цялото
вземане, а и този въпрос въобще да не бъде изследван и в мотивите на
съдебния акт.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. В. С. ЕГН********** със съдебен
адрес гр. Русе, ул. „Драма“ №15, чрез адв. К. Х. срещу „Обединена
българска банка“ АД ЕИК000694959 със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Витоша“ №89Б, представлявано от изпълнителните
директори Светла Атанасова Георгиева и Теодор Валентинов Маринов иск за
5
заплащане на сумата от 1250лв. частично от 9608,90лв., представляващи сбор
на сумата, преведена при изпълнението на 2 бр. неразрешени платежни
операции – картови транзакции, извършени на 06.04.2023г. от банковата й
сметка с IBAN: ***************** по сметка на трето лице, поради
извършеното заплащане на исковата претенция в хода на производството.
ОСЪЖДА „Обединена българска банка“ АД ЕИК000694959 със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ №89Б да заплати
на Д. В. С. ЕГН********** със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Драма“ №15
сумата от 3,17лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
09.06.2023г. до 16.06.2023г. върху претендираната по делото и изплатена
главница от 1250лв.
ОСЪЖДА „Обединена българска банка“ АД ЕИК000694959 със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ №89Б да заплати
на Д. В. С. ЕГН********** със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Драма“ №15
сумата от 50лв. разноски за производството.
ОСЪЖДА „Обединена българска банка“ АД ЕИК000694959 със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ №89Б,
представлявано от изпълнителните директори Светла Атанасова Георгиева и
Теодор Валентинов Маринов, да заплати на основание чл. 38, ал.2 ЗА на
адвокат К. Х. с ЕГН********** от АК – Русе с адрес гр. Русе, ул. „Драма“
№15 адвокатско възнаграждение в размер на 425лв. за настоящото
производство.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд - Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6