РЕШЕНИЕ
№ 494
гр. София , 15.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20201000502266 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение № 21 от 14.02.2020г., постановено по т.д. № 77/2019г. по описа на
Окръжен съд - Враца, „Дженерали Застраховане“ АД е осъдено да заплати на В. П.
П. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от 80 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на Ц. А. Ц., настъпила след ПТП, на 10.06.2017г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.07.2018г., като исковата
претенция за обезщетяване на неимуществените вреди е отхвърлена до пълния
предявен размер от 150 000 лв. Отхвърлен е и искът на В. П. П. срещу „Дженерали
Застраховане“ АД с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата от 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка й М. Ц. П.,
настъпила след ПТП, на 10.06.2017 г., както и акцесорния иск за присъждане на лихва
върху обезщетението на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Със същото решение са
разпределени разноските между страните.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – „ДЗИ – Общо
Застраховане“АД (застраховател на второто, участвало в ПТП МПС).
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата, която го обжалва в
частта, с която е отхвърлена претенцията й за обезщетяване на неимуществените й
вреди в размер от 50 000 лв. поради смъртта на майка й М. Ц. П., ведно със законната
лихва от 17.04.2018г., както и в частта, с която е отхвърлена претенцията й за
1
неимуществени вреди за сумата над присъдените 80 000, 00 лв. до 100 000, 00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ц. А. Ц.. Правят
се оплаквания за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, тъй като
определените размери са силно занижени и не съответстват на действително
претърпените болки и страдания. Моли съдът да отмени решението в обжалваните
отхвърлителни части и да постанови друго, с което исковете да бъдат уважени в
посочените размери. Повереникът на въззивника претендира адвокатско
възнаграждение, дължимо на основание чл. 38 ЗА.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК ответната застрахователна компания не е подала
отговор на въззивната жалба.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника – „Дженерали
Застраховане“ АД, който го обжалва изцяло в осъдителната част. Излага се, че
неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства,
първоинстанционният съд е приел, че ищцата е създала трайна, дълбока и емоционална
връзка с починалия Ц. Ц. и действително е търпяла сериозни по интензитет и
продължителност болки и страдания. Прави се възражение, че съдът необосновано е
приел, че вина за настъпване на процесното ПТП има застрахованият в ответното
дружество водач. Поддържа се направеното възражение за съпричиняване на
вредоносните последици от Ц. Ц.. Навеждат се доводи за неправилно приложение на
чл. 52 от ЗЗД, тъй като определеният размер на присъденото обезщетение е силно
завишен и не съответства на действително претърпените болки и страдания. Моли
съдът да отмени решението в осъдителната му част и да постанови друго, с което
исковете да бъдат изцяло отхвърлени. Претендират се разноските по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата – ищца е взела становище по
жалбата на ответника, като поддържа, че последната е неоснователна и моли
решението на първостепенния съд да бъде потвърдено в осъдителната му част.
Третото лице-помагач - „ДЗИ – Общо Застраховане“АД, не е изразило мнение
за подадените жалби.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустими жалби,
атакуващи валидно и допустимо съдебно решение.
В производството пред САС не са събирани нови доказателства.
Съдът е обвързан от направените от жалбоподателите оплаквания относно
правилността на решението, касаещи размера на присъденото от първоинстанционният
съд обезщетение и от направените оплаквания във връзка с наличието на
съпричиняване от страна на починалия Ц. Ц. на вредоносния резултат.
СГС е бил сезиран с иск, предявен от В. П. П., против „Дженерали
Застраховане“ АД, с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, с предмет присъждане на
обезщетение в размер на 50 000 лв. за репариране на неимуществени вреди от смъртта
на майката на ищцата - М. Ц. П., починала 10 дни след ПТП, настъпило на 10.06.2017г.,
ведно със законната лихва върху претендираната сума от 17.04.2019г. до
окончателното плащане, както и с иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, с предмет
– присъждане на обезщетение в размер на 150 000 лв. за рапариране на неимуществени
вреди от смъртта на Ц. А. Ц., загинал на място при ПТП, настъпило на 10.06.2017г.,
ведно със законната лихва върху претендираната сума от 07.07.2018г. до
окончателното плащане.
2
Решението в частта, в която искът по чл. 432, ал.1 от КЗ е отхвърлен за сумата
над 100 000 лв. до 150 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от смъртта на Ц. А. Ц., като необжалвано от страните, е влязло в
сила.
Не се спори, а се установява от доказателствата по делото, че ищцата В. П. П. е
дъщеря на М. Ц. П., която е починала в резултат на пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 10.06.2017г.
Не се спори за съществуването на валидно застрахователно правоотношение по
отношение на л.а. „Фолксваген Туран“ с ДК № ***, със собственик Т. К., чието МПС
е било застраховано в „Дженерали Застраховане“ АД, по риска Гражданска
отговорност на автомобилистите, видно от полица № BG/08/116001865333, със срок на
действие от 14.07.2016г. до 13.07.2017г.
Не се спори, че ищцата В. П. П. е обезщетена от "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД,
застраховател на л.а. „Фолксваген Голф“, в който са пътували увредените близки на
ищцата, със сума в размер на 100 000 лв. за неимуществените вреди от смъртта на
майка й М. Ц. П.. Това е видно от Споразумение от 11.10.2017г. /стр.136 от делото на
първоинстанционния съд/.
По делото е представен Констативен протокол № 32 за ПТП с пострадали лица
/стр.7 /, изготвен от служител на ОДМВР - гр. Ловеч, от който се установява, че на
10.06.2017 г., около 15:20 ч. на път 401 при километър 2+100, на кръстовище с път 307,
е настъпил пътен инцидент с участници л.а. „Фолксваген Голф“ с ДК №
***, собственост на Ц. А. Ц., управляван от него, със СУМПС № *********, валидно
до 14.12.2019 г., със застраховка „Гражданска отговорност“ в ДЗИ, полица №
ВG/06/117000803909, валидна до 17.03.2018 г. и л.а. „Фолксваген Туран" с ДК № ***,
собственост на Т. К. К., ЕГН: ********** и управляван от него със СУМПС
№*********, валидно до 26.11. 2019г., застраховка „Гражданска отговорност“ в
„Дженерали застраховане“ АД, съобразно полица № ВG/08/11600186533, валидна до
13.07.2017г.
Отразени са видими щети: по МПС-1- деформирано купе в лява част, отпред и
др.; по МПС-2 изцяло деформирана предна част, счупено предно стъкло, отворени
въздушни възглавници и др. Спорет констативния протокол от ПТП са пострадали
лицата Ц. А. Ц., 72 годишен, с аневризма на аорта, предизвикала сърдечна тампонада,
довела до спиране на сърцето и смърт преди настъпване на ПТП; М. Ц. П., 56г.,
изпаднала в кома от травми, получени при ПТП, и починала в МБАЛ - Ловеч на
20.06.2017г., Х. Д. М., 42 г. с натъртвания в областта на гръдния кош и Т. К. К., 32 г.,
преживял стрес, без да е посетил медицинско заведение. Посочена е следната причина
за ПТП: движейки се по път 307 поради внезапно настъпило болестно състояние и
смърт на водача Ц. А. Ц., МПС-1 отнема предимството и блъска странично МПС -2,
движещо се по път 401, поради което настъпва ПТП с пострадали участници и
материални щети.
По делото пред първоинстанционния съд са разпитани като свидетели очевидци
лицата – Т. К. К. и Х. Д. М..
Свидетелят Т. К., водач нал.а. „Фолксваген Туран", заявява, че е пътувал в
съответния лек автомобил, шофиран от него, по главен път с предимство.
С негов приятел се прибирали от гр.Тетевен. Движели се по път с предимство и след
разклона за с.Микре и гр.Угърчин, им било отнето предимството. Другата
кола не спряла на знак "Стоп". Свидетелят не възприел каква марка е участвалата в
3
сблъсъка кола, но помни, че тя била черна на цвят. След като настъпило ПТП,
свидетелят се поинтересувал дали човекът до него е добре и като излязъл от колата,
видял, че автомобилът, който го засекъл, Фолксваген, Голф 3. Свидетелят пътувал
с около 60 км/час., тъй като имало ограничение на скоростта. От страната, от която
навлязъл другият автомобил, имало голяма растителност, не се виждало и свидетелят
не можел да предвиди, че предстои навлизане на друга кола оттам. Посочва, че другият
участник в ПТП не е спрял на знак "Стоп" и се движел с голяма скорост.
Не може да установи с каква скорост се е движил л.а. „Голф“ и не може да каже дали е
имало някаква реакция от страна на шофьора. Не помни дали пътниците в другия
автомобил са били с поставени предпазни колани. Времето било слънчево. В момента
на удара се включил аербегът. Пътят, по който се движел, му бил познат. Мястото,
където станало ПТП, било при спускане.
Свидетелят Х. М. заявява, че е бил пътник в автомобила, управляван от Т. К..
Пътувал на предната дясна седалка, но си гледал телефона. В момента на удара не
видял автомобил, видял едно черно петно. Чул възклицание от страна на шофьора,
вдигнал си погледа и чул удара. Спрели и слезли, изчакали линейката. В предходен
момент не следял кой с каква скорост се движи. По тази причина заявява, че не може
да установи имало ли е и какви пътни знаци.След удара не е видял пътниците, които са
пътували в л.а. "Голф", и не може да каже дали те са били с предпазни колани или не.
По делото пред първоинстанционния съд е приетана съдебно – автотехническа
експертиза, изготвена от вещото лице инж. В. П., който установява механизма на
реализиралото се на 10.06.2017г. пътно – транспортно произшествие по следния начин:
на 10.06.2017г., около 15,20 ч. л.а. „Фолксваген Голф", с ДК № ***, собственост на Ц.
А. Ц., управляван от него, се движел по път III-307, в посока от с. Микре към гр.
Угърчин към кръстовището на път III-307 и път III-407. В същото време л.а.
„Фолксваген Туран" с ДК № ***, собственост на Т. К. К., управляван от него, се
движил по платното за движение на път III-407 в посока от с. Микре към с. Киркова
махала, със скорост около 107 км/ч. Водачът на л.а "Фолксваген Голф" е предприел
пресичане на кръстовището, като не е установено дали е спрял преди това на стоп-
линията при пътен знак Б2. Водачът на л.а."Фолксваген Туран" е възприел л.а
"Фолксваген Голф", като опасност, но поради движение с превишена скорост (при
ограничение с пътен знак В26 60 км/ч), достигайки до мястото на удара е блъснал с
предната си челна част лявата странична част на л.а."Фолксваген Голф" в областта на
предната лява страна. Ударът е бил страничен,кос. В резултат на ударния импулс л.а.
"Фолксваген Голф" се е отклонил на дясно, като се завъртял на около 90 градуса в
посока на часовниковата стрелка и е продължил движението си напред и вляво,
след което е напуснал пътното платно и се е установил в тревната площ със задната
си част, насочена към платното за движение. В резултат на удара водачът на
л.а."Фолксваген Туран" се отклонил вляво, като се завъртял на около 120 градуса в
посока на часовниковата стрелка, заедно с л.а "Фолксваген Голф", достигайки левия
край на платното за движение, се отклонил вдясно косо на платното за движение, след
което се установил в тревната част, със задната си част, а предната част останала върху
платното за движение. Вещото лице посочва, че в резултат на процесното ПТП водачът
на лекия автомобил „Фолксваген голф“, Ц. А. Ц. е починал на място, а возещата се на
предната дясна седалка – М. Ц. П. е починала на 20.06.2017г. в МБАЛ „Проф. Параскев
Стоянов“ АД в гр. Ловеч. Вещото лице посочва, че от техническа гледна точка
причината за ПТП е поведението на водача на л.а."Фолксваген Туран", който се движел
с превишена скорост от 107 км/ч при ограничение с пътен знак 60 км/ч преди
кръстовището и сам се е поставил в невъзможност да предотврати произшествието.
Вещото лице установява, че процесният л.а."Фолксваген Голф", в който е пътувала
пострадалата М. Ц. П. е бил оборудван с предпазни колани за водача и пътниците.
4
Използването на колани при установения механизъм на ПТП не предпазва напълно
тялото на пътника от увреждания след удар в страничните врати и колони на
автомобила /при странични удари/, какъвто е процесният.
По делото пред първоинстанционния съд е приета съдебно – медицинска
експертиза, изготвена от вещото лице Ф. Т., който заявява, че починалият Ц. Ц. е
получил множество травматични увреждания, като причина за смъртта му е остра
масивна кръвозагуба. Налице е причинно – следствена връзка между получените
травми вследствие на процесното ПТП и смъртта му. Част от травматичните
увреждания имат белези на прижизнено получени. Вещото лице посочва, че не е
възможно да има излив на кръв в коремната кухина и кръвопопиване на меките
тъкани в областта на фрактурираните кости, както и наличие на мекотъканни
кръвозливи в причинна връзка с ПТП при предходно настъпила смърт.
Вещото лице посочва, че починалата М. П. е получила множество травми,
които са довели до смъртта й, които са в причинна връзка с процесното ПТП. В
представената медицинска документация има описани кръвонасядания в областта на
гръдния кош /дясна гърда/, в областта на корема, които са характерни да
бъдат получени от поставен предпазен колан и вследствие на инерционните сили от
опъна му при удара. Уврежданията са получени в кратка последователност,
съответстваща на механизма на ПТП, а именно - ляв страничен удар от движещо се
превозно средство с висока скорост от инерционните сили и удари във вътрешни части
на купето на л.а. Тези увреждания могат да бъдат получени въпреки поставения
предпазен колан. При наличие на предпазен колан пострадалата би получила същите
увреждания, които са почти идентични с тези на водача на лекия автомобил /който
също е бил с поставен предпазен колан/. В конкретния случай се касае за страничен
удар, при който функцията на обезопасителния колан е почти нула. При непоставен
предпазен колан пътничката би получила по-тежки увреждания. Експертът се позовава
на практика, според която ефективността на колана е максимална при скорост до около
60-65 км/ч при челен удар, в каквато хипотеза в настоящият случай не сме поставени.
В проведеното пред първоинстанционния съд открито съдебно заседание на
29.11.2019г., вещото лице потвърждава, че белези на прижизненост по отношение на
починалия Ц. Ц. са външните травматични увреждания - кръвонасядане на двете бедра
и подбедрици, травматично разкъсване на далака, с кръвоизлив в коремната кухина,
кръвоизлив в гръдната кухина, предизвикан от разкъсване на аортата, както и
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки на малкия мозък, с пробив в мозъчните
стомахчета. За да настъпят тези увреждания е било необходимо да има сърдечна
дейност, при която да се е изтласквала кръв в съответните телесни кухини, както и в
мекото тъканно пространство. Непосредствена причина за смъртта на Ц. е острата
масивна кръвозагуба, настъпила поради претърпените гръдна и коремна травми.
По делото пред първоинстанционния съд е разпитана като свидетел, лелята на
ищцата – С. К., която заявява, че познава ищцата от раждането й. Разказва, че майката
на В., М., се развела с биологичния баща на ищцата, като в края на 1989 г. заживяла с
втория си мъж Ц. Ц. (когато ищцата е била на 9 години). При раздялата ищцата
останала при майка си, а малката й сестра останала при баща
им. Първоначално ищцата и майка й живели в гр. ***, а след това се преместили в
с.***. Ц. Ц. и М. П. живеели като семейство, но нямали сключен брак. Отношенията
между Ц. Ц. и ищцата били „нормални”. Свидетелката не е очевидец на разправии и
недоразумения. Окачествява възприятията им един спрямо друг като такива между
дъщеря и баща. Ищцата е живяла от ищцата на детенце. М. и Ц. в общо домакинство
5
до завършване на осми клас (т.е. в продължение на 6 години), като през време на
средното си образование тя се преместила да живее гр. ***. В събота, неделя и през
неучебния период тя се е прибирала при майка си. След завършване на средно
образование ищцата отново се върнала да живее в ***. Ищцата разбрала за
катастрофата по време на работа. След това тя станала по – мълчалива, като до
момента още тъгува за загубата. Ведрина се появила след раждането от ищцата на
детенце.
Заключението на приетата по делото автотехническа експертиза е дало
основание на първостепенния съд да приеме, че причина за настъпване на процесното
пътно – транспортно произшествие е единствено неправомерното поведение на водача
на лекия автомобил „Фолксваген Туран“, чиято вина се предполага до доказване на
противното, съобразно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД и с оглед необорване на презумпцията от
страна на ответника. СГС е счел, че липсват категорични доказателства за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия водач на втория автомобил.
Настоящият състав счита, че без значение дали поради прилошаване или
поради неспазване на регламентираното предимство за кръстовището, водачът на л.а.
Фолксваген, мод. Голф, с поведението си е съпричинил вредоносния резултат.
Въпреки движението на застрахования при ответника автомобил с превишена скорост,
катастрофа не би настъпила, ако управляваният от Ц. Ц. автомобил не би навлязъл
перпендикулярно на движението на л.а. Фолксваген, мод. Туран и не би се
позиционирал като непреодолимо препятствие. В показанията на водача на
застрахованото при ответника ППС е отразено, че крайпътната растителност била
висока и той не е имал видимост към второстепенния път, от който другата кола се
появила. Поради това не е реагирал с намаляване на скоростта в момента, в който е
било видимо кръстовището. Няма данни каква е била видимостта на водача на л.а.
Фолксваген, мод. Голф (особености на релефа биха имали отношение към по-добра
или лоша пространствена видимост). При зачитане на показанията, че растителност
ограничавала видимостта към пътя, поведението е следвало да е съпътствано от
изключителна предпазливост при навлизане в пътя с предимство. При установяване на
приближаващ кръстовището автомобил, Ц. е следвало да освободи платното за
движение или с бързо изтегляне от кръстовището (ако е бил навлязъл в пътя с
предимство) или с маневра „заден ход”, е следвало да освободи чуждата лента (ако е
накърнил чуждото пространство до ниво възможност да има видимост). Поради това
САС приема, че двамата водачи са съпричинили равностойно вредоносните
последици от катастрофата. Обстоятелството, че застрахователят на автомобила
Фолксваген Голф е изплатил доброволно на ищцата обезщетение за неимуществени
вреди поради смъртта на майка й е признание от страна на този застраховател (трето
лице помагач в настоящия процес), че водачът на колата, в която майката на ищцата е
пътувала, е виновен за катастрофата
Ищцата е низходяща по права линия на М. П., която е починала в резултат на
пътно-транспортното произшествие. Тя е обезщетена, като увредено лице, от "ДЗИ-
Общо застраховане" ЕАД, застраховател на л.а."Фолксваген Голф", ДК№ *** със сума
в размер на 100 000лв., видно от Споразумение от 11.10.2017г. /стр.136/ от делото.
При определяне размера на обезщетението въззивният съд съобразява
указанията, съдържащи се в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и
съдебната практика на ВКС, според което справедливостта като критерий за
определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а
предпоставя конкретна преценка при мотивирано изложение, а не изброяване на
6
обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на увреждането,
начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. Съдът следва да се ръководи не от
субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: начинът и обстоятелствата,
при които е извършен деликтът, възрастта на увредения, общественото му положение,
степента на родство и отношенията между пострадалия и близките му, които търсят
обезщетение.
Въззивният съд след като съобрази горните обстоятелства, икономическите
условия в страната към датата на настъпване смъртта – м. юни 2017г., възрастта на
починалата /56 г./, както и съдебната практика за подобни случаи, намира, че сумата от
100 000 лева е справедлив паричен еквивалент на причинените на ищцата
неимуществени вреди. При това се съобразява, че към момента на катастрофата ищцата
е била пълнолетна, неживееща със загиналите в общо домакинство. Едни са
страданията за загубен родител, когато детето е непълнолетно и се нуждае от
финансова, морална и физическа подкрепа от родителите си, друга е, след като (при
добри отношения и традиционно запазени връзки) лицето е навършило пълнолетие и
има собствена лична и социална реализация.
Относно иска за вреди поради загубата на фактпическия партньор на майката
Ц. Ц. (в размер на 150 000 лв.) съгласно Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018 г.,
постановено по т.д. №1 по описа на ОСНГТК на ВКС, кръгът от лица, които имат
право да претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смърт на
близък човек включва лицата, посочени в постановление №4 от 25.05.1961 г. и
Постановление №5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, а по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени. За да подлежи ищцата на обезщетяване съобразно
разширяващото обхвата на правоимащите субекти ТП следва да се докаже наличие на
особено близка житейска връзка, която следва да се преценява от съда във всеки
отделен случай въз основа доказателствата по делото. Обезщетение следва да се
присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че
лицето, което прет/896+14ендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в
резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални
страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за
взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие.
С оглед на горното настоящият състав приема, че засвидетелстваните
отношения между ищцата и фактическият съпруг на майка й не са били белязани с
подобна силна връзка. Свидетелката окачествява отношенията между двамата като
„нормални” и акцентира на липсата на влошени отношения, белязани от
недоразумения. Не е засвидетелствана особена скръб от страна на ищцата поради
загубата на фактическия й пастрок. Тя посещавала гробищата и изпълнявала
ритуалите, свързани със смърт, но това тя правела и спрямо биологичната си майка.
Следва да се отчете, че след развода на майката на ищцата до 8-ми клас (за период от 6
години) ищцата живяла в общо домакинство с новото семейство на майка си. След това
тя започнала да учи в гр. ***. Покаязателни са думите на свидетелката, че през
почивните дни ищцата се „връщала при майка си”. Между майката на ищцата и
фактическия й съжител имало възрастова разлика от 16 г., което обстоятелство
7
настоящия състав приема като предпоставка за затруднена адаптация в отношенията
между небиологичен родител и доведено дете. Показанията на свидетелката С. К.
съдържат изводи за факти, а не такива, на база на които съдът да може да формира
собствена преценка за съществувалите във времето отношения между ищцата и
загиналия. Няма и конкретика относно страданията на ищцата, обусловени от смъртта
на Ц.. Към момента на катастрофата той е бил на 72 г. и е по-вероятно, при доказани
отношения като между дъщеря и баща, Ц. да има очаквания спрямо ищцата за
подпомагане в морален и финансов план, а не обратното.
Съществуването на предпоставките според цитираното Тълкувателно решение
на ВКС, разширяващо кръга на търпящите неимуществени вреди лица, е в
доказателствена тежест на ищцата. Настоящият състав приема, че последната не е
осъществила пълно и главно доказване на тези предпоставки и поради това искът за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди поради смъртта на Ц. Ц. следва
да се отхвърли.
Поради горното настоящият състав приема, че жалбата на ответника е
основателна и обжалваното решение следва да се отмени в частта, присъждаща в полза
на ищцата обезщетение за неимуществени вреди поради смъртта на загиналия
фактически съпруг на майка й.
С оглед изводите на САС, решението следва да се отмени в частта за
разноските, присъдени в полза на адв. Й. Д. в полза на Окръжен съд, Враца, а ищцата
следва да заплати допълнително (наред с присъдените й от ОС Враца разноски) сумата
от 66 лв. – до размера на полагаемото се рисконсултско възнаграждение от 150 лв.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 21 от 14.02.2020г., постановено по т.д. № 77/2019г. по
описа на Окръжен съд – Враца в частта, с която „Дженерали Застраховане“ АД е
осъдено да заплати на В. П. П. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. поради смъртта на Ц. Ц., ведно със
законната лихва от 07.07.2018г., в частта, с която Дженерали застраховане АД е
осъдено да заплати разноски в полза на Окръжен съд Враца и на основание чл. 38 ЗА –
адвокатски хонорар в полза на адв. Й. Д. вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 432 КЗ, предявен от В. П. П. срещу
„Дженерали Застраховане“ АД за сумата от 80 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на Ц. А. Ц., настъпила при ПТП, на 10.06.2017г.,
ведно със законната лихва от 07.07.2018г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. и 8 ГПК В. П. П. да заплати допълнителни
разноски, с естество на юрисконсултско възнаграждение в полза на „ Дженерали
Застраховане“ АД в размер на още 66 (шестдесет и шест) лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му обжалвани части.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – „ДЗИ –
Общо Застраховане“АД
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на
страните с касационна жалба пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9