№ 305
гр. Стара Загора, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Александър Георгиев
при участието на секретаря Лазарина Ф. Лазарова
като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело №
20235530100290 по описа за 2023 година
Производството е образувано по обективно съединени искове с правно основание
чл.344,ал.1,т.1 и т.3 от КТ.
Ищцата М. Д. К. твърди в исковата си молба, че на 03.06.2022 година между Детска
градина № 25 „Ален мак“, Стара Загора от една страна като работодател и М. Д. К. от друга
страна като работник бил сключен трудов договор № А-319/03.06.2022 г. По силата на
договора работодателят бил възложил, а М. К. била приела да изпълнява длъжността
„учител“, с категория на персонал „педагогически“ и с шифър на класификатора на
длъжностите „2342 5002“. В договора било предвидено, че се сключвал „до завръщане на
титуляра - Я.Д.Т. учител в четвърта група, ползваща платен годишен отпуск“. Предвидено
било също така, че договорът се сключвал със срок за изпитване на основание чл. 70 от КТ
като срокът за изпитване бил уговорен в размер на 6 месеца и бил в полза на работодателя.
Със Заповед № А-340 от 20.06.2022 г., връчена на същата дата, трудовото правоотношение
било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ.
На същия ден - 20.06.2022 г. между Детска градина № 25 „Ален мак“, Стара Загора от
една страна като работодател и М. К. от друга страна като работник бил сключен трудов
договор № А-341/20.06.2022 година. Трудовият договор бил сключен отново за длъжността
„учител“, с категория на персонал „педагогически“ и с шифър на класификатора на
длъжностите „2342 5002“. Предвидено било, че договорът се сключвал „до завръщане на
титуляра - И.А.Г. ст. учител в първа „а“ група, ползваща платен годишен отпуск“. В договор
№ А-341/20.06.2022 г. отново бил предвиден 6 месечен срок за изпитване в полза на
работодателя. Със Заповед № А- 404 от 12.08.2022 г., връчена на същата дата, трудовото
правоотношение възникнало с Договор № А-341/20.06.2022 г. е прекратено на основание чл.
325, ал. 1, т. 5 от КТ.
На 12.08.2022 г. между същите страни бил сключен нов Трудов договор № А-
405/12.08.2022 г. за изпълнение на същата длъжност - „учител“, с категория на персонал
„педагогически“ и с шифър на класификатора на длъжностите „2342 5002“. Договорът бил
сключен за срок „до завръщане на титуляра - Д.В.Б. старши учител в трета „а“ група,
1
ползваща платен годишен отпуск“ и отново бил предвиден шестмесечен срок за изпитване
по чл. 70 от КТ в полза на работодателя. Със Заповед № А-407 от 19.08.2022 г., връчена на
същата дата, трудовото правоотношение възникнало с Договор № А-405/12.08.2022 г. било
прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ.
На 19.08.2022 г. между страните бил сключен нов Трудов договор № А-
408/19.08.2022 г. за изпълнение на същата длъжност - „учител“, с категория на персонал
„педагогически“ и с шифър на класификатора на длъжностите „2342 5002“. Договорът бил
сключен за срок „до завръщане на титуляра - С.Т.В. старши учител в първа група, ползваща
платен годишен отпуск“ и отново бил предвиден шестмесечен срок за изпитване по чл. 70 от
КТ в полза на работодателя. Със Заповед № А-414 от 26.08.2022 г., връчена на същата дата,
трудовото правоотношение възникнало с Договор № А-408/19.08.2022 г. било прекратено на
основание чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ.
Пореден трудов договор между страните с № А-415 бил сключен между страните на
26.08.2022 г. Договорът бил сключен отново за същата длъжност - „учител“, с категория на
персонал „педагогически“ и с шифър на класификатора на длъжностите „2342 5002“ и за
срок „до завръщане на титуляра - И.А.Г. старши учител в първа „а“ група, ползваща платен
годишен отпуск“, отново бил предвиден шестмесечен срок за изпитване по чл. 70 от КТ в
полза на работодателя. Със Заповед № А-432 от 12.09.2022 г., връчена на същата дата,
трудовото правоотношение възникнало с Договор № А-415/26.08.2022 г. било прекратено на
основание чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ.
На 12.09.2022 година между същите страни бил сключен нов Трудов договор № А-
426/12.09.2022 година за изпълнение на същата длъжност - „учител“, с категория на
персонал „педагогически“ и с шифър на класификатора на длъжностите „2342 5002“ срещу
основно трудово възнаграждение от 1486 лева и допълнителни трудови възнаграждения.
Договорът бил сключен като безсрочен. Предвиден бил тримесечен срок за изпитване по чл.
70 от КТ в полза на работодателя. Със Заповед № А-152 от 30.11.2022 година, връчена на
същата дата, трудовото правоотношение възникнало с Договор № А-426/12.09.2022 г. било
прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда.
Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от КТ за една и съща работа с един
и същ работник в едно и също предприятие, договор със срок за изпитване можел да се
сключва само веднъж. В настоящия случай, Трудов договор № А-426/12.09.2022 г. бил
шестия пореден договор сключен между Детска градина № 25 „Ален мак“ и ищцата, със
срок за изпитване и все за длъжноста „учител“. Считат, че клаузата за срок за изпитване в
Трудов договор № А-426/12.09.2022 г. била недействителна като противоречаща на
разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от КТ, поради което и прекратяването на трудовия договор със
Заповед № А-152/30.11.2022 г. на основание противоречащата на закона клауза и чл. 71, ал.
1 от КТ било незаконосъобразно и подлежало на отмяна.
Твърди се, че незаконосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение било
лишило неправомерно ищцата от възможността да се труди и да получава трудово
възнаграждение. С цел намиране на работа ищцата се била регистрирала в Агенция по
заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ - гр. Стара Загора, но към настоящия момент опитите
й да започне работа били неуспешни. Прекратяването на трудовото правоотношение на
основание чл. 71, ал. 1 от КТ било незаконосъобразно, поради което и на основание чл. 225
от КТ работодателят дължал на ищцата обезщетение, за времето през което била останала
без работа, поради незаконното уволнение, в размер на брутното й трудово възнаграждение
за период до 6 месеца, в общ размер на 10808,94 лева или по 1801,49 лева месечно.
Моли съда, след като се убеди, че клаузата за срока за изпитване в Трудов договор №
А-426/12.09.2022 г. била недействителна, като противоречаща на разпоредбата на чл. 70, ал.
5 от КТ, да постанови решение, с което да признае прекратяването на трудовото
правоотношение извършено със Заповед № А-152/30.11.2022 г. за незаконно и да го отмени.
2
Моли съда, да осъди ответника Детска градина № 25 „Ален мак“, да заплати на
ищцата сумата от 5404,47 лева, представляваща обезщетение за период от 3 месеца, считано
от 01.12.2022 г., през който била останала без работа, поради незаконното уволнение, в
размер на брутното й трудово възнаграждение за този период, ведно със законна лихва от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума. Претендира за
присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е представил писмен отговор, в който оспорва
претенциите като неоснователни. Въвежда възражение за недействителност на предходно
сключените преди прекратения с процесната заповед № А-152/30.11.2022 г. четири броя
договори /с изключение на първия № А-319/03.06.2022 г./, поради незаконосъобразност на
включената в тях клауза „срок на изпитване“. Твърди, че предявените искове са допустими,
но неоснователни и моли да бъдат отхвърлени като такива, евентуално моли да бъде
отхвърлена претенцията за заплащане на обезщетение над сумата от 1676,49 лева месечен
размер до търсения месечен размер от 1801,49 лева.
Сочи се, че са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване,
искови претенции с правно основание чл.357, ал.1 от КТ, във вр. с чл.74, ал.1, вр. с чл.70,
ал.5 от КТ; чл.344, ал.1, т.1 от КТ и чл.344, ал.1, т.3 от КТ. В тази връзка в исковата молба
били описани хронологично действията по сключване и прекратяване на няколко (общо
шест) на брой трудови договори между работодател и работник. Всичко това било ставало
със съгласието и на самия работник.
Счита се, че работникът, когато бил имал възможността да полага труд и му било
изгодно, независимо, че бил сключвал на няколко пъти срочни трудови договори, със срок за
изпитване в полза на работодателя и всичките те били сключвани все и все в противоречие
на разпоредбата на чл.70, ал.5 от КТ, бил пасувал, а когато бил прекратен последният
/безсрочен/ негов Трудов договор № А-426/12.09.2022 г. със Заповед № А-152/30.11.2022 г.,
твърдил, че вече бил ощетен и че това било
незаконосъобразно. Счита, че следва да бъдат
обявени за недействителни /нищожни/ и всички предишни сключени със срок за изпитване:
Трудов договор № А-341 / 20.06.2022 г. – вторият; Трудов договор № А-405 / 12.08.2022 г. –
третият; Трудов договор № А-408 / 19.08.2022 г. - четвъртият и Трудов договор № А-415 /
26.08.2022 г. - петият.
Моли да се приеме, че не само шестия трудов договор, досежно клаузата му, с която е
уговорен срок за изпитване в полза на работодателя до 3 месеца, бил недействителен
/нищожен/, като сключен в нарушение на законовата забрана по чл.70, ал.5 от КТ, а и всички
сключени преди него със същото правно основание и посочени по-горе трудови договори.
Посочва се, че липсвал спор между страните, относно фактическите обстоятелства и
тяхната хронология по делото.
Спорът бил правен и той бил по въпроса за действителността на клаузата за
изпитване в полза на работодателя, включена не само в подписаният между страните
последен Трудов договор № А-426 от 12.09.2022 г., като безсрочен и като последица от това
- за приложението на нормата на нормата начл.71, ал. 1 от КТ, но и по отношение на
предишните няколко договора, които имали същата характеристика.
Безспорно по делото било, че работата, на която била първоначално назначена и
последователно след това освобождавана и назначавана ищцата, била една и съща, по
смисъла на чл.70, ал.5 от КТ. В случая, когато първоначално изпълняваната от работника
длъжност включва в обема си и трудовите функции на длъжността, на която впоследствие
бил преназначен, не било налице нова длъжност, поради липса на съществено изменение на
трудовите задължения. Ето защо, в тези случаи включването отново на клауза за срок за
изпитване при преназначаването му, било недопустимо и същата клауза била
3
недействителна. Съгласно чл.74, ал.1 от КТ: „Трудов договор, който противоречи на закона
или на колективен трудов договор или ги заобикаля, е недействителен“.
По отношение на търсеното обезщетение по чл.225 от КТ, се прави възражение за
неправилно изчисление. В исковата молба се сочило, че месечното обезщетение следвало да
бъде 1801,49 лв. Това не следвало да е така, тъй като в това обезщетение били включени
неправилно сумите: 100 лв. - ДТВ /Допълнително трудово възнаграждение/ и 25 лв. - ЗУД по
ведомост за заплата за м. ноември 2022 г. Евентуално при изчислението следвало да се
включат само сумите от 1486 лв. - ОМЗ, 160,49 лв. - за прослужено време и 30 лв. – ПКС.
Т.е. сумата от 1676.49 лв. би следвало да бъде обезщетението по чл.225 от КТ, ето защо
претенцията до претендирания месечен размер от 1801,49 лв. била неоснователна.
Моли съда, да постанови решение, с което да се признае за установено по силата на
чл.357, ал.1 от КТ, във вр. с чл.74, ал.1, вр. с чл.70, ал.5 от КТ, че клаузите за нов
изпитателен срок, уговорени в полза на работодателя с: Трудов договор № А-341/20.06.2022
г.; Трудов договор № А-405/12.08.2022 г.; Трудов договор № А-408/19.08.2022 г. и Трудов
договор № А-415/26.08.2022 г., с които ищцата била преназначавана, са недействителни
/нищожни/, като уговорени в нарушение на закона, както и да се отхвърлит исковете,
предявени с исковата молба, като неоснователни и недоказани. Претендира за присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение.
В хода на производството е направен отказ от иск по отношение на разликата от 300
лева, надвишаваща сумата от общо 5 104,47 лева, поради което съдът е прекратил делото в
частта, в която се претендира сумата от 300 лева, надвишаваща сумата от търсените 5 104,47
лева, неизплатено възнаграждение за три месеца.
В съдебно заседание ищцата, представлявана от пълномощника си
адв. Белчева, поддържа исковата молба и искането да се признае прекратяването на
трудовия договор за незаконно, с оглед на което да се присъди обезщетение за периода от
три месеца за оставане без работа, считано от 1 декември 2022 г., а именно сумата в размер
на 5104, 47 лева. Претендират присъждане на разноски по делото, като представят списък по
чл. 80 ГПК. Ответникът Детска градина № 25 „АЛЕН МАК“,
гр. Стара Загора, редовно призовани, представлявани от пълномощника си адв.Д., считат
исковете за недоказани и неоснователни и молят да бъдат отхвърлени като такива.
Претендират за присъждане на направените по делото разноски, съгласно представения по
делото списък, като правят възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от ищцовата страна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, обсъди доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
Не се спори между страните, и от приетите по делото доказателства/представени с
личното трудово досие на ищцата при ответника/ се установява, че ищцата е била в трудово
правоотношение с ответника – по трудов договор № А-319/03.06.2022 г., на длъжността
“учител”, с категория на персонал „педагогически“, с шифър на класификатора на
длъжностите „2342 5002, в Детска градина № 25 „Ален мак“, Стара Загора, като трудовият
договор се сключил до завръщане на титуляра - Я.Д.Т. учител в четвърта група, ползваща
платен годишен отпуск и било предвидено, че договорът се сключва със срок за изпитване
на основание чл. 70 от КТ в размер на 6 месеца и е в полза на работодателя. Трудовото й
правоотношение било прекратено на основание чл.325, ал. 1, т. 5 от КТ – поради завръщане
на замествания на работа, със Заповед № А-340 от 20.06.2022 година, връчена на същата
дата.
Между ищцата и ответника е сключен нов трудов договор № А-341/20.06.2022 г. до
завръщане на титуляра - И.А.Г. ст. учител в първа „а“ група, ползваща платен годишен
отпуск, за същата длъжност “учител”, с предвиден 6 месечен срок за изпитване в полза на
работодателя. Трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл.325, ал. 1, т. 5
4
от КТ – поради завръщане на замествания на работа, със Заповед № А- 404 от 12.08.2022
година, връчена на същата дата.
Между страните бил сключен нов трудов договор № А- 405/12.08.2022 г. до
завръщане на титуляра - Д.В.Б. старши учител в трета „а“ група, ползваща платен годишен
отпуск, за същата длъжност “учител”, с предвиден 6 месечен срок за изпитване в полза на
работодателя. Трудовото правоотношение на ищцата било прекратено на основание чл.325,
ал. 1, т. 5 от КТ – поради завръщане на замествания на работа, със Заповед № А- 407 от
19.08.2022 година, връчена на същата дата.
На 19.08.2022 г. между страните е сключен нов трудов договор № А- 408/19.08.2022
г. до завръщане на титуляра - С.Т.В. старши учител в първа група, ползваща платен годишен
отпуск, за същата длъжност “учител”, с предвиден 6 месечен срок за изпитване в полза на
работодателя. Трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.325, ал. 1, т. 5
от КТ – поради завръщане на замествания на работа, със Заповед № 414 от 26.08.2022
година, връчена на същата дата.
На 26.08.2022 г. е сключен нов трудов договор № А- 415/26.08.2022 г. до завръщане
на титуляра - И.А.Г. старши учител в първа „а“ група, ползваща платен годишен отпуск, за
същата длъжност “учител”, с предвиден 6 месечен срок за изпитване в полза на
работодателя. Трудовото правоотношение на ищцата било прекратено отново на основание
чл.325, ал. 1, т. 5 от КТ – поради завръщане на замествания на работа, със Заповед № 432 от
12.09.2022 година, връчена на същата дата.
На 12.09.2022г. ищцата и ответника сключили нов трудов договор № А-
426/12.09.2022г. за неопределено време, за същата длъжност “учител”, с предвиден 3
месечен срок за изпитване в полза на работодателя. Трудовото правоотношение на ищцата
било прекратено със Заповед № А-152 от 30.11.2022 година, връчена на същата дата на
ищцата срещу подпис, на основание чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда, с изтъкнати в нея
причини:“По инициатива на директора в срока за изпитване.“.
По делото е прието Разпореждане на НОИ № 231-00-2578/01.12.2022 г., видно от
което на ищцата е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 01.12.2022 г.
до 30.11.2023 г., в размер на 50,26 лв. дневно.
По делото са приети Вътрешни правила за организация на работна заплата в ДГ 25
„Ален мак“ гр. Стара Загора, към м.09.2022 г., както и извлечения от счетоводната система
/фишове/, относно начислената и изплатена работна заплата на ищцата за м.09.2022 г.,
м.10.2022 г., м.11.2022 г. и м.11.2022 г.
По делото е прието трудовото досие на ищцата представено от ответника Детска
градина № 25 „Ален мак“ гр.Стара Загора, актуални копия на трудови книжки, като в
съдебно заседание са представени оригинали на същите за сравнение, като от страна на съда
е направена съпоставка на съдържанието на книжките към настоящият момент, от които се
установява, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, ищцата не е
постъпила на работа при друг работодател.
За изясняване на обстоятелствата по делото съдът е назначил съдебно-икономическа
експертиза, чието заключение е прието изцяло като компетентно и добросъвестно
изготвено, отговарящо на поставените задачи. Видно от същото се установява, че
последното получено от ищцата брутно трудово възнаграждение за последния пълен
работен месец при ответника е 1701,49лв. /хиляда седемстотин и един лв. 49ст./, като
дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за три месеца от прекратяването на трудовото
правоотношение /от 01.12.2022 г. до 28.02.2023 г. вкл./ е 5104,47лв. /пет хиляди сто четири
лв. 47 ст./ - в брутна сума. Съдът възприема изцяло заключението на вещото лице, което е
компетентно и добросъвестно изготвено, кореспондира с останалите ангажирани по делото
5
писмени доказателства, отговаря на поставените към него въпроси.
На основание чл.74, ал.1 и т.4 от КТ трудов договор или само отделна клауза от него
са недействителни, когато противоречат на закона или го заобикалят. Трудовият договор със
срок за изпитване е самостоятелен вид трудов договор и се сключва, когато работата изисква
да се провери годността на работника да я изпълнява или когато той желае да провери дали
работата е подходяща за него - чл.70, ал.1 от КТ. Срок за изпитване може да се уговори както
при договор за неопределено време, така и при всички видове срочни договори. Видът на
трудовия договор е без значение за валидността на клаузата за изпитване /Решение
№118/04.06.2015 г. по гр.д.№6968/2014 г. на ВКС, III г.о., Решение №65/24.03.2015 г. по
гр.д.№5669/2014 г. на ВКС, III г.о., Решение №338/27.09. 2011г. по гр.д.№64/2011 г. на
ВКС, IV г.о. и др./.
В настоящия случай между страните са сключени няколко последователни трудови
договора, по силата на които ищцата заемала длъжност - „учител“, с категория на персонал
„педагогически“ и с шифър на класификатора на длъжностите „2342 5002“, както следва: на
03.06.2022 г. бил сключен трудов договор № А-319/03.06.2022 г. по заместване до
завръщане на титуляра, като бил с уговорен срок за изпитване в полза на работодателя
„шест месеца“, като бил прекратен със Заповед, считано от 20.06.2022 г.; на 20.06.2022 г.
бил сключен трудов договор № А-341/20.06.2022 г. със срок за изпитване шест месеца в
полза на работодателя до завръщане на титуляра, като бил прекратен със Заповед, считано
от 15.08.2022 г.; на 12.08.2022 г. с ищцата бил сключен трудов договор № А-405/12.08.2022
г. със срок за изпитване шест месеца в полза на работодателя до завръщане на титуляра, като
бил прекратен със Заповед, считано от 22.08.2022 г.; на 19.08.2022 г. с ищцата бил сключен
четвърти трудов договор № А-408/19.08.2022 г., със срок за изпитване шест месеца в полза
на работодателя до завръщане на титуляра, като бил прекратен със Заповед, считано от
29.08.2022 г.; на 26.08.2022г. с ищцата бил сключен нов трудов договор № А-
415/26.08.2022г. със срок за изпитване шест месеца в полза на работодателя до завръщане на
титуляра, като бил прекратен със Заповед, считано от 12.09.2022г.; на 12.09.2022 г. бил
сключен трудов договор № А- 426/12.09.2022г. за неопределено време, за същата длъжност
“учител”, с клауза срок на изпитване три месеца, уговорена в полза на работодателя.
Трудовото правоотношение на ищцата е прекратено със Заповед № А-152 от 30.11.2022 г.,
на основание чл.71, ал.1 от КТ - „по време на срока за изпитване”, считано от 01.12.2022 год.
В настоящия случай наведените от ищцата доводи за незаконосъобразност на
прекратяването на трудовото й правоотношение са свързани с недействителността на
клаузата „тримесечен срок за изпитване“ в трудов договор № А- 426/12.09.2022 г., поради
заобикаляне изискванията на чл.70, ал.5 от КТ.
Безспорно се установява по делото, че по силата на горепосочените сключени
трудови договори ищцата е била назначавана в Детска градина № 25 „Ален мак“, Стара
Загора на една и съща длъжност, а именно „учител“, с категория на персонал
„педагогически“ и с шифър на класификатора на длъжностите „2342 5002“, като във всички
е била включена клауза за изпитване. Настоящият състав счита, че е недопустимо
сключването на повече от един договор със срок за изпитване за една и съща работа с един и
същ работодател - чл. 70, ал. 5 КТ. “Верижни” договори със срок за изпитване са
недопустими, дори и общата им продължителност да е в рамките на определения от закона 6
месечен срок. За една и съща работа страните могат да сключат само един такъв договор, и
то преди окончателното приемане на работа – чл.70, ал.5 КТ. /в този смисъл Решение № 98
по гр.д. № 1083/99г. ІІІ г.о./.
Съобразно факта, че уговорената в трудовият договор на ищцата № А-
426/12.09.2022г. клауза по чл.70 ал.1 от КТ за изпитване е недействителна, то
и прекратяването на трудовото правоотношение, извършено от работодателя на основание
разпоредбата на чл.71, ал.1 от КТ се явява незаконосъобразно. При отпадане на клаузата за
6
изпитване договорът се е превърнал в такъв по чл.67, ал.1, т.1 от КТ, поради което същият
не може да бъде прекратен на специалното, важащо само за договорите със срок на
изпитване основание по чл.71, ал.1 от КТ. В този смисъл е и съдебна практика на ВКС
- Решение №261 от 07.11.2014 год. на ВКС по гр.дело №1477/2014 год., IV г.о., ГК,
Решение №369 от 03.02.2014 год. на ВКС по гр.дело №3037/2013 год., IV г.о.,ГК,
Определение №358 от 27.03.2009 год. на ВКС по гр.дело №102/2009 год., III г.о., ГК и др.
Предвид гореизложеното искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява
основателен и доказан и заповед № А-152 от 30.11.2022 г., с която трудовото
правоотношение между страните по делото е прекратено следва да се отмени, тъй като
извършеното уволнение е незаконно.
Съдът счита за основателен и предявения иск по чл.344, ал.1, т.3 във вр.
с чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала
без работа поради незаконното й уволнение. Съгласно чл.225 от КТ при незаконно
уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер
на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа или е
работил на по-ниско платена работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. По
делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът възприема
изцяло като компетентно и добросъвестно изготвено и неоспорено от страните. Същото се
потвърждава и от представеното извлечение от трудова книжка и трудов договор № А-
426/12.09.2022 г. на ищцата, като следва искът за обезщетение да бъде уважен до размера на
установеното от експертизата дължимо обезщетение, с оглед оставане без работа от ищцата
за периода от 01.12.2022г. до 28.02.2023г. до размера на 5104,47лева. В тази връзка искът за
заплащане на обезщетение в размер на 5104,47лв. за три месеца от прекратяването на
трудовото правоотношение /от 01.12.2022 г. до 28.02.2023 г. вкл./, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.01.2023 г. до
изплащането й, като обусловен от главния иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, следва да бъде
уважен като основателен, тъй като предпоставя незаконно уволнение, каквото в настоящия
случай се установи.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените разноски. От ищеца се претендират разноски в размер от 1464,00лева
- адвокатско възнаграждение/с включен ДДС/, съгласно представения списък с разноски по
делото. По делото е направено възражение за прекомерност на сторените от ищеца разноски,
което съдът счита за основателно, с оглед на което адвокатското възнаграждение следва да
бъде намалено до предвидения в разпоредбата по чл. 7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразено с размера на
минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна
помощ – 19.01.2023г., като същата възлиза на 780,00лв. или такова възнаграждение следва
да бъде определено след прилагане на редуцирането му поради прекомерност – или 936 лева
с включен ДДС.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Бюджета на съдебната
власт дължимите деловодни разноски - държавна такса от 50лева за неоценяемия иск по
чл.344,ал.1, т.1 и 204,18лева по иска за присъждане на обезщетение по чл.344,
ал.1,т.3КТ/общо 254,18лева/, както и по сметка на Старозагорския районен съд заплатеното
възнаграждение на вещо лице по назначената и изслушана експертиза в размер на 250 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО по отношение на Детска градина № 25 „Ален мак“,
БУЛСТАТ *********, с адрес: град Стара Загора, кв.„Три чучура - юг“, представлявано от
Меглена Динкова Бакърджиева, съдебен адрес чрез адв.Д. от АК-Стара Загора, гр.Стара
Загора, бул.“Руски„ № 56, сутерен, и ОТМЕНЯВА УВОЛНЕНИЕТО на М. Д. К., с ЕГН
**********, от ******** извършено със заповед № А-152/30.11.2022 г. на Директора на
Детска градина № 25 „Ален мак“ - Стара Загора.
ОСЪЖДА Детска градина № 25 „Ален мак“, БУЛСТАТ *********, с адрес: град Стара
Загора, кв.„Три чучура - юг“, представлявано от Меглена Динкова Бакърджиева, съдебен
адрес чрез адв.Д. от АК-Стара Загора, гр.Стара Загора, бул.“Руски„ № 56, сутерен, да
заплати на М. Д. К., с ЕГН **********, от ******** съдебен адрес ********, чрез
Адвокатско дружество „Стръмска и П.-адвокатско дружество“, сумата от 5104,47лева/пет
хиляди сто и четири лева и 47 стотинки/, представляваща обезщетение по чл.225 от КТ за
оставането й без работа за периода от 01.12.2022г. до 28.02.2023г. включително, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда – 19.01.2023г. до
окончателното й заплащане и сумата от 936/деветстотин тридесет и шест/лева, направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Детска градина № 25 „Ален мак“, БУЛСТАТ *********, с адрес: град Стара
Загора, кв. „Три чучура - юг“, представлявано от Меглена Динкова Бакърджиева, да заплатят
по сметка на Бюджета на съдебната власт сумата от 254,18лева/двеста петдесет и четири
лева и 18 стотинки/ за дължима държавна такса, както и по сметка на Старозагорския
районен съд сумата от 250/двеста и петдесет/лева, представляваща заплатено
възнаграждение за вещо лице.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба от страните в двуседмичен срок от
посочения в последния съдебен протокол ден на обявяването му – 18.04.2023г., пред
Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
8