Решение по дело №6451/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261090
Дата: 26 март 2021 г. (в сила от 17 април 2021 г.)
Съдия: Марина Юлиянова Георгиева
Дело: 20203110106451
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р   E  Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ……………./26.03.2021 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на двадесет и шести февруари две хиляди двадесети първа година в състав

         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА Г.

 

при участието на секретаря ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6451/2020 г.

Производството е образувано по предявени от „Е.Р.П.С.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Т.– Г, бул. „В.В.“ № 258 срещу Г.Г.Л., ЕГН **********, адрес: *** установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 56 ПИКЕЕ и с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 86 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът дължи на ответника сума в размер на 2865,44 лева, представляваща начислена сума по корекционна процедура за периода от 04.12.2015 г. до 08.05.2019 г. с фактура № **********/31.07.2019 г. за обект, находящ се в град Варна, ул. „Н.Г.“ № 72, вх. Б, ет.3, ап.6, с клиентски номер ********** и абонатен номер ********** ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 12.02.2020 г., както и сумата от 136,11 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 12.08.2019 г. до 30.01.2020 г. като за горепосочените суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1886/2020 г. по описа на Районен съд – град Варна.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

С ответника са в договорни отношение  продажба на ел. енергия при ОУ, одобрени от ДКЕВР, както и че „ЕРП-Север” АД е извършило проверка на СТИ на потребителя, резултатите от която са отразени в констативен протокол. Към момента на извършване на проверката 08.05.2019 г. титуляр на процесната партида е Г. Ц.Л.. Констативен протокол № 1202822/08.05.2019 г. е съставен на името на титуляра на партидата – Г. Л. като е подписан от двама независими свидетели, които не са служители на ответното дружество. Констативен протокол № 1337/11.07.2019 г. от БИМ – Русе е установило преминала енергия, която не е визуализирана на дисплея. Издадено е становище за начисление на ел. енергия за периода от 04.12.2015 г. до 08.05.2019 г. Издадена е фактура на вписания към този момент титуляр на партидата – Г. Л.. На 21.08.2019 г. е депозирано заявление за смяна на титуляра на партида за обект, находящ се в град Варна, ул. „Н.Г.“ № 72, вх.Б, ет.3, ап.6. След извършена проверка в Агенция по вписвания е установено, че процесния имот е собственост на Г.Г.Л.. Твърди, че към момента на извършване на проверката и към момента на периода на корекцията, собственик и ползвател на процесния имот е Г.Г.Л.. Извежда, че правомощията за извършване на едностранна корекция произтича от ПИКЕЕ. На 08.05.2019 г. в изпълнение на чл. 45 ПИКЕЕ е извършена техническа проверка на СТИ в процесния обект и е съставен констативен протокол № 1202822, в който е установено, че в невизуализирания регистър 1.8.4 има показания – 016874 кВтч. СТИ е демонтирано, подменено с ново като е изпратено за метрологична експертиза в БИМ. За последната е съставен констативен протокол № 1337/11.07.2019 г., в който се установява, че е налице намеса в тарифната схема на електромера като е налице преминала енергия по тарифа 4 в размер на 016874,5 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. На 31.07.2019 г. е издадена фактура на стойност 2865,44 лева за периода 04.12.2015 г. до 08.05.2019 г. Началният период е определен от деня след монтажа на електромера до датата на вмешателството 08.05.2019 г. Претендираната мораторна лихва е изчислена за периода от 12.08.2019 г. до 30.01.2020 г. С писмо от 31.07.2019 г. ответникът е уведомен за извършената корекция. Твърди, че натрупаната енергия в невизуализирания регистър е потребена, но не е заплатена. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Оспорва обстоятелството, че за процесния период ответницата е потребител на консумираната в имота ел. енергия, както и че същата е била собственик и ползвател на имота. Твърди, че е в договорни отношения с ищеца от 21.08.2019 г. Посочва, че е придобила процесния имот на 11.04.2019 г., поради което претенцията за заплащане на ел. енергия за предходен период е неоснователна. Твърди, че не е потребила и посоченото количество енергия. При извършване на проверката не са присъствали представители на ищеца, нито свидетелите са се запознали със съдържанието на изготвения протокол, който след подписването от свидетелите е дописван с показанията на скрити тарифи. Свидетелите не са възприели лично и непосредствено показанията на скритите тарифи, нито същите са им показвани от лаптоп или таблет. Всички действия по определянето и изчисляването на корекционната сума са извършени едностранно. СТИ се намира на такова място, че всеки има възможност безпрепятствено да извършва интервенция върху него или върху схемата му на свързване. Само служители на ищцовото дружество имат достъп до СТИ, поради което вина за възможно неправилно отчитане имат ищеца. Освен това същият не е изпълнил и задълженията си за обслужване на измервателните системи и за съставяне на досие на измервателната система. Протоколът за монтаж от 03.02.2015 г. не съставен съобразно изискванията на ПИКЕЕ, доколкото отказът на представител на ищеца да подпише протокол не е удостоверен с подписите на двама свидетели като последните не са надлежно индивидуализирани. Потребителят не разполага със софтуера на електромера, поради което е обективно невъзможно да се извърши промяна в параметризацията на СТИ. Последното може да се манипулира от служители на ищцовото дружество. Размерът на претендираната сума е произволно определен. Твърди, че проверката е извършена от лица, които нямат правомощия да извършват проверка върху СТИ. Оспорва и основанието, въз основа на което е начислена сумата. Твърди, че средствата за търговско измерване, както и електромерните табла са собственост на електроразпределителното дружество, което е длъжно да ги поддържа в изправност за своя сметка и да обезпечава правилното им функциониране. Липсват доказателства, които да установят, че ищецът е прибегнал до нерегламентиран достъп до електромера. Клаузите на ЗЕ и ПИКЕЕ относими към процесния случай са нищожни, тъй като нарушават основания принцип на равнопоставеност между страните. Завява, че исковите претенции са неоснователни и моли за тяхното отхвърляне. Претендира заплащането на сторените в производството разноски.

Съдът след като се запозна с материалите по делото, изложените от страните твърдения и събраните доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК. По реда на чл. 410 ГПК е издадена заповед за изпълнение за процесните суми. В срока по чл. 414 ГПК е депозирано възражение от страна на Г.Г.Л., с което заявява, че не дължи процесните суми като същите са погасени и по давност. По реда на чл. 422 ГПК в указания от съда срок /предвид датата на пощенското клеймо/ са предявени установителните искови претенции, с оглед на което следва изводът, че същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество. 

От констативен протокол № 1202822/08.05.2019 г. се установява, че на посочената дата е извършена проверка на СТИ отчитащо потреблението в обекта. Записани са показанията в регистри 1.8.1 - 001751, 1.8.2 - 007762, 1.8.3 - 000000, 1.8.4 - 016874 като е отразено, че има натрупване и в регистър 1.8.4. Посочено е, че СТИ е демонтирано и подменено с изправно такова като демонтираното СТИ е изпратено за проверка в БИМ. Протоколът е бил подписан от служителите извършили проверката и двама свидетели, тъй като потребителят отсъства от обекта. От съдебно почерковата експертиза се установява, че подписът положен за свидетел в констативния протокол е изпълнен от И.С.Л.като не се установило дописване в в частта досежно отбелязванията на невизуализираните регистри. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че не може да се направи изследване дали показанията на невизуализираните регистри са добавени след подписа на свидетеля, тъй като няма застъпване на подписа с другия текст.

Изготвена е метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ, РО Варна, за което е съставен констативен протокол № 1337/11.07.2019 г., в който е посочено, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, с оглед констатираното наличие на преминала ел. енергия по четвърта тарифа –1.8.4 – 016874.5 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. В този приет като писмено доказателство документ е отразено, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност при меренето, но не и на техническите характеристики.

Със становище от 19.07.2019 г. е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия в общ размер от 16874 кВтч. Корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ. Въз основа на това становище по партидата Г. Ц.Л. е било начислено допълнително количество ел. енергия в горепосочения размер, за остойностяване на което е издадена фактура с № **********/31.07.2019 г. за сумата от 2865.44 лева. По делото е представена процесната фактура.

Прието като писмено доказателство е писмо от 31.07.2019 г., с което ответникът Г.Л. лично е уведомен за извършената проверка на СТИ в обекта на потребление с адрес: град Варна, ул. „Н.Г.“, бл. 72, вх.Б, което от представената обратна разписка е достигнало до знанието му на 19.08.2019 г., с оглед изписаните имена и подпис на същата.

Като писмено доказателство по делото е приета справка за потребление през последните 12/24/36 месеца към дата 15.05.2020 г. досежно клиента Г. Ц.Л., от което се установява, че клиент на процесния обект е горепосоченото лице. От извлечение за фактури и плащания за период към 15.05.2020 г. е видно, че клиент към горепосочената дата е Г. Ц.Л.. 

По делото е представен протокол за монтаж № 11163794/03.12.2015 г. на процесното СТИ на обекта на потребление, находящ се в град Варна, ул. „Н.Г.“, бл. 52, вх Б. От него се установява, че процесното СТИ е монтирано с нулеви показания по тарифа едно и две.

Като писмено доказателство е прието заявление № 5196784/21.08.2019 г., подадено от Г.Г.Л. до „Е.П.П.“ АД с цел снабдяване с електрическа енергия на съществуващ обект с клиентски номер ********** и абонатен номер **********, находящ се в град Варна, ул. „Н.Г.“ № 72, вх.Б. От същото е видно, че към заявлението е представен документ за собственост завещание – вписан в СП с рег. № 8754/11.04.2019 г. и с рег. № 8755/11.04.2019 г.

От справка за имот, представляващ самостоятелен обект в сграда № 1 с идентификатор 10135.2558.114 се установява, че Г.Л. е придобила по ½ ид.ч. от завещателите Б.В.Д.и Г.А.Д.. Налице е вписване на преписа от обявеното завещание на 11.04.2019 г. в Служба по вписванията като преписите от обявените завещания са с номера съответно 123/2019 г. и 121/2019 г.

Като писмено доказателство по делото е представено и прието съдебно удостоверение от 25.02.2020 г., издадено от Районен съд – град София, от което е видно, че Г.Г.Л. се е отказала от наследството на баща си Г. Ц.Л., починал на 22.08.2019 г.

Прието като писмено доказателство е справка от Община Варна, от 16.02.2021 г., от която е видно, че Б.В.Д.е починал на 16.07.2010 г., а Г.А.Д.е починала на 08.12.2018 г.

От заключението на в.л. по изслушана СТЕ, вкл. с разясненията дадени в с.з. при изслушването му се установи, че не може да се установи началната дата, от която е започнало натрупването на електрическа енергия в невизуализирания регистър 1.8.4. Отчетената енергия по тарифа 1.8.4 е възможно да премине за процесния период през СТИ. Последният е монтиран нов като не е включван към електрическата мрежа, поради което показателите по всички тарифи са нулеви. Абонатът е битов като левовата равностойност на констатираното количество електрическа енергия в невизуализирания регистър 1.8.4 е остойностена правилно. В съдебно заседание вещото лице посочва, че констатираната ел. енергия в невизуализирания регистър е доставена и потребена. Не е налице физическо вмешателство в СТИ. Вещото лице заявява, че не знае дали констатираната енергия се съдържа в сумарния регистър, защото нито в протокола от проверката, нито в протокола, изготвен от БИМ, е посочено какви са данните на сумарния регистър, но и посочва, че електромерът е параметризиран да показва в сумарния регистър енергията преминала през тарифа едно и две. Уточнява, че количество в регистър 1.8.4 не може да се отнесе към някой от часовите диапазони – дневна или нощна.

От назначената по делото съдебно компютърна експертиза се установява, че технически е възможно констатираното количество ел.енергия, което се съдържа в скрития регистър да е нанесено отведнъж в регистрите на СТИ чрез софтуер. Софтуерът, с който разполагат „Е.Р.П.С.“ АД е БИМ е лицензиран като софтуерът на първия не предлага функция за нанасяне на електрическа енергия накуп в невизуализираните регистри.

Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля В.С.К., която посочва, че протоколът е съставен от колежката й като тя се е подписала на второ място и че потребителите не са били на адреса затова са намерили двама свидетели, които са възприели показанията на скрития регистър. Уточнява, че свидетелите не присъстват от самото начало на проверката, а в последствие търсят такива след като установят нещо, което ги притеснява. Спомня си за проверката, тъй като са изпратени по сигнал там.

По делото като свидетел е разпитана Д.А.Г., която посочва, че имената и подписа на констативния протокол от проверката са нейни, но не си спомня какво се е случило на тази проверка. Твърди, че вероятно по настояване на служителите на дружеството е подписала протокола на излизане от входа.

Разпоредбата на чл. 56, ал.1 и ал.2 ПИКЕЕ посочва, че  в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на този раздел операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и за "задължения към обществото", а ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда на ал. 1. С оглед тази разпоредба следва изводът, че задължен да заплати стойността на преизчислените количества електроенергия е ползвателя на мрежата.

 Съгласно действащите ОБЩИ УСЛОВИЯ НА ДОГОВОРИТЕ ЗА ПРЕНОС НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ ПРЕЗ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИТЕ МРЕЖИ НА „Е.Р.П.С.” АД Одобрени с Решение № ОУ-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР, изменени и допълнени с Решение № ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР, „Ползвател на мрежата” е физическо или юридическо лице, снабдявано с електрическа енергия през електроразпределителната мрежа от крайния снабдител, аргумент от чл. 4, т.7.

Съгласно чл. 4, ал.1 от ОБЩИ УСЛОВИЯ НА ДОГОВОРИТЕ ЗА ПРОДАЖБА НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ НА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е.Р.П.С.” АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД.

От съвкупния анализ на приетите по делото писмени доказателства и при съблюдаване на горепосочените разпоредби следва изводът, че за процесния период собственик на процесния обект е лицето Г.Л.. Неоснователно е твърдението, че е придобила процесния обект на 11.04.2019 г. доколкото на тази дата тя е обявила завещанието въз основа, на което е придобила собствеността върху имота. Фактът на вписване има чисто оповестително действие и цели само да даде възможност на наследниците по закон и на трети лица да узнаят за извършения от наследодателя акт на разпореждане с имуществото за след смъртта м,у и за намерението на бенефициера да се ползва от него". Обявяването на саморъчното завещание по реда на чл. 27 ЗН, както и вписването на препис от обявеното саморъчно завещание не са условие да се породи вещно-правното действие на завещанието. В този смисъл решение № 206 от 25.07.2012 г. по гр. д. № 238/2012 г. на Върховен касационен съд и решение № 698 от 08.06.2011 година по гр.д. 1281/2009 год. на ВКС първо г.о. С оглед гореизложените мотиви следва изводът, че Г.Л. е придобила право на собственост върху ½ ид.ч. от процесния имот още през 2010 г., когато е починал завещателя Б.В.Д.и на останалата ½ ид.ч. от процесния имот през 2018 г., когато е настъпила смъртта на Г.А.Д.. Освен това по делото се установява, че лицето Г.Л., освен че е собственик на процесния обект и фактически ползва имота, тъй като същата ЛИЧНО е получила и уведомлението, че на 08.05.2019 г. е извършена проверка на СТИ, видно от подписаната от нея обратна разписка. Този извод на съда се подкрепя и от съдържащата се в кориците на частното дело справка от НБД, в която е посочено, че ответницата е регистрирана на процесния обект още от 1998 г. Освен това липсват доказателства, че друго лице фактически е ползвало имота. Такъв не би могъл да се направи и от приетите по делото доказателства справка за потреблението през последните 12/24/36 м, в която като клиент е посочен Г. Ц.Л. и фактът, че процесната фактура е издадена на същото лице, не води до извода, че процесният имот фактически се ползва от него. В подкрепа на този извод на съда е и издаденото удостоверение за отказ от наследството на Г. Ц.Л. от Софийски районен съд. Наследството се открива в населеното място, в регистрите за населението, на което починалото лице е било вписано по време на смъртта си. В този смисъл Коментар на Закона за наследството, издателство „Труд и право“, стр.40, абзац втори. Това води до извода, че фактическото местопребиваване на Г. ***.

С оглед гореизложените мотиви следва изводът, че Г.Л. се явява собственик и потребител на електрическа енергия за битови нужди и ползвател на мрежата за процесния обект на потребление за процесния период.

Спорното правоотношение във връзка с извършената корекция има своята специална регламентация в ЗЕ /обн. ДВ бр. 107 от 09.12.2003 г., последно изм. и доп. ДВ бр. 57/2020 г., в сила от 26.06.2020 г. / и създадените въз основа на правилото на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ от КЕВР Правила за измерване на количеството ел. енергия /ПИКЕЕ/, обн. ДВ, бр. 35/30.04.2019 г. Доколкото същите са приети от КЕВР с решение по т. 1 от протокол № 67 от 24.04.2019 г. на основание чл. 21, ал. 1, т. 9 и чл. 83, ал. 2 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката, т. е. в изпълнение на делегирани със закон правомощия, съобразно чл. 2, ал. 1 във вр. чл. 11 и чл. 12 от ЗНА горните ПИКЕЕ съставляват източник на право в качеството си на акт по прилагане на закона с нормативен характер. Влизането в сила на новите ПИКЕЕ обосновава принципната възможност за коригиране на сметката на абонати за минал период, но само при стриктно спазване на предвидените в ПИКЕЕ изисквания. Правилата, установени в новите ПИКЕЕ, са приложими за процесната корекционна процедура, тъй като същите са влезли в сила на 04.05.2019 г., а проверката е извършена на 08.05.2019 г., когато е изготвен и констативен протокол № 1202822/08.05.2019 г.

В случая съдът, при съвкупния анализ на приетите по делото доказателства, намира, че проверката за техническата изправност на средството за търговско измерване на ел. енергия в имота на ищеца е осъществена съгласно нормите, предвидени в ПИКЕЕ, уреждащи компетентността на мрежовия оператор да извършва технически проверки на СТИ /чл. 46 от ПИКЕЕ/, реда и начина /чл. 48-49 от ПИКЕЕ/, правните последици съобразно резултата /чл. 50-58 от ПИКЕЕ/. Правото на ответника да извършва проверки на СТИ е възникнало с приемането на ПИКЕЕ, които му посочват и реда, по който това право може да бъде осъществено.

Данните по делото установяват, че констативния протокол за проверката е съставен в отсъствието на собственика на партидата или негов представител, но в присъствието на конкретно посочени свидетели и от формална страна отговаря на нормативните изисквания, аргумент от чл. 49, ал.3 ПИКЕЕ. Разпоредбата на чл. 49, ал. 3 изр. 2 от ПИКЕЕ регламентира, че в констативния протокол се отбелязват присъстващите на проверката, от където следва, че в настоящата хипотеза на отсъствие на ползвателя или на негов упълномощен представител при съставянето на констативния протокол, подписалият го, освен представителите на оператора на съответната мрежа, свидетел, който не е служител на оператора, следва да присъства по време на фактическото извършване на техническата проверка на СТИ, по който начин да възприеме обстоятелствата по извършването й, като гаранция за достоверност на отразените в КП фактически обстоятелства, които обуславят случай на неизмерване на количества ел. енергия, даващ право на оператора на съответната електроразпределителна мрежа да определи количеството ел. енергия, съгласно раздел IX от ПИКЕЕ. От приетата по делото съдебно графологична експертиза се установява, че подписът положен срещу лицето И.С.Л.е изпълнен от последния. От показанията на свидетелката Г. се установява, че същата се е подписала, но не помни нищо във връзка с извършената проверка.

Действително показанията на св. В.С.К. се установява, че посочените в протокола свидетели са присъствала по време на проверката. Същите са възприели присъствието на служители на дружеството на адреса на обекта на сочената в протокола дата. При съобразяване, че при проверката, действително е било подменено СТИ, че идентични са идентификационните данни относно процесния електромер-СТИ, посочени в протоколите за първоначалния монтаж от дата 03.12.2015 г., за проверката от дата 08.05.2019 г. и за извършената метрологична експертиза в БИМ на дата 11.07.2019 г., както и че налице съвпадение относно отразените в протоколите за проверката от дата 08.05.2019 г. и за извършената метрологична експертиза в БИМ на дата 11.07.2019 г. показания на СТИ относно невизуализирания на дисплея тарифен регистър 1.8.4, то достоверността на отразените в КП фактически обстоятелства не следва да се счита за опровергана.

В настоящия случай не се установява, че констативния протокол е изпратен на потребителя в седмодневен срок, съобразно изискванията на чл.49, ал.4 ПИКЕЕ. Пропускът не води до опорочаване на процедурата по корекцията. Срокът не е преклузивен и не води до отпадане на правото на дружеството да извърши корекционната процедура. Правилото е въведено с цел потребителят да се запознае със съставения констативен протокол, респективно да възрази срещу същия, което право на потребителя не отпада с по-късното връчване. Потребителят на електроенергия може да възрази както пред електропреносното дружество, така и по съдебен ред, което е и сторил в настоящия случай с предявяване на искова молба.

Ответното дружество е доказало, че е доставило на ищцата отразеното, в невизуализирания регистър 1.8.4 на СТИ, количество електрическа енергия. Изводът, че отчетената, невизуализирана на дисплея енергия е фактически преминала е експертен такъв и е недвусмислено обективиран в констативния протокол на БИМ за изготвена по реда метрологична експертиза, подкрепя се и от заключението на вещото лице по допуснатата от съда СТЕ. Експертите, изготвили метрологичната експертиза, както и вещото лице, изготвило съдебно-техническата, безпротиворечиво се обединяват около становището, че процесното СТИ съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия, а тезата, че отразеното в невизуализирания регистър количество енергия не е доставено, е мислима единствено при неправилно функциониращ електромер. При липса на данни за отклонения при работата на СТИ, то показанията в регистър 1.8.4 са верни и отразяват действително доставена енергия. От компютърната експертиза не се установи, че е налице нанасяне отведнъж на процесното количество ел. енергия.

От протокола за монтаж от 03.12.2015 г. се установява, че процесният електромер е монтиран с нулеви показания за дневна и нощна тарифа. От СТЕ, която съдът цени като компетентно изготвена се установява, че процесният електромер е монтиран нов на обекта, от където следва изводът, че същият е с нулеви показания и по невизуализираните тарифи. От съвкупния анализ на гореописаните доказателства следва изводът, че процесният електромер е монтиран с начални нулеви показания по всички тарифни регистри. В този смисъл решение № 82 от 14.01.2021 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 2863/2021 г.; решение № 260677 от 13.11.2020 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 1212/2020 г.; решение № 1346 от 6.11.2020 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 2745/2020 г. и др. Следователно промяната в настройката на тарифните регистри и активирането на тарифен регистър 1.8.4 при забранена визуализация на дисплея е осъществено след монтажа на процесното СТИ в обекта на ищеца. Настоящият случай попада в хипотезата на чл. 55 от ПИКЕЕ за извършване на преизчисление на количества електрическа енергия, в която хипотеза е достатъчно единствено да се установи, че са налице измерени от изправно СТИ количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване без оглед субективното отношение на ползвателя. Правото на оператора на съответната мрежа да извърши едностранно корекция на количеството доставена, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, не е обусловено от доказване на виновно поведение на потребителя, защото целта на корекционната процедура е да възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение.

Разпоредбата на  чл. 55 от ПИКЕЕ предвижда възможност при установяване на измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ операторът на електроразпределителната мрежа да начисли измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. Съгласно разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на раздел IX /в който попада и чл. 55/ операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги /с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност/ и за "задължения към обществото", като ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда на ал. 1.

Остойностяването на консумираната електрическа енергия, отчетена в скрития регистър на процесното СТИ, е правилно извършено според вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза по цени на технологични разходи съобразно нормата на чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ. Невъзможността да се установи началният момент на отчитане на доставената ел. енергия в невизуализирания тарифен регистър е нормативно преодоляна-релевантен пределен начален момент е датата на монтиране на СТИ в съответния обект съобразно нормата на  чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ, което обстоятелство е съобразено от ответника по процесното правоотношение, тъй като е установено електромерът да е монтиран в имота на ищеца на дата 03.12.2015 г., за което е съставен констативен протокол, според записите, в който показанията за всички тарифни регистри са нулеви, т. е. обосновава извод, че монтираният електромер е нов.

При тези съображения следва да се приеме, че е налице основание по  чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ за начисляване на доставената в обекта на ищеца електроенергия, измерена в невизуализирания регистър на електромера, за който е установено, че съответства на метрологичните характеристики и измерва точно. Този извод дава основание показанията на СТИ да бъдат приети за правилни, респ. ищецът дължи на електроразпределителното дружество цената на доставената електрическа енергия за посочения период.

С оглед гореизложените мотиви предявеният положителен установителен иск е изцяло основателен и като такъв подлежи на уважаване.

Предвид уважаване на главната искова претенция на уважаване подлежи и акцесорната искова претенция, предвид обстоятелството, че не е заплатена сумата в указания срок. С апис финанси, съдът установява, че за процесния период дължимата сума като обезщетение за забава възлиза на претендирания размер от 136,92 лева. Недопустимо е произнасяне плюс петитум, поради което съдът следва да уважи акцесорната искова претенция в заявения размер.

Неоснователно се явява възражението за давност, направено от ответника, с оглед обстоятелството, че исковите претенции се считат предявени от датата на депозиране на заявлението по реда на чл. 410 ГПК – 12.02.2020 г., към който момент не е изтекъл предвиденият в ЗЗД срок от настъпване на изискуемостта на вземането.

По отношение на разноските:

В настоящото производство и двете страни са направили искане за присъждане на сторените разноски, но с оглед изхода на делото такива се следват само на ищеца. Искането е направено своевременно, представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират разноски за депозит за изготвяне на СТЕ 183 лева, депозит за изготвяне на СГрЕ – 200 лева, депозит за свидетел 30 лева, държавна такса за исковото производство, държавна такса за издаване на съдебно удостоверение – 5 лева, държавна такса за заповедното производство в размер на 60,03 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. Горепосочените разноски в общ размер възлизат на 1172,62 лева. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Предвид факта, че са предявени два иска и при съобразяване на минималните размери на адвокатските възнаграждение, обективирани в Наредба № 1, съдът счита че направеното възражение се явява неоснователно и следва да се остави без уважение. Съобразно постановките на тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът дължи произнасяне и за разноските в заповедното производство. Предвид уважената част от исковите претенции в тежест на ответника следва да се възложат разноски в размер на 110,03 лева за заповедното производство и в размер на 1062,59 лева за исковото производство.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Е.Р.П.С.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Т.– Г, бул. „В.В.“ № 258 и Г.Г.Л., ЕГН **********, адрес: ***, че Г.Г.Л., ЕГН ********** дължи на „Е.Р.П.С.“ АД, ЕИК ********* сума в размер на 2865,44 лева, представляваща начислена сума по корекционна процедура за периода от 04.12.2015 г. до 08.05.2019 г. с фактура № **********/31.07.2019 г. за обект, находящ се в град Варна, ул. „Н.Г.“ № 72, вх. Б, ет.3, ап.6, с клиентски номер ********** и абонатен номер ********** ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 12.02.2020 г., както и сумата от 136,11 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 12.08.2019 г. до 30.01.2020 г., на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 56 ПИКЕЕ и чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 86 ЗЗД, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1886/2020 г. по описа на Районен съд – град Варна.

 

ОСЪЖДА Г.Г.Л., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „Е.Р.П.С.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Т.– Г, бул. „В.В.“ № 258 сумата от 1062,59 лева, представляващи сторени от „Е.Р.П.С.“ АД, ЕИК ********* разноски в исковото производство и сумата от 110,03 лева, представляващи сторени в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: