№ 314
гр. Благоевград , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесети април, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20211200500249 по описа за 2021 година
Намери за установено следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на „А.“ ЕООД, ЕИК ..., чрез адв.Д.П.,
срещу Решение №6193 от 18.01.2021 г., постановено по гр.д.№470/2020 г. по описа на РС –
Гоце Делчев, подадена по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С атакуваното решение е отхвърен предявения от „А.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление с.Абляаница, ул.Е. № 5, община Хаджидимово, област Благоевград,
представлявано от управителя В.А. иск с правно основание чл. 61, ал. 1 от ЗЗД против
ОБЩИНА ГЪРМЕН, област Благоевград, представлявана от Кмета на общината Ф.И., с
който „А.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление с. А., ул.Е. № 5, община
Хаджидимово, област Благоевград, представлявано от управителя В.А. иска да бъде осъдена
ОБЩИНА ГЪРМЕН, област Благоевград, представлявана от Кмета на общината Ф.И. да
заплати на „А.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление с.А., ул.Е. № 5, община
Хаджидимово, област Благоевград, представлявано от управителя В.А. сумата в размер на 8
929.20 лв. (осем хиляди деветстотин двадесет и девет лева и 20 ст.), формирана както
следва: 8 468.15лв. без ДДС- главница, представляваща направени от „А.“ ЕООД разноски
за уместно предприетата и добре водена чужда работа без пълномощие, изразяваща се в
изграждането на допълнителна укрепваща стена с дължина 16,8м. и височина 1,5м., и
стълбище на детска площадка в с.Осиково, община Гърмен, област Благоевград, ведно с
461.05 лв.- законна лихва за забава, изчислена от деня, следващ този на поканата -
1
06.12.2019г. до датата на завеждане на исковата молба, както и законната лихва от деня на
подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението. Отхвърлен е и
предявения от „А.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление с.А., ул.Е. № 5,
община Хаджидимово, област Благоевград, представлявано от управителя В.А. иск с правно
основание чл. 59 от ЗЗД против ОБЩИНА ГЪРМЕН, област Благоевград, представлявана от
Кмета на общината Ф.И., с който „А.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление с.
А., ул.Е. № 5, община Хаджидимово, област Благоевград, представлявано от управителя
В.А. иска да бъде осъдена ОБЩИНА ГЪРМЕН, област Благоевград, представлявана от
Кмета на общината Ф.И. да заплати на „А.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление с.А., ул.Е. № 5, община Хаджидимово, област Благоевград, представлявано от
управителя В.А. сумата в размер на 8 468.15/осем хиляди четиристотин шестдесет и осем
лева и 15 стотинки/ лева за направени от „А.“ ЕООД разноски за изграждането на
допълнителна укрепваща стена с дължина 16,8м. и височина 1,5м., и стълбище на детска
площадка в с.Осиково, община Гърмен, област Благоевград като сума, подлежаща на
плащане при условията на настъпило за общината неоснователно обогатяване в резултат на
разместване на блага, ведно със сумата от 461.05 лв.- законна лихва за забава, изчислена от
деня, следващ този на поканата - 06.12.2019г. до датата на завеждане на исковата молба,
както и законната лихва от деня на подаване на исковата молба до окончателното заплащане
на задължението.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателя, който го счита за
незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока. Настоява за неговата
отмяна и уважаване на предявените искови претенции.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и подържа атакувания акт,
настоявайки за неговото потвърждаване, за което също подробно се аргументира.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято
отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Обсъждането на събрания доказателствен материал налага извода за правилно установена от
РС фактическа обстановка. Поради това и при отсъствието на нови доказателства по см. на
чл.266 ГПК подробното й преповтаряне от настоящият състав се явява безпредметно и по
арг. на чл.272 ГПК препраща към констатациите на РС.В тях след подробен анализ на
обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела, че
ищцовото дружество е изпълнител по сключен с Община Гърмен, в качеството й на
възложител, Договор за възлагане на обществена поръчка № 128/21.08.2019 г. с предмет за
обект "Изграждане на детска площадка в двора на СОУ "Й." с. Осиково", при подробно
уговорените условия. На 06.12.2019 година от ищцовото дружество до Кмета на ответната
община е посочено, че са изпълнени СМР надвишаващи предвидената сума по процесния
договор и че при реално изпълнение на СМР, сумата на извършеното СМР е 31 228.64 лева с
2
ДДС. По тези въпроси не се спори.
Спори се досежно дължимостта на направените от „А.“ ЕООД разноски за изграждане на
допълнителна укрепваща стена с дължина 16,8 м. и височина 1,5 м., и стълбище на детска
площадка в с. Осиково, общ. Гърмен.
Според съдебно-техническата експертиза допълнителните СМР, за чието изграждане се
претендират разходи са извършени реално, а цитираните в справката за разходите за
извършените СМР по протокол №2 материали и труд, като вид и количества, досежно
видимата част на процесиите подобекти, са вложени. Претендираните, в исковата молба,
СМР обаче не са включени в акт обр.19 СМР от 20.05.2020 година за установяване
завършването и заплащането на натурални видове СМР.
При тези данни първоинстанционния съд правилно е отхвърлил исковите претенции поради
следното:
Уважаването на иск, основан на воденето на чужда работа без пълномощие по см. на чл.60 и
сл. ЗЗД, предполага извършени от гестора фактически или правни действия за друго лице, от
които последиците да настъпят в чужда правна сфера; работата да е само в чужд, не и в
собствен интерес и гесторът да знае че извършва чужда работа; гесторът не трябва да е
натоварен или овластен за нейното извършване;чуждата работа следва да предприета
уместно и да отговаря на интересите или действията, или предполагаемата воля на
доминуса.
От материалите по делото се установи, че изграждане на допълнителна укрепваща стена и
стълбище на детска площадка, е извън предмета на договор за възлагане на обществена
поръчка 128/21.08.2019 г., поради което уговорките му се неприложими за процесните СМР.
По делото са налице данни за предприети от въззивното дружество действия по изграждане
на укрепваща стена и стълбище, но те са извършени извън сключения между страните
договор за обществена поръчка, при което са извършени без договорно основание за
получаване на възнаграждение за тази дейност. Липсват доказателства за това, че общината
е била уведомявана за възникналата нужда от извършване на допълнителни СМР. Самата
нужда от тези конкретни СМР също остава недоказана. Действително, вещото лице по
допуснатата съдебно-техническа експертиза изразява по време на изслушването му в о.с.з.
личното си мнение, че според него е било необходимо изграждането на процесните стена и
стълбище, но това мнение не е подкрепено с необходимите технически замервания, нито
пък се установява от останалия събран по делото доказателствен материал. От друга страна,
възражението на въззивника относно необходимостта от извършване на допълнителни СМР
на спортната площадка, включително и за въвеждането на обекта в експлоатация,
противоречи на извода за наличие на фактическия състав на чл.61, ал.1 ЗЗД, т.к. ако се касае
за такива СМР, чието извършване е необходимо условие за функционалното единство на
обекта и въвеждането му в експлоатация, то тогава правоотношенията следва да се разгледат
3
на договорно основание.
Съобразявайки установената съдебна практика, към конкретните факти по настоящето дело
– наличие на сключен договор за обществена поръчка по реда на ЗОП, за който страните не
са изразили воля за изменение – настоящият съдебен състав намира за правилен
постановеният първоинстанционен акт, с който е отхвърлен иск по чл.61 ал.1 ЗЗД за
присъждане на стойността на действително изпълнените на място допълнителни СМР над
тези, които са включени в количествената сметка по договора и СМР, които въобще не са
включени като видове в количествената сметка към сключения договор, по следните
съображения:
Законодателят е предвидил за определен вид дейности задължително да са обект на
обществена поръчка, както и е задължил определени публични субекти, да са техни
възложители, възлагайки им отговорността за правилното прогнозиране, планиране,
провеждане, приключване и отчитане за резултатите от тези поръчки. Този специален ред е
създаден с точно определена цел - осигуряване на ефективност при разходването на
бюджетните средства, средствата от Европейския съюз или от други международни
програми и договори, чуждите средства, както и на средствата, свързани с извършването на
определени в закона дейности с обществено значение. Установеният специален ред относно
приложимите принципи, условия и ред за възлагане на обществените поръчки, изключва
приложението на общите норми на ЗЗД относно въпросите, по които ЗОП съдържа изрична
уредба, уредена с повелителни норми. В този смисъл, когато договорът за обществена
поръчка е сключен въз основа на предложената от изпълнителя цена, включваща всички
разходи по изпълнение на поръчката, при изрична уговорка, че единичните цени за
изпълнение на СМР, посочени в количествено-стойностната сметка на изпълнителя, не
подлежат на промяна и договорената цена е изцяло платена, имайки пред вид, че цената е
съществен елемент от сключения договор за обществена поръчка /и обикновено именно въз
основа на нея се определя кой да бъде предпочетен за изпълнител/, настоящият съдебен
състав намира, че не е допустимо изпълнителят да се позовава на общите правила на чл.61
ал.1 ЗЗД за водене на чужда работа без пълномощие, за да претендира стойността на
допълнително извършени от него работи. В този смисъл не може да бъде споделено
възражението на ответната страна за основателност на претенцията, пред вид
обстоятелството, че се основана на извъндоговорно основание. Предложената цена е част от
офертата на кандидата, задължителна част е от сключения договор и не подлежи на
промяна, включително и след изпълнение на задълженията по договора. Установената в
специалният закон забрана за изменение на договора за обществена поръчка, изключва
възможността на изпълнителя да претендира по общия ред заплащане на допълнително
извършени от него строително монтажни работи, като е ирелевантно дали извършването им
е било необходимо. Противното – би означавало да се осигури в полза на изпълнителя ред за
заобикаляне на ЗОП, а това е недопустимо. Нещо повече, претенцията в казуса е за разходи,
които изпълнителят, който като професионалист, участващ в поръчка на стойност 20 хиляди
лева, е могъл и е следвало да предвиди и да включи в предложената от него цена, тъй като
4
претендираните суми, както се твърди в ИМ, във ВЖ, а и в съдебния процес като цяло, са за
дейности свързани с експлоатацията на спортната детска площадка и касаят допълнителна
укрепителна стена и стълбище. Принципно, когато договорът е сключен по реда на Закона
за обществени поръчки /ЗОП/, изменението му не може да нарушава параметрите на
обществената поръчка – условията при които е открита, проведена и обявена за приключила
с одобряване на кандидата за изпълнението й /вж. в този смисъл освен горецитираните, още
и решения № 241 от 9.03.2017г. по т.д.№ 2799/2015г. на І т.о.и № 162 от 28.01.2013г. по т.д.
№ 453/2012г. на І т.о./ Приема се, че е недопустимо изменението на съществените параметри
на поръчката – след сключването на договора, защото това би могло да се квалифицира като
заобикаляне на закона, с единственото изключение когато се касае до дейности с
обслужващо предназначение. А както се посочи по-горе нужда от тези конкретни СМР,
както и обстоятелството, че изграденото е с цел обслужващо предназначение, без което
функциите на площадката биха били невъзможни или затруднени, също остава недоказано.
По предявената искова претенция с правно основание чл. 59 ЗЗД въззивната инстанция
приема, че процесните СМР, на база чиято равностойността се претендира неоснователно
обогатяване на ответника, са били предприети във връзка със съществуващи облигационни
отношения между дружеството и община Гърмен, произтичащи от сключен помежду им по
реда на ЗОП договор. Липсват доказателства, че тези СМР представляват необходим и
полезен резултат. Отделно от това, в тежест на търговското дружество ищец се явява
доказването /по категоричен и безспорен начин/ както на стойността на направените от него
разходи, така и на пазарната стойност на имота след извършването им. Така в
производството по делото, не се доказаха в пълен обем и претендираните за извършени от
страна на ищеца, допълнителни СМР, като конкретно вещото лице в своето заключение
категорично твърди, че фундамента на бетонната стена и армировката на бетонната стена и
стълбището са скрити работи и не могат да се установят с оглед на място, а и липсват данни
каква е пазарната стойност на материалите и труда, вложени за извършване на
допълнителните СМР, какви са другите обичайни разходи във връзка с тях, без печалба и
без ДДС. От тук следва и извода, че липсва проведено пълно и главно доказване за това, че
претендираната сума е действителната сума на обедняване на ищцовото дружество при
извършване на тези допълнителни строителни дейности. Ищеца не доказва стойност на
направени разходи, които да му се възстановят чрез уважаване на исковата претенция в
претентираните размери. Ищецът е ЮЛ, дружество-търговец, поради което за присъждане
на равностойност на направени разходи същия следва да докаже, че такива са направени
реално – в т.ч. както за труд, така и за материали. Това е така поради факта, че за всеки
разход и плащане, ищецът следва да издава или да получава съответните първични
счетоводни документи и те да се отразяват в счетоводството по надлежен начин. Именно
чрез такива документи следва да установи и дали той реално е закупил материали, дали е
заплатил разходи за труд ,работни заплати, вкл. на колко работника и дали са за процесния
период, дали на същите са заплащани командировки, както и от къде е извършвана
доставката. Обстоятелството, установено от в.л. по счетоводната експертиза, че в
5
счетоводството на ищеца са заприходени някакви материали, само по себе си също не може
да докаже, че същите са вложени в процесния обект, а не в друг. Същевременно в.л. не
установява това да са материали, сходни или идентични с процесиите, вкл. по видове и
количества. Следователно счетоводното отразяване не може да служи като доказателство за
изпълнението на процесните СМР на спорния обект и за дължимостта на тяхната
равностойност, а счетоводната експертиза не доказва иска по размер, тъй като счетоводното
отразяване на някакви разходи не е равнозначно на установяване на техния размер и изобщо
на действителното им съществуване и заприходяването им не доказва влагането им на
процесния обект. Нещо повече, обстоятелството, че съобразно заключението на изслушаната
съдебно – счетоводна експертиза материалите за процесните СМР и разходите за тях, са
надлежно осчетоводени в счетоводството на ищеца, също не може да обоснове извод за
наличие на дължимо плащане, доколкото счетоводните записвания представляват
едностранно твърдени от ищеца факти в негова полза и не се подкрепят от останалите
събрани по делото доказателства, в т.ч. и от експертното заключение по СТЕ, което сочи, че
фундамента на бетонната стена и армировката на бетонната стена и стълбището са скрити
работи и не могат да се установят с оглед на място.
За пълнота следва да се отбележи, че според доктрината и константната съдебна практика
неотложните(аварийни) ремонтни дейности, както и текущите или основни ремонти,
наложени от амортизацията или овехтяването,целящи привеждането на
вещите(съоръженията) в състояние годно за ползване, се свързват с необходимите разноски.
Докато само полезните разноски увеличават стойността им и имат характера на подобрения.
В случая не се установи наличието на такова конкретното състояние, респ. причина, които
да са наложили изграждането на бетонната стена и стълбището, като и съдебно-
техническата експертиза не съдържа констатации в тази насока.
Не е налице, твърдяното във ВЖ нарушение на императивни материални и процесуални
норми. Решението на РС е правилно, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният състав за
пълнота препраща и към мотивите, изложени от РС.
Изводите на двете инстанции съвпадат. Въззивният съд възприема фактическите и правни
констатации в обжалваното решение досежно посочените по – горе искове, срещу които се
възразява в жалбата. Същото следва да се потвърди по съображения, основани на
препращане към мотивите на районния съд. Оплакванията в жалбата не намират опора в
закона и на събраните доказателства. Релевантните за казуса факти са изяснени от Районен
съд Разлог. Въз основа на тях, първата инстанция е формирала правилен правен извод за
неоснователност на претенциите, с които е била сезирана.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от
значение за правилното решаване на повдигнатия спор.
Предвид изхода на делото, БлОС присъжда разноски на въззиваемата страна в размер на
960,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
6
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6193 от 18.01.2021 г. по гр.д.№470/2020 г. по описа на РС –
гр. Гоце Делчев.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД да заплати на Община-Гърмен сумата от 960,00 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7