№ 599
гр. Варна, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. И.
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20213100502079 по описа за 2021 година
Производството е по чл.268-273 от ГПК.
С въззивна жалба от „Енерго-Про-Продажби“ АД, чрез пълномощник, е обжалвано
решение № 819/ 08.07.2021г. постановено по гр.д.№ 3174/ 2021г., Районен съд- Варна, с
което е прието за установено в отношенията между страните, че ищцата Н. СЛ. Ж. не дължи
на дружеството- ответник, сумата 85.32лв. ,представляваща 1/6 от задължение по фактура №
**********/ 19.10.2020г., в общ размер 511.93лв., издадена след корекция за периода
29.09.2017г.-28.09.2018г., по партида с посочен кл./аб.номер, на основание чл. 124, ал.1
ГПК.Присъдени са съдебно-деловодни разноски, на основани чл.78, ал.1 ГПК.
Счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Поддържа становище за
правомерно начисляване на задължението, на основание чл. 48, ал.1, т.1, б.Б от ПИКЕЕ,
съобразно действащите правила за осъществяване на корекционна процедура. По същество
отправя искане за отмяна и постановяване на решение, с което искът да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан, и да се присъдят направените в производството съдебно-
деловодни разноски.
Въззиваемата страна-Н. СЛ. Ж., чрез процесуален представител, оспорва жалбата с
аргументите на писмения отговор .
Съдът,съобразно становищата на страните и доказателствата към делото,
преценявани при условията на чл.269 ГПК и чл.235, ал.1 и 2 ГПК, констатира:
Предмет на разглеждане е предявеният от Н. С. Ж. срещу „Енерго Про Продажби“
АД установителен иск за сумата 85.32лв. по издадена фактура № ***/ 19.10.2020г., на обща
стойност 511.93лв., за периода от 29.09.2017г. до 28.09.2018г. по кл.№ ***, аб.№
**********, на основание чл. 124, ал.1 ГПК.
Ищецът оспорва дължимостта на сумата, предмет на иска, поради липсата на правно
основание да бъде начислена в резултат от извършената едностранна корекция на сметката
потребителя. Позовава се на действащите законови разпоредби, регламентиращи
1
отношенията по измерване на количеството електроенергия и нейното изчисляване
служебно в случаите на неизмерена, неправилно и/ или неточно измерена електроенергия.
Ответникът „Енерго-Про-Продажби“ АД оспорва исковата претенция с възражения
за неоснователност. Твърди , че сумата посочена във фактурата е цена на реално доставена и
потребена електроенергия от абоната , установена след прочит на скрит регистър- 1.8.3.,
която се дължи на основание чл.50 от ПИКЕЕ, вр. чл.200, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Поддържа
това становище пред въззивния съд.
Релевантни за настоящото производство са всички факти и обстоятелствата,
обсъдени в мотивите на решението, които кореспондират с приобщените писмени
доказателства.
Според констативен протокол № 1105070/28.09.2018г. , съставен от служители на
„Електроразпределение Север“ АД , за резултатите от проверката на измервателната система
на обект в *** СТИ е демонтирано със снети показания от регистри 1.8.1-1.8.4, и 1.8.0, за
експертиза от БИМ. Монтиран е нов с вписани „о“ показания от всички регистри.
Протоколът е подписан от съставителите и двама свидетели.
По данни от метрологичната експертиза, обобщени в КП № 1616/ 15.08.2019г.,
процесният електромер е тип МЕ-162, статичен, еднофазен, двутарифен. Без механични
дефекти на кутията , на клемите и на клемния блок , с всички обозначения и пломби. При
проверка за съответствие с техническите изисквания не отчита грешка над максимално
допустимата. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерване на електроенергия. При софтуерно четене е
установена външна намеса в тарифната схема на електромера и преминала електроенергия в
невизуализирана в тарифа Т3 / 15.8.3.- 8133.976 kWh.
Въз основа на получените резултати е одобрено становище за начисляване на
допълнително количество електроенергия в размер на 8133 кВТч за периода от 29.09.2017г.
до 28.09.2018г. Издадена е фактура № **********/26.08.2019г. със стойност на начисленото
количество в размер на 1 536.37лв. Потребителят и абонат на услугата - И. И., е уведомен
писмено за извършената проверка, задължението и срок на погасяване.
Впоследствие е издадена нова фактура № **********/ 19.10.2020г. с получател И. И.,
с размер на задължението 511.93лв. ,за същия корекционен период 29.09.2017г.-
29.09.2018г.
Представен е протокол № 1103231 / 10.06.2016г. за монтаж на СТИ с идентичен
фабричен номер, с нулеви показания от регистрите за нощна и дневна тарифи.
Заключението на назначената съдебно-техническа експертиза е прието без
възражения от страните. Преценява се като обективно дадено по т.1, за констатацията, че
електромерът е преминал метрологична проверка през 2016г.и в срока на метрологичната
годност до 2022г.. по т.4- изчислената стойност на количествата електроенергия. В
останалите части-т.3, за установена външна намеса, чрез въвеждането на още една тарифа
към Т1 и Т 2, и в т .5.1 и т.5.2, са възпроизведени констатации от КП 1105070/ 28.09.2018г.
и КП 1616 / 15.08.2019г. БИМ-Русе.
По същество на спора:
Процесните отношения между доставчика и потребителя на ел.енергия са
регламентирани с нормите на ПИКЕЕ /ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г./ за извършване и
преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи,
издадени от председателя на ДКЕВР, приети с решение на ДКЕВР по т.3 от Протокол № 147
/ 14.10.2013г., на основание чл. 83, ал.1, т.6 вр. ал. 2 от ЗЕ, в сила от 16.11.2013г.
С решение № 1500 от 6.02.2017г. по адм.д.№ 2385/ 2016г. ВАС, обн. ДВ бр.15 от
14.02.2017г., са отменени чл.1- 47 и чл.52 -56 от ПИКЕЕ .
Към датата на проверката са в сила разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ, отменени с
Решение № 2315 от 21.02.2018г. по адм.д.№ 3879/ 2017г.,ВАС, обн. ДВ бр. 97 от
23.11.2018г.
2
Съобразно становището на ответното дружество, подкрепено от обсъдените писмени
данни, начисленото допълнително задължение е за реално потребнение на доставено и
неотчетено количество електроенергия за посочения корекционен период. Предвиденото с
нормата на чл.50 от ПИКЕЕ основание за корекция възниква при доказано несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, което е довело до неправилно изчисляване на потребеното от клиента
количество електроенергия. Разпоредбата е приложима в случаите на безспорно установена
разлика между данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на
доставчика, за релевирания корекционен период, каквито в разглеждания случай не са
налице.
В предмета на съдебното производство са всички факти и обстоятелства, на които
дружеството се позовава за своето вземане по партидата на абоната И. Ж. И.. Към датата на
образуваното корекционно производство негови наследници са лицата: Р. Г. И.а- съпруга,
Ж. И. Ж.-син, и наследниците по заместване на починалия преди наследодателя негов син-
Н. СЛ. Ж., съпруга, и деца- И. К.. Ж. и С. К.. Ж.. На основание чл. 1 от ЗН и доколкото няма
данни за отказ от наследство, придобиват правата и задълженията на наследодателя към
датата на открИ.е на наследството. Всеки от тях е легитимен да оспорва претендираното
вземане, произтичащо от облигационното правоотношението между доставчика на
електроенергия и титуляра на партидата.
В исков процес, иницииран от наследника Р. И.а Г., е постановено решение № 810/
20.02.2020г. по гр.д.№ 14470/ 2019г. на Районен съд-Варна, в законна сила от 25.09.2020г., с
което е прието за установено по иска срещу „Енерго-Про-Продажби“ АД, че ищцата не
дължи сумата 1024.25лв. представляваща 4/6 от стойността на начислената за периода
29.09.2017г.- 28.09.2018г. по фактура № **********/26.08.2019г. общо в размер на
1 536.37лв. В резултат от това решение е сторнирана първоначалната фактура, след което е
издадена нова на името на абоната, за сумата 511.93лв., като дължима и непогасена част от
общото задължение в размер на 1536.37лв.
На основание чл.298, ал.1 ГПК решението влиза в сила между същите страни, за
същото искане и на същото основание.С т.18 от ТР №1 / 04.01.2001г. на ВКС по т.д.№1/
2000г., ОСГК , е прието, че със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по
отношение на спорното материално право , въведено с основание и петитума на иска като
предмет на делото.
Според т.2 на ТР № 3/ 2016 от 22.04.2019г. на ВКС по т.д.№ 3/ 2016г., ОСГТК,
решението, с което е уважен иска за част от паричното вземане се ползва със сила на
пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално
право при предявен в друг исков процес иск, за разликата до пълния размер на паричното
вземане, произтичащо от същото право. Възприето е становището, че макар търсената
защита да е в ограничен обем /съобразно петитума/, въведеното основание на иска като
правопораждащ юридически факт е единно и неделимо, както при предявен частичен иск за
част от вземането, така и при последващ иск за разликата до пълния размер на вземането,
произтичащо от същото право.
Със самостоятелно предявените искове наследниците оспорват претендирано от
дружеството вземане към наследодателя, но ограничено по размер с оглед на придобитите
по наследяване права, насочвайки защитата към част от общата фактурирана сума. Между
образуваните дела от наследници на починалия абонат, в качеството им на универсални
правоприемници, е налице тъждество на предмета- материалното правоотношение, от което
спорното право произтича, при пълна идентичност на общите правопораждащи факти, въз
основа на които съдът формира своето убеждение и изводи по съществото на спора.
Съобразно изложеното, ответникът не доказва основанието на своето вземане към
абоната по фактура № **********/ 19.10.2020г. в размер на 511.93лв., част от общо
начислената в размер на 1 536.37лв. за същия корекционен период, респективно и за
посочената в петитума част от него..
3
Решението, с което искът е уважен, следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78, ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемата страна следва да се
присъдят съдебни разноски, за които има направено искане и доказателство, установяващо
разход в размер на внесено адвокатско възнаграждение от 300лв. за осъществена правна
защита пред въззивния съд.
Съдът, на основание чл.271, ал. 1 и чл.280, ал.3 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 819/ 08.07.2021г. постановено по гр.д.№ 3174/ 2021г.,
Районен съд- Варна.
ОСЪЖДА „Енерго-Про-Продажби“ АД ,ЕИК *********, да заплати на Н. СЛ. Ж.,
ЕГН- **********, сумата 300лв./ триста лева /-съдебни разноски, на основание чл.78, ал. 3
ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4