Решение по дело №10190/2015 на Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

 

Номер 1822                            31.05.2016 Година                         Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд, ХVІІ граждански състав

 

На пети май, две хиляди и шестнадесета година

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: Иван Анастасов

 

Секретар: Елена Лянгова

 

като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 10190 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството по делото е образувано по искова молба от Т.К.М. против А.К.М. и Б.С.М., с която е предявен иск по чл.108 от ЗС за това ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищеца владението върху собствения му ПИ № 021019 в землището на с. З., обл.П., местността “А.”, с площ от 5, 001 дка..

         Ответниците оспорват иска като неоснователен.

         ПРС, ХVІІ гр.с., като се запозна с твърденията на страните и със събраните по делото доказателства, намира за установено следното:       

         В исковата молба се твърди, че процесният имот е възстановен на наследници на прадядото на ищеца- К. И.М., роден на ***г., починал на ...., с решение № …. на ПК при Община”Родопи”. През 2009г. наследниците на лице със същите три имена К. И.М., роден на ***г., починал на .... се снабдили със скица за имота и с данъчна оценка въз основа на горепосоченото решение и част от тях продали на ответника, който също е наследник на родения през 1923г. К. М. 2/3 ид.ч. от имота. Сделката била оформена с нот.акт № …... на н. К. К.. Ответникът претендирал да е собственик на останалата 1/3 ид.ч. по наследство от своя наследодател. Твърди се също така, че имотът се владее от ответниците. Последните изрично признават последното обстоятелство, като твърдят, че владеят имот от повече от 7 години добросъвестно и на валидно правно основание, а именно възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ в полза на наследници на родения през 1923г. К. М. и продажба на притежаваните от останалите наследници идеални части в полза на ответника. Алтернативно те се позовават на 5- годишно давностно владение като основание за право на собственост.

        Видно от приетите по делото материали по преписка № …., решение № …., с което е възстановено правото на собственост върху процесния имот, е постановено в полза на наследници на родения на ***г. и починал на .... К. И.М., т.е. на името на наследодателя на ищеца / заявлението е подадено от сина на посочения наследодател- С. К.М., и по преписката е представено удостоверение за наследници на същия наследодател/. Решението на ПК при Община”Родопи” има конститутивно, правопораждащо действие и легитимира всички наследници, включително и ищеца, като собственици, независимо от това кой е бил собственик към момента на внасяне на имотите в ТКЗС / квотата на ищеца следва да е 1/30 ид.ч., тъй като К. М. е имал пет деца, дядото на ищеца Т.М. е имал три деца, а бащата на ищеца е наследен, освен от последния, и от съпругата си/. При положение, че собственици са наследниците на родения през 1893г. К. М., то наследниците на другия наследодател със същите три имена не са собственици по реституция. Съответно и ответникът не е собственик нито по наследство, нито по силата на сделката по нот.акт №…., която няма вещно- прехвърлително действие.

       Неоснователна се явява и претенцията на ответниците за право на собственост на основание кратка 5- годишна придобивна давност. Всъщност кратката придобивна давност по чл.79, ал.2 от ЗС може да бъде приложима само по отношение на 2/3 ид.ч.- предмет на сделката по нот.акт № ….., защото за останалата 1/3 ид.ч. ответникът се е считал за собственик на основание реституция и наследство. Съгласно  чл.70, ал.1 и ал.2 от ЗС, владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена, като е достатъчно добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание и същата  се предполага до доказване на противното. В случай и ответникът и неговите праводатели следва да се били напълно наясно, че не са заявили за възстановяване процесния имот, а също така, че са представили пред н.а реституционно решение за чужд имот. Те въобще не би следвало да разполагат с препис от решение № …., тъй като не са страни по преписката, по която е постановено това решение. В подкрепа на извода, че ответникът е знаел, че имотът е възстановен на други наследници- не на неговия баща, е и обстоятелството, че, освен нот.акт № …., на същата дата е съставен и констативен нот.акт № .. на името на ответника. Това по принцип е напълно безсмислено, но в случая е било счетено за необходимо, защото така ответникът разполага с документ за собственост, който го легитимира като едноличен собственик, без да е необходимо представянето на удостоверение за наследници.

         Отделно от горното следва да се има предвид и това, че показанията на доведения от ответника свидетел А. Б. противоречат на прието по делото писмо от ОбСЗ”Родопи” относно сключените договори за аренда, имащи за предмет, процесния имот. Свидетелят твърди, че ответникът е давал имота под аренда от близо 10- тина години, а в писмото е отразено, че от него са сключени само два договора от 2014г. и 2015г.. При това свидетелката Г. М.- майка на ответника, твърди, че синът й е работил тази земя в продължение на 10- 13 години, а сега я давал под аренда. В обобщение на горното съдът намира, че от показанията на ангажираните от ответника свидетели не се установява непротиворечиво и ясно от кого и по какъв начин е ползван процесния имот през последните 5 години преди завеждане на делото.

       Предявяването на иск по чл.108 от ЗС представлява действие на управление, поради което предявеният по делото иск ще следва да бъде уважен изцяло, а не само за притежаваната от ищеца идеална част. На основание чл.537, ал.2 от ГПК ще следва издадения в полза на ответника А.М. констативен нотариален акт да бъде обезсилен. Съобразно с решението по делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца ще следва да бъдат присъдени направените от него съдебни разноски, които са в общ размер от 552 лева.

       Предвид гореизложеното, съдът

 

 

РЕШИ :

 

       ОСЪЖДА А.К.М., ЕГН: ********** и Б.С.М., ЕГН: **********-***, да предадат на Т.К.М. ***, ЕГН: ********** владението върху следния недвижим имот, върху който ищецът притежава идеална част от правото на собственост, а именно: ПИ № 021019 в землището на с. З., обл.П., местността “А.”, с площ от 5, 001 дка..

       ОБЕЗСИЛВА констативен нот.акт № ….,том .., рег.№ .., нот.дело № ... на н. К. К., с който ответникът А.К.М. е признат за едноличен собственик на ПИ № 021019 в землището на с. З., обл.П., местността “А.”, с площ от 5, 001 дка..

       ОСЪЖДА А.К.М., ЕГН: ********** и Б.С.М., ЕГН: **********-***, да заплатят солидарно на Т.К.М. ***, ЕГН: ********** сумата от 552 лева- съдебни разноски.

        Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

Районен съдия: /п/ Иван Анастасов

 

Вярно с оригинала

ЕЛ