Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Елин Пелин, 23.10.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен
съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание на първи октомври през две
хиляди и двадесета година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСИЦА Т.
при секретаря Стефка Славчева като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
213 по описа за 2020 година на РС Елин Пелин и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата К.Т.М., ЕГН ********** чрез
пълномощника си адв. С. *** със съдебен адрес:***, офис № 9 е предявила срещу
ответника „ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК….. със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”…..” № … … отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124 от ГПК. Иска се
съдът да признае за установено по отношение на ответника, че ищцата К.Т.М.
не дължи на ответника „ЧЕЗ Електро
България“ АД сумата от 6287.00 лева, от която 3270,19 лева – главница и 3016,81 лева лихва представляваща начислена по партида с
клиентски № …… записана на името на починалия й
баща Т. А. Н. цена на консумирана ел.енергия
на адрес гр.Е. ул. „…..“ № .. за периода както следва: месец
април 2010 г. до месец юни 2011 г. и лихва към месец март 2020 г., поради
изтекла погасителна давност, съгласно разпоредбата на чл.111, б. „в“ от Закона
за задълженията и договорите.
Сочи се, че в качеството си на
наследник на Т. А. Н., бивш жител ***, починал на
02.03.2002 г. съгласно Акт за смърт № 20 от 02.03.20202 г. издаден от община
Елин Пелин е собственик на недвижим имот, представляващ къща, находяща се на ул.
„….“ № .. в гр.Е.. За горния обект при ответното
дружество е била открита партида с клиентски номер ……... По повод подадено до ответното дружество заявление в началото на месец
април 2020 г. ищцата получила писмо с изх. № ********** от 30.03.2020 г., с
което я уведомяват, че по горния клиентски номер към 27.03.2020 г. са налични
задължения в общ размер на 6287.00 лева, от които сумата от 3270,19 лева –
главница и 3016,81 лева лихва. Във връзка с това ищцата посетила
Центъра за обслужване на клиенти на ответника, където установила, че горната
сума е начислена за периода от месец
април 2010 г. до месец юни 2011 г. включително. Ищцата счита, че не дължи посочената сума за консумирана електрическа
енергия, тъй като е не само неоснователно начислена, но е и недължима на
основание изтекла погасителна давност. Прекъсването на ел.захранването в имота
й също обосновава правният й интерес от
предявяване на настоящия иск.
Ответникът „ЧЕЗ Електро България”
АД, в срока по чл.131, ал.1 от
Твърди, че предявеният иск е
недопустим, тъй като установителните искове могат да имат за предмет
същестувването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право.
В случая ищецът няма правен интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск, тъй като ответното дружество не е предприело принудителни действия по
събирането на задължението. Установителните искове могат да имат за предмет съществуването
или несъществуването на едно правно отношение или на едно право. Възражението
за погасяване по давност е такова, което може да се противопостави при иск на
кредитора. В случая ищцата не иска да установи, че правото не съществува, а
иска с положителен установителен иск да
установи, че е погасено по давност. Но такъв иск не е описан в петитума. В мотивите на т.6 абз.3 от
Тълкувателно решение от 04.01.2001 г. по т.д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС се сочи,
че погасителната давност е материалноправен институт, изтеклата давност не води
до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително
изпълнено. Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът
продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само по
доброволното му изпълнение – чл.118 от ЗЗД. Процесуалната допустимост на иска
зависи от твърденията на ищеца. Ако той твърди, че не дължи искът е допустим,
но неоснователен. Ако длъжникът поддържа тезата, че след погасяването по
давност кредиторът губи субективното си
право на вземане, т.е. че е изтеклата давност води до прекратяване изобщо на субективното право на
кредитора искът е допустим и съдът по съществото на спора следва да отговори на
доводите на ищеца. Изложеното сочи, че
иск за признаване за установено несъществуването на вземане на кредитора е
неоснователен. Не е налице правен интерес от превантивно възражение за давност
чрез отрицателен установителен иск от длъжника, преди възможно бъдеще заповедно
дело на кредитора. Обосноваване на интерес от съдебно установяване на
погасяването по давност на вземанията, предмет на предявените искове е лишено
от правни съображения, тъй като възражението за давност е отбранително средство
на длъжника. Искът не е за признаване несъществуването на право на принудително
изпълнение за погасените по давност вземания на кредитора, защото това право не
е гражданско субективно право, а за установяване характера на едно вземане.
Правната квалификация на такъв иск би била чл.124, ал.1 пр.2 от ГПК -
положителен установителен иск.
Ответникът излага доводи, че като
частно дружество няма достъп до система
за гражданската регистрация или друга система, от която да научава
промени относно клиентите си – дали някой е починал и кой обитава имота след
смъртта му, относно промяна на собствеността и промяна на настоящия или
постоянен адрес. Поради това в чл.13 ал.5 от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД одобрени от ДКЕВР
с Решение № ОУ-059 от 07.11.2007 г., изм. и доп. с Решение № ОУ-03 от
26.04.2010 г., а и в чл.15, т.6 от тези от предходните редакции – одобрени от
ДКЕВР с Решение № ОУ-096 от 29.11.2006 г. и в тези на праводателя
„Електроразпределение Столично“ ЕАД винаги е имало задължение на потребителя да
уведоми продавача за всяка промяна, свързана със собствеността или ползавнето
на имота. Ако това не бъде сторено, то е негово неизпълнение, от което не може
да извлича благоприятни последици. В случая ищцата не е уведомила за това, че е
наследник на предишния клиент, с което е препятствала и по-ранното събиране на задълженията за
ползвана електроенергия. Неплатените задължения за реално отчетена от средство
за търговско измерване ел.енергия и мрежови услуги за обект в гр.Е. ул. „…..“ № .. кл. № ….. заведен в регистрите на „ЧЕЗ
Електро България“ АД на името на Т. А. Н. са посочени подробно в отговора на исковата молба в
табличен вид съобразно издадените фактури, дата на издаване на фактурата, дата
на падеж и дължима сума. В този смисъл ищцата има задължения за неплатена
ел.енергия, поради което дори и да е извършено временно преустановяване на
снабдяването с електрическа енергия до имота й, това е било при наличието на
предпоставките на чл.123 от ЗЕ в редакцията му след изм. с ДВ бр.54/2012 г. в
сила от 17.07.2012 г., като по искане на крайния снабдител на електрическа
енергия, операторът на електро разпределителната мрежа в изпълнение на
задължението си по чл.123, ал.4 от ЗЕ може да преустанови преноса на ел.енергия
към крайния клиент, за което и съобразно чл.123 от Закона за енергетиката не
носи отговорност. В последния смисъл е и постановеното по реда на чл.290 от ГПК
решение № 105 от 11.06.2015 г. по гр.д. № 5920/2014 г. ГК III г.о. на
ВКС. Клиентът е бил в неизпълнение на задължението си за заплащане на дължимата
цена за доставена ел.енергия, предвид на което е било налице виновно
неизпълнение на договорните отношения.
Алтернативно се сочи, че ако съдът приеме иска за
допустим, то следва да го отхвърли като неоснователен. Сумата от 3270,19 лева
главница е стойността на реално използвана и отчетена ел.енергия за периода от
26.02.2010 г. до 28.06.2011 г. и в този
период потребяваната в имота ел.енергия е измерена със СТИ, на който е правен
отчет и във всяка от издадените фактури е описано началното и крайното
показване по дневна и съответно по нощна тарифа и количеството/разликата между
предишни и нови показания. Ищецът е страна по договор за доставка на
ел.енергия, а „ЧЕЗ Електро България“ АД притежава Лицензия за обществено
снабдяване с електрическа енергия № Л-135-11 от 29.11.2006 г., която е публична
и се намира на електронната страница на ДКЕВР. В чл.13, т.1 от Общите условия
на договорите за продажба за ел.енергия
на „ЧЕЗ Електро България“ АД е договорено основното задължение на всеки
потребител на ел.енергия – да заплаща стойността на използваната ел.енергия в
сроковете и по начина, определен в Общите условия. Задължението е формирано по
ред, установен от неоспорените от потребителя Общи условия, за което са
издадени първични финансово счетоводни документи – данъчни фактури, които се
явяват годно доказателство за фактите и
обстоятелствата посочени в тях. Основанието за тяхното издаване е доставка на
ел.енергия в посочените в нея период, количества и на посочената в тях
стойност.
Ищецът не излага конкретни
обстоятелства, не представя доказателства и не прави доказателствени искания в
подкрепа на твърдението си, че не дължи сумата, цитирана в исковата молба.
Оспорва се твърдението на ищеца, че
вземането е погасено поради изтекла погасителна давност. Ако съдът все пак
приеме, че вземането е посагено по давност, то е направено възражение за дължимост на неустойките за забава за
периода от последните три години, като част от сумата от 3083,14 лева за
периода от 13.03.2010 г. до 21.06.2020 г., тъй като те са дължими дори и
главното вземане да е погасено по давност.
Дължимостта на тази неустойка в случай
на забавено плащане е уговорено в чл.35 от договора при Общи условия и има
характер на самостоятелен иск по чл.92 от ЗЗД вр. чл.35 от ОУ. Във издадените
фактури вземането, също е записано като неустойка. Вземането за неустойка за
забава не е погасено и в момента, тъй като лихвите за последните три години се
дължат, тъй като изтичането на давностния срок за главницата не значи
погасяване на самото материално право, а само на правото на принудителното му
удовлетворяване – чл.118 от ЗЗД. Съгласно чл.114, ал.4 от ЗЗД при искове за
неустойка за забава, давностният срок започва да тече от последния ден за който
се начислява неустойката. Тази разпоредба е специална по отношение чл.119 от ЗЗД и поради това следва да се прилага. Допустимо е вземанията за главницата и
за лихвите да се подчиняват на различни давностни срокове. Когато към датата на
завеждане на иска не е извършено плащане на главния дълг и върху него
продължава ежедневно да се начислява неустойка, по давност следва да се счита
погасено вземането за неустойка за период по-голям от три години преди датата
на предявяване на иска, каквото е правилото за погасяване на всички периодични
вземания. Този извод произтича от начина на формиране на вземането за неустойка
– като процент от главния дълг за всеки просрочен ден, който му придава
характер на периодично вземане.
Всичко изложено обуславя
неоснователността на предянения иск, поради което същия следва да бъде
отхвърлен изцяло.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и
правна страна:
Не е спорно между страните по
делото, че наследодателя на ищцата – Т. А.Н. – неин баща и ответното
дружество са били във валидни
облигационни отношения за предоставяне на електрическа енергия с клиентски
номер ……..
От представеното по делото
удостоверение за наследници изх. № ГСР-04-138/18.03.2020 г. издадено от Община
Елин Пелин, Софийска област, е видно, че Т.А.Н. е починал на 02.03.2002 г., а
ищцата К.Т.М. е негова дъщеря.
Съдът е приел за безспорно между
страните, че относно недължимостта на процесните вземания, ищецът се
позовава единствено на изтекла
погасителна давност.
Страните не спорят също, че „ЧЕЗ Електро
България“ АД е търговско дружество, което притежава лиценз за обществено
снабдяване с електрическа енергия № Л-135-11/29.11.2006 г. и лиценз за търговия
с електрическа енергия № Л-22915/17.05.2007 г. по Закона за енергетика,
включително за територията на Община Е., С. област, като „краен снабдител“ по смисъла на § 28а от ДР
на Закона за енергетиката. Съгласно чл.4, ал.2 от Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на ответното дружество, потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно
действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството
си. Член 4, ал.3 от Общите условия предвижда, че правата и задълженията на
потребител на електрическа енергия може да упражнява друго лице при условие, че
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота е представил изрично
писмено съгласие дадено пред продавача или нотариус с нотариална заверка на
подписа, това лице да бъде потребител на електрическа енергия за определен
срок.
Представено
е писмо изх. № **********/30.03.2020 г. по описа на „ЧЕЗ Електро България“ АД,
адресирано до К.Т.М., от което се установява, че по повод нейно заявление до
дружеството я уведомяват, че за пръв път са информирани за смъртта на
наследодателя й Тодор Николов с подаденото от нея заявление вх. №
**********/19.03.2020 г. и че договорът за продажба на електрическа енергия с
клиентски номер 300112984705 не може да се счита сключен с починало физическо
лице. Задължение за потребителя е на основание чл.13, т.5 от Общите условия на
договорите за продажба на ел.енергия да
уведоми продавача в 30 дневен срок в писмена форма за всяка промяна, свързана с
личните му данни или със собствеността или други основания.
Представен е нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 70, том V, дело 878/1976 г. на Елинпелински районен
съд.
От депозирана по делото справка за задължения
на името на Т. Н. с клиентски номер ……… издадена от „ЧЕЗ Електро
България“ АД е видно, че потребителят с посочения клиентски номер дължи сума в
размер на 3270,19 лева главница и лихви
в размер на 3083,14 лева.
По делото са депозирани и следните
доказателства: Лицензия за обществено снабдяване с ел. енергия № Л-135-11/29.11.2016 г. на „ЧЕЗ Електро България“ АД, Лицензия за
разпределение на ел. енергия № Л-135-07/13.08.2017 г. на „ЧЕЗ Електро България“ АД; Решение №
ОУ-059/07.11.2008 г. на ДКЕВР; Решение № ОУ-056/07.11.2007 г. на ДКЕВР; доказателства за
публикувани ОУ на договорите за продажба на ел. енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД и на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД в местен и централен
ежедневник; ОУ на договорите за продажба на ел. енергия.
Съдът намира, че в периода от месец
април 2010 г. до месец юни 2011 г., за който ответното дружество поддържа, че е
начислена незаплатена електрическа енергия за процесния имот, наследодателят на
ищцата Тодор Николов е бил в облигационно правоотношение по силата на сключен
договор за продажба на електрическа енергия за битови нужди при общи условия на
дружеството снабдител. По силата на тази облигационна връзка, след неговата
смърт, правно легитимирани да заплащат цената на потребената за имота енергия
са наследниците му по закон. В този смисъл ищцата разполага с правен интерес да оспори
дължимостта на вземанията на „ЧЕЗ Електро България“ АД, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
Съгласно
нормата на чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от датата, на която
вземането е станало изискуемо. Задълженията за плащане на доставяната
ел.енергия представляват задължения за периодично плащане по смисъла на чл.111,
б.”в” от ЗЗД и се погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна
давност, в какъвто смисъл е задължителната практика, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения.
С Тълкувателно решение № 3/2011 г.
на ОСГТК е прието, че задълженията на потребителите на комунални услуги са за
периодично плащане, поради което се погасяват с изтичане на три годишен
давностен срок съгласно разпоредбата на чл.111, б. „в“ от ЗЗД. Предвид
изложеното и при съобразяване на периода, за който ответникът поддържа, че
съществува непогасено вземане за потребена електрическа енергия за процесния
имот обективирано в представената с отговора на исковата молба справка за
задължения на Т. Н., в която е отразено, че последното вземане е с падеж 15.07.2011 г., съдът
намира, че същото е погасено по давност.
Съгласно разпоредбата на чл.119 от ЗЗД
с погасяване на главното вземане, погасени поради изтекла давност са и
акцесорните вземания за лихви, неустойки и т.н., поради което и вземането за
лихви, което ответникът претендира също е погасено по давност.
Предвид изложеното съдът намира, че
предявеният отрицателен установителен иск е изцяло основателен и следва да бъде
уважен.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени
направените от ищцата съдебни разноски в размер общо на 955,63 лева, от които
сумата от 252,00 лева внесена държавна такса, сумата от 3,63 лева такса за
превод на държавната такса и 700 лева заплатено адвокатско възнаграждение на
процесуално представителство.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от К.Т.М.,
ЕГН ********** чрез пълномощника си адв. С. *** със съдебен адрес:*** против
„ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК …….със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „…………..“ № …., сграда „…………“ отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124 от ГПК, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата
от 6287.00 лева, от която 3270,19 лева – главница и 3016,81 лева лихва представляваща парично задължение по
издадена от „ЧЕЗ Електро България“ АД справка за дължимим суми по клиентски №……. записан на името на починалия й баща Т.А.Н. за консумирана ел.енергия на адрес гр.Е. , ул. „……“ № .. за периода месец април 2010 г. до месец юни 2011 г.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Електро България“ АД,
ЕИК ……. със седалище и адрес на
управление в гр.С., бул. „…….“ № …., сграда „………… да заплати на К.Т.М., ЕГН ********** чрез пълномощника й
адв. С. *** със съдебен адрес:*** сумата от 955,63 лева, представляваща сторени
съдебни разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: