Р Е Ш Е Н И Е
193/12.6.2020г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд, четиринадесети състав
На
първи юни две хиляди и двадесета година,
В
публично заседание в следния състав:
Председател: К. Кръстев
Секретар:
Ф. А.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
АНД № 352 по описа за 2020г.
За да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 46-0000004/17.01.2020год.
на Началник ОО „АА“, гр. Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 93,
ал.2 от ЗАвП на Д.Т.Л. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 500 /петстотин/ лева за извършеното нарушение. Жалбоподателят
моли съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание, редовно призован се явява, като пледира НП да бъде
отменено, като излага доводите си за това.
Административно наказващия орган, редовно призован, не
изпраща процесуален представител.
Жалбата
е била подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта лице.
Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК,
поради което се явява процесуално
допустима.
ШРС, като прецени всички събрани доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази закона, намира жалбата за основателна,
поради следните съображения:
На
20.12.2019г., около 13.50 часа, в гр. Шумен, автогара Шумен била извършена
проверка от длъжностни лица при ДАИ гр. Шумен. Същата била извършена на управлявания
от жалбоподателя автобус от кат. МЗ, с рег. № СВ 86 24 НМ, марка „Ивеко 65“,
собственост на „Юнион Ивкони“ ЕООД, притежаваща лиценз № 0317, за международен
автобусен превоз на пътници. На проверяващите бил представен пътен лист сер. А
№ 307765/20.12.2019г. от който станало ясно, че автобусът извършва превоз на
пътници по редовна автобусна линия с маршрут от гр. Шумен до гр. Ямбол. След проверка
на представените документи било установено, че жалбоподателят не може да
представи копие на маршрутно разписание, заверен със свеж печат и подпис от
общината възложител по образец. На проверяващите било представено маршрутно
разписание, но то не отговаряло на изискванията на чл. 40 ал.1 т.5 от Наредба №
2 от 15.03.2002г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за
осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси т. е същото не било
заверено с мокър печат и подписано от общината възложител.
След
като установили това нарушение в присъствието на жалбоподателя, свидетеля К. Л.
К. съставил АУАН № 266324/20.12.2019г., в който било посочено, че жалбоподателя
извършва превоз на пътници по маршрута Шумен – Ямбол с горепосочения автобус,
като представя на проверяващите маршрутно разписание без номер и без да е
заверено с мокър печат на общината възложител и без подпис на общината
възложител. Проверяващите сметнали, че са нарушени изискванията на чл. 40 ал.1
т.5 от Наредба № 2 от 15.03.2002г. за условията и реда за утвърждаване на
транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с
автобуси. Акта бил съставен в присъствието на жалбоподателя Л. и подписан
собственоръчно от него, като в графата възражения е отбелязано, че няма такива.
В срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН са постъпили възражения от страна на
жалбоподателя с представяне на писмени доказателства, но АНО ги е сметнал за
неоснователни. Въз основа на така съставения акт за установяване на
административно нарушение е издадено Наказателно постановление №
46-0000004/17.01.2020год. на Началник ОО „АА“, гр. Шумен, с което на основание
чл.53 от ЗАНН и чл. 93, ал.2 от ЗАвП на Д.Т.Л. ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 500 /петстотин/ лева за
извършеното нарушение.
Изложената фактическа
обстановка, съдът прие за установена въз основа на приетите и приложени
писмените доказателства, както и гласните – разпитаните актосъставител К.К. и
свидетеля И.С..
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от процесуално - правна
страна, че атакуваното НП е издадено от компетентен орган- видно от Заповед
РД-08-249/15.05.2015г. издадена и подписана от министър Московски и в процеса
на неговото издаване не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до неговата отмяна.
В
настоящият случай е установено и доказано, че жалбоподателя Л., не е могъл да
представи на проверяващите изискуемите от закона документи. Юридическото лице
собственик на автобуса в периода на проверка се е опитвало да наложи нова
разписание на автобусната линия Шумен – Ямбол, като начален час на тръгване
14.00 часа, отбелязано в пътния лис и представеното пътно предписание. В
представеното в последствие от жалбоподателя заверено пътно предписание,
началният час на тръгване е отбелязан в 13.30 часа. Промяната на пътното
разписание не е станало по волята на жалбоподателя, а по волята на юридическото
лице собственик на автобуса. Жалбоподателя е бил длъжен да го изпълнява.
Съгласно административно-наказателната
разпоредба на чл. 93 ал.2 от Закона за автомобилните превози, действащ към
момента “Водач на МПС, който извършва обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи
в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на
Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се
изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 500 лв“
Законодателят е фиксирал
размера на административните наказания и не е предоставил никакви възможности
за определяне на по-ниски или по-високи наказания. В настоящият случай, при
определяне на административното наказание, административно наказващият орган е
наложил предвидения от закона размер, който не може да бъде намален от съда.
Административно
наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било
осъществено, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е
приложил съответната административно-наказателна разпоредба на Закона за автомобилните
превози, като се е съобразил с разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН и като е взел
предвид, че осъществяването на нарушението и самоличността на лицето, са били
установени по безспорен начин. Съдът не констатира наличието на съществени
процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да
опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна. При индивидуализацията на
наказанието административно-наказващия орган се е придържал към съответния размер
съобразно чл. 178а ал.7 т.1 предл.1 от ЗДвП, в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН и т.1 от ППВС №10/28.09.1973г. и поради това, съдът намира, че наложеното
му административно наказание е справедливо и съответно на извършеното
нарушение, съгласно наличните данни в преписката.
Същевременно настоящият
съдебен състав, в унисон със застъпената от жалбоподателя теза, приема, че санкционираната деятелност съставлява неизпълнение на
административно задължение по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН и доколкото
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона. В този смисъл
съдът съобрази обстоятелството, че
процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, независимо
дали са наведени от страните или не, включително и да подложи на съдебен
контрол преценката на административно-наказващия орган досежно приложението на
чл. 28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната
съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н.
д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което когато съдът констатира, че
предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил,
това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му
в противоречие със закона.
В настоящия случай,
доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен случай“
следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл. 93, т. 9 от НК, съгласно
които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно
константната съдебна практика при
преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по
който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от
които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е. следва да
бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.
Настоящият съдебен
състав счита, че като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, въпреки
наличието на основания за това, административно-наказващият орган е нарушил
материалния закон. Вярно е, че обществените отношения, които регулира този
закон, са от особена обществена важност, но това не може да бъде основание
административно-наказващият орган да игнорира задължението си за индивидуална
преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното
деяние и на конкретния нарушител. Този критерий на преценка се прилага за
всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен
или не. В тази насока отчита обстоятелството, че нарушението е първо за
жалбоподателя, извършеното нарушение не е по неговата воля, а на работодателя
му. В издаденото НП, АНО по никакъв начин не е обосновал защо не е приложим чл.
28 от ЗАНН.
Наказващият орган е имал
всички основания да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН – да не налага наказание, като
предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде
наложено наказание. При така изложените обстоятелства, процедурата по чл. 28 от ЗАНН в пълна степен би изпълнила
целите на закона и би въздействала дисциплиниращо спрямо нарушителя, който е
лице с ниска обществена опасност, както и не на последно място следва да се
отчете и обстоятелството, че нарушението е било отстранено веднага след
констатирането му, както и че това е инцидентна проява от нейна страна.
Доколкото към момента на издаване на наказателното постановление са били налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в
противоречие със закона.
Ето защо, с оглед на
гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява
неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 46-0000004/17.01.2020год. на
Началник ОО „АА“, гр. Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 93, ал.2
от ЗАвП на Д.Т.Л. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 500 /петстотин/ лева за извършеното нарушение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Районен съдия: