РЕШЕНИЕ
№ 99
28.03.2019г. град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 05.03.2019г., в следния състав:
Председател
: Методи Величков
Членове : Димитър Ковачев
Мл. с-я Симона Кирилова
При участие на секретаря Емилия Павлова като разгледа
докладваното от съдия Ковачев въззивно гражданско дело № 60 по
описа за 2019г., за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „ВИП АРТ ДИЗАЙН“ЕООД
чрез адвокат Ф. срещу Решение № 1530 от 28.12.2018г., постановено по гр. д. № 6415/2018г.
по описа на Пернишки районен съд, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя
(като цесионер) срещу Община Перник установителни
искове по чл. 415 от ГПК за сумата от 18604,00 лева - вземания по договор за
услуга, представляваща направа и последващ демонтаж на светеща коледна украса
на Кметство „Изток“ гр. Перник, сключен от Кметство „Изток“-общ. Перник с друго
дружество (цедент), като е осъден за заплащане на деловодни разноски и разноски
по заповедното производство.
С жалбата моли решението да бъде отменено и исковете
да бъдат уважени
Излага оплаквания за неправилност на изводите на ПРС,
че кмета на Кмеството изток не може да задължава Общината както е приел ПРС ако
няма изрична делегация и следвало да получи предварително разрешение за
процесния договор.
Счита, че от СЧЕ се доказва претенцията му която била
и призната от кмета на Кметство „Изток“ и били представени доказателства пред
ПРС.
Постъпил е отговор на жалбата с която същата се
оспорва и се иска потвърждаване на решението.
ПОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неговата правилност ПОС е ограничен до оплакванията в жалбата и
императивните материални норми.
След преценка на твърденията и възраженията в на
страните в хода на делото с оглед на събраните доказателства ПОС намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С исковата молба се твърди ищецът да придобил вземането
на трето за делото лице срещу ответната община по договор за услуга,
представляваща направа и последващ демонтаж на коледна украса на територията на
Кметство Изток“. Договора Работата била извършена и приета с протокол образец
19 и били издадени фактури от 19.02.2013г. (за демонтажа) и 02.01.2013г. (за
направата на украсата). Вземането било потвърдено от кметство Изток с писмо от
21.02.2018г. Въпреки отправените две
покани до Кметство Изток – община Перник за доброволно плащане, първата
входирана в регистратурата на кметството на 21.03.2018г., а втората получена от
кметството на 05.06.2018г. с писмо с обратна разписка /приложени по
първоинстанционното дело/, сумата не е платена от ответника община Перник.
Позовал се на чл. 303а, ал. 3 от ТЗ относно настъпването на изискуемостта на
вземанията по фактурите.
Изслушаната в първоинстанционното производство съдебно
– счетоводна експертиза е констатирала, че в счетоводството на ищеца и Кметство
Изток – община Перник, процесните фактури са осчетоводени като вземане като
задължение на Кметство Изток – община Перник, към праводателя на ищеца („ДП
Трейд“ЕООД) в общ размер на 18604,20 лв..
За да
отхвърли исковете ПРС е приел, че кмета на кметство няма представителна власт и
не може да задължава общината освен в изрично уредени от закона случаи или по
силата на овластяване от кмета на общината. Отделно е приел, че вземанията са
погасени по давност.
ПОС напълно
споделя тези изводи на ПРС като препраща и към неговите мотиви.
Кметствата не са юридически лица. Юридическо лице е
общината, а кметствата са нейни съставни единици без правосубектност.
От това положение е продиктувана и уредбата на правомощията
на кметовете на кметства, които са изрично уредени в чл. 46 ЗМСМА. Други правомощия
освен визираните в чл. 46 от закона те не могат да имат освен в хипотезата на
овластяване със заповед на кмета на съответната община или при предвиждане на
правомощия от нормативен акт. В този смисъл е и трайната практика на ВКС.
Вярно е, че кметовете на кметства изпълняват бюджета
на общината в частта за съответното кметство, но съгласно чл. 28, ал. 1 и ал. 2
от действалия към процесния период Закон за общинските бюджети /отм./ те са
второстепенни разпоредители с бюджет и правомощията им по изпълнението на
бюджета се определят със нарочна заповед на кмета на общината. За такава
заповед нито се твърди в делото, нито има данни да е издавана.
Налага се категоричен извод, че без нарочно
овластяване от кмета на общината който е нейн представляващ като юридическо
лице или от нормативен акт, кметовете на кметства не могат по никакъв начин да
задължават със свои действия общината, защото не разполагат с представителна
власт спрямо нея.
Оплакванията в жалбата за липсата на задължение за
сключване на договор за обществена поръчка са без значение. ЗОП урежда ред за
сключване на договори, а не право за сключване на такива.
Договор който не
е по реда на ЗОП пак не може да се сключи от кмет на кметство ако няма
нарочно овластяване от кмета на общината или нормативен акт. Кметството няма и
как да е възложител на обществена поръчка съгласно действалия тогава закон за
обществените поръчки от 2004г. /отм./. Според практиката на ВКС (решение № 19/23.02.2009 г. на ВКС по т.дело № 474/2008 г. и решение № 980/27.02.2008г на ВКС по т. д. №
549/2007г.) съгласно ЗОП от 2004 г.
(отм., но действащ към датата на издаване на фактурите) във вр. с чл.2, ал.1 ЗМСМА като възложители могат да действат само
органите на местно самоуправление и местна администрация, каквито са общините,
общинският съвет и кмета, като представител на общината /чл.44, ал.1,т.14 ЗМСМА/. Тяхната компетентност е определена съобразно правомощията им по
управление на собствеността на общините, които представляват самостоятелно
юридическо лице и имат самостоятелен бюджет- чл.14 ЗМСМА. Кметствата не са
носители на такива права, поради което в компетентността на кмета на кметството
не влиза провеждане на процедура по възлагане на обществена поръчка и сключване
на договори.
В случая договорът не е сключен от кмета на Кметство „Изток“
като лице без представителна власт, поради което договорът не може да бъде
саниран по реда на чл.42, ал.2 ЗЗД, чрез потвърждаване на сделката от община
Перник, като действителен възложител по договора. В тази хипотеза е необходимо
да има извършени действия от чуждо име от лице без представителна власт, а в
случая договорът не е сключен от името на община Перник чрез кмета на Кметство „Изток“,
а лично от името на кметството което се установява от фактурите и протокол 19,
които са издадени с получател/изхождат от името на Кметство Изток, а не Община
Перник. Освен това сделката не е потвърдена от кмета на община Перник, тъй като
видно от доказателствата по делото кметът на община Перник е узнал за
договореностите между ищеца и кметството, когато е получена заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК, като в срока по чл. 414 ГПК кметът на община Перник
е възразил (Уведомленията за цесията и поканите за плащане са били връчвани не
на кмета на общината, а на кметство Изток). При тези данни не може да се
приеме, че община Перник е потвърдила сключен договор без представителна власт.
В тази връзка следва да се отбележи, че констатираното от вещото лице
отразяване на фактурите в счетоводството на Кметство Изток – община Перник /но
не и изрично в счетоводството на ответната община/, е без значение за изхода на спора, тъй като са обстоятелства ирелевантни, защото не
доказват договорно правоотношение между ищеца и ответната община.
Даже да се приемат за
основателни правните доводи на ищеца-въззивник то исковете не следва да се
уважават поради изтекла погасителна давност, каквото възражение е направено и
правилно уважено от ПРС, като позоваването още с исковата молба на чл. 303а, ал. 3 от ТЗ е несъстоятелно. Разпоредбата е
създадена с §2 от ЗИД на ТЗ ДВ, бр. 20/28.02.2013г.. Нейното приложение спрямо
процесния случай е изключено от §13 на същият този закон, който предвижда, че §
2 се прилага само за договори сключени след 15.03.2013г., а процесния е преди
това с оглед твърденията за приемане на работата още към 20.12.2012г. – датата
на протокол 19.
След като са без срок задълженията, то и кредитора
може да иска изпълнение веднага (чл. 69 ЗЗД) и следователно са изискуеми по
смисъла на чл. 114 ЗЗД и давността тече от приемане на работата – 20.12.2012г.
според Протокол 19 за първата фактура и от датата на издаване на втората
фактура за вземането по нея (19.02.2013г.) и е изтекла на 20.12.2017г.
съответно на 19.02.2018г, а заявлението по чл. 410, прекъсващо давността е от
14.06.2018г-след нейното изтичане.
При този изход на спора на Община Перник се дължат
разноските за настоящата инстанция в размер на 100,00 лева възнаграждение за
юрисконсулт.
Предвид търговския характер на сделката която се
твърди да е сключена (с оглед качествата на търговци на ищеца и неговия
праводател) настоящото дело е търговско по смисъла на 280, ал. 3, т. 1 от ГПК и
решението на ПОС не подлежи на обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1530 от 28.12.2018г.,
постановено по гр. д. № 6415/2018г. по описа на Пернишки районен съд.
Осъжда „ВИП АРТ
ДИЗАЙН“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. Перник,
ул. „Отец Паисий“, бл. 3, вх. А, ет. 4, ап. 12 ДА ЗАПЛАТИ на община Перник с
Булстат ********* с адрес:гр. Перник, пл. „Св. Иван Рислки“1 сумата от 100,00
лева възнаграждение за юрисконсулт.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател
: Членове : 1. 2.