РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. ХАСКОВО, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Д.Г. П.
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20235600500245 по описа за
2023 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от П. Р. А. против
Решение №58/24.02.2023 г. на Районен съд – Димитровград по гр.д. №
589/2022 г., по описа на съда.
С Решение № 58/24.02.2023 г. по гр. дело № 589/2022 г., Районен съд
– Димитровград е отхвърлил предявения от П. Р. А., с ЕГН **********,
гр.***, против Д. Д. Щ., с ЕГН **********, гр. ***, иск с правно основание
чл.27 вр.чл.29 от ЗЗД, за унищожаване, като сключен при измама на договор
за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект
в сграда - апартамент с идентификатор 21052.1006.20.9.7 по кадастралната
карта на ***, одобрена със Заповед №РД-18-38/05.07.2006г. на ИД на АК-
София, на адрес в ***, който самостоятелен обект се намира в сграда №9,
разположена в поземлен имот с идентификатор 21052.1006.20, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж - имот №21052.1006.20.9.8, имот
1052.1006.20.9.6,подобекта-21052.1006.20.9.3, над обекта- няма, построен
1
върху държавна земя, състоящ се от една стая, кухня и санитарен възел, със
застроена площ от 52,93 кв.м., ведно с избено помещение №3 с полезна площ
от 22,17 кв.м., както и 12,38% ид.ч. от общите части на сградата и правото на
строеж върху мястото, сключен между П. Р. А., с ЕГН **********, и Д. Д. Щ.,
с ЕГН **********, обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим
имот №***, том III, рег.№****, дело № ***г. на нотариус Румяна Велева, с
рег.№398 на Нотариалната камара на Р.България като неоснователен. Районен
съд- Димитровград е осъдил П. Р. А., с ЕГН **********, да заплати на Д. Д.
Щ., с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 2800 /две
хиляди и осемстотин/ лева.
Недоволна от решението е останала въззивницата П. Р. А., която
чрез пълномощника си го обжалва с оплаквания за неправилност и
необоснованост.В жалбата са изложени съображения,че съдът при
постановяване на решението е допуснал съществени процесуални нарушения,
като е посочил,че не кредитира показанията на част от разпитаните свидетели
без да излага мотиви от които да се прецени защо показанията на тези
свидетели не са кредитирани. Прави се анализ на гласните доказателства
които според въззивницата водят до извод различен от този който е направил
първонстанционния съд. Считат, че с ангажираните по делото доказателства е
установено по категоричен начин наличието на предпоставките за
унищожаване на договора за покупко-продажба на процесния недвижим имот
и като е направил изводи в смисъл различен от посочения
първоинстанционният съд е постановил решение в нарушение на
материалния закон.
Претендират от въззивната инстанция да отмени обжалваното
решение и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да
уважи предявения иск. Претендират и присъждане на направените по делото
разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от
въззиваемия Д. Д. Щ., чрез пълномощника му, с който се оспорва въззивната
жалба и се излагат съображения за нейната неоснователност.
Прави се искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното
решение на Районен съд - Димитровград като правилно и законосъобразно.
Претендират присъждане на разноските по делото.
2
СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите на страните и
след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.
2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259, ал.1
ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване
съдебно решение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във
въззивната жалба.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи, съдът
намира следното:
Районен съд - Димитровград е сезиран с иск с правно основание
чл.27, вр.чл.29 от ЗЗД - за прогласяване недействителността на договор за
покупко-продажба на недвижим имот, с който ищецът П. А. е прехвърлила на
ответника Д. Щ. собствеността върху свой недвижим имот - апартамент,
находящ се в ***, и който договор е обективиран в нотариален акт за
продажба на недвижим имот №***, том III, рег. №***, дело № ***г. на
нотариус Румяна Велева, с рег. №398 на Нотариалната камара на Р.България,
и за който договор ищцата твърди, че е сключен чрез измама.
Ответникът Д. Д.Щ. е оспорил предявения иск изцяло като
неоснователен.
При разглеждането на делото първоинстанционният съд е събрал
всички относими към спора и сочени от страните доказателства, които са
необходими за изясняването му от фактическа и от правна страна.
Безспорно установено по делото е, че с нотариален акт за продажба
на недвижим имот №***, том III, рег.№***, дело № ***г. на нотариус Румяна
Велева с рег.№398 на Нотариалната камара на Р.България, на 20.12.2018 г. П.
А. е прехвърлила в полза на Д. Щ. собствеността върху недвижим имот -
апартамент, находящ се в -***.
Няма спор между страните и относно това, че на 01.02.2019г., след
3
сключване на процесната сделка дъщерята на ищеца също е продала на Д. Д.
Щ. свой апартамент, намиращ се в ***.
Страните спорят унищожаем ли е поради измама на продавача от
купувача договорът за продажбата на процесния апартамент от 20.12.2018г. и
била ли е подведена ищцата от ответника чрез умишленото й въвеждане в
заблуждение.
Съгласно разпоредбата на чл.29 от ЗЗД, измамата е основание за
унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от другата да
го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Договор сключен при
тези условия е унищожаем като сделката предмет на договора ще бъде
опорочена от измама, ако умишлено създадената у измамената страна
невярна представа, се отнася до предмета на сделката, съдържанието на
насрещните права и задължения, както и до правните последици на сделката.
Невярната представа относно други обстоятелства, както и че едната или и
двете страни ще направят или няма да направят нещо след сключване на
сделката, или че отношенията между тях ще се запазят такива, каквито са
били преди сключване на сделката не я опорочават.
По делото ищцата П. Р. А. твърди, че при сключването на договора
който има за предмет прехвърляне собствеността върху апартамент, находящ
се в ***, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот №***,
том III, рег. №***, дело № ***г. на нотариус Румяна Велева, с рег. №398 на
Нотариалната камара на РБългария е била измамена от Д. Д. Щ., който я
убедил,че ще плати уговорената за жилището цена по-късно, след като му
бъде прехвърлена собствеността и на жилището на дъщерята на ищеца -
А.Н.К. Впоследствие й предложил в замяна на продадените му два
апартамента да и бъде прехвърлена собствеността на по-голямо жилище в
***, като за този апартамент да заплатят сумата от 10 000 лева, но отново не
спазил обещанието си.
По делото е установено въз основа на събраните писмени и гласни
доказателства, че на 20.12.2018г. ищцата е прехвърлила в полза на ответника
своя собствен недвижими имот-апартамент, находящ се в ***. Съставен е
бил от нотариус Румяна Велева нотариален акт за продажба на недвижим
имот № ***, том III, рег.№ ***, дело № ***г.
За да е налице сключен между страните договор за продажба
4
продавачът следва да предаде вещта, а купувачът е длъжен да му заплати
уговорената цена.
Видно от съдържанието на приетия като писмено доказателство
нотариален акт изрично е записано, че продажната цена на имота - 6800 лева,
е платена напълно и в брой от купувача на продавача преди подписване на
договора, в която си част този акт служи като разписка. В акта е записано, че
нотариалния акт е бил прочетен на страните от нотариуса и след одобрението
му от тях е бил подписан и от двете страни, като автентичността на подписа
на ищцата не се оспорва.
На следващо място в нотариалния акт изрично срещу подписа на
ищцата е записано, че цената на имота е била платена от купувача.За
установяване на плащането на уговорената между продавач и купувач цена
по делото са разпитани и свидетели, чийто показания съдът кредитира като
обективни и безпристрастни. Свид. С., таксиметров шофьор, в автомобила на
който са били ищцата и ответника и който ги е закарал до нотариалната
кантора свидетелства, че когато тръгнали с колата към нотариуса, купувачът
е носел със себе си прозрачна найлонова чанта с пари, която му била
предадена от неговата майка, а след като страните приключили работата си
при нотариуса и потеглили обратно с таксито към кв.***, свидетелят
забелязал, че същата тази чанта с пари вече се носи от ищцата. Свид. Р. от
друга страна също твърди, че когато П. А. се върнала от града с такси и
слязла от автомобила е носела със себе си найлонова торбичка с пари. От тези
пари дала на свидетеля 50,00 лв. за извършена от него по-рано услуга и още
100,00 лв., които той й поискал в заем, като сумите му дала от същата
чантичка. При тези факти и обстоятелства които се установяват с
показанията на свидетелите следва да се приеме,че при сключване на
договора продажна цена вписана в нотариалният акт е била заплатена от
ответника на ищцата. С доказателства ангажирани от страна на ищцата не се
установява твърдението й, че посочената в нотариалния акт сума не й е била
реално платена. Показанията на свид.К. и на свид.М.Д. са в противоречие със
събраните по делото писмени доказателства и не следва да бъдат
кредитирани. Не се установява от събраните по делото гласни доказателства
и твърдението на ищцата, че за процесния апартамент купувача не й е платил
продажната цена, както и твърдението, че сделката е била сключена от нея
след като била подведена от ответника, който умишлено я въвел в
5
заблуждение и че цената за този и на дъщеря й апартамент ще плати след
сключване на втората сделка за прехвърляне собствеността и на жилището,
изходящо се в ***.
Пред първоинстанционния съд е било установено, а и страните не
спорят, че в РС-Димитровград е бил предявен иск с правно основание чл.27,
вр.чл.29 ЗЗД и от А.Н.К. против Д. Д. Щ., като е било образувано гр.д.
№711/2020г. по което съдът е постановил решение №260111/09.06.2021 г.,
с което предявеният иск е бил отхвърлен като неоснователен. Решението е
влязло в сила на 17.01.2022г., след като е било потвърдено с решение
№184/12.11.2021г. по в.гр.д.№470/2021г. на ОС-Хасково.
Не се доказват и твърденията на ищцата, че при сключване на
сделката за продажба на апартамента й в *** е била измамена от купувача Д.
Щ., който я уверил, че ако му продаде жилището си, той ще й съдейства да
закупи с доплащане от 10000 лева друго такова в ***, собственост на негова
позната. По делото няма доказателства установяващи твърдението й ,че е
била въведена в заблуждение от ответника, което не се установява
включително и от показанията на свидетелите посочени от самата ищца.
Обстоятелството за което свидетелстват А.К., М. Д. и Б. С., че ищцата не е
могла да закупи по-голям апартамент след продажбата на процесния
недвижим имот поради възникнали проблеми не е достатъчно за да обоснове
тезата й,че умишлено е била въведена в заблуждение от ответника да
сключи договора с който му е прехвърлила собствеността върху собствения
си недвижим имот, находящ се в ***.Конкретни данни за това и
доказателства които да ги подкрепят и от които да се установява че това
предложение е било направено от ответника на ищцата, като по този начин
той е създал неверни представи у нея не се съдържат в показанията на
посочените от нея свидетели. Няма данни и не се установява по делото
свидетелите да са присъствали въобще на уговорките между страните във
връзка с продажбата на апартамента на ищеца. Свидетелите единствено
преразказват казаното им от ищцата. От показанията на свид.Б.С. се
установява,че с дъщерята на ищцата са ходили на оглед на апартамента в ***,
който обаче не се осъществил,тъй като жилището било заключено,като не се
твърди от свидетелката, че с тях е бил ответника Д. Щ., нито пък, че е
разговаряла с него или с трето лице и за каквато и да уговорка по
6
отношение на апартамента, в това число да им бъде продаден и то при
посочените по -горе условията и със съдействието на ответника.
Липсват каквито и да е доказателства и в подкрепа на твърдението
на ищцата,че е предала на ответника сумата от 1 0000 лева, които той поискал
като доплащане за по-голямото жилище, което ще им продаде, като например
разписка за предадената сума, банков превод за същата или свидетели, пред
които ищцата да е предала сумата на ответника.
Недоказани са и твърденията на ищцата, че с ответника са
сключили предварителен договор във връзка с бъдещата продажба на
процесния апартамент, какъвто по делото не е бил представен,както и не
установено съдържанието му. По делото не са установени конкретни данни и
не са събрани доказателства кой е собственика на този имот и на какво
основание ответникът би могъл да се разпорежда с имота.
Неоснователно е и възражението на пълномощника на ищеца, че по
делото са разпитани двама свидетели, които са се представили за шофьори на
таксито, с което страните са пътували до нотариалната кантора на нотариус
Румяна Велева в деня на изповядване на сделката пред нотариуса.
Свид. Паунов който е бил разпитан при първоначалното
разглеждане на делото от друг състав на съда - по гр.д.№712/2020г., изрично
е посочил, че случаят е от зимата на 2019г., като до нотариалната кантора е
закарал с таксито си ищцата и майката на ответника,чието име е ***.
Свидетелят И.Д.С., разпитан по настоящото дело установява
обстоятелства във връзка с извършена от него таксиметрова услуга през
м.декември 2018г, като изрично е посочил в показанията си, че с автомобила
си е закарал до нотариалната кантора именно ищцата и ответника по делото.
Въз основа на гореизложените факти и обстоятелства за които и
двете страни са ангажирали доказателства не може да се направи извод, че
при сключване на сделката между страните, ищцата П. А. продавач по
договора е била измамена от ответника Д. Щ. , купувач като последният
умишлено я е въвел в заблуждение при подписване на договора за покупко-
продажба на недвижим имот.
До същите изводи е достигнал и първоинстанционният които
изцяло се споделят от настоящия състав на въззивния съд поради което
7
обжалваното решение като правило следва да се потвърди.Предявеният от
ищцата П. Р. А. иск с правно основание чл.27 вр.чл.29 от ЗЗД за
прогласяване унищожаемостта на сключения между нея и Д. Щ. договор за
продажба на недвижим имот - апартамент, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед изхода на делото и неоснователността на въззивната жалба
в полза на въззиваемата страна на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да се
присъдят направените по делото разноски в размер на 860,00 лв. - адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 58/24.02.2023 г.на Районен съд-
Димитровград по гр. дело № 589/2022 г. по описа на съда.
ОСЪЖДА П. Р. А., с ЕГН **********, гр.***, да заплати на Д. Д.
Щ., с ЕГН **********, гр. *** разноски за въззивната инстанция в размер
на 860,00 лв. – за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8