Определение по адм. дело №2341/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.144 от АПК във вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е по подадена от адв. Ж. в качеството й на пълномощник на Д. И. Г. молба с.д. 6143/9.04.2025 г. , с която е отправено искане за изменение и допълване на постановеното по делото решение № 3716/2.04.2025 г. в частта му за разноските.

Изложени са доводи, че претендираният размер [рег. номер]. на адвокатското възнаграждение съответствал на фактическата и правна сложност на делото, а разноските в производството по чл. 166 от АПК следвало да бъдат присъдени на Г. в съответствие с резултата от съдебното решение , каквито указания се съдържали в постановеното от ВАС определение № 3431/1.04.2025 г. по адм. дело № 3152/2025 год.

Иска се изменение и допълване на съдебното решение като Община Варна бъде осъдена да заплати пълния претендиран размер [рег. номер]. на адвокатското възнаграждение , както и сумата [рег. номер]. представляваща платена от Г. държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството по чл. 166 от АПК пред ВАС, а също така да бъде възстановена платената от него сума в размер на 500 лв. по издадения в полза на заинтересованата страна Р. С. Д. изпълнителен лист.

Преписи от молбата са връчени на ответника Кмета на Община Варна на 29.04.2025 г. и на заинтересованата страна Р. С. Д. на 25.04.2025 г., като в едноседмичните срокове по чл. 248, ал.2 от ГПК, които са изтекли съответно на 7.05.2025 г. и на 5.05.2025 г. , отговор е представен единствено от кмета на община Варна с подадената от упълномощения юрисконсулт Н. молба с.д. 7428/5.05.2025 г., с която е изразено становище за неоснователност на искането.

Подлежащото на обжалване в 14-дневен срок решение № 3716/2.04.2025 год. е съобщено на Г. на 9.04.2025 г. , на която дата е подадена и процесната молба, т.е. същата е подадена в срока за обжалване на решението по смисъла на чл.248, ал.1 от ГПК, поради което съдът намира, че тя е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Уважавайки повдигнатото от процесуалния представител на ответника възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на претендираните от жалбоподателя Г. разноски за адвокатско възнаграждение в размер [рег. номер]., съдът е присъдил такива в минималния предвиден в разпоредбата на чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №1/9.07.2004 г. размер [рег. номер]. приемайки, че същият съответства на фактическата и правна сложност на делото. Основания за промяна в този извод на съда не са установени при подаването на процесната молба – въпреки немалкия обем на съдържащите се в делото материали, същото не се отличава с висока фактическа и правна сложност, доколкото видно и от съдържанието на съдебното решение, изхода на спора е обусловен най-вече от констатираното наличие на допуснати от адм. орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила, т.е. субективното възприятие на процесуалния представител на жалбоподателя Г. за необходимост от попълване на делото с обемен материал, обективно не води до висока негова фактическа и правна сложност. По тези съображения, в случая липсва основание за изменение на съдебното решение в частта му за присъдените на Г. разноски.

Що се касае за претендираните в производството по чл.166 от АПК разноски, такива не са присъдени с процесното решение по изложените в мотивите му съображения, а именно, че и двете искания на Г. за спиране на предварителното изпълнение на оспореният адм. акт не са били уважени – съгласно чл.172а, ал.1, т.7 от АПК, изрично произнасяне по разноските в диспозитива на съдебното решение е необходимо само когато такива са присъдени и следва да бъде определено в тежест на кого те се възлагат, но не и когато искането за разноски подлежи на отхвърляне, както е в случая.

В процесната молба вярно е пресъздадено съдържанието на постановеното от ВАС определение № 3431/1.04.2025 г. по адм. дело № 3152/2025 г. , но спекулативно се твърди, че в производството при което е постановено от АС-Варна определение № 10302/11.10.2024 г. , с което съдът се е произнесъл по първото отправено на основание чл.166 от АПК искане на Г., били сторени отделни разноски за адвокатско възнаграждение – както е посочено в определение № 11320/4.11.2024 г. (оставено в сила с определение № 13775/18.12.2024 г. по адм. дело № 11747/2024 г. по описа на ВАС ) , с което съдът се е произнесъл по искането за разноски, от съдържанието на представеното адвокатско пълномощно е било видно, че отделни разноски конкретно за производството по спиране на предварителното изпълнение не са били договаряни, именно поради което евентуалното присъждане на такива следва да бъде извършено с акта, с който се решава спора по същество. В този смисъл, разноските на Г. за адвокатско възнаграждение не са били квалифицирани като специални такива за производството по чл.166 от АПК, т.е. когато извършването им в това производство е останало недоказано, то няма и основание за присъждането им с крайния съдебен акт – с този акт подлежат на присъждане само и единствено разноските за производството по същество. С оглед последното, липсва правно основание за допълване в този смисъл на съдебното решение в частта му за разноските.

Постановеното от АС-Варна определение № 10302/11.10.2024 г., с което искането на Г. за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната от него заповед е било уважено е отменено с определение № 506/20.01.2025 г. по адм. дело № 36/2025 г. по описа на ВАС. С това определение ВАС е отхвърлил искането на Г. за спиране на предварителното изпълнение и го е осъдил да заплати на Р. С. Д. сумата от 500 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. Определението на ВАС представлява окончателен съдебен акт, който не е отменен, поради което искането на Г. за възстановяването на тази сума, за която в полза на Дремсизов е бил издаден изпълнителен лист, е неоснователно. С оглед последното, липсва правно основание за обратно присъждане на същата сума в полза на Г., поради което няма и основание за допълване в този смисъл на съдебното решение в частта му за разноските.

По второто отправено от Г. искане по чл.166 от АПК е било постановено от АС-Варна определение № 1037/30.01.2025 г. , с което същото не е било уважено. Това определение е било оставено в сила с постановеното от ВАС определение № 3431/1.04.2025 г. по адм. дело № 3152/2025 г. , в мотивите на което са коментирани не разноските на Г., а разноските на страната в чиято полза е съдебното определение, т.е. дължимите такива на заинтересованата страна Р. С. Д. , които биха подлежали на възстановяване в случай, че и крайният съдебен акт е в негова полза. В тази връзка и по аргумент на противното, независимо от обстоятелството, че съдебното решение по същество е в полза на Г., то разноски във второто производство по чл.166 т АПК не му се дължат, след като искането му за спиране не е било уважено. С оглед последното, липсва правно основание за допълване в този смисъл на съдебното решение в частта му за разноските.

По тези съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ УВАЖАВА молбата на Д. И. Г. за изменение и допълване на постановеното по делото решение № 3716/2.04.2025 г. в частта му за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на молителя Г..