№ 86
гр. Пазарджик, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220201680 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. Г. Х., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв. „***“,
ул. „***“ № 80, бл.306, ап.71, ет.15, против Електронен фиш Серия К № 2570941
издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182
ал.2 т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 100 (сто) лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до допуснати нарушения на
процесуалния и материалния закон, водещи до незаконосъобразност на ЕФ, чиято
отмяна се иска. Не се претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована не се явява. Не
изпраща и процесуален представител. По делото не е представено писмено становище
по съществото на спора.
За въззиваемата страна- териториалната структура на ОД на МВР- Пазарджик,
редовно призована чрез директора, не се явява представител. По делото не е
депозирано писмено становище по същество. Не се претендират разноски.
Районният съд провери основателността на жалбата и взе предвид изложеното в
същата и съобразявайки закона, по вътрешно убеждение, като обсъди събраните по
делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателката е санкционирана с ЕФ за това, че на 13.02.2019 г., в 09,12
часа, в обл. Пазарджик, на път ІІ-37, км 120+802 в посока към АМ „Тракия“, при
въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч, е управлявала лек
автомобил „***“ с рег.№ ***, като се е движила с 85 км/ч. Скоростта била установена
и фиксирана с автоматизирано техническо средство (АТТС)- мобилна радарна система
1
ARH САМ S1 с № 11743bb. Системата отчела движение със скорост именно от 85
км/час, т.е. превишение на скоростта от 25 км/час, но от това превишение са били
извадени 3 км/ч, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото
средство при засичане на движение със скорост под 100 км/ч, което е в полза на
жалбоподателката. Така се формирало превишението на скоростта от 22 км/ч.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Последният е връчен лично на
санкционираното лице на 16.09.2021 г., видно от Разписка за връчването му (л.14) и
Справка за нарушител/водач, раздел Фишове т.2 (л.18). Срещу ЕФ е подадена жалба от
санкционираното лице чрез наказващия орган до съда по пощата на 17.09.2021 г.,
видно от пощенското клеймо на плика (л.6), поради което е процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения 14-дневен срок, от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния
съд по местоизвършване на нарушението.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства- фотоси от
АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.
Разгледана по същество, жалбата против атакувания ЕФ е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени
процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на санкционираното лице,
нито визираните в жалбата, нито други такива при извършената от съда служебна
проверка.
ЕФ е издаден в законоустановения срок, в рамките на материалната и
териториална компетентност на своя издател. Съдът не споделя направеното в жалбата
възражение, а именно че е нарушена разпоредбата на чл.34 ал.1 т.В от ЗАНН, тъй като
била изтекла една година от извършване на нарушението, тъй като последното било
установено на 13.02.2019 г., а ЕФ бил връчен на 16.-02021 г., като по този начин била
изтекла и давността по чл.82 от ЗАНН и наложеното с ЕФ наказание не следвало да се
изпълнява.
ЕФ по своите последици се приравняват на НП, съгласно чл.189 ал.8 и ал.11 от
ЗДвП, т.к. се издават за констатирани административни нарушения. При това
положение за тях важат общите правила за давностните срокове, относими към НП.
Според препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, по въпросите за обстоятелствата
изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото
в ЗАНН не се предвижда друго. В този смисъл е и задължителната съдебна практика,
обективирана в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС.
Императивната разпоредба на чл.80 ал.1, т.5 от НК разписва, че за наказанията,
извън случаите на предвиждано наказание лишаване от свобода повече от една година,
наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в
продължение на три години. Тоест с изтичането на този срок от извършване на
административното нарушение изтича и давността за административнонаказателно
преследване.
В ЗАНН не е предвидено друго нито за тригодишната давност по чл.80 ал.1 т.5
от НК, нито за абсолютната, предвидена в чл.81 ал.3 от НК, поради което тези
институти са напълно приложими и при административнонаказателните производства,
по силата на чл.11 от ЗАНН.
В чл.82 от ЗАНН се съдържа единствено регламентация на давността за
2
изпълнение на наказанието, наложено с влязло в сила НП. В случая обаче ЕФ не е
влязъл в сила и не тече изпълнителската давност съгласно тази разпоредба.
В случая АНП е започнало с установяване на административното нарушение,
извършено на 13.02.2019 г. Тъй като, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 изр.2 от
ЗДвП сред задължителните реквизити на ЕФ не попада датата на неговото издаване и
такава не се сочи в ЕФ, то съдебната практика е наложила разбирането че при липса на
данни кога е бил издаден ЕФ, се приема, че това е датата, на която е извършено
нарушението. От тази дата започва да тече тригодишният срок за наказателно
преследване и в случая той изтича на 13.02.2022 г. Казано с други думи към датата на
връчване на ЕФ- 16.09.2021 г., а и към настоящия момент, този срок не е изтекъл,
поради което и наказателното преследване не е погасено по давност.
По-нататък съдържанието на ЕФ съответства на изискванията на чл. 189 ал.4
изр.2-ро от ЗДвП, разписваща задължителните реквизити, които следва да бъдат
вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи
образец. Или иначе казано атакуваният ЕФ съдържа данни за териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, посоката на движение, вид, марка, модел и
регистрационен номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, в това число е посочено
ограничението на скоростта и по какъв начин е въведено, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. В ЕФ е
посочено и констатираното превишение на скоростта, като разминаването между
скоростта, която се сочи като измерена по данните от снимките от АТСС и възприетата
като установена в ЕФ се отдава на редуцирането й, предвид възможността за
допустима техническа грешка от минус 3 км/час, която е отчетена в полза на
нарушителя. Посочени са нарушените разпоредби на ЗДвП- чл.21 ал.2 и ал.1 от ЗДвП,
съответстващи на словесното описание на нарушението.
Съдът не споделя възражението направено във въззивната жалба за допуснато
СПН, изразяващо се в това, че в ЕФ не било посочено пред кой орган се обжалва акта и
в какъв срок, не бил посочен номера на техническото средство,, с което у установено
нарушението, не била отбелязана неговата изправност и дали е преминал метрологичен
контрол.
Това възражение не би било направено, ако се държеше сметка за разпоредбата
на чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДвП, в която изчерпателно са изброени задължителните
реквизити, които трябва да съдържа ЕФ и сред тях не цитираните по-горе. Освен това
предвид факта, че ЕФ е бил обжалван от санкционираното лице чрез наказващия орган
пред компетентния съд и то в законоустановения срок, показва че правото на защита
по никакъв начин не е било накърнено, тъй като то ще бъде разгърнато в най-пълна
степен именно в образуваното съдебно производство. Видно от ЕФ е че в него е
направено пълно описание на използването АТСС- модел и номер, а към АНП са
приложени и надлежни доказателства относно неговата техническа изправност и
преминат метрологичен контрол, с което всъщност се опровергава и другото направено
в жалбата възражение за липса на доказателства по отношение на тези обстоятелства.
По същество съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство по безспорен начин се доказа фактът на извършеното нарушение от
страна на жалбоподателката по чл.182 ал.2 т.2 във вр. с чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от
ЗДвП.
3
Административнонаказателната отговорност на Х. е ангажирана, като
собственик на МПС- л.а. „***“ с рег. № ***, движението на който е било засечено с
процесното АТСС и то с превишение на ограничената с пътен знак В26 скорост от 60
км/час в извън населено място, т.е. на основание чл.188 ал.1 от ЗДвП. За това че Х. е
собственик на цитирания л.а. се установява и от приетата по делото Справка за
собственост и регистрация на ПС от ЦБ- КАТ (л.8). Този факт не се оспорва и от
санкционираното лице в депозираната жалба.
По-нататък в обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената от
законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189 ал.5 от ЗДвП в
14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа, на
които да се анулира издадения фиш. Такива действия, от узнаването за издадения ЕФ,
не са предприети от страна на жалбоподателката, а тя директно е обжалвал фиша пред
съда. Декларация не е била подадена от нея и с жалбата. Поради това правилно е била
санкционирана, в качеството й на управляващ МПС. В случаите на засичане на
нарушение за скорост с АТСС се санкционира собственика на МПС, ако е ФЛ,
съгласно разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДвП, респ. законовият представител на ЮЛ,
ако такова е собственик на ПС (чл. 182 ал.2 от ЗДвП).
Поради всичко изложено до тук, съдът намира, че авторството на нарушението в
лицето на санкционираната е безспорно доказано.
На следващо място, посоченото в ЕФ място на нарушението съответства на
отразеното място за контрол и в Протокола за използване на АТСС, и на данните от
снимките изготвени от АТСС. Посоченото в протокола място за контрол съответства
на GPS- координатите визирани на снимките от АТСС. Самата видео-система за
контрол, съгласно техническите си характеристики, разполага с GPS- приемник, с
който с точност се определят географските координати на констатираното нарушение
и предоставя възможност тези координати да се установи на коя част от пътя
съответстват. В случая в ЕФ е посочено мястото съответстващо на географските
координати отразени от АТСС. Вярно е, че не е била изготвена снимка на
разположението на уреда за контрол към протокола, така както гласи разпоредбата на
чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2014 г., за което обаче е била налице
обективна причина- техническа неизправност на използвания РСОД, което се
установява от изготвената справка от Сектор ПП (л.29). Това нарушение обаче не е
съществено, тъй като местоположението на АТСС може да бъде установено, както се
посочи по-горе чрез GPS- координатите посочени на снимките от АТСС, чрез справка
в сайта Гугъл карти в интернет. При извършването на такава справка се установява, че
използваното техническо средство е било разположено на посоченото в Протокола за
използване на АТСС място за контрол. Ясно е и разстоянието на което уредът е
засичал движението и скоростта на МПС- 59 метра, което е видно от сн. № 0103911 от
АТСС л.12). Освен чрез GPS-координатите на системата, точното място на
позициониране на мобилното АТСС и мястото за контрол, се установява и от
протокола за използване на АТСС, който съдържа всички изискуеми реквизити и
информацията в същия е пълна и достоверна, част от която е и мястото на
разположение на системата. При това положение съдът намира, че липсата на
съпровождаща протокола снимка за разположението на АТСС не представлява СПН и
не е основание за отмяна на ЕФ. В този смисъл е и съдебната практика, като само за
пример могат да се посочат Решение № 1018/16.12.2020 г. на Адм. Съд- Пазарджик по
КАНД № 1138/2020 г., Решение № 867/04.12.2019 г. на Адм. Съд- Пазарджик по КАНД
4
№ 83582019 г. и др.
По-нататък, нарушението, както се посочи и по-горе е установено и заснето с
мобилна радарна система ARH САМ S1 № 11743bb вписана под № 5126 в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в
списъка на 07.09.2017 г. със срок на валидност на одобрението до 07.09.2027 г., видно
от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване издадено от Български
институт по метрология. От същото, както и от Протокол за проверка на АТСС се
установява, че процесната мобилна система, с която е констатирано и заснето
процесното нарушение е одобрена съобразно нормативните изисквания, като към
датата на констатиране на нарушението е минала периодична техническа проверка. С
оглед на това посочената мобилна автоматизирана система представлява стационарно
АТСС по смисъла на §6 т.65 бук. „б“ от ЗДвП.
Използването на АТСС става по определен ред и условия, съгласно Наредба №
8121з-532 от 12.05.2014 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на
правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи на
основание чл.165 ал.3 от ЗДвП. В настоящия случай при използването на АТСС са
били спазени изискванията на Наредба № 8121з-532/2015 г. на МВР. Изготвен е
Протокол за използване на АТСС съгласно чл.10 ал.1 от Наредбата. Видно от същия е,
че съдържа всички необходими реквизити по Наредбата, а именно посочено е мястото
на контрол и посоката на движение на контролираните МПС, какво е ограничението на
скоростта и че същото е въведено с пътен знак, разстоянието от пътния знак, с който е
въведено ограничението до АТСС, режим на измерване, посока на задействане, начало
и край на работния работа на АТСС, броя на регистрираните нарушения, като
протоколът е изготвен и подписан от служителя при Сектор ПП- оператор на
системата, проверен от съответния ПИ и регистриран.
Следва да се каже и това, че при заснемането с мобилна радарна система,
какъвто е настоящият случай, контролният орган не се намесва в работата на
мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и
демонтира, т.е. поставя начало и край на работния процес, а когато става дума за
стационарна система, участието на контролния орган е изключено изцяло. В този
смисъл не може посочените дейности на контролния орган относно поставянето на
началото и края на работния процес на мобилното АТСС да се приравнят на намеса в
работата на същото. В този смисъл, съгласно промените в разпоредбата на чл.189 ал.4
от ЗДвП и Допълнителните разпоредби на ЗДвП, при нарушенията, установени с
мобилни камери, може да се издава електронен фиш. Поради тази причина в случая е
неприложима забраната на чл.39 ал.4 от ЗАНН.
От моментните фотоснимки, придружаващи ЕФ, имащи статут на веществено
доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП, може да се заключи, че
снимките, заснети от техническото средство, с което е било регистрирано нарушението
са напълно валидни и изготвени в съответствие с техническите изисквания (виж
Ръководство за работа със СПУКС).
Визираните реквизити в долната част на фотоса напълно съответстват на
възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението. Засичани са
били приближаващите се автомобили (така както е отразено и в Протокол за
използване на АТСС и снимки от АТСС). Отчетената скорост е на заснетия автомобил,
а не на друг лек автомобил, тъй като камерата е насочена и е засякла автомобила,
движещ се в платното за движение в посока към АМ „Тракия“ на път ІІ-37 в посочения
5
в ЕФ и Протокола за използване на АТСС километър от пътя, а видно от снимките
точно там се движи процесния автомобил (виж снимки от АТСС на л.9-13). От
снимките не се установява в момента на засичане по пътя освен процесното ПС да се
движат други ПС. Още повече, че системата от процесния вид измерва скоростта на
движещи се МПС в автоматичен режим и принципът на работа е основан на лазерния
модул, който може да произведе стойност на базата на излъчен лъч, отразен от
преминаващи превозни средства. Лазерният импулс се отразява от МПС и се връща
към системата, като за всички заснети МПС, които са индексирани с превишена
скорост има съхранени данни в локална база, които могат да се възпроизвеждат с
възможност за предаване на разпознатите регистрационни табели, придружени със
снимков материал. Тоест, от установения принцип на работа на АТСС става ясно, че тя
не допуска съмнение относно това за кой автомобил е регистрираната отчетената
скорост.
Видно от протокола за използване на АТСС (л.7) знак В26 въвеждащ
ограничението на скоростта е разположен на разстояние от 100 метра от
позиционираната АТСС, а видно от снимките е, че движението на процесното МПС
засечено и заснето на разстояние от 59 метра при засичана скорост на приближаващи
се МПС. В този смисъл няма спор, че въведеното ограничение важи за обхвата на
контрол.
Процесното техническото средство, както се посочи и по-горе, е одобрен тип
средство за измерване на скоростта и към момента на установяване на нарушението е
било технически изправно.
В случая с оглед на приложимата посочена по-горе наредба, редът за засичане
скоростта на МПС и производството за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя са спазени.
По изложените съображения, съдът счита, че в процесния случай, нарушението е
заснето с годно автоматизирано техническо средство съгласно разпоредбите на чл.189
ал.4 от ЗДвП във вр. с §6 т.65 от ДР на ЗДвП, при спазване на правилата,
регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. на министъра на вътрешните
работи.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява осъществен
състав на нарушение по чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП, която предвижда забрана за
водачите при избиране скоростта на движение на пътно превозно средство да
превишават установената с пътен знак скорост, в случая е имало ограничение на
скоростта до 60 км/ч, въведено с пътен знак В26. При установяване на скоростта на
движение е отчетен толеранс от минус 3 км/час от измерената скорост, което е в
рамките на техническата грешка допустима за техническото средство за измерване,
поради това посочената на снимковия материал, отчетената скорост на движение на
МПС от 85 км/час, съответства на описаната в ЕФ скорост от 82 км/час.
С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, чрез налагане на
предвидената глоба в абсолютно определен от закона размер, съответен на стойността
на превишението на скоростта. Поради твърдо определения в закона размер на
глобата, а именно 100 лева за превишение над от 21 до 30 км/час, т.е. размер на глобата
е твърдо фиксиран и съдът няма правомощия и възможност да го коригира.
По изложените до тук съображения Районен съд Пазарджик в настоящия състав,
след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2 т.5
6
от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 2570941 издаден от ОД на
МВР- Пазарджик, с който на В. Г. Х., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв. „***“,
ул. „***“ № 80, бл.306, ап.71, ет.15, на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.3 от
ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
100 (сто) лева, като законосъобразен.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7