Номер 44718.08.2020 г.Град Варна
Апелативен съд – ВарнаI състав
На 18.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Членове:Милен П. Славов
Петя И. Петрова
Мария К. Маринова
като разгледа докладваното от Петя И. Петрова Въззивно частно гражданско дело №
20203000500313 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 274 и сл. ГПК вр. с чл. 396 ГПК и е образувано по частна
жалба на Ю. М. Й. , подадена чрез адв. Д.М., против определение № 245 от 12.08.2020 г.,
постановено по гр.д. № 154/2020 г. по описа на Търговищки окръжен съд, с което е оставена
без уважение молбата й за допускане на обезпечение на предявените по делото искове чрез
спиране на изпълнението по изп.дело № 15100001458/2010 г. на НАП –Варна.
Жалбоподателката е изложила съображения за неправилност – незаконосъобразност
на обжалваното определение на окръжния съд, като е молила за отмяната му и за уважаване
на молбата й за допускане на обезпечение на предявените искове чрез спиране на
изпълнението по изпълнителното дело.
Частната жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, от надлежна
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата е редовна, допустима, а
разгледана по същество – тя е неоснователна по следните съображения:
С исковата си молба Ю. М. Й. е твърдяла, че е собственик на недвижим имот в гр.
Търговище, представляващ поземлен имот от 355 кв.м. с построена в него жилищна сграда
на два етажа, придобит по сключен на 30.03.2018 г. с нотариален акт договор за продажба от
„Актив Груп“ ООД – първи ответник по делото. Настоявала е, че владее имота от 2014 г. в
състояние на „груб строеж“ и че до изповядване на сделката извършила в него много
подобрения на обща стойност 63 500 лв. Нанесла се в жилището на 19.09.2014 г. и живее
там и понастоящем. В края на 2019 г. разбрала, че имотът е възбранен от НАП през 2014 г.
(след влизането й във владение, но преди продажбата) по образувано изпълнително дело от
2010 г. Счита, че на осн. чл. 269 ДОПК е засегната от изпълнението като трето
заинтересовано лице по изпълнителното дело на НАП и имотът й не следва да се продава.
Настоявала е, че е добросъвестен владелец по см. на чл. 71 ЗС и че има право на задържане
върху него съгл. чл. 72, ал.3 ЗС, поради което и е искала след установяване на тези
обстоятелства спрямо двамата ответници „Актив Груп“ ООД и НАП Варна, да бъде осъден
„Актив Груп“ ООД да й заплати сумата от 63 500 лв., представляваща увеличената стойност
на имота, ведно с лихвите, както и да й бъде признато правото на задържане на имота до
изплащане на сумата. След оставяне на исковата молба без движение с указания на съда,
ищцата е подала уточнителна молба от 22.07.2020 г. в която е посочила, че имотът е изнесен
на публична продан, а НАП отказал да премине към друг начин на изпълнение. Настоявала
е, че искът по чл. 269 ДОПК предявява срещу НАП, за да установи „че се накърняват
правата й не само като собственик, но и като добросъвестен владелец“, защото с
подобренията по осъдителния иск била повишена стойността на възбранения и изнесен на
публична продан имот, а само с осъдителния иск по чл.72 ЗС срещу „Актив Груп“ ООД
имала право да задържи имота до заплащане на подобренията. С обявяването на публичната
продан и отказа на НАП да премине към друг способ на изпълнение се предприемали
действия по евинцирането й като купувач и това определяло и правния й интерес от
установяване на тези обстоятелства и спрямо НАП с иска по чл. 269 ДОПК.
С молбата си от 11.08.2020 г., молителката – ищец в производството е настоявала за
допускане на обезпечение на предявените по делото искове чрез спиране на изпълнението
по изп.д. № 25100001458/2010 г. по описа на НАП – Варна. Правният си интерес е
обосновала с това, че съобщението за продажба на имота е действие, с което се посяга на
владението и на правото й на задържане при осъдително решение, като реално при проведен
търг и продажба на имота ще се стигне до редица дела, а при допускане на обезпечението
това ще се спести.
Според чл.391 ГПК обезпечението се допуска, когато без него за ищеца ще бъде
невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако искът е
подкрепен с убедителни писмени доказателства или бъде представена гаранция в
определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от ЗЗД.
Целта на производството по чл.389 ГПК е да се обезпечи упражняването на правата
на молителя по едно благоприятно за него решение по иска.
За да се допусне исканото обезпечаване на иска, следва да бъде установено, че
ищецът има такова право. Последното е налице, когато съществува интерес от
обезпечаването на иска (обезпечителна нужда) и освен това искът е допустим, и е подкрепен
или с писмени доказателства, или с изразената от ищеца готовност за представяне на
гаранция в определен от съда размер.
В настоящия казус, тези елементи от фактическия състав на чл. 391 ГПК не са
налице, защото на този етап исковата молба е останала нередовна и след направените
уточнения от ищцата (в същата са налице противоречиви твърдения и несъответен петитум
и по двата иска, като този по чл. 269 от ДОПК и задължително следва да се предяви срещу
взискателя и длъжника ). Това е така, тъй като продавачът „Актив Груп“ ООД не е оспорвал
нито собствеността, нито владението на ищцата върху имота и не е предявявал претенция
срещу нея за предаване на владението, спрямо която да е допустимо тя да упражни правото
си на заплащане на подобренията и на задържане на имота. В случая, държавата е насочила
принудително изпълнение на възбранения преди покупката имот, като ищцата отново не
твърди да е оспорвано правото й на собственост и владение от държавата (поддържала е, че
не е научила и е била подведена от продавача относно правото на държавата да се
удовлетвори от имота, заради вписаната по-рано възбрана по изпълнителното дело). Липсва
ясно обоснован правен интерес от воденето на предявените искове срещу двамата ответници
и в този смисъл, те са недопустими (предявени и с нередовна искова молба) и не подлежат
на обезпечаване.
Като е достигнал до идентичен правен извод, окръжният съд е постановил правилен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от горното, Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 245 от 12.08.2020 г., постановено по гр.д. №
154/2020 г. по описа на Търговищки окръжен съд.
Определението не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________