№ 15069
гр. София, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20231110163777 по
описа за 2023 година
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена от
********, ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление: ************,
представлявано от Р.М.- Т.- управител, чрез адв. Г. Х. от САК, срещу С. И. С., с която са
предявени искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.1, вр. чл.9, ал.1 от
ЗПК, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. с чл. 99 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 14.03.2011 год. между *********** /*****/ и ответника бил
сключен договор за потребителски кредит № FL 574403/14.03.2011 г., по силата на който
била отпусната сумата от 20 180 лева. Твърди още, че срокът на действие на договора бил
120 месеца с краен срок на погасяване - 14.03.2021 г. Изложени са твърдения, че на
18.01.2016г. вземането било прехвърлено чрез цесия на ищцовото дружество, за което
ответникът бил уведомени надлежно. Поддържа, че за периода след датата на извършване на
цесията до датата на депозиране на исковата молба ответникът не бил погасил задължението
си, за което било образувано ч. гр. дело № 14204/2023 г. на СРС, 154 състав. Искането е
съдът да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сума в размер на 4 587,82 лева, представляваща непогасена главница по договор за
потребителски кредит № № FL 574403/14.03.2011 г. , ведно със законна лихва от 20.03.2023 г.
до окончателното изплащане на вземането и 284,41 лева възнаградителна лихва за периода
от 14.04.2020 г. до 14.03.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
14204/2023 г. по описа на СРС, 154 състав. Претендира сторени по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който счита
предявеният иск за допустим, но неоснователен. Със същия не оспорва наличието на
облигационни правоотношения между ищеца и ответника. Навежда твърдения за
нищожност по отношение на клаузата за начислена възнаградителна лихва в размер на 284,
41 лева по договора за потребителски кредит, поради значително неравновесие между
договарящите се страни. Навежда възражения за изтекла в негова полза погасителна давност
за периода от 14.04.2018 г. – 14.10.2019г. Моли съда да отхвърли предявеният иск като
неоснователен. Претендира сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
1
По иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9, ал.
1 от ЗПК, вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. с чл. 99 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на
валидно възникнало договорно правоотношение по договора за потребителски кредит, по
което ищецът е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я
върне в срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер, както и че е извършено
валидно цедиране на задължението и съобщаването му на ответника. С оглед възражението
на ответника за погасяване на задължението поради изтекли давностни срокове, в тежест на
ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или
прекъсване на погасителната давност.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже плащане на
процесните задължения, както и възражението си за изтичането на погасителна давност по
отношение на процесните вземания за главница и лихва.
С проекта за доклад, обективиран в определение от 29.04.2024 г. и обявен за
окончателен такъв с протоколно определение от 19.04.2024 г., съдът е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е бил сключен договор №
FL 574403/14.03.2011 г. за потребителски кредит на физически лица, както и че по отпусната
сума по кредита е била усвоена изцяло, като не са извършвани плащания по него.
От представеното по делото заверено копие на Договор за потребителски кредит №
FL 574403/14.03.2011 г. се установява, че кредиторът е предоставил на кредитополучателя
кредит в размер на 20 180 лева, а последните са се задължили да върнат заемната сума ведно
с надбавка, представляваща печалба за кредитора, като съобразно погасителния план
задължението е следвало да бъде погасено на 120 равни /анюитетни/ месечни вноски,
включващи лихва и главница, с размер на всяка вноска – 126,13 лева през първата година от
срока на издължаване на кредита и в размер на 329,61 лева за периода след първата една
година до крайния срок за издължаване на кредита, изчислена съгласно действащия към
датата на сключване на договора базов лихвен процент /БЛП/. Погасителните вноски,
включително дължимите лихви, са платими на 14 число от съответния месец, включително и
през гратисния период /първите девет месеца/. Уговорена е дата на първа вноска – 14.04.2011
г., съответно дата на последна вноска – 14.03.2021 г. Уговорен е годишен процент на
разходите по кредита /ГПР/ - 13,53%, като е посочен и размерът на общата сума, дължима от
кредитополучателя – 37 411,82 лева. Уговорено е между страните, че за първата една година
кредитополучателя дължи фиксирана годишна лихва в размер на 7,5%, а за периода след
първата една година до крайния срок на издължаване на кредита, кредитополучателят
дължи на банката променлива годишна лихва, формирана от сбора на Базовия лихвен
процент на ***** за потребителските кредити /БЛП/ за съответния период на начисляване на
лихвата плюс договорна надбавка в размер на 1.250 пункта. Посочено е също, че към
момента на сключване на договора БЛП на ***** за потребителски кредити е в размер на
12.750%. Съгласно чл. 8 от процесния договор за потребителски кредит, при просрочие на
дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателите дължат лихва за времето на забавата върху просрочените суми в
размер на законната лихва за забава. Договорът е подписан от страните на 14.03.2011 г., като
подписи са положени върху всяка страница.
Съдът намира, че по делото се установява твърдяното от ищеца прехвърляне на
вземания. Видно от на Договор за възлагане на вземания от 18.01.2016 г., *********** е
прехвърлило на ищеца портфейл от вземания /Приложение № 1 към потвърждение за
извършената цесия/. Страните са уговорили, че вземанията ще бъдат прехвърляни ведно с
всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително начислени
несъбрани лихви, такси, комисионни и разноски. С потвърждение за извършена цесия от
18.01.2016 г. прехвърлителят *********** е потвърдил прехвърлянето в полза на
„**********” ЕООД на портфейла от вземания. От представеното по делото заверено копие
на препис-извлечение от Приложение 1 към потвърждение за извършена цесия е отразено
процесното вземане от С. И. С., ЕГН ********** по Договор за потребителски кредит № FL
574403/14.03.2011 г., като от същото се установява, че към 31.12.2015 г. общата дължима
сума по кредита възлиза в размер на 29 219,22 лева, от които 20 180 лева – главница, 8
944,00 лева – лихви и 95 лева – такси и разноски.
От представеното по делото пълномощно от 19.02.2021 г. се установява, че на
основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД *********** е упълномощило „**********” ЕООД с правата
да уведоми всички физически лица – длъжници (в т.ч. основни длъжници, съдлъжници и
поръчители) по договори за потребителски кредит (в т.ч. договори за кредитни карти и
2
овърдрафти) за прехвърлянето към дружеството на вземанията на банката срещу физически
лица – длъжници, произтичащи от посочените договори за кредит, предмет на договор за
възлагане на вземания от 18.01.2016 г. , сключен между ***********, в качеството му на
“прехвърлител” – цедент, и „**********” ЕООД, в качеството му на “приобретател” –
цесионер.
Към исковата молба е приложено уведомление до ответника за прехвърляне на
вземанията, като доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който
следва да бъде извършено уведомяването и съобразявайки чл. 235, ал. 2 от ГПК - т.е.
фактите, настъпили в хода на процеса, настоящият съдебен състав намира, че ответникът,
посредством връчването на книжата по настоящото дело (включително тези, касаещи
упълномощаването на ищеца да извърши уведомяването), следва да се счита за валидно
уведомен за прехвърлянето на вземанията, поради което и ищецът е материалноправно
легитимиран да предяви настоящите искове.
Настоящият договор се явява сключен от лице, притежаващо качеството
„потребител“, предвид което приложими в настоящия случай са разпоредбите на ЗПК. За
неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и
следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не (в
този смисъл е решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/2014 г., I т.о. на ВКС).
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК уреждат формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има
характер на изначална недействителност и когато договорът за потребителски кредит бъде
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
В случая съдът намира, че договорът е сключен в изискуемата от чл. 9 от ЗПК
писмена форма и съдържание за този вид договори съгласно чл. 10 и чл. 11 от ЗПК, като в
договора се съдържат всички изискуеми от закона елементи. Уговорената между страните в
т. 8 от договора възнаградителна (договорна) лихва не е нищожна. Съгласно посочената
клауза лихвата се начислява върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на
ползването му. Съдът намира, че така договореният размер на договорната лихва и ГПР не е
прекомерен и не противоречи на добрите нрави и на закона. Уговорения размер на
договорната лихва, включена в ГПР, е по-нисък от установения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК
императивен максимален размер до пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения, поради което уговорената в процесния случай договорна лихва е в съответствие
с изискванията на закона. Клаузите относно основното съдържание на договора съдържат
ясна воля на страните и конкретен фиксиран размер на лихвата и ГПР, като потребителят се
е съгласил със същите при подписването на договора.
Основателността на претенциите обуславя произнасяне на съда по възражението за
давност, направено от ответника с депозираното от него възражение в срока за отговор на
исковата молба.
Настоящото производство е образувано при условията на чл. 422 ГПК, поради което с
оглед уредената фикция в посочената норма, настоящият иск се счита предявен от
17.03.2023 г. – датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, от който момент давността се счита за спряна.
Съдът намира, че следва да се приеме, че по отношение на вземанията за главница
приложима се явява общата петгодишна погасителна давност, като същата тече от момента
на настъпване на изискуемостта на всяка от месечните вноски – в който смисъл е Решение
50076 от 14.11.2022 г. по т.д. № 1730/2019 г. на ВКС, I т.о. В случая, доколкото искът се счита
предявен на 17.03.2023 г., то не е налице изтичане на срока по отношение на процесните
вземания за главница, падежирали в периода от 14.04.2018 г. 14.10.2019 г.
По отношение на възнаградителната лихва е приложимо правилото на чл. 111, б. „в“
ЗЗД, т.е. за същата е приложима кратката тригодишна давност. С оглед на това възражението
за изтекла погасителна давност по отношение на възнаградителната лихва по договора също
се явява неоснователно, съответно претенцията следва да бъде уважена. Заявлението за
3
издаване на заповед за изпълнение, от когато се счита предявен искът по чл. 422 ГПК, е
подадено на 17.03.2023 г., поради което за погасени по давност следва да се считат всички
вземания за възнаградителна лихва по вноски с настъпил падеж преди 06.01.2020 г., като се
съобрази и периодът от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /общо 70 дни/, през който давност
спрямо процесните вземания не е текла, предвид разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение в първоначалната й редакция
/ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г./. Претенцията на ищеца обхваща периода от
14.04.2020 г. до 14.03.2021 г. В случая, доколкото искът се счита предявен на 17.03.2023 г., то
не е налице изтичане на срока по отношение на процесните вземания за възнаградителна
лихва.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че по делото се
установява наличието на всички правопораждащи претендираните вземания юридически
факти. Ответникът не доказа погасяване претендираните вземания, поради което съдът
намира исковете за основателни. Ищецът претендира сумата от 4 587,82 лева,
представляваща дължима за периода от 14.04.2018 г. до 14.10.2019 г. главница и сумата
284,41 лева, представляваща договорна лихва за периода от 14.04.2020 г. до 14.03.2021 г.,
поради което предявените искове за главница и договорна лихва се явяват основателни и
следва да бъдат уважени изцяло.
По отношение на разноските:
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по
тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските както в заповедното, така и в исковото
производство.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
единствено ищецът, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
277,44 лева – разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното
производство. От представените доказателства и списък на разноските по чл. 80 ГПК, се
установява, че ищецът е сторил разноски в общ размер на 498,83 лева /138,83 лева –
държавна такса и 360,00 лева – адвокатски хонорар с ДДС/, с оглед на което ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 498,83 лева - разноски в исковото
производство.
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл. 422
от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. с чл. 99 от
ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. И. С., ЕГН **********, с адрес: *************, дължи на
„**********” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: ****************,
сумата 4 587,82 лева, представляваща дължима за периода от 14.04.2018 г. до 14.10.2019 г.
главница по Договор за потребителски кредит № 574403, сключен на 14.03.2011 г. с
***********, ЕИК ********** /с предишно наименование *****/, прехвърлило своето
вземане на цесионера „**********” ЕООД по силата на Договор за възлагане на вземания от
18.01.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 20.03.2023 г. /датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното изплащане на
вземането, и сумата 284,41 лева, представляваща договорна лихва за периода от 14.04.2020 г.
до 14.03.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 20.04.2023 г. по ч.гр.д. № 14204/2023 г. по описа на СРС, 154 състав.
ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН **********, с адрес: *************, да заплати на
„**********” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: ****************,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 498,83 лева - разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в исковото производство и сумата от 277,44 лева - разноски за
4
държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д. №
14204/2023 г. по описа на СРС, 154 състав.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5