№ 54680
гр. София, 18.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Частно гражданско
дело № 20221110125557 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Тридесет и седма от ГПК.
Образувано е по заявление от /ЮЛ/ за издаване на заповед за изпълнение срещу Ц. Б.
Й. за следните суми: 400 лева - неплатена главница по договор за паричен заем № 4018848
от 31.12.2020г., сключен между /ЮЛ/ и Ц.Й.; 26,72 лева - договорна лихва; 45,07 лева -
мораторна лихва; 165,28 - възнаграждение по гаранционна сделка /поръчителство/ и 60 лева
– разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането.
В производството по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка на
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави. Тази дължима проверка е
установена в нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
По отношение на възнаграждението по гаранционна сделка – поръчителство съдът
ще посочи следното:
Съгласно нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/,
приложима в настоящия случай, при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето от забавата и обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. Уговореното възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство, чието заплащане е обусловено от просрочието на главните
задължения, по своето същество представлява заобикаляне на ограничението на
императивната норма на чл. 33 от ЗПК и води до оскъпяване на кредита и неоснователно
обогатяване на кредитора.
С оглед на горното, съдът намира, че заявлението в частта по отношение на
възнаграждението по гаранционната сделка за поръчителство следва да бъде отхвърлено
поради противоречие със закона и добрите нрави.
На следващо място и с аналогични мотиви, съдът счита, че заявлението следва да
бъде отхвърлено и по отношение на разходите за извънсъдебно събиране на основание чл.
411, ал. 2, т. 2 ГПК. Доводите на съда за това са следните:
Както беше посочено по-горе, съгласно чл. 33, ал. 1, от ЗПК - при забава на
1
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата. Задължението за заплащане на такси за събиране на просрочени задължения
също се поражда от неизпълнението на главните задължения на кредитополучателя да върне
на падежа предоставената му в заем сума и с него се цели обезпечаване на срочното
изпълнение на тези задължения и обезщетяване вредите от забава. Клаузите в договора за
кредит, с които е уговорено, че при забава кредиторът има право да получи нещо различно
от лихвата на забава, противоречат на чл. 33, ал. 1 ЗПК, която ограничава отговорността на
потребителя, поради което са и нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вх. №
97120 от 16.05.2022г., подадено от /ЮЛ/ срещу Ц. Б. Й., в частта относно сумите: 165,28 -
възнаграждение по гаранционна сделка /поръчителство/ и 60 лева – разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземането.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2