№ 12526
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря **
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110175136 по описа за 2024 година
М. А. Д. е предявила срещу „**“ АД установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент № 261/2004 г. относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети за заплащане на сумата от 782,33 лв., представляваща
обезщетение за закъснял с над 3 часа полет № FB408, планиран по разписание за 27.06.2024
г. с час на излитане 20:30 ч. и час на кацане 23:55 ч. местно време по маршрут *, ведно със
законната лихва от 09.09.2024 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 54643/2024 г. на СРС, 82
състав.
Ищцата твърди, че е закупила билет за полет № FB408 по маршрут *, но опериращият
въздушен превозвач „**“ АД осъществил полета с над тричасово закъснение, тъй като
вместо да кацне на летище София на 27.06.2024 г. в 23:55 ч. местно време в съответствие с
планираното разписание, същият кацнал на 28.06.2024 г. в 09:17 ч. местно време. Посочва,
че в резултат от закъснението претърпяла вреди, изразяващи се в голямо безпокойство,
неудобство и загуба на време. Посочва, че разстоянието между летище Брюксел и летище
София е 1 701 км., поради което счита, че ответникът дължи обезщетение в размер на
782,33 лв., равняващо се на 400 евро по смисъла на чл. чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент №
261/2004 г. Твърди, че е направила опит за извънсъдебно разрешаване на спора чрез
изпращане до ответника на покана за доброволно изпълнение, но към настоящия момент
последният не е отговорил на поканата.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че закъснението се
дължи на извънредни освобождаващи го от отговорност обстоятелства, изразяващи се в
лоши метеорологични условия – гръмотевична буря на летище Брюксел, която предизвикала
закъснението на полет № FB407, предхождащ процесния полет № FB408. Посочва, че полет
№ FB407 е бил в рамките на последната ротация и е изпълняван със същото
въздухоплавателно средство с рег. знак LZ-PAR, поради което счита, че между настъпването
1
на извънредното обстоятелство, засегнало предходния полет и осъществилото се закъснение
на процесния полет е налице пряка причинно-следствена връзка. Поддържа, че вследствие
лошите метеорологични условия летищните власти затворили перона, което довело до
пропускане на първоначално предвидения слот, което наложило процесният полет да бъде
изпълнен с друго въздухоплавателно средство с рег. знак LZ-BVT. По тази причина счита, че
дори и да са били взети предварителни мерки от превозвача, тяхното прилагане не би могло
да предотврати или смекчи ефектите от гръмотевичната буря. Излага, че по отношение на
въздушния превозвач е изпълнена хипотезата, уредена в съображение 15 от Регламент №
261/2004 г.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По предявения иск в тежест на ищцата е да докаже наличието на валидно сключен
договор за въздушен превоз с ответника за полет № FB408 по маршрут *, определен за
изпълнение на 27.06.2024 г. с час на излитане 20:30 ч. местно време и час на кацане 23:55 ч.
местно време; закъснение на същия с повече от три часа до крайния пункт на пристигане;
изпълнение от страна на ищцата на задължението да се яви на гишето за регистрация не по-
късно от 45 минути преди обявения час за излитане; разстоянието между началната и
крайната точка на превоза. В тежест на ответника е да докаже релевираните възражения, от
които черпи годни за себе си правни последици, в т.ч. наличието на извънредни
обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, въпреки че са взети всички необходими
мерки.
Съгласно чл. 7 от Регламент № 261/2004 г. пътниците имат право на обезщетение при
голямо закъснение (продължило три или повече часа), което е в размер на 400 евро за
всички полети на територията на ЕС над 1500 км. Разстоянията се измерват по метода на
дъгата на големия кръг. Регламентът не съдържа дефиниция за закъснение на полет, но
„полет“ по смисъла на регламента е операция по въздушен транспорт, осъществена от
въздушен превозвач, който определя своя маршрут (решение на СЕС от 10.07.2008 г. по дело
C-173/07). По отправено преюдициално запитване относно приложението на Регламент №
261/2004 г. СЕО се е произнася с решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 и С-
423/07, с което съгласно чл. 633 ГПК дава задължително за българския съд тълкуване на
разпоредбите на приложимия към настоящия спор регламент. Съобразно разясненията в
посоченото решение чл. 5, 6 и Регламент № 261/2004 г. трябва да се прилагат в смисъла, че
пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за
целите на прилагането на правото на обезщетение и че същите имат правата по чл. 7 от
регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или
по-голяма от три часа в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на пристигане три
или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание.
Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че ищцата е имала
закупен електронен билет за процесния полет, който следвало да бъде изпълнен от
ответника като превозвач, с час на пристигане 23:55 часа местно време на 27.06.2024 г.
Видно от приетата по делото бордна карта, даваща право на притежателя да се качи на
борда на самолета, осъществяващ полета, ищцата се е регистрирала като пътник на полет №
FB408, насрочен за 27.06.2024 г. от 20:30 ч. по маршрут *.
Ответникът не оспорва наличието на сключен с ищцата договор за въздушен превоз за
редовен полет FB408 от Брюксел до София, планиран по разписание за 27.06.2024 г., както и
наличието на закъснение на процесния полет.
С покана за плащане на обезщетение, изпратена до ответника на ел. поща на 29.06.2024
г., ищцата е претендирала заплащане на обезщетение за закъснение на процесния полет.
Ответникът е навел възражение, че закъснението се дължало на лоши метеорологични
условия – гръмотевична буря на летище Брюксел, която предизвикала закъснението на полет
2
№ FB407, предхождащ процесния полет № FB40, изпълняван със същото въздухоплавателно
средство.
Съгласно чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2014 г. опериращ въздушен превозвач не е
длъжен за изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети
всички необходими мерки. За да се освободи от задължението за плащане на обезщетение,
превозвачът трябва да докаже едновременно наличието на извънредни обстоятелства и
връзката им със закъснението или отмяната и че въпросното закъснение или отмяна не са
могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. В съображение
№ 14 от Регламента като извънредни обстоятелства неизчерпателно са посочени:
политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на
съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на
полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач, които
съгласно съображение № 15 се смята, че съществуват, когато въздействието на решението за
управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до
голямо закъснение, такова, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече
полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от съответния въздушен
превозвач за избягване на закъснения или отменено полети.
В практиката си СЕС е извел правила по отношение на „извънредните обстоятелства“,
приемайки, че изброените в съображенията събития, чийто списък е само ориентировъчен,
не представляват сами по себе си извънредни обстоятелства, а единствено че могат да
създадат такива и съпътстващите такова събитие обстоятелства могат да се квалифицират
като „извънредни“ само ако се отнасят до събитие, което не е присъщо на нормалното
упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния
му контрол поради своето естество или произход. За да се освободи от отговорност
превозвачът следва да докаже не само наличие на извънредни обстоятелства, но и че е взел
„всички разумни мерки“, т.е. в тежест на превозвача е да установи, че дори като използва
всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не
би могъл – освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието му
към дадения момент – да избегне това извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да
доведат до отмяната на полета.
В конкретния случай от събраните доказателства не се установява наличието на
извънредни обстоятелства, които да не могат да бъдат избегнати от превозвача при
вземането на разумни мерки и планиране от негова страна. Още повече, че се твърди, че не
са налице извънредни обстоятелства по отношение на процесния полет, а на предходния
такъв, изпълняван със същото въздухоплавателно средство. Съдът счита, че превозвачът е
следвало да предвиди възможност за изпълнение на процесния полет с друго
въздухоплавателно средство и да разполага с възможност своевременно да осигури такова,
както впоследствие е и сторил. Не може да се определи като извънредно обстоятелство
закъснението на предходен полет, когато не се касае за свързани полети. Освен това
пътникът не следва да бъде поставян в положение да търпи неблагоприятни последици от
невъзможността на превозвача своевременно да осигури въздухоплавателно средство, след
като планираното да осъществи съответния полет се е забавило.
С оглед на изложеното съдът намира направеното възражение за недоказано, поради
което и не се установява наличието на основание за освобождаване на превозвача от
заплащане на обезщетение. Поради това съдът намира, че са налице всички факти от
фактическия състав на предявения иск и същият следва да бъде уважен.
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1
ГПК да заплати разноските, сторени от ищцата в настоящото производство, а именно
държавни такси в общ размер на 50 лева за исковото и заповедното производства.
3
Претендират се разноски в общ размер на 800 лева за безплатно оказана адвокатска защита
на основание чл. чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА. С оглед направеното възражение за прекомерност и
фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че на процесуалния представител
на ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. А. Д., ЕГН **********, срещу
срещу „**“ АД, ЕИК **, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск, че „**“ АД дължи на М. А. Д. на
основание чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент № 261/2004 г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети сумата от 782,33 лв., представляваща обезщетение за закъснял с над 3
часа полет № FB408, планиран по разписание за 27.06.2024 г. с час на излитане 20:30 ч. и час
на кацане 23:55 ч. местно време по маршрут *, ведно със законната лихва от 09.09.2024 г. до
окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 54643/2024 г. на СРС, 82 състав.
ОСЪЖДА „**“ АД, ЕИК **, да заплати на М. А. Д., ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лева – разноски за производството.
ОСЪЖДА „**“ АД, ЕИК **, да заплати на адв. Г. Д. Д., личен № **********, на
основание чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА сумата от 400 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4