№ 666
гр. Шумен, 26.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Въззивно частно гражданско
дело № 20223600500353 по описа за 2022 година
Производство по чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба от ЦВ. В. К. със съдебен адрес гр. Н.п. действаща чрез
пълномощника си адв. Г.К. САК, против определение № 590/27.07.2022 г. по гр.д. № 507/2022 г. по
описа на Районен съд гр. Нови пазар, с което е оставено без уважение искането им за изменение на
Решение № 197/06.07.2022 год. по гр.д. № 507/2022 год. по описа на НПРС в частта за разноските
и присъждането им в пълния размер на ищцата.
Жалбоподателят излага доводи, че определението е неправилно. Сочи, че същото почива на
изводи, които не съответстват на нормативната уредба, касаеща реда и размера за присъждане на
разноски. При изцяло уважен иск съдът е присъдил едва 1/3 от направените разноски. Счита, че
частично присъждане на разноски е допустимо само при частично уважаване на иска, но не и при
пълно, какъвто е настоящия казус, още повече че претендирания адвокатски хонорар е минимално
предвидения по Наредба № 1/2004 за минималния размер на адвокатски възнаграждения за този
вид дела. Моли да се отмени Определение № 590/27.07.2022 г. по гр.д. № 507/2022 г. по описа на
Районен съд гр. Нови пазар и на ищцата Ц.К. да бъдат присъдени направените от нея разноски в
пълен обем.
Насрещната страна не взема становище по частната жалба.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт
на първоинстанционния съд, поради което е процесуално допустима.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намира частната жалба за
основателна, поради следното:
Гр.д.№507/2022 г. по описа на PC Нови пазар е образувано по искова молба на ищцата ЦВ.
В. К. от гр. Нови пазар – майка и законен представител на малолетното дете В.И. Й., чрез
процесуалния представител адв. Г. К. от САК, против ответника ИВ. ПЛ. Й. от същия град на
основание чл.150 във вр. с чл.143, ал.1 от СК. Направено е искане съдът да постанови решение, с
което да измени размера на определената с решение по гр.д. №139/2017г. по описа на НПРС
1
издръжка, като осъди ответника да заплаща за детето В.И. Й. с ЕГН - **********, чрез нея, като
негова майка и законен представител, ежемесечна издръжка в размер на 220 лева, считано от
04.05.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законни
причини за изменение или прекратяване на издръжката. Моли също да й бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В законовия срок ответникът е депозирал писмен отговор. В него признава исковата
претенция за увеличение на присъдената издръжка от 160 лв. на 220 лева месечно като твърди, че
не е дал повод за завеждане на настоящото гражданско дело. С оглед на изложеното моли съдът да
приложи чл.78, ал.2 от ГПК и направените разноски по делото да се възложат на ищцата. В случай,
че съдът не уважи това негово искане, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, платено от ищцата на процесуалния й представител.
От страна на ищцата, чрез процесуалния й представител, е направено искане в съдебното
заседание за постановяване на решение при признание на иска. Ответникът е изразил съгласие
съдът да постанови решение при признание на иска.
НПРС е приел, че са налице основанията по чл.237 от ГПК за постановяване на решение
при признание на иска, тъй като ответникът с отговора си изрично признава иска, като са спазени
и изискванията на чл.237, ал.3 от ГПК: признатото право не противоречи на закона и на добрите
нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда. Предвид гореизложеното съдът е приел,
че искът следва да бъде уважен изцяло, като ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на РС – Нови пазар държавна такса върху увеличения размер на изменената издръжка за
детето в размер на 86,40 лв. Относно разноскитe: Първоинстанционният съд е приел, че
възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско задължение направено от ответника е
неоснователно, предвид обстоятелството, че в случая е договорен и заплатен адвокатски хонорар в
предвидения минимален размер, съгласно чл.7, ал.1, т.6 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. По отношение искането на ответника за
приложение чл.78, ал.2 от ГПК и направените разноски по делото да се възложат на ищцата съдът
е приел, че ответника е признал иска, а и е установено, че след получаване на исковата молба е
започнал да заплаща претендирания размер на издръжката. Но тъй като се касае за задължение за
издръжка на дете, която е дължима и без покана, не е необходимо ищцата да отправя покана за
заплащане на издръжка на детето, за да се дължи тя, а задължението съществува по силата на
закона. От друга страна ответникът няма и как да знае в какъв размер издръжка би претендирала
ищцата за детето. Поради което първоинстанционния съд счита, че той следва да заплати на
ищцата направени разноски в размер като за увеличение на иска до минималния законово
регламентиран размер, т.е. да заплати разноски в размер на 1/3 от направените от ищцата, а именно
разноски от 100 лв. В този смисъл съдът постановил и Решение № 197/06.07.2022 год. по гр.д. №
507/2022 год. по описа на НПРС.
С молба вх. №4431/08.07.2022 г. депозирана от ищцата, действаща чрез процесуалния
представител адв. Г. К. от САК, е направено искане за изменение на решението в частта за
разноските по реда на чл.248 от ГПК. От ответника не са постъпили становища. Съдът е приел, че
молбата за изменение на решението на съда в частта му за разноските е неоснователна и не следва
да бъде уважена. Предвид това, че минималният размер на издръжка за дете е законово
регламентиран в чл.142, ал.2 от СК, а именно в размер на ¼ от размера на минималната работна
заплата за страната, а до момента ответникът е бил задължен да заплаща издръжка в размер под
2
минималния, то съдът е счел, че той следва да заплати на ищцата направени разноски в размер
като за увеличение на иска до минималния законово регламентиран размер, т.е. да заплати
разноски в размер на 1/3 от направените от ищцата. Предвид това съдът не е намерил основание да
коригира решението си в частта за разноските. С определение № 590/27.07.2022 г. по гр.д. №
507/2022 г. по описа на Районен съд гр. Нови пазар, съдът е оставил без уважение искането им за
изменение на Решение № 197/06.07.2022 год. по гр.д. № 507/2022 год. по описа на НПРС в частта
за разноските и присъждането им в пълния размер на ищцата.
Именно това определение е предмет на настоящата въззивна проверка.
Предвид така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция счита
определението на първоинстанционния съд за неправилно и незаконосъобразно, поради следнато:
В разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, е предвидено, че съдът по искане на страните,
може да допълни или измени решението си, в частта му за разноските. В първата хипотеза е
регламентиран пропускът на съда да се произнесе по направеното своевременно искане за
присъждане на разноски, а във втората хипотеза, е регламентиран редът за изменението им, след
като съда вече е определил размерът им и страната е поискала те да бъдат приведени в
съответствие с нейното твърдение за осъществяването им. В случая е налице втората хипотеза на
чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК: „Заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска“.
Видно от представените по делото доказателства ищцовата страна е упълномощила адвокат
Г.К. от САК, който да осъществи защита и процесуално представителство на същата по гр.д. №
507/2022 год по описа на НПРС, като в приложения договор за правна защита и съдействие е
отразено внесено възнаграждение за процесуалния представител в размер на 300 лв. /две вноски по
150 лв/. В случая производството по делото е приключило като иска на ищцата е уважен изцяло.
Присъждането на разноски е обусловено от няколко предпоставки: да е направено такова
искане, до определен момент и да са налице доказателства за реалното извършване на разноските.
В случая посочените предпоставки са налице. В договора за правна защита и съдействие е
посочено, че възнаграждението на адвоката е заплатено в брой и в посочения размер – 300 лв.
Съгласно т.1 на ТР 6/2012 г. ОСГТК ВКС съдебните разноски се присъждат когато страната е
заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е в брой,
какъвто е случая, то вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно
и има характер на разписка.
По същество претенцията за разноски представлява акцесорно вземане на страната, което
подлежи на присъждане при уважаване на нейното искане. Всяка от страните в процеса е
отговорна за направените разноски, в случай, че съдът е признал за основателна процесуалната
позиция на другата страна. Отговорността по принцип е обективна /безвиновна/, защото
загубилата спора страна отговаря за разноски, дори ако е положила най-голямо старание за водене
на процеса добросъвестно. Съгласно чл.81 ГПК по присъждането на разноски съдът се произнася
във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция.
Отклонение от този принцип е визиран в чл. 78 ал.2 от ГПК – „Ако ответника с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца“. За да е налице обаче това изключение следва и двете предпоставки да са налице,
3
като съдът следва да прецени и изследва цялостното поведение на ответника, а не само
голословните твърдения.
В случая се касае за задължение за издръжка на дете, която е дължима и без покана, и за
която не е необходимо ищцата да отправя покана за заплащане на издръжка на детето, за да се
дължи тя, тъй като задължението съществува по силата на закона. От друга страна ответникът
няма и как да знае в какъв размер издръжка би претендирала ищцата за детето. А за ищцата няма
друг път за защита интересите на детето освен исковия, по който път признато за установено със
съдебно решение, ще се ползва със сила на присъдено нещо и с изпълнителен титул. Безспорно е
изминал период от време през който детето е пораснало, нарастнали са неговите потребности и
определената до този момент издръжка е недостатъчна за задоволяване на неговите нужди, а и
явяваща се под минимално регламентираната в закона. Независимо, че ответника е направил
признание на иска, след като това е пътя за защита интересите на детето и иска е бил уважен в
пълен размер, то ответника следва да понесе и отговорността за разноските в пълен обем, тъй като
отговорността за разноските е обективна /безвиновна/, защото загубилата спора страна отговаря за
разноски, дори ако е положила най-голямо старание за водене на процеса добросъвестно.
В случая не е налице и прекомерност на възнаграждението. Съгласно Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение е 300 лв.,
в какъвто размер е и уговореното и заплатено възнаграждение, т.е. на минимума.
Поради което и атакуваното определение ще следва да се отмени и на ищцата Ц.К. да бъдат
присъдени направените от нея разноски в пълен обем.
По правило, ГПК изисква държавната такса да се внесе авансово от лицето, сезирало съда и
въздига това финансово условие в абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на
искането за защита. Законът допуска и изключение от правилото – а именно освобождаване от
такси и разноски на определен кръг лица или при наличието на определени материалноправни
предпоставки, които следва да се докажат пред съда. Тъй като въззивницата е освободена от
заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал.1, т. 2 ГПК, то предвид изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен
съд Шумен държавна такса за въззивно обжалване в размер на 15 лева.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя Определение № 590/27.07.2022 г. по гр.д. № 507/2022 г. по описа на Районен съд
гр. Нови пазар, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката за изменение на
Решение № 197/06.07.2022 год. по гр.д. № 507/2022 год. по описа на НПРС в частта за разноските
като вместо това, ПОСТАНОВЯВА
Изменя решение №197/06.07.2022 г. по гр.д. № 507/2022 год. по описа на НПРС, в частта
за разноските като
4
ОСЪЖДА ИВ. ПЛ. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Н.п. да заплати на ЦВ. В.
К., с ЕГН **********, от гр. Н.п., допълнително сумата от 200/двеста/лева, представляваща
направените по делото разноски.
ОСЪЖДА ИВ. ПЛ. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Н.п. на основание чл. 278,
ал.4 от ГПК във вр. с чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на Окръжен съд Шумен сумата от 15
лева държавна такса за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5