РЕШЕНИЕ
№376
10.12.2019г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд наказателен състав на пети ноември през две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в следния
състав:
Председател:
Нина Моллова- Белчева
секретар Радостина Менчева
като разгледа докладваното от с.
Моллова- Белчева
АНД № 1368 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Т.Х.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от С.А., срещу
Наказателно постановление № 765/22.08.2019г. на Заместник-директора н.Т.н.Н.Б. с което на дружеството- жалбоподател,
на основание чл. 185, ал. 2, изр. последно вр. ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 27, ал. 1
от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства, вр. чл. 118, ал. 4, т.
4 ЗДДС, е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на
500 лв. Жалбоподателят сочи, че наказващият орган не е конкретизирал по коя точка
от чл. 27, ал. 1 от Наредбата е нарушението. Твърди, че нарушението не е
описано детайлно, не е посочен ЕГН и адрес на свидетеля, подписал акта. Развива
съображения за приложението на чл. 28 ЗАНН към случая. Обръща внимание, че от
доказателствата, приложени към преписката, не може да се установи соченото от
наказващия орган нарушение. Твърди, че липсва компетентност за актосъставителя
да издава АУАН. С тези доводи моли обжалваното НП да бъде отменено.
Накацващият орган, чрез
процесуалния си представител, взема становище за неоснователност на жалбата,
като моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 27.06.2019г. служители на НАП, сред които и св.
С.- главен инспектор по приходите в Т.н.Н.Б. извършили проверка на търговски
обект- спа център, находящ се в к. к. „Слънчев бряг”, комплекс „Тарсис”, стопанисван от дружеството- жалбоподател. Констатирано
било, че се предлага услугата „масаж”. При разговор с намиращия се в обекта
рехабилитатор установили, че заявката за масажа от клиента се прави на
рецепцията в хотелската част, издава се документ- сметка с име на клиента и
сума за плащане, към която се прилага и фискален бон от фискалното устройство.
След това клиентът посещава спа центъра за изпълнение на избраната манипулация.
На проверяващите били предоставени няколко сметки с прикрепени към тях фискални
бонове, вкл. и фискален бон към сметка № 560/23.06.2019г. Св. С. констатирал,
че стойността на услугата била отразена в група „Г” на ФУ- стоки и услуги,
продажбите на които се облагали с 9 % ДДС. При тези данни той съставил на
дружеството АУАН № F497791 от
16.07.2019г. за нарушение на чл. 27, ал. 1 от Наредба № 18, тъй като
предоставената услуга масаж не била включена в предоставения на гостите на
комплекса туристически пакет и се заплащала отделно, поради което е следвало да
се отрази в група Б на ФУ- стоки и услуги, продажбите на които се облагали с 20
% ДДС. В предвиденият срок от дружеството било подадено възражение срещу акта с
твърдения, че с протокол от 30.06.2019г. било доначислено
ДДС по услугите от 9 % на 20 % - преди съставянето на АУАН. Въз основа на АУАН
било издадено и процесното НП, предмет на проверка в
настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се подкрепя от АУАН, протокол за
извършена проверка № 0271704 от 27.06.2019г., ведно с опис на паричните
средства в касата и пълномощно, фискален бон, ведно със сметка № 560/23.06.2019г.,
възражение срещу АУАН, ведно с протокол за анулиране на данъчен документ от
30.06.2019г., заповед № ЗЦУ- ОПР- 17/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на
НАП, свидетелските показания на актосъставителя С..
Посочените доказателства си кореспондират помежду си и от тях описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че описаните факти не се
доказват от събраните в хода на производството документи. На проверяващите е
предоставен фискален бон с отразен в него търговец „Т.Х.” ООД, прикрепен към
сметка № 560 от 23.06.2019г. Наред с това от намиращите се в обекта лица им е
обяснено, че масажите се извършват след предварително заплащане и издаването на
сметка и фискален бон, които се съхраняват заедно. Тези обстоятелства са
декларирани от проверяващите в съставен от тях официален документ по смисъла на
чл. 110, ал. 4 от ДОПК- протокол за извършена проверка № 0271704 от
27.06.2019г., който не е оспорен от жалбоподателя. Отразеното в този протокол
се потвърждава от показанията на св. С. и не е оспорено от страна на
дружеството жалбоподател в хода на административнонаказателното производство
(вкл. с възражението срещу АУАН, изготвения протокол за анулиране на данъчен
документ и жалбата срещу НП в съда). Не без значение е и обстоятелството, че
видно от представеният протокол за анулиране на данъчен документ,
жалбоподателят е доначислил ДДС, с което на практика
е признал извършването на нарушението и го е отстранил. Предвид на това, съдът
приема за доказано, че представените сметка и фискален бон отразяват
извършването на услуга в стопанисвания от жалбоподателя СПА център- масаж,
отразена във фискалния бон като „хотелска услуга”- група „Г”. По изложените
съображения фактическите възражения на жалбоподателя се приемат за
неоснователни.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган съгласно цитираната по- горе
заповед, с която е дадено правомощие на „органите по приходите” да съставят
актове за установяване на административни нарушения. В случая АУАН е съставен
от св. С.- главен инспектор по приходите в Т.н.Н.Б. Качеството на свидетеля е
отразено и в протокола за извършена проверка № 0271704 от 27.06.2019г.,
съдържанието на който не е оспорено по делото. Ето защо са налице достатъчно
доказателства за компетентността както на актосъставителя, така и на наказващия
орган и възраженията на жалбоподателя в обратната насока, са неоснователни.
Съдът не споделя твърдението на жалбоподателя, че неотразяването на ЕГН и
адрес на свидетеля по АУАН съставлява съществено процесуално нарушение. На първо
място ЕГН съставлява лични данни по смисъла на ЗЗЛД, поради което и не следва
да бъде посочван без изричното съгласие на носителя му. На следващо място видно
е, че свидетелят е участвал при проверката на място, същият е служител н.Т.н.Н.Б.
поради което е и лесно разпознаваем. Искане за допускане до разпит на свидетеля
не е направено, поради което не става ясно по какъв начин е било нарушено
правото на защита на жалбоподателя.
Съдът, обаче, намира, че са допуснати други съществени процесуални нарушения,
което водят до отмяна на атакуваното наказателно постановление. Санкцията на
дружеството- жалбоподател е наложена за нарушение по чл. 27, ал. 1 от Наредба №
Н-18, съгласно която лицата по чл. 3 са длъжни да
регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на
продажбите: 1. група "А" -
за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за
стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби,
за които не се начислява ДДС; 2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат
с 20 % данък върху добавената стойност; 3. група "В" - за продажби на течни горива чрез измервателни
средства за разход на течни горива; 4. група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат
с 9 % данък върху добавената стойност. Описанието на нарушението в
постановлението е, че предоставената услуга масаж не е включена в предоставения
на гостите на комплекса туристически пакет и се заплаща отделно, поради което е
следвало да се включи в група Б, а не в група Г (както е направено от него). Така
описано нарушението, обаче, не е достатъчно пълно от фактическа и правна
страна. Липсва посочване продажбите на какви стоки и услуги се включват в група
Б и в група Г, при все, че в нормата на чл. 27, ал. 1 от Наредбата са посочени
единствено съответните данъчни ставки- 9 % и 20 %. Не става ясно по какъв начин
актосъставителят и наказващият орган са достигнали до извода, че услугата
„масаж” е такава, която се облага със ставка от 20 %, а оттам попада и в
обхвата на буква „Б”. Разпоредбата на чл. 66 от ЗДДС посочва каква ставка за
какви услуги се определя, поради което за пълното и точно описание на
нарушението е следвало да се посочи представлява ли според наказващият орган
услугата „масаж” доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС,
извън настаняването в хотели или подобни заведения. Наред с това нормата на чл.
27, ал.1 от Наредбата е бланкетна и същата посочва
само конкретните ставки в отделните групи, като не може да съставлява
самостоятелно основание за налагане на санкция. Следвало е да се препрати към
конкретната относима към случая правна норма от ЗДДС,
адекватна за самото нарушение.
Така изложеното е накърнило съществено правото на защита на жалбоподателя,
тъй като за него трябва да е напълно ясно какво точно нарушение му се вменява
още към момента на съставяне на АУАН и НП. Липсата на съществени елементи от
състава на соченото нарушение съставлява съществено процесуално нарушение,
което води до отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 765/22.08.2019г.
на Заместник-директора н.Т.н.Н.Б. с което на „Т.Х.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от С.А., на основание чл. 185, ал. 2, изр. последно вр.
ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства, вр. чл. 118, ал. 4, т. 4 ЗДДС, е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 500 лв.
Решението подлежи
на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административен съд- гр. Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: