Решение по дело №2251/2020 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			30.09.2021
					Дупница

 

Номер                                    Година                                 Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	II гр. отделение

 

Районен съд – Дупница                                                                                             състав

	29.09.		2021

 

на                                                                                  Година

 

Иван Димитров

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

      1.

Райна Боянова

       2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		2251		2020

 

                              дело №                          по описа за                          г.

 

Г.Й.Н., ЕГН **********,***, е предявил срещу А. ЕмИ. И., ЕГН **********,***, искове с правно основание чл.127, ал.2 СК. Искането е да бъде предоставено на ищеца упражняването на родителските права върху ненавършилото пълнолетие дете В.Г.Н., ЕГН **********, като при ищеца да бъде определено местоживеенето на детето, а на ответницата да бъде определен режим на лични контакти и издръжка за детето в размер на 162, 50 лв., както и да бъде осъдена да заплати издръжка за периода от 23.12.2019 г. до 23.12.2020 г.  размер на 1950 лв. 

В исковата молба се сочи, че страните са родители на детето В.Г.Н., ЕГН **********. След раждането му ищецът изцяло се грижи за детето.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата. В съдебното заседание тя не се явява, не изпраща представител и не е представила становище.

Дирекция „Социално подпомагане” - гр. Дупница е представила социален доклад, в който се сочи, че детето живее в Г. заедно с баща си и съпругата му; при разговора по телефона последната е заявила, че детето посещава детска градина, а тя и бащата работят. Ответницата не е открита, като до момента не е търсила съдействие от дирекцията във връзка с отглеждането или контактите с детето.  

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и по свое вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №24/15.01.2016 г., детето В.Г.Н. е родено на *** г. от родители А. ЕмИ. И. и Г.Й.Н..

Свидетелят Тодор Н. – брат на ищеца, сочи, че няколко дни след раждането ищецът припознал детето на страните и бащата и съпругата му го отглеждат. Ответницата не участва в грижите за него, не е давала издръжка и не е осъществявала контакт с детето.  

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1 от СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му; ал.2 на цитираната разпоредба предвижда, че ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.

Относно родителя, на който да се предостави упражняването на родителските права върху малолетното дете В.Г.Н., съдът взе предвид съвкупността от обстоятелства във връзка с разглеждания случай. По делото е безспорно, че детето живее при баща си, който след раздялата между родителите полага грижите за него и е осигурил нормални условия за отглеждането му.

По делото не е установено ответницата да е изявявала желание да отглежда детето.

 Поради това упражняването на родителските права върху малолетното дете В.Г.Н. следва да се предостави на бащата Г.Й.Н., като при него следва да се определи и местоживеенето на детето.

Поддържането на лични отношения с родителя, който не упражнява родителските права, е необходимо не само за родителя, но и за детето. От една страна, личният контакт дава възможност на родителя да задоволява своето естествено родителско чувство, да изразява своята обич и привързаност към детето, да полага за него непосредствени грижи, да участва в неговото възпитание. От друга страна, този контакт е необходим най-вече за детето, което чувства естествена потребност да общува със своите родители. Чрез личните отношения се избягва отчуждаването между детето и родителя, който не упражнява родителските права, осуетява се опасността от създаване в съзнанието на детето на неправилна представа за този родител, запазват се добрите чувства на детето към него. Личните отношения приближават създадената обстановка до нормалната. Това позволява детето да изживее по-безболезнено разрива между родителите и липсата на единия от тях. Развитието на детето се извършва при условия, наподобяващи обикновените: при грижите, подкрепата и авторитета и на двамата родители. Всичко това е особено съществено за развитието на детето.

Затова мерките за лични отношения трябва да обезпечават възможния най-широк контакт между родителя и детето, респ. - режимът на лични отношения не следва да се различава съществено от обичайно възприетия в съдебната практика: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00 ч. на съботния ден до 18.00 ч. на неделния ден с преспиване на детето при майката; 30 дни през лятото в период, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата; за три дни за Коледа през всяка четна година и за три дни за Нова Година през всяка нечетна година.

Съгласно чл.143, ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си и то по начин, позволяващ да бъдат задоволени потребностите на децата с оглед тяхното нормално физическо, психическо и здравословно развитие.

При наличието на качеството "непълнолетно лице" по отношение на претендиращия издръжката правото на издръжка е безусловно, като размерът на издръжката, съгласно чл.142 СК, се определя в зависимост от две величини - нуждите на детето и възможностите на родителя и е определен само минималния размер на издръжката на едно дете, равна на една четвърт от минималната работна заплата – понастоящем 162, 50 лв. Нуждите на детето следва да се определят съобразно обикновените условия на живот за него, като се вземе предвид възрастта му и здравословното му състояние.

Възможностите на родителя, който дължи издръжка, се определят от доходите му, квалификацията, имотното състояние, обстоятелствата дали има други деца, за които също е длъжен да се грижи, но като се има предвид, че задължението за даване на издръжка на непълнолетно дете е безусловно, че и двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и непосредствените грижи на родителя, при когото живее детето и при отчитане изцяло интереса на детето, което следва да живее така, както ако живее и с двамата си родители.

По отношение на доходите на ответницата по делото не са ангажирани доказателства. Ответницата е в трудоспособна възраст, липсват данни за наличие на заболяване, водещо до намалена работоспособност. Поради това съдът приема, че възможният за изплащане от нея размер на издръжката е минималният по смисъла на СК - 162, 50 лв.

Относно дължимостта на издръжка за минало време, от свидетелските показания се установи, че родителите са се разделили непосредствено след раждането на детето, като през този период ответницата не е участвала в осигуряването на необходимите средства за издръжката на детето си. Поради това съдът намира иска по чл.149 СК за основателен за претендирания период – от 23.12.2019 г. до 23.12.2020 г. и в размер – по 162, 50 лв. месечно или общо в размер на 1950 лв.

По разноските:

На основание чл.78, ал.6 ГПК вр. с чл.83 ал.1 т.2 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ДнРС държавна такса в размер на 312 лв. по исковете за издръжка.

Ищецът не претендира разноски.

 

Воден от горните съображения, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете В.Г.Н., ЕГН **********, на бащата - Г.Й.Н., ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетното дете В.Г.Н., ЕГН **********, при бащата - Г.Й.Н., ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ следния режим, при който майката А. ЕмИ. И., ЕГН **********, има право на лични отношения с детето В.Г.Н.:

всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00 ч. на съботния ден до 18.00 ч. на неделния ден с преспиване на детето при майката; 30 дни през лятото в период, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата; за три дни за Коледа през всяка четна година и за три дни за Нова Година през всяка нечетна година.

ОСЪЖДА А. Емилиева Илиева, ЕГН **********, да заплаща на детето си В.Г.Н. месечна издръжка в размер на 162, 50 лв., чрез бащата на детето Г.Й.Н., считано от 23.12.2020 г. до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване.

ОСЪЖДА А. Емилиева Илиева, ЕГН **********, да заплати чрез Г.Й.Н. на детето си В.Г.Н. сума в размер на 1950 лв., представляваща издръжка за минал период, считано от 23.12.2019 г. до 23.12.2020 г.

ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.

ОСЪЖДА А. Емилиева Илиева, ЕГН **********, да заплати по сметка на РС - Дупница държавна такса в размер на 312 лв. по исковете за издръжка.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок, считано от получаване на съобщението, че е изготвено, с въззивна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил.

        

           

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: