Р Е Ш Е Н
И Е
№ ............./............. 2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-В.,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при участието
на секретаря Илияна Илиева,
като разгледа
докладваното от съдията
гр. д. № 1202 по
описа на РС-В.
за 2020
г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 429, ал. 3 вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ, предявен от Я.С.Ш., ЕГН **********, против З. „Б.и.“ АД, ЕИК ***
за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата в размер на 653.33 лева, изменен по реда на чл. 214 от ГПК,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 03.01.2018
г. до 29.01.2019 г. върху присъденото със съдебно Решение № 5367/02.12.2019г.,
постановено по гр. д. № 1381 по описа за 2019г. на РС-В., обезщетение по чл. 432
от КЗ от 6000.00 лева – частично от 10 000.00 лева – за претърпени
неимуществени вреди от ПТП настъпило на 04.12.2017 г. в гр. В..
В исковата молба ищецът твърди, че е с
влязло в законна сила Решение № 5367/02.12.2019г. по гр.д. №1381 за 2019г. на РС-В.,
ответното дружество е осъдено да му заплати сумата от 6000.00 лева – частично
от 10 000.00 лева, която съставлява обезщетение за неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 04.12.2017г, ведно със законната лихва върху нея от предявяване на
иска – 30.01.2019г. до изплащането. Сочи още, че съобразно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ и чл. 429, ал. 3 от КЗ ответникът е бил длъжен да плати горепосоченото
обезщетение още от деня на уведомяване за настъпилото ПТП и вредите, а именно
от 03.01.2018 г. Тъй като плащане не последвало и до приключването на делото
относно главния дълг, за периода от 03.01.2018г. (сочената дата на уведомяване)
до 29.01.2019г. (датата преди предявяването на главния иск), ищецът претендира
законна лихва за забава, в размер на 652.39 лева. Моли за уважаване на иска и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
депозира писмен отговор, в който не оспорва влязлото в сила решение между
страните със сочения от ищцата предмет. Искът по чл. 86 от ЗЗД обаче оспорва с
доводите че цялата дължима лихва за забава вече била присъдена с решението на РС-В.;
претендираната начална дата на предявения акцесорен иск е неоправдана; на
същата дата ответникът не е бил надлежно поканен; искът е неоснователен и по размер;
налице е изтекла давност. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В хода
на проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез адв. Й.А.
поддържа иска и моли същият да бъде уважен, като го изменя по чл. 214 от ГПК
чрез увеличаване размера му от 652.39 лева до 653.33 лева.
Ответникът,
редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява. С молба от
01.10.2020 г. поддържа отговора и моли предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните
предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания
и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Видно от представеното заявление за изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди „Гражданска отговорност“ на 03.01.2018 г.
пострадалото лице-ищец е предявил пред застрахователя на делинквента своята застрахователна претенция, а именно за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000.00 лева
във връзка с настъпилото на 04.12.2017 г. застрахователно събитие /ПТП/, като
ищецът е посочил и своята банкова сметка, ***то плащане.
От
влязлото в сила Решение № 5367 от 02.12.2019 г., постановено по гр.д. № 1381/2019
г. по описа на РС-В. се установява, че между страните е водено съдебно
производство, по което ответникът З. „Б.И.“ АД е осъден да заплати на ищеца
сумата от 6000.00 лева – частично от 10 000.00 лева – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от контузия
на гръден кош, счупване на осмо ляво ребро, контузия на шията и раменете, както
и в негативни психически изживявания, страх, емоционален стрес, притеснения,
ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 30.01.2019
г. до окончателното погасяване на задължението, вследствие на ПТП от 04.12.2017
г. в гр. В., ул. „Д.“ до фабрика „Х. Б.“, настъпило по вина на водача на л.а. „Ф.“,
модел „Г.“ с ДК № ***, застрахован по договор за задължителна застраховка „ГО“
при ответното дружество, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ.
От
заключението на вещото лице по назначената Съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че размерът на обезщетението за забава, изчислено върху главницата
от 6000.00 лева за периода от 03.01.2018 г. до 29.01.2019 г., е 653.33 лева.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.
429, ал. 3 вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за забава на
изплащането на дължимо застрахователно обезщетение.
За да
бъде ангажирана отговорността на ответника, ищецът следва да установи в
условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на всички елементи
от фактическия състав на предявения осъдителен иск, а именно настъпилото увреждащо го застрахователно
събитие; правото му на обезщетение по чл. 432 от
КЗ; соченото съдебно решение, което установява последното; изпълнение на задълженията
си за уведомяване
на застрахователя за ПТП на сочената дата; изпадането в забава на ответника от
дата 03.01.2018г.; размерът и периода
на акцесорното си вземане.
Ответникът
следва да проведе насрещно доказване по тези юридически факти, а при
установяване на горното – да докаже, че е удовлестворил
претендираното гражданско притезание, както и всички
свои правоизключващи, правоотлагащи и правоизменящи възражения.
Между
страните няма спор и се установява и от представеното влязло в сила съдебно
решение, постановено по гр. д. № 1381/2019 г. по описа на РС-В., че
застрахователят е осъден да заплати на увреденото лице застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000.00 лева – частично от
10 000.00 лева – във връзка с настъпилото на 04.12.2017 г. в гр. В. застрахователно
събитие.
Спорният
въпрос, който е поставен за разглеждане пред настоящия съдебен състав, е дължи
ли се обезщетение за забава за процесния период в претендираните от ищеца
размери.
Съгласно
разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от КЗ, лихвите за забава на застрахования по ал.
2, т. 2 от цитирания законов текст, за които той отговаря пред увреденото лице,
се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. В конкретния случай по делото е
ангажирано писмено доказателство, удостоверяващо единствено датата на
предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице пред
застрахователя. В тежест на последния е да докаже по-ранната дата измежду
уведомяването му от застрахования за настъпилото ПТП и предявяването на
застрахователната претенция от увреденото лице, доколкото именно той оспорва
размера на предявения осъдителен иск, което обаче не е сторено видно от
доказателствената съвкупност по делото, поради което за съда правнорелевантният момент, от който застрахователят е
поставен в забава е 03.01.2018 г.
В
Решение № 128 от 4.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г., I т.о. на ВКС се приема,
че на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за
дължимата лихва за забава от датата на уведомяване/предявяване на претенцията
от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса
на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи законната
лихва върху обезщетението за вреди за собствената си забава.
От
датата на предявяване на застрахователната претенция пред застрахователя /03.01.2018
г./ до момента на удовлетворяване интереса на кредитора чрез погасяване на вземането
му за главница се дължи обезщетение за забавено изпълнение на парично
задължение в размер на законната лихва, която има парична стойност – арг. от чл. 86, ал. 2 от ЗЗД. Безспорно е че ответникът е
осъден да заплати на ищеца главница в размер на 6000.00 лева – частично от
10 000.00 лева. Дължимостта на главното вземане
обуславя дължимостта и на мораторната лихва, имайки предвид нейния акцесорен
характер.
Размерът
на предявеното гражданско притезание се установява по
несъмнен начин от приетото по делото заключение на вещото лице по назначената
ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено, неоспорено от страните,
пълно и обективно. Видно от същото дължимата мораторна лихва за периода от
предявяване на застрахователната претенция пред застрахователя /03.01.2018 г./
до завеждане на исковото производство /29.01.2019 г./ касателно застрахователното
обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 653.33 лева, поради което
предявения осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, изменен по реда
на чл. 214 от ГПК, следва да бъде уважен изцяло.
Неоснователно
е възражението на ответника, че е налице произнасяне по претенцията за лихва
със съдебното решение по гр. д. № 1381/2019 г. на РС-В.. Със съдебния акт е
присъдена законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на
исковата молба – 30.01.2019 г., до окончателното изплащане на задължението. Със
СПН не е обхванат периодът преди предявяване на иска.
Възражението
на ответника, за погасяване на вземането на ищеца по давност, също е
неоснователно, доколкото правата и задълженията по застрахователния договор във
връзка със застрахователното обезщетение се погасяват с тригодишна давност,
считано от датата на настъпване на застрахователното събитие /чл. 378, ал. 1 КЗ/. В случая, доколкото се касае за обезщетение за забава в размер на
законната лихва, то се прилага и разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Вземането
за обезщетение за забава е възникнало на 04.12.2017 г. и към датата на подаване
на исковата молба – 30.01.2020 г. давността относно акцесорното вземане не е
изтекла и следователно не е отпаднала възможността същото да бъде принудително
удовлетворено.
Крайният
извод на съда е за основателност на предявения осъдителен иск.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноските извършени в хода на производството, а именно 50.00 лева – държавна
такса и 360.00 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, за които са представени
списък с разноски и договор за правна помощ и съдействия, имащ характера на
разписка съгласно т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Възражението за прекомерност от
страна на ответника е неоснователно, доколкото претендираното адвокатско
възнаграждение е в минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И."
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на Я.С.Ш., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 653.33 лева /шестстотин петдесет и три лева и
тридесет и три стотинки/, представляваща мораторна лихва, начислена за периода
от 03.01.2018 г. до 29.01.2019 г. върху сумата от 6000.00 лева – частично от
10 000.00 лева – застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от настъпило на 04.12.2017 г. в гр. В. застрахователно събитие, на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 429, ал. 3, вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ.
ОСЪЖДА
З. „Б.И."
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на Я.С.Ш., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата в общ
размер от 410.00 лева /четиристотин
и десет лева/, представляваща сторени в хода на настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, от които – 50.00 лева държавна такса и 360.00 лева
с ДДС адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд - В. в двуседмичен
срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да
се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: