Решение по дело №517/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 879
Дата: 12 юли 2019 г.
Съдия: Деспина Георгиева Георгиева
Дело: 20193100500517
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И E

       

гр.****, 12.07.2019г

в името на народа

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕVс-в

в публично съдебно заседание на двадесет и осми май 2019г

в състав:        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

                     ЧЛЕНОВЕ:  ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

                                                    ТАНЯ КУНЕВА мл.с.

при участието на секретаря Дим. Георгиева

като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА  

в.гр.д № 517 от 2019г по описа на ВОС, за да се произнесе, взе предвид :

 

 

         С решение № 4975/4.12.2018г по гр.д.5138/2018 ВРС—34с-в е ОСЪДЕНО ответното дружество Юнит интериор” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на С.Д.Н. ЕГН ********** ***, сумите, както следва:

6000лв, представляваща обезщетение неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие трудова злополука, настъпила на 1.12.2014г, ведно със законната лихва от 01.12.2014г до окончателното заплащане на задължението, като е отхвърлена претенцията за разликата над 6000лв до 15000лв, на осн.чл.200 ал.1 КТ; както и сумите за претърпени имуществени вреди, както следва: 665,99лв - заплатена цена на 2бр плаки за антибрахиумкомплект с винтове, ведно със законната лихва от 10.12.2014г до окончателното заплащане на задължението; 32лв - заплатена цена за 2бр пластмасов гипс, ведно със законната лихва от 11.12.2014г. до окончателното заплащане на задължението; 23,20лв - заплатена потребителска такса, ведно със законната лихва от 11.12.2014г до окончателното заплащане на задължението; 177,34лв - разликата между получените обезщетения за временна неработоспособност и брутното трудово възнаграждение на ищеца за периода 1.12.2014г до 22.06.2015г, ведно със законната лихва от 23.06.2015г. до окончателното заплащане на задължението, като са отхвърлени претенциите му за разликите над 665,99лв до 1664,98лв, претендирана като разходи за заплатена цена на 2Бр плаки за антибрахиумкомплект с винтове и за лихва за забава за периода от 1.12.2014 до 9.12.2014г, включително; над 32лв до 80лв - заплатена цена за 2бр пластмасов гипс и за лихва за забава за периода от 1.12.2014 до 10.12.2014г, включително;

над 23,20лв до 58лв - заплатена потребителска такса и за лихва за забава за периода от 1.12.2014 до 10.12.2014г; над 177,34лв до 443,34лв - разликата между получените обезщетения за временна неработоспособност и БТВ, на осн.чл.200 ал.1 КТ; ОСЪДЕНО Е дружеството-ответник да заплати на ищеца сумата от 600лв – сторени по делото разноски за заплатено адв.възнаграждение, на осн. чл.78 ал.1 ГПК; ОСЪДЕН Е ищецът да заплати на ответното дружество сумата от 772,80лв - направени по делото разноски, на осн.чл.78 ал.3 ГПК; ОСЪДЕНО Е ответното дружество да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-****, сумата от 415,94лв - дължима за производството държавна такса и депозит за вещи лица, на осн.чл.78 ал. 6 ГПК.

С въззивната жалба вх.№ 1505/9.01.2019 „ЮНИТ ИНТЕРИОР“ ООД обжалва решението в часта му, с която е осъдено дружеството да заплати на ищеца горепосочените суми.

В с.з. по същество се поддържа, че ако съдът приеме, че е налице проява на груба небрежност, то тогава следва да бъде изключена отговорността на работодателя или че следва да поеме само част от обезщетението, но не повече от 10% от присъдената с решението на ВРС сума.

Претендират се сторените по делото за двете инстанции разноски.

 

Подадена е и насрещна въззивна жалба от С.Д.Н. вх.№ 9626/07.02.2019 срещу решението на ВРС в частта му, с която са отхвърлени претенциите му до пълния заявен размер.

Оплакванията се свеждат до неправилен анализ на възприетата от съда фактическа обстановка, въз основа на което е направен и неправилният извод за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.

Поддържа, че бил предприел изпреварване на колона от автомобили, за да избегне верижна катастрофа, тъй като установил, че спирачната система на товарния автомобил била повредена. Затова не можел да спре, още повече че пътят бил с наклон и преминал на червен светофар. Навлизайки в насрещното платно, последвал челен удар с автомобил, чийто водач, като видял товарния автомобил на ищеца, бил спрял. Позовава се още на това, че ноторно било известно, че причина за повреда на спирачната система можело да бъдат износените накладки. Видно от данните по делото е ,че автомобилът бил минал технически преглед през септември 2014

Затова моли за отмяната на решението в отхвърлителните му части и присъждане на изцяло претендираните суми.

По същество поддържа жалбата си и моли за присъждането на сторените по делото  разноски.

 

Всяка от страните е депозирала писмен отговор срещу подадената въззивна жалба от насрещната страна.

 

Така подадените две въззивни жалби поставят във висящност изцяло решението на ВРС

Предявените в условията на кумулативно обективно съединяване искове намират правното си основание в разпоредбите на чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД.

 

В исковата си молба С. Дим. Н. излага, че за периода от 22.11.2011г до 1.07.2015г е бил в трудово правоотношение с ответното дружество „Юнит интериор“ ООД за длъжността „шофьор товарен автомобил“, прекратено със заповед № 5/30.06.2015г, на осн.чл.328 ал.1 т.3 КТ – поради намаляване обема на работата.

По време на изпълнение на трудовите си задължения, на 1.12.2014г, около 10.45ч, на второкласен път ІІ, при км 15+300, в района на махала „Маревска“, ****, на прав участък в ремонт, обозначен с табели, регулиран с пътни знаци, светофарна уредба и регулировчик, управлявайки товарен автомобил „Фолксваген МАН“ с рег.№ В 7581 РТ, се ударил челно в насрещно движещия се товарен автомобил марка „МАН“ модел FLT рег.№ Е 17115 КР, при което получил фрактура на костите на лява предмишница и фрактура на костите на ляво ходило. С влязло в сила на 9.04.2015г разпореждане № 274/19.03.2015г на ТП на НОИ-**** горната злополука е призната за трудова по чл.55 ал.1 КСО.

Поради настъпилите увреждания за периода от 1.12.2014г до 11.12.2014г да бил хоспитализиран в „МБАЛ ****“ АД, Отделение по ортопедия, като на 2.12.2014г претърпял хирургична интервенция. Поставената окончателна диагноза била „Фрактура антебахи синистра парис дисталис. Фрактура осис метатарзи дигити ІІ ІІІ педис синистра. Фрактура косте VІІ и VІІІ синистра“. При оперативната интервенция на лявата предмишница са поставени две планки и осем броя винта, което наложило нова оперативна интервенция за отстраняването им впоследствие. Разкъсно-контузната рана на стъпалото била зашита и му била поставена гипсова имобилизация. Последващо била проведена рехабилитация.

В резултат на описаните травматични увреждания и болки в гърдите, твърди, че е търпял неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания. Наред с тях е претърпял и имуществени такива, изразяващи се в направени разходи общо в размер на 2402,98лв, както следва:

1664,98лв – за заплатени 2бр плаки за антибрахиум – комплект с винтове;

80лв – за заплатени 2бр пластмасов гипс;

58лв – за заплатена потребителска такса за престоя му в горното болнично заведение и

600лв – явяваща се разлика между трудовото възнаграждение и изплатеното обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 1.12.2014г до 22.06.2015г

С оглед изложеното отправя искане за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 15 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва считано от 1.12.2014г до окончателното и изплащане; както и общо сумата от 2246,32лв /след допуснатото с определение от  с.з. на 5.11.2018г изменение на иска чрез намаляването му по размер/ - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи и в пропуснати ползи.

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество „Юнит интериор” ООД депозира отговор на ИМ със становище за неоснователност на иска.

Не оспорва, че ищецът е бил в трудово правоотношение с дружеството за заеманата от него длъжност„шофьор на товарен автомобил“, както и че 1.12.2014г е настъпило ПТП, а също и че в резултат на това ищецът получил травматични увреждания така, както са посочени в ИМ.

Възразява, че ищецът с виновното си поведение е станал причина за увреждане на собственото си здраве. По този повод сочи, че за настъпилото ПТП било образувано досъдебно производство № 820/2014г по описа на 2-ро РПУ – ****, в рамките на което било установено, че тов.а. управляван от ищеца, в момента на сблъсъка се е движил със скорост 57км/ч, като причините за настъпване на същото били от субективен характер: водачът е управлявал автомобила на сравнително висока предавка, респ. високи скорости, при честа употреба на спирачната уредба, което довело до прегряване и отказ на спирачните механизми; скоростта му била несъобразена с пътните условия и е допуснал управление на автомобила с товар, който не бил укрепил. Установено в хода на досъдебното производство още е, че ПТП би могло да бъде предотвратимо, ако ищецът се е движил с подходяща скоростна предавка и укрепен товар. На ищеца е било повдигнато обвинение, като въз основа на изготвения обвинителен акт от 8.03.2016г било образувано НОХД № 20161210200436 по описа на РС-****. Тъй като „Юнит интериор“ ООД не е предявил граждански иск, наказателното производство било прекратено на осн.чл.24 ал.1 т.9 НПК вр.чл.343 ал.2 НК, като материалите по делото били изпратени на СПП при ОД на МВР **** за ангажиране административно-наказателната отговорност на Н..

С НП № 176-1116-001138 ищецът бил признат за виновен за извършеното нарушение по чл.6 ал.1 ЗДвП, потвърдено с влязло в сила решение на АдмС-****. В мотивите си административният съд е приел, че причината за ПТП била от субективен характер и се дължала на виновното поведение на Н..

Поради изложеното и предвид вменените на ищеца задължения с трудовата му характеристика, фактът на преминат инструктаж и проведения с помощта на дружеството задължителен курс за „Професионална компетентност и психо“, дружеството-работодател счита, че са налице предпоставките на чл.201 ал.1 КТ за изключване отговорността му. А в евентуалност моли да се приеме, че ищецът е проявил груба небрежност като не е положил дължимата грижа.

Вън от горното излага съображения, че претендираният размер на неимуществените вреди не съответства на принципа на справедливостта, доколкото претърпените травми не обосновават толкова дълъг период на временна нетрудоспособност, нито са налице данни за повторна оперативна намеса или усложнения при лечението. Счита, че ищецът се е възстановил напълно и отново работи като шофьор.

По изложените съображения моли за отхвърляне на претенцията, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

 

СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивните жалби, възраженията на страните, както и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:

 

Не се спори между страните, че С.Д.Н. е работил при ответното дружество на длъжност „шофьор товарен автомобил” по безсрочен трудов договор, което се установява и от представения писмен ТД № 84/21.11.2011г /л.15-І/. Трудовото му правоотношение е било прекратено на 1.07.2015г, на осн. чл.328 ал.1 т.3 КТ, със заповед № 5/30.06.2015г /л.16-І/.

Съобразно представената длъжностна характеристика /л.43-44-І/ трудовите функции на ищеца се изразяват в следното: да управлява товарен автомобил, като избира най-подходящия маршрут за превоз за гарантиране на сигурността на товарите и безопасността на движението по пътищата; да извършва преди пътуване преглед по изправността и окомплектовката на автомобила; да извършва текущо техническо обслужване на камиона; при установена неизправност при преглед да докладва на прекия си ръководител; да наблюдава товареното и разтоварването или да товари и разтоварва автомобила; отговаря за правилното разполагане на товара при товарене; да укрепва товара; да спазва правилата и инструкциите за безопасност на труда при работа с автомобила при извършване на товарно-разтоварни работи; да спазва установените правила на вътрешния трудов ред. В раздел ІХ е посочено, че следва да познава ЗДвП и ППЗДвП, да притежава познания за устройството на автомобила и техническата му поддръжка, да е запознат с правилата за товарене и разполагане на товарите, както и начина за укрепването им, да познава Наредбите за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд при работа с автомобили, извършване на товарно-разтоварни работи.

Приобщена към доказателствения материал по делото е утвърдената на 09.05.2005г. от управителя на ответното дружество Инструкция за безопасна работа на водачи на МПС по въпросите на безопасността. В раздел І от същата е посочено, че всеки водач на товарен автомобил е длъжен да спазва Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата, да се движи само с технически изправно превозно средство; да извършва ежедневно техническо обслужване, като особено внимание се обръща на спирачната система и органите за управление; да контролира натоварването, разположението в укрепването на товара, както и състоянието на товара по време на движение. В раздел ІІ е посочено, че се забранява излизането на пътя за участие в движението на автомобил, който е технически неизправен. В раздел ІІІ, т. 1 е посочено, че не се допуска до експлоатация товарен автомобил с неизправна въздухокомпресорна и въздухоспирателна уредба, с намалено налягане на въздуха и с неизправни разпломбирани манометри. В съдебно заседание на 10.09.2018г. ищецът заявява, че по време на изпълнение на трудовите си задължения е бил запознат с така коментираната инструкция.

От приложените писмени доказателства се установява, че ищецът е бил запознат както с длъжностната характеристика, връчена му на 21.11.2011г, така с Правилника за вътрешния ред на „Юнит Интериор“ ООД и че му е бил проведен начален инструктаж /декларация на л.46-І/, а също и че на 30.11.2014г му е бил проведен инструктаж за превоз, разтоварване и безопасно движение /писм. док-ва на л.47-48-І/.

На 1.12.2014г, в района на километър 15+300 на път ІІ-19, в посока от гр.Разлог към гр.Симитли, е настъпило ПТП. От Констативния протокол за ПТП /л.17-І/ е видно, че същото е било предизвикано от С.Н.-ищецът, който движейки се в посоча към гр.Симитли, на участък от път в ремонт, обозначен с табели и регулиран от регулировчик и светофарна уредба, заобикаля спрелите пред него на червен сигнал пътно превозни средства, не се подчинява на сигнала за спиране на регулировчика и удря челно насрещно движещия се товарен автомобил.

По повод настъпилото ПТП е образувано НОХД № 436/2016г по описа на РС-****. В досъдебното производство е бил извършен оглед на местопроизшествието на 1.12.2014г, като в съставения протокол е описано местоположението на участниците в ПТП. Посочено е, че са били иззети тахошайбите на двата товарни автомобила, приложени като доказателство по досъдебното производство. Изготвен е бил и албум от ПТП. С обвинителен акт от 8.03.2016г на ищеца е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.„а” вр.чл.342 ал.1 НК вр.чл.5 ал.1 ЗДвП, чл.20 ал.1 и ал.2 ЗДвП. С протоколно определение от 19.09.2016г. наказателното производство е прекратено по искане на ощетеното ЮЛ „Юнит интериор” ООД /настоящият ответник/, на осн.чл.24 ал.1 т.9 НПК вр.чл.343 ал.2 НК, като материалите по делото са били изпратени за ангажирането на административно-наказателната отговорност на настоящия ищец. С НП № 17-111-001138/25.01.2017г /л.67-І/ на С. Д. Н. е наложена глоба в размер на 200лв за това, че е нарушил виновно чл.6 т.1 ЗДвП. И в административното производство, приключило с НП, е възприета същата фактическа обстановка : ищецът като водач на товарен автомобил на процесната дата на участък от път в ремонт, обозначен с табели и регулиран с пътни знаци, светофарна уредба и регулировчик, при подаден сигнал за спиране от регулировчика при светеща червена светлина на светофара, същият заобикаля спрелите пред него автомобили, продължава движението си без да се подчини на сигналите на регулировчика и блъска насрещно движещия се на разрешен сигнал влекач „МАН“. НП е потвърдено с решение по НАХД № 2162/2017г на РС–****, оставено в сила с решене по КНАХД № 112/2017г на АдмС–****.

Приложена е по делото справка за наложени на ищеца наказания по ЗДвП.

По делото са приети като доказателство декларация за трудова злополука от ответното дружество /л.7-8-І/, заведена под вх.№ 14830#1/19.12.2015г, досие № 274 на ТП на НОИ-****, в която е посочено, че работникът С. Д.Н. претърпял злополука на 1.12.2014г около 12ч. С Разпореждане № 274/19.03.2015г на ТП на НОИ-**** настъпилата злополука е приета за трудова по чл.55 ал.1 КСО, тъй като е станала през работно време и по време на изпълнение на служебни задължения по управление на товарен автомобил, собственост на осигурителя, при което пострадалият е допуснал настъпване на ПТП, вследствие на което е получил съчетано счупване на костите на дясна ръка, фрактура на седмо и осмо ребро вляво, фрактура на втора и трета метатарзална кости вляво.

От епикриза /л.12-14-І/ се установява, че ищецът е постъпил в „МБАЛ-****“ АД по спешност, след претърпяно ПТП. Установени са : промяна в конфигурацията на лявата предмишница и ляво стъпало; лявата предмишница с паталогична подвижност в дисталната част; променена дължина; лявото стъпало било оточно с палпаторна болезненост; движенията в лявата ръка и лявото стъпало били ограничени; разкъсно контузна рана по медиалната повърхност на левия глезен с неравни ръбове и слабо кървяща с размери 7-8см на 2 см в дълбочина, без видимо засягане на мускули и съдове; болки в гръдния кош. На 2.12.2014г е било проведено оперативно лечение, при което контузията в предмишницата била фиксирана с две захващащи планки и осем броя винтове. Поставена била гипсова шина. Разкъсно контузната рана била обработена хирургично и зашита. Поставена била и гипсова имобилизация на стъпалото. С.Н. бил изписан от болничното заведение на 11.12.2014г в добро общо състояние.

От представените копие от фактура № **********/10.12.2014г /л.18-І/ е видно, че стойността на 2бр плаки за антибрахиум – комплект с винтове, възлиза на 1660лв, заплатена с вносна бележка от 10.12.2014г /л.19-І/. Ищецът е заплатил и сума в размер на 80лв за 2бр пластмасов гипс, видно от представената ф-ра № 82/11.12.2014г и касова бележка към нея от същата дата /л.20-І/. Същият е заплатил и потребителска такса за престоя в „МБАЛ-****“ АД в размер на 58лв, видно от ф-ра № 8509/11.12.2014г и касова бележка № 8254/11.12.2014г /л.21-І/.

От болнични листове /л.22-28/ се установява, че за времето от 1.12.2014г до 22.06.2015г ищецът е бил във временна нетрудоспособност поради съчетано счупване на долните краища на лакътната и лъчевата кост вследствие трудова злополука по чл.55 ал.1 КСО.

От писмо от ТД на НАП-В.Търново, офис Монтана /л.114-І/ се установява, че за периода 14.10.2016-1.06.2017 ищецът е бил в трудово правоотношение с „Бига-комерсиал“ ЕООД за длъжността „шофьор лек автомобил“, а за времето от 4.07.2017г и понастоящем - с „Йоел“ ЕООД отново за длъжност„шофьор лек автомобил“.

По повод предприетото дисциплинарна отговорност спрямо работника, работодателят е изискал писмени обяснения от същия. Такива са били депозирани на 7.01.2015г /л.60-І/, като ищецът посочил, че на посочената дата, към 8.30ч., управляваният от него товарен автомобил бил разтоварен в гр.Банско, след което потеглил за гр.София. Камионът бил в изправност. По време на движение спирачките отказали и камионът се ударил, в резултат на което ищецът не помнел нищо.

От заключението на вещото лице ****по допуснатата САТЕ /л.122-І/, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните в срока по чл.200 ал.3 изр.2-ро ГПК, се установяаа, че управляваният от С.Н. товарен автомобил е бил оборудван с тахограф от механичен тип с три писеца – най-вътрешният изписва линията на изминатото разстояние, като една пълна линия от връх до връх се равнява на 10км; средният писец отчита времето на движение на автомобила; най-външният писец показва скоростта на движение на автомобила във всеки един момент. Вещото лице сочи, че според данните от тахошайбата ПТП е настъпило на 1.12.2014г към 10.55ч. Пак според записите на същата водачът на тов.а. към 10.45ч вероятно е започнал спускане от м-ст„Предела“ с начална скорост от около 80 км/ч, движейки се в активен спирачен режим – на висока предавка с ниско предавателно число, с постоянно използване на спирачната уредба. Този извод прави въз основа на записа на тахошайбата за няколкократното увеличаване и рязко намаляване на скоростта, което би могло да бъде постигнато само при постоянно използване на спирачната уредба на автомобила. Вещото лице сочи, че в последните минути преди удара скоростта на автомобила е била намалена до 60 км/ч, а в момента на удара е била около 57км/ч. Посочено е още, че ако движението на автомобила при спускане би било извършено на ниска предавка с високо предавателно число, без постоянно използване на спирачната уредба, то записът от тахошайбата би бил равномерен, без постоянни колебания в скоростта на движение. В заключение се сочи, че причините за настъпване на ПТП са от субективен характер и се дължат на това, че водачът на тов.автомобил се е движил по двупосочен път с низходящ наклон по посока на движението му, с неукрепен товар в размер на около 4 тона. Движението му се е извършвало на висока предавка, с ниско предавателно число, с често използване на спирачната уредба на автомобила, довело до прегряване и отказ на спирачната уредба. Движението се е извършвало със скорост, несъобразена с пътните условия и това на автомобила. В с.з. в.лице е уточнило, че заключението е изготвено въз основа на документите, фотоалбумите от досъдебното производство, както и приложените тахошайби. Излага още, че липсват каквито и да било доказателства, от които да бъде направен извод за техническа неизправност на спирачките. Неукрепеният товар също би могъл да окаже влияние върху настъпилото произшествие, без да може да се определи в каква степен.

От заключението на в.лице д-р Радослав Манчев по допуснатата СМЕ /131-І/ се установява, че в резултат на ПТП ищецът е поучил счупване на костите на лява предмишница, обусловили трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник; счупване на втора и трета предходилни кости на ляво стъпало, обусловили трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник; счупване на четвърто и осмо ребро и разкъсно-контузна рана в областта на лява глезенна става. Самото счупване причинява много силни болки до поставяне на имобилизация. Счупването на предмишницата е било лекувано оперативно, което е било проведено под анестезия, а в следоперативния период пострадалият се обезболява медикаментозно и по тази причина не изпитва силни болки. Обичайният период за възстановяване при счупване на предмишницата е около 3 месеца; при счупване предходилните кости на стъпалото – около 45 дни; при счупване на 4-то и 8-мо ребро – за около месец; разкъсно-контузната рана на глезена се възстановява за около 15 дни. При такава комбинация от травматични увреждания обичайно срокът за възстановяване се удължава с около месец. От обясненията на вещото лице, дадени в с.з., се изяснява, че възстановителният процес при посочените травми трае около 4 месеца. След оперативната намеса ръката на ищеца е била обездвижена. Свалянето на планките и винтовете става чрез хирургическа интервенция и има нов възстановителен период от около 15-20 дни. През този период ищецът е можел да си служи с ръката, тъй като липсва имобилизация, но е изпитвал болки през първите няколко дни като от рана. Щом като планките са били свалени, това означава, че мястото към него момент е било зараснало доста добре. На стъпалото също е била направена имобилизация. Тъй като счупването е далеч от ставите, не би следвало ищецът да изпитва болки. 

Според заключението на в.лице ****по допуснатата ССчЕ /л.126-І/ за периода 1.12.2014-22.06.2015г по седемте броя болнични листове, на ищеца е било изплатено обезщетение за временна нетрудоспособност в размер на 2904.49лв. За същия период ищецът би получил БТВ в размер на 3347,83лв. Разликата между изплатеното обезщетение и БТВ възлиза на 443,34лв.

За установяване на твърдяните от ищеца вреди по делото са ангажирани гласни доказателства чрез показанията на свидетелката **** /сестра на ищеца/.

Свид.**** излага, че е видяла брат си 3-4 дни след инцидента. Ръката му била оперирана, вързана, кракът също. Изпитвал болки в ръката, крака. Бил притеснен от инцидента, рухнал. След изписването му от болничното заведение свидетелката излага, че останала в дома на брат си, за да помага. Ищецът се придвижвал с патерици, ръката му била с шина. Лично тя му помагала да се придвижва, да се облича и да се храни. Това продължило повече от месец. След като му свалили шината от крака, продължил да се придвижва с патерици около 2 месеца. Ръката му била в гипс около 6 месеца. След свалянето му и имплантите, продължавал да изпитва болки. Провеждана била рехабилитация. В емоционален план той преживявал инцидента, въпреки че малко говорел за него, бил затворен в себе си, не излизал навън /тъй като и не можел/, не се срещал с хора.

За установяване на организацията на работа и механизма на ПТП ответната страна е ангажирало гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели – ****и ****.

Свид.**** излага, че към датата на ПТП бил в трудово правоотношение с ответното дружество за длъжността „мениджър продажби”. Преди всяка експедиция на стоки шофьорите се инструктирали за това как да укрепват товара, тъй като това е било тяхно задължение, а също и как да се движат по пътя. Самият свидетел не е присъствал при товаренето на превозваните стоки не бил присъствал, но бил на мястото на произшествието и затова е видял лично увредената задна част на кабината на камиона, от което си е направил извода, че товарът не е бил укрепен добре.

Свид.**** излага, че бил на мястото, където настъпил инцидента и е съставил КП за ПТП с пострадало лице. Произшествието било между два товарни автомобила. Към момента на ПТП се извършвал ремонт на път ІІ-19 и затова движението се е осъществявало в една лента, регулирана с регулировчик, знаци и светлинна уредба. Ищецът е управлявал тов. автомобил, който се е спускал от прохода Предела към гр.Симитли, като се е ударил в насрещно движещия се тов.автомобил. При удара товарът на спускащия се автомобил е паднал върху кабината и я е деформирал. Излага още, че се наложило кабината на камиона да бъде срязана, за да може да бъде изваден водачът от там, тъй като бил получил наранявания, но свидетелят не си спомнял какви точно. Излага още, че ако ищецът се е бил съобразил с регулировчика и светофарната уредба, ПТП не би настъпило.

 

Горната фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Основателността на иска по чл.200 КТ е обусловена от отговорността на работодателя за вреди в резултат на трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна намалена работоспособност под 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя. Работодателят отговаря имуществено, независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, т.е. отговорността е безвиновна. Затова е достатъчно установяването само наличието на трудовоправни отношения между страните, както и фактът на трудова злополука. Работодателят носи отговорност, както за имуществените, така и за неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от трудовата злополука.

По делото се установи, че страните са били в трудовоправни отношения, по силата на които ищецът е заемал длъжността „шофьор товарен автомобил“ при ответното дружеството. При изпълнение на възложената му работа е настъпило ПТП на посочената дата – 1.12.2014 при сочените обстоятелства, като инцидентът е бил признат за трудова злополука по реда с влязло в сила Разпореждане на основание чл.60 ал.1 КСО. Установи се и че в резултат на същия ищецът е получил травматични увреждания на здравето.

Изложеното мотивира съда да приеме, че е налице причинно-следствена връзка между настъпилото травматично увреждане и влошеното здравословно състояние на ищеца, изразяващо се в преживени болки и страдания, както физически, така и психо-емоционални, а също и имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение. За същите следва да бъде възмезден и затова исковете се явяват основателни.

Освобождаването на работодателя изцяло от отговорност за трудова злополука по чл.201 ал.1 КТ може да настъпи сами в случай, че пострадалият умишлено е причинил увреждането. Следва да се прави разлика между умисъл и груба небрежност, която се изразява в различното субективното отношение на работника в двете хипотези. В случаите по чл.201 ал.1 КТ умисълът е насочен не към нарушението на установените за извършване на трудовата дейност правила, а към самото увреждане. При това, съгласно решения № 542/07.02.2012 по гр.д.№ 1083/2010 и № 348/11.10.2011 по гр.д.№ 387/2010 на ВКС, ІV ГО, умисълът по наказателното право и гражданското такова не се различават, като гражданското не прави разлика между пряк и евентуален умисъл. Затова, за да е осъществена хипотезата на чл.201 ал.1 КТ към умисъла за нарушаване на установените за извършване на трудовата дейност правила, трябва да се прибави и умисълът за реализиране на самото увреждане.

При непредпазливостта липсва умисъл за увреждане. При нея работникът може да нарушава умишлено установените за извършване на трудовата дейност правила, но да не желае или да не се съгласява с настъпването на увреждането на здравето. Когато деецът не е предвиждал настъпването на противоправните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди е налице груба небрежност, а когато ги е предвиждал е мислил да ги предотврати-престъпна самонадеяност. Небрежността /непредпазливостта/ в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Небрежността не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Такова поведение е правно укоримо, защото пострадалият е бил длъжен да избегне злополуката, ако беше положил дължимата грижа. В този см. са решения на ВКС, ГО, под №№ 202/12.12.2014 по гр.д.№ 1298/2014; № 18/08.02.2012 по гр.д.№434/2011; № 79/27.02.2012 по гр.д.№ 673/2011, № 60/05.03.2014 по гр.д.№ 5074/2013; № 218/13.06.2014 по гр.д.№ 845/2014 ; № 25/16.02.2016г по гр.д. № 3233/2015г; № 194/21.06.2011 по гр.д. № 1248/2010; № 548/24.07.2012. по гр.д.№ 1490/2010/

В хипотезата на умисъл увреждането не съставлява трудова злополука и затова е изключена отговорността на работодателя съгласно чл.55 ал.3 КСО. В процесния случай липсват твърдения и няма данни за поведението на ищеца, сочещо на умисъл. Това е така след като е налице влязъл в сила административен акт, с който е установена трудова злополука по см. на чл.55 ал.1 КСО досежно полученото увреждане на здравето на Н.. Освен това, съдебната практика квалифицира нарушенията на правилата за движение по пътищата, станали причина за ПТП, при което е пострадал работник/служител, като груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 КТ /в този см. са решенията на ВКС, ГО под №№ 164/20.05.2014г по гр.д. № 7672/2013; № 33/12.04.2018 по гр.д.№ 2292/2017/. При това положение за работодателя възниква задължението да обезщети работника по реда на чл.200 КТ, което няма санкционен характер поради допуснато виновно и противоправно неизпълнение на задължения, а се явява законово прехвърляне върху него на професионалния риск от увреждане здравето на работника или служителя при изпълнение на трудовите му функции.  Ето защо ответното дружество дължи заплащане на обезщетение за претърпените от Н. имуществени и неимуществени вреди.   

 

По отношение на неимуществените вреди.

От събраните по делото доказателства /гласни и СМЕ/ се установяват настъпилите в резултат на трудовата злополука от ПТП неимуществени вреди за ищеца, изразяващи се в преживените болки и страдания от увреждането на здравето му, което в конкретния случай се проявява в : счупване на костите на лява предмишница, счупване на втора и трета предходилни кости на ляво стъпало, счупване на четвърто и осмо ребро и разкъсно-контузна рана в областта на лява глезенна става. Проведено е стационарно лечение за период от 10 дена, включващо и оперативно лечение.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определен от съда по справедливост съгласно чл.212 КТ, препращаща към правилата на деликтната отговорност по чл.52 ЗЗД. Съобразно задължителните указания, дадени с ППВС № 4/1968г т.11, това не е абстрактен критерий, а следва да се преценят конкретните обстоятелства, т.е. степента на претърпените болки и страдания на пострадалия от трудовата злополука работник и времето, през което същият ги е търпял и те са отшумели или продължава да ги търпи. В процесния случай това са :

травматичните увреждания - счупване на костите на лява предмишница, обусловили трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник, наложило провеждане на две операции – първата с поставяне на два броя плаки с осем винта и втората за изваждането им; счупване на втора и трета предходилни кости на ляво стъпало, обусловили трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник; счупване на четвърто и осмо ребро и разкъсно-контузна рана в областта на лява глезенна ставасчупена дясна бедрена кост;

интензитетът на търпяните болки от горните увреждания – много силни от счупванията, търпени за времето до провеждане на оперативното лечение и поставяне на гипсова имобилизация, след което по-незначителни, както и такива, но с по-малка интензивност за период от две седмици след втората операция; продължителността на възстановителния процес – 4-5 месеца, отчитайки и периода от време след втората операция;

причинените неудобства – за времето, през което ищецът е бил с обездвижен горен и долен крайник, същият се е нуждаел от помощта на трети лица при предвиждане, при хранене; негативните емоционални изживявания.

При горепосочените обстоятелства и съгласно принципа за справедливост, съдът приема, че присъждане на обезщетение в размер на 15 000лв би компенсирал ищеца за претърпените физически болки и страдания и психически такива. За да формира този извод, наред с горните обстоятелства, съдът отчита и факта, че ищецът е бил изписан от болничното заведение в добро общо състояние, периодът му на възстановяване е бил обичайният /по думите на в.лице по СМЕ, не повече от 4,5м/, без ексцеси, като ищецът се възстановил напълно и продължава да упражнява същата професия. Определяйки размера, съдът съобразява и стандарта на живот в страната, обусловен от икономическата обстановка.

По отношение на имуществените вреди

От писмените доказателства по делото се установиха и сторените от ищеца разходи за лечението му, изразяващи се в разходването на парични суми за: 1664,98лв за 2бр плаки за антибрахиум – комплект с винтове, 80лв за 2бр пластмасов гипс и 58лв потребителска такса.

От заключението на ССЧЕ се установи, че ищецът е пропуснал да получи и следващото му се БТВ за периода на временна нетрудоспособност, като размерът на търпяната от него вреда се явява разликата между изплатеното обезщетение и трудовото възнаграждение, което би получил, или сумата от 443.34лв.

 

За определяне на окончателния размер на обезщетенията обаче, съдът следва да обсъди направеното от ответника възражение за намаляване отговорността му поради допринасянето от страна на работника-ищецът Н. за вредоносния резултат - трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т.е. за наличие на съпричиняване.

В процесния случай това е свързано с твърденията на работодателя, че ПТП е настъпило като резултат от действията на ищеца, изразяващи се в неправилна експлоатация и управление на МПС поради неспазване правилата за движение по път в ремонт, указани в ЗДвП, както и на установените от работодателя правила за работа с товари и тяхното укрепване по време на движението на МПС. Затова и доказателствената тежест за установяването на тези обстоятелства е върху ответното дружество.

Както се изложи по-горе, по делото се установи, че ударът между двата товарни автомобила е станал след като ищецът не е спрял на сигнала на регулировчика и светофарната уредба, обозначаващи участъка от пътя в ремонт, като заобиколил спрелите автомобили и продължил движението си напред, при което е ударил челно движещия се в противоположната посока товарен автомобил. Установи се от заключението на САТЕ, че това се е дължало на невъзможността на Н. да спре управлявания от него тов.автомобил, което пък било резултат от движението му при спускане от м-**** при условията на активен спирачен режим, на висока предавка с ниско предавателно число, с постоянно използване на спирачната уредба. Последното е довело до прегряване и отказ на спирачната уредба. Заключението на вещото лице се възприема изцяло, тъй като е изготвено въз основа приобщените към делото материали по НОХД № 436/2016г по описа на РС-**** и съдържащите се в досъдебното производство протокол за оглед на местопроизшествие, при който е изготвен и фотоалбум и записите по надлежно иззетата тахошайба от камиона. Съставеният протокол за оглед на местопроизшествие като официален свидетелстващ документ, както и иззетите по надлежния ред като веществени доказателства тахошайба, се явяват годни доказателствени средства в гражданското производство и затова няма пречка автотехническата експертиза да изгради заключението въз основа на същите, както е било процедирано в настоящия случай.

В допълнение на изложеното следва да се посочи и това, че с въззивната си жалба ищецът е навел за първи път твърдения, че бил предприел изпреварване на колона от автомобили, за да избегне верижна катастрофа, тъй като установил, че спирачната система на товарния автомобил била повредена. Затова не можел да спре, още повече че пътят бил с наклон и затова преминал на червен светофар. Навлизайки в насрещното платно, последвал челен удар с автомобил, чийто водач, като видял товарния автомобил на ищеца, бил спрял. Позовава се и на това, че ноторно било известно, че причина за повреда на спирачната система можело да бъдат износените накладки. От данните по делото било видно, че автомобилът бил минал технически преглед през септември 2014

В изготвения проект за доклад, приет без възражения от страните за окончателен в с.з. на 10.09.2010г, е било докладвано подробно заявеното от работодателя възражение за допуснатото от ищеца съпричиняване. Последният не е навел своевременно възраженията си относно механизма на ПТП, а го прави за първи път едва с въззивната жалба. По отношение на изложеното съдът приема: На първо място, възраженията му са заявени несвоевременни – пропуснал е да стори това в първата инстанция, а го прави едва пред въззивната инстанция, без да са налице условията на чл.266 ГПК; не се отнасят нито до нововъзникнали обстоятелства, нито до новооткрити доказателства. На следващо място, твърдяното съдържа вътрешно противоречие – самият ищец сочи, че годишният преглед на тов.автомобил бил извършен през м.септември 2014, а инцидентът е станал през м.12.2014, т.а три месеца по-късно. Позовавайки се на ноторно известното обстоятелство, че причината спирачките на МПС да откажат била в износването на накладките, отново се поставя въпросът на какво може да се дължи тяхното преждевременно износване. При положение, че липсват твърдения от ищеца през посочения период друг шофьор да е управлявал МПС, отново се стига до извода, че това се е дължало на неправилната експлоатация на МПС от ищеца, изразяваща се в честата употреба на спирачната система, както е посочено и от вещото лице.

От изложеното по-горе се установи и това, че превозваният товар не е бил достатъчно добре укрепен и това допълнително е допринесло за настъпването на ПТП /очевидно е при движение по наклон надолу неукрепеният товар да се е изместил напред и при удара с движещия се насреща товарен автомобил това да е довело до деформирането на задната част на кабината, както е посочил и свид.****, което пък е наложило разрязването й и изваждането на ищеца, а това от своя страна е допринесло за травматичните му увреждания/.

Предвид изложеното съдът прави извод, че ПТП е настъпило като резултат от действията на ищеца, а не поради техническата неизправност на спирачната уредба Последният сам се е поставил в ситуация на повишен риск, довели до невъзможността да спре управлявания от него тов.автомобил и съответно да не допусне настъпването на произшествието. Следва да се посочи и това, че ищецът е управлявал тов.автомобил в качеството си на професионален шофьор и като такъв към него има завишени изисквания както за познаване правилата за движение по пътищата, уредени със ЗДвП, така и по отношение управлението на МПС и неговата поддържане в техническа изправност. Това е указано в длъжностната му характеристика, с която той е бил запознат и се е съгласил при сключването на трудовия договор. На същия е бил проведен инструктаж за превоз, разтоварване и безопасно движение – факт, признат от него. Съобразно вътрешните правила и инструкции ищецът е длъжен да спазва ППЗДвП, да се движи само с технически изправно превозно средство; да извършва ежедневно техническо обслужване, като особено внимание се обръща на спирачната система и органите за управление; да контролира натоварването, разположението в укрепването на товара, както и състоянието на товара по време на движение. Същевременно се забранява излизането на пътя за участие в движението на автомобил, който е технически неизправен и не се допуска до експлоатация товарен автомобил с неизправна въздухокомпресорна и въздухоспирателна уредба, с намалено налягане на въздуха и с неизправни разпломбирани манометри.

Всичко изложено мотивира съда да приеме, че ищецът е действал при условията на груба небрежност и затова е налице съпричиняване от негова страна на настъпилия вредоносен резултат – увреждане на здравето му поради настъпилата трудова злополука от ПТП. Затова въззивният съд приема, че съпричиняването е в голяма степен, чието числово изражение е 80%. Поради това дължимото обезщетение от работодателя, носещ професионалния риск от травматичното увреждане на ищеца, следва да бъде редуцирано с този процент.  

Като краен резултат на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за търпените от него неимуществени вреди в размер на 3000лв. За разликата над нея до общия размер от 15 000лв претенцията следва да бъде отхвърлена.

Що се отнася до имуществените вреди, същите също следва да бъдат редуцирани с посочения процент, което придобива следния числов израз:

1/ претенцията в размер на 1664,98лв за заплатени 2бр плаки за антибрахиум /комплект с винтове/ следва да бъде уважена до размера от 33,30лв ;

2/ претенцията в размер на 80лв за заплатени 2бр пластмасов гипс следва да бъде уважена до 16лв, като за разликата над нея до пълния размер подлежи на отхвърляне;

3/ претенцията в размер на 58лв за заплатена потребителска такса за престоя му в горното болнично заведение следва да бъде уважена до размера от 11,60лв, като за разликата над същата до пълния размер подлежи на отхвърляне;

4/ претенцията от 443,34лв–явяваща се разлика между трудовото възнаграждение и изплатеното обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 1.12.2014г до 22.06.2015г следва да бъде уважена до размера от 88,84лв, като за разликата над тази сума до пълния размер подлежи на отхвърляне.

Горните суми следва да бъдат присъдени ведно с обезщетение за забава, по отношение на което са приложими общите принципи, установени с нормата на чл. 84 ал.3 и чл.86 ал.1 ЗЗД. Или, по отношение на неимуществените вреди работодателят е изпаднал в забава от деня на настъпване на произшествието. По отношение на имуществените вреди увреждането е настъпило от момента на реализиране на съответните разходи, от който момент работодателят е изпаднал в забава, а именно:

-за заплащане на 2брплаки за антибрахиум – от 10.12.2014г;

-за заплащане на 2бр пластмасов гипс и потребителска такса – от  11.12.2014г.

От посочените дати следва да бъде присъдено обезщетение за забава, като за времето от 1.12.2014г до 9.12.2014г, съответно за датата 10.12.2014г по втората претенция , акцесорните искове  подлежат на отхвърляне.

Що се отнася до вредите във вид на пропуснати ползи, работодателят е изпаднал в забава от деня, в който служителят е следвало да получи възнаграждението си. Доколкото обаче ищецът претендира обезщетение от един по-късен момент, а именно от 23.06.2015, то от тази дата следва да бъде присъдено такова.

 

Решението на ВРС в частите му, с които са присъдени обезщетения до горепосочените размери, следва да бъде потвърдено.

 

Решението на РС подлежи на частична отмяна и вместо него да бъде постановено такова за отхвърляне претендираните сумите за разликите, както следва :

над 3000лв до 6000лв за неимуществените вреди

над 333лв до 666лв за заплатени 2бр плаки за антибрахиум – комплект с винтове;

над 32лв до 162лв за заплатени два броя пластмасов гипс;

над 23,20лв до 11,60лв за заплатена потребителска такса и

над 177,34лв до 88,84лв - разликата между получените обезщетения за временна неработоспособност и БТВ на ищеца за периода 01.12.2014г. до 22.06.2015г.

 

В частта, с която са отхвърлени претенциите до пълните им размери, решението на ВРС следва да бъде потвърдено.

 

По разноските

 

за ИЩЕЦА

На осн.чл.78 ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски съразмерно на уважената част от исковете му , които възлизат общо 3149,74лв.

При общ размер на сторените разноски за двете инстанции от 2100лв и 950лв заплатени адв.хонорари, от които първият следва да бъде редуциран до размера от 1500лв предвид направеното основателно възражение за прекомерност и отчитайки действителната правна и фактическа сложност на делото, извършените от адвоката процесуални действия и определения в чл.7 ал.1 т.1 вр. ал.2 т.4 от Наредба № 1/9.07.2004 минимален размер на възнаграждението, или общо сторените разноски за двете инстанции са в размер на 2450лв.

Съразмерно на уважената част от исковете в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 447,45лвразноски за двете инстанции.

 

за ОТВЕТНИКА

На осн.чл.78 ал.3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски съразмерно на отхвърлената част на исковете, която част възлиза общо на 14096,60лв

Общият размер на сторените разноски за двете инстанции е 2555лв, от които за първа инстанция 1510лв /л.155-Іинст.дело/, а от тях 1240лв за заплатен адв.хонорар, по отношение размера на който липсва възражение за прекомерност; за втората инстанция 900лв – адв.хонорар /също без възражение  досежно размера/ и 145лв – заплатена държ.такса.

Съразмерно отхвърлената част от исковете следва, че в поза на ответното дружество се дължат разноски от 2088,37лв за двете инстанции.

На осн.чл.78 ал.6 ГПК ответникът дължи в полза на Държавата съразмерно на уважените претенции държавни такси общо в размер на 189лв.

Що се отнася до изплатените общо от бюджета на съда възнаградения на вещите лица в размер на 500лв /САТЕ-150лв, СМЕ-200лв и ССмЕ-150лв / съразмерно на уважената част от претенциите дружеството следва да заплати сторени разходи, което се ранява на 91,32лв в полза на съда.

Предвид горното, решението на РС в частта за разноските следва да бъде изменено съобразно изхода на спора в настоящата инстанция, като следва .

Дължимите от ищеца в полза на ответното дружество разноски следва да бъдат увеличени от 772,80лв на 2088,37лв

Дължимите от ответното дружество в полза на ищеца разноски следва да бъдат намалени от 600лв на 447,45лв

Дължимите от ответното дружество в полза на съда следва да бъдат намалени от 415,94лв на 280,32лв, от които 189лв - държавна такса и 91,32лв- депозит за съдебните експертизи

 

Воден от горното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-ХХХІVс-в № 4975/4.12.2018г по гр.д.5138/2018 в ЧАСТИТЕ МУ, с които е ОСЪДЕНО ответното дружество Юнит интериор” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на С.Д.Н. ЕГН ********** ***, до размера на следните суми: 3000лв, представляваща обезщетение неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие трудова злополука, настъпила на 1.12.2014г, ведно със законната лихва от 1.12.2014г до окончателното заплащане на задължението; и за претърпени имуществени вреди, до размера на следните суми: 33,30лв- заплатена цена на 2бр плаки за антибрахиумкомплект с винтове, ведно със законната лихва от 10.12.2014г до окончателното заплащане на задължението; 16лв - заплатена цена за 2бр пластмасов гипс, ведно със законната лихва от 11.12.2014г. до окончателното заплащане на задължението; 11,60лв - заплатена потребителска такса, ведно със законната лихва от 11.12.2014г до окончателното заплащане на задължението; 88,84лв - разликата между получените обезщетения за временна неработоспособност и БТВ на ищеца за периода 1.12.2014г до 22.06.2015г, ведно със законната лихва от 23.06.2015г. до окончателното заплащане на задължението, на осн.чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД.

ОТМЕНЯ решението на ВРС-ХХХІVс-в № 4975/4.12.2018г по гр.д.5138/2018 в ЧАСТТА, с която са присъдени в полза на ищеца сумите, както следва: над 3000лв до 6000лв, представляваща обезщетение неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие трудова злополука, настъпила на 1.12.2014г, ведно със законната лихва от 1.12.2014г до окончателното заплащане на задължението, както и сумите за претърпени имуществени вреди, както следва: над 33,30лв до 665,99лв - заплатена цена на 2бр плаки за антибрахиумкомплект с винтове, ведно със законната лихва от 10.12.2014г до окончателното заплащане на задължението; над 16лв до 32лв - заплатена цена за 2бр пластмасов гипс, ведно със законната лихва от 11.12.2014г. до окончателното заплащане на задължението; над 11,60лв до 23,20лв - заплатена потребителска такса, ведно със законната лихва от 11.12.2014г до окончателното заплащане на задължението; над 88,84лв до 177,34лв-разликата между получените обезщетения за временна неработоспособност и БТВ на ищеца за периода 1.12.2014г до 22.06.2015г, ведно със законната лихва от 23.06.2015г. до окончателното заплащане на задължението, на осн.чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД, като вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОТХВЪРЛЯ претенциите на С.Д.Н. срещу Юнит интериор” ООД :

за разликата над 3000лв до 6000лв, представляваща обезщетение неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие трудова злополука, настъпила на 1.12.2014г, ведно със законната лихва от 01.12.2014г до окончателното заплащане на задължението, на осн.чл.200 ал.1 КТ; както и сумите за претърпени имуществени вреди, както следва: над 33,30лв до 665,99лв - заплатена цена на 2бр плаки за антибрахиумкомплект с винтове, ведно със законната лихва от 10.12.2014г до окончателното заплащане на задължението; над 16лв до 32лв - заплатена цена за 2бр пластмасов гипс, ведно със законната лихва от 11.12.2014г. до окончателното заплащане на задължението; над 11,60лв до 23,20лв - заплатена потребителска такса, ведно със законната лихва от 11.12.2014г до окончателното заплащане на задължението; над 88,84лв до 177,34лв - разликата между получените обезщетения за временна неработоспособност и БТВ на ищеца за периода 1.12.2014г до 22.06.2015г, ведно със законната лихва от 23.06.2015г. до окончателното заплащане на задължението, на осн.чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД.

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-ХХХІVс-в № 4975/4.12.2018г по гр.д.5138/2018 в неговите отхвърлителни части по отношение претенцията за неимуществени вреди - за разликата над 6000лв до 15000лв, на осн.чл.200 ал.1 КТ; както и сумите за претърпени имуществени вреди, както следва: за разликите над 665,99лв до 1664,98лв  - разходи за заплатена цена на 2Бр плаки за антибрахиумкомплект с винтове и за лихва за забава за периода от 1.12.2014 до 9.12.2014г, включително; над 32лв до 80лв - заплатена цена за 2бр пластмасов гипс и за лихва за забава за периода от 1.12.2014 до 10.12.2014г, включително; над 23,20лв до 58лв - заплатена потребителска такса и за лихва за забава за периода от 1.12.2014 до 10.12.2014г; над 177,34лв до 443,34лв - разликата между получените обезщетения за временна неработоспособност и БТВ, на осн.чл.200 ал.1 КТ

ИЗМЕНЯ решението на ВРС-ХХХІVс-в № 4975/4.12.2018г по гр.д.5138/2018 в частта за разноските, имаща характера на определение,  както следва :

УВЕЛИЧАВА размера на дължимите от ищеца С. Н.Д. в полза на ответното дружество „Юнит интериор“ООД от 772,80лв на 2088,37лв

НАМАЛЯВА размера на дължимите от ответното дружество „Юнит интериор“ООД в полза на ищеца Св.Н.Д. разноски от 600лв на 447,45лв

НАМАЛЯВА размера на дължимите от ответното дружество в полза на съда суми за държавна такса и разноски за вещи лица от 415,94лв на 280,32лв, от които 189лв - държавна такса и 91,32лв - депозит за съдебните експертизи

 

 

Решението може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД с касационна жалба в едномесечен срок от уведомяването на страните

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: