Мотиви към
Присъда № 20/24.03.2015 г. по н.о.х.д.№ 192/2015 г. по описа на ВРС.
Срещу подсъдимия С.В.С. е повдигнато
обвинение за това, че за времето от 08,00 часа до 08,45 часа на 10.08.2014г. в
село Л., община К., от частен имот, състоящ се от къща /двуетажна жилищна
постройка/, лятна кухня и двор, находящ се на ул. “***”
№ ***, при условията на опасен рецидив /след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода за срок не по-малко от една година,
изпълнението на което не е било отложено, по 66 от НК, като освен това е бил
осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, изпълнението на които не е било по чл. 66 от НК, както следва: с
присъда на РС - В., влязла в сила на 11.11.2009г., постановена по НОХД №
1297/2009г., за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.5 и т.7, вр. чл.
194, ал.1 от НК, вр. чл.26, ал.1 от НК, на подс. С. е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от десет месеца, при първоначален общ режим; с
влязла в сила на 30.12.2012г. присъда на същия съд по НОХД № 846/2012г., за
престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, 6. ,,б” от НК, на подс. С. е определено наказание лишаване от свобода за срок от една
година и четири месеца, което да изтърпи при първоначален ,,строг” режим в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип; с протоколно определение на
СРС за одобряване на постигнато споразумение по НОХД № 17072/2012г., в сила от
07.12.2012г., на подс. С., за престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл. 194,
ал.1, вр. чл. 29, 6. ,,б” от НК е определено наказание лишаване от свобода за
срок от една година, като впоследствие, с определение от 09.04.2013г. по ЧНД №
1339/2013г., СРС е допуснал кумулация на основание чл. 25, ал.1, вр. чл. 23,
ал.1 от НК на наказанията наложени на подсъдимия по осъжданията му по НОХД №
846/2012г. на РС - В. и по НОХД № 17072/2012г. на СРС, като определил общо
най-тежко наказание от тях, а именно лишаване от свобода за срок от една година
и четири месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор/,
е отнел чужди движими вещи на обща стойност 540,18 лв. / петстотин и
четиридесет лева и осемнадесет стотинки/, от владението и без съгласието на
различни лица, с намерение противозаконно да ги присвои, както следва: за
времето от 08,00 ч. до 08,45 ч. на 10.08.2014г., при условията на опасен
рецидив в с. Л., от къща, намираща се на ул. “***” № ***,
е отнел чужди движими вещи: 2
кг. пилешко месо, на стойност 08,78 лв., 4 кг. свинско месо на стойност
35,60 лв.и сумата от 450,00 лева, или вещи на обща стойност 494,38 лв.,от
владението на Т.В.И. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои и за времето от 08,00 ч. до 08.45 ч. на 10.08.2014 г., при условията на
опасен рецидив в с. Л., от къща, лятна кухня и двор, намиращи се на ул.”***”
№ *** е отнел чужди движими вещи: 1 бр. мобилен
апарат, марка ,,Самсунг” на стойност 08,00 лв., 1 бр. дънки на стойност 25,00
лв., 1 бр. тениска с къс ръкав на стойност 02,00 лв., 1 бр. тениска с къс ръкав
на стойност 06,00 лв. и 1 чифт гуменки на стойност 04,80 пв., или вещи на обща
стойност 45,80 лв., от владението на И.Ж.М. ***, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б.”а” и
б. „б” от НК.
Участващият
по делото прокурор поддържа обвинението, намира същото за доказано от обективна
и субективна страна и пледира при постановяване на присъдата да бъдат отчетени
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, след което да бъде
приложен чл.58а от НК.
В хода на делото е предявен и съответно
приет за разглеждане граждански иск от пострадалото лице Т.В.И. против подс.С.В.С.
за сумата от 494,38 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея
имуществени вреди, вследствие на престъплението и същата е конституирана на основание чл.84, ал.1 НПК като граждански
ищец в процеса.
На основание чл.84, ал.1 НПК за съвместно
разглеждане в нак.процес е приет и предявеният от И.Ж.М. против подс.С.В.С.
граждански иск за сумата от 37,80 лева, представляваща обезщетение за претърпените
от него имуществени вреди, вследствие на престъплението и същият е конституиран като граждански ищец в процеса.
Назначеният служебен защитник пледира за
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства при определяне вида и размера
на наказанието, като изтъква доводи в подкрепа на защитата теза и моли съда да
съобрази оказаното от него съдействие,
изразеното съжаление и добро процесуално поведение.
Подсъдимият С.В.С. е роден на ***г***, област
В., ул. ”***” № ***,
българин, български гражданин, неженен, с начално образование,
безработен, осъждан, понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в
затвора-В., с ЕГН **********, признава
вината си, изразява съжаление за извършеното и прави искане съдебният процес да протече при
условията на съкратено съдебно следствие.
Производството е по реда на глава XVII
НПК-чл.371, т.2 НПК. Подсъдимият признава вината си, признава изляло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се
събират доказателства за тези факти.
Съдът като намери, че самопризнанието на подсъдимият се подкрепя в достатъчна
степен от събраните на досъдебното производство доказателства обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
При
проведеното наказателно разследване и след използване на допустимите
процесуални способи и средства за събиране и проверка на доказателства е
установена следната фактическата обстановка:
Подсъдимият С.В.С. ***. На 10.08.2014г.,
около 08,00 часа в същото село подс.С.В.С. забелязал, че св. Т.В.И. излязла от
частния си имот, състоящ се от двуетажна жилищна сграда, лятна кухня и двор,
намиращ се на ул. ,,***”-***.
По същото време, при св.И. гостувал внука й св.И.Ж.М. ***, който мината вечер –
на 09.08.2014 г. бил на рожден ден на свой братовчед от селото и останал да
преспи там Тогава подс.С. изведнъж решил да се възползва от отсъствието на св.И.
и да проникне в къщата, за да отнеме от различни движими вещи. През двора на
съседна необитаема къща и след като прескочил разположен между имотите каменен
зид, подсъдимият влязъл в двора на имота на граждански ищец И.. Първоначално се
насочил към лятната кухня, чиято входна врата била отключена, влязъл в
помещението и видял поставен на масата мобилен апарат, марка Самсунг”, който
веднага отнел. От лятната кухня взел още и чифт гуменки, сини на цвят, след
което излязъл в двора на имота. На простора забелязал поставени чифт дънки и
две мъжки тениски с къси ръкави, които заедно с обувките сложил в един найлонов
плик. След като взел със себе си мобилния телефон, гуменките и дрехите,
собственост на св. М., подсъдимият се насочил и към двуетажната жилищна
постройка. Входната врата на къщата била отключена. На първия приземен етаж на
къщата, в една от стаите забелязал шкаф с дрехи и след като се разровил в тях
открил хартиен плик, съдържащ сумата от 450 лева във вид на банкноти,
собственост на гр.ищец И., които веднага отнел. На приземния етаж имало фризер,
откъдето подсъдимият отнел и съхранено в пликове общо б кг. пилешко и свинско
месо. След като отнел всички гореописани движими вещи, подс.С. напуснал селото,
придвижил се на автостоп до автогарата на гр.В., след което с автобус стигнал
до гр.С.. След като пристигнал в гр.С., подсъдимият отишъл дома на леля си св.А.Т.К.,
на която подарил отнетия мобилен телефон, отнетите пари похарчилл, а месото
изконсумирал. Известно време използвал отнетите гуменки и дрехи, след което ги
изхвърлил.
Горната фактическа обстановка се
установява изцяло и безпротиворечиво от всички събрани и приобщени от съда по
съответния процесуален ред доказателства - самопризнанието на подсъдимия, което
е подкрепено от показанията на свидетелите Т.И. (л.12 ДП), И.М. (л.13 ДП), А.К.(
л.37 и л.77 от ДП), показания на св.Кръстева, дадени пред съдия в хода на ДП на
л.38-40 от ДП, обясненията на подс.С. (л.92-94) Изложената фактическа
обстановка се подкрепя и от събраните по делото писмени доказателства, които на
основание чл.283 НПК са прочетени и
приобщени, и имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото, като в
това число са: Постановление за
образуване на ДП от 10.10.2014 г. срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл.194, ал.1 от НК; Докладна записка
рег. № ЗМ 991/05.09.14 г.;Жалба вх.№ 20027/12.08.14 г. от Т.И. ***; Справка от
Мобилтел ЕАД гр.С. от 05.11. 2014
г. Протокол за доброволно предаване от 18.12.14 г. на л.
41 от ДП; Протокол за оглед на
веществени доказателства от 19.12.14 г. на л.42 от ДП; Справка от ГДИН – С., рег.№ 426/30.12.14 г.,
Справка за съдимост по отношение на подс. С. от л.50 до л.56, Характеристични
данни по отношение на под.С., л.57;
Заключение по назначена съдебно-оценителна експертиза от л.65 до л.67.
На основание чл.284 НПК вещественото
доказателство един брой найлонов плик,
съдържащ 1 /един/ брой мобилен апарат марка "SAMSUNG", черен на цвят
е предявено на страните по делото, при което подс.С. заяви, че това е мобилният
телефон, който той сам е отнел.
По време на ДП част от отнетите вещи били
открити и доброволно предадени от държателите им, като с протокол за доброволно
предаване от 18.12.2014 г. св.А.К. е предала на органите на досъдебното
производство 1 брой мобилен апарат марка "SAMSUNG", черен на цвят, с
ИМЕИ ***, ведно с батерия към него.
От експертното заключение на проведената
съдебно-оценителна експертиза е видно, че стойността на отнетите вещи възлиза
общо на 540, 18 лева, от които 494, 38 лева
собственост на Т. И. и 45, 80
лева на И.М.. Посочено е , че МРЗ към датата на извършеното деяние е била в размер
на 340 лева.
От справката за съдимост на подсъдимия,
се установява, че последният е осъждан многократно, като с присъда на РС - В., влязла в сила на
11.11.2009г., постановена по н.о.х.д.№ 1297/2009г., за извършено
престъпление по чл. 195, ал.1, т.З, т.5 и т.7, вр. чл. 194, ал.1 от НК, нр. чл.
26, ал.1 от НК, на подс.С. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
десет месеца, при първоначален общ режим; с влязла в сила на З0.12.2012г.
присъда на същия съд по н.о.х.д.№ 846/2012г., за престъпление по чл. 196, ал.1,
т.1, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, 6. ,,б” от НК на подс.С. е определено
наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, което
последният е следвало да изтърпи при първоначален ,,строг” режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип; с протоколно определение на СРС за
одобряване на постигнато споразумение по н.о.х.д.№ 17072/2012г., в сила от
07.12.2012г. на подс.С., за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1
вр. чл.29, 6. ,,б” от ПК е определено наказание лишаване от свобода за срок от
една година. Впоследствие, с определение от 09.04.2013г. по ч.н.д.№1339/2013г.
СРС е допуснал кумулация на основание чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК на
наказанията наложени на обвиняемия по осъжданията му по н.о.х.д.№846/2012г. на
РС - В. и по н.о.х.д.17072/2012г. на СРС, като определил общо най-тежко
наказание от тях, а именно лишаване от свобода за срок от една година и четири
месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор. Ето защо
и деянието, предмет на обвинението по настоящото наказателно производство е
извършено от подсъдимия в условията на опасен рецидив. Настоящото престъпление
подс.С. е извършил след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл.66 НК, т. е. при условията на опасен рецидив
по смисъла на чл.29, ал.1 б.”а” и б.”б” НК.
Видно от приложената характеристика за
подсъдимия е, че същият е с лоши характеристични данни и с множество криминални
регистрации.
Тези доказателства в своето единство и
логическа взаимовръзка изясняват по един несъмнен и категоричен начин
обстоятелствата, имащи съществено значение за правилното решаване на делото, в
това число факта на извършване на престъплението, неговото авторство, механизма
и начина на осъществяване на инкриминираното деяние, личността и субективното
отношение на дееца към извършеното.
Предвид гореизложеното съдът достига до
следните правни изводи:
От всички събрани по делото доказателства
безспорно се установява, че подсъдимият С.С. от обективна и субективна страна е
извършил престъпление против собствеността-кражба, като на 10.08.2014 г, за
времето от 08,00 часа до 08,45 часа в село Л., община К., от частен имот,
състоящ се от къща /двуетажна жилищна постройка/, лятна кухня и двор, находящ
се на ул. “***” № ***, при условията
на опасен рецидив е отнел чужди движими вещи на обща стойност 540,18 лв. /
петстотин и четиридесет лева и осемнадесет стотинки/, от владението и без
съгласието на различни лица, с намерение противозаконно да ги присвои, както
следва: за времето от 08,00 ч. до 08,45 ч. на 10.08.2014г., при условията на
опасен рецидив в с. Л., от къща, намираща се на ул. “***”
№ *** е отнел чужди движими вещи: 2 кг. пилешко месо, на стойност
08,78 лв., 4 кг.
свинско месо на стойност 35,60 лв.и сумата от 450,00 лева, или вещи на обща
стойност 494,38 лв.,от владението на Т.В.И. ***, без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои и за времето от 08,00 ч. до 08.45 ч. на
10.08.2014 г., при условията на опасен рецидив в с. Л., от къща, лятна кухня и
двор, намиращи се на ул.”***” № *** е отнел чужди
движими вещи: 1 бр. мобилен апарат, марка ,,Самсунг” на стойност 08,00 лв., 1
бр. дънки на стойност 25,00 лв., 1 бр. тениска с къс ръкав на стойност 02,00
лв., 1 бр. тениска с къс ръкав на стойност 06,00 лв. и 1 чифт гуменки на
стойност 04,80 пв., или вещи на обща стойност 45,80 лв., от владението на И.Ж.М.
***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
От
обективна страна са налице всички съставомерни елементи, квалифициращи деянието
като престъпление по чл.196,ал.1, т.1 вр.чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.”а” и
б.”б” от НК. Извършеното от страна на подсъдимия С. престъпно деяние
осъществява квалифициран състав на престъплението кражба, извършено при
условията на опасен рецидив. Видно от установената фактическа обстановка
подсъдимият е проникнал безпрепятствено в имота на св.И., т.е. не се касае за
взломна кражба - извършена чрез разрушаване на преграда, здраво направена за
защита на имот. След проведения анализ на наличния доказателствен материал и
възприетата по делото фактология, съдът приема за безспорно доказано, че
престъплението за което е повдигнато обвинение е извършено именно от подсъдимия
С., за което са налице всички обективни и субективни признаци, квалифициращи го
като такова по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.”а” и б.”б”
от НК. На инкриминираната дата и място –
10.08.2014 г. в село Л., облст В., при условията на опасен рецидив подс.С.В.С.
е извършил кражба на движими вещи, собственост на св.Т.И. и на св.Ил.М., без
тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои и изразяващи се в
отнемане на чужди движими вещи- мобилен телефон с батерия към него, 1
бр.гуменки, 1 бр.дънки, 2 бр. тениски с къс ръкав, 6 кг. месо и пари.
От субективна страна деянието е извършено
при условията на пряк внезапен умисъл, тъй като субективното отношение на
подсъдимия е било насочено за постигане на пряко целения резултат, съзнавал е
обществената опасност на деянието и на последиците от него и е искал и се е
стремял към тяхното настъпване.
След като
призна подсъдимия за виновен по предявеното обвинение съдът на основание чл.
196, ал.1, т.1 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 29, ал.1 б.”а” и б. „б” НК, го осъди
на три години лишаване от свобода, което счете за достатъчно за постигане
целите на чл.36 НК и за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия към
спазване на добрите нрави и правовия ред. За да наложи това конкретно по размер
наказание, съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства изразената
самокритичност от страна на подсъдимия, добро процесуално поведение, оказано
съдействие при разследването, а като отегчаващите такива – обремененото съдебно
минало и лошите характеристични данни. При спазване императивната разпоредба на
чл.373, ал.2 НПК вр. чл.58а, ал.1 от НК съдът намали определената присъда с
една трета и осъди подсъдимият С.С. на две години лишаване от свобода, като
постанови на основание чл.61, т.2 вр.
чл.60, ал.1 от ЗИНЗС подсъдимият да изтърпи това наказание при първоначален
строг режим в затвор или затворническо общежитие, тъй като по смисъла на ЗИНЗС
същият е осъждан веднъж на лишаване от свобода.
По отношение на предявените граждански
искове от страна на пострадалите лица и след като намери същите за допустими и
доказани по основание и размер съдът
осъди на основание чл.84, ал.1 НПК подсъдимия
С.В.С. да заплати на гражданския ищец Т.В.И. ***, сума в размера на
494,38 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени
вреди вследствие на престъплението и на
основание чл.84, ал.1 НПК да заплати на И.Ж.М. ***, сума в размера на 37,80
лева, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди
вследствие на престъплението. Лихви
върху посочените суми не се претендират от страна на гр.ищци.
Съдът постанови на основание чл. 301,
ал.1, т.11 НПК вещественото доказателство
един брой мобилен апарат, марка ,,Самсунг”, черен на цвят с ИМЕИ ***, ведно
с батерия към него да се върнат на собственика И.Ж.М. ***.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.189, ал.3 НПК, в тежест на подсъдимия съдът присъди да заплати полза на
държавата по сметка на ОД-МВР, направените разноски в размер на 25,00 /двадесет
и пет/ лева за съдебно-оценителна експертиза, както и да заплати полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на
РС-В., сума в размера на 100/сто/ лева, представляваща държавна такса върху
уважените граждански искове.
При горните
мотиви, съдът постанови присъдата си.
26.03.2015
г.
гр.В. РАЙОНЕН СЪДИЯ: