Р Е Ш Е Н И Е
№ 34
гр. Русе, 04 октомври 2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 27 септември 2022 г. в състав:
Съдия: ДИАН В.
при секретаря …… Диана Михайлова………и в присъствието на прокурора …….….. като
разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело №328…… по описа за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 ЗДвП (Закон за движение по
пътищата) във вр. с
чл.145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след постъпила жалба от Г.Р.М., чрез адв. И. И. ***,
срещу заповед № 22-1085-000389 от 08.07.2022г., издадена от началник група в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе. Със заповедта на жалбоподателя, в
качеството му на водач на лек автомобил „Мазда 626 ТД“ с рег. № ****** е
наложена ПАМ(принудителна административна мярка) по реда на чл.171, т.1, б. „б“
от Закон за движение по пътищата(ЗДвП)- временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач „който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца“.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения за допуснати в
административното производство съществени нарушения на административно-производствените
правила, противоречие на акта с материално-правните разпоредби – основания за незаконосъобразност,
разписани в чл.146, т.3 и т.4 от АПК.
Твърди се, че установената от АО фактическа обстановка не отговаря на
действителната такава и обективната истина и това е довело до погрешния му
извод за налагане на предвидената в чл.171, т.1, б. „Б“ от ЗДвП принудителна
административна мярка спрямо жалбоподателя. Р. М. не бил отказал извършването
на проверка от служителите на Сектор ПП при ОД на МВР-Русе за употребата на
алкохол чрез техническо средство. Тези доводи се поддържат от адвоката на
оспорващата страна и в съдебна зала.
Иска се обжалваната заповед да бъде отменена. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата, чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва
жалбата и моли съдът да я отхвърли като неоснователна. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лева, на основание Наредбата за плащането на правната
помощ.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства-писмени и гласни, които обсъди в тяхната съвкупност и поотделно, и
след направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима.
Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта,
имащ право и интерес от обжалването, в законоустановения 14-дневен срок по
чл.149, ал.1 от АПК.
От фактическа и правна страна съдът прие следното:
Със заповед №
22-1085-000389 от 08.07.2022г. началникът на група в Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР Русе е наложил принудителна административна мярка на Г.Р.М., в
качеството му на водач на МПС - лек автомобил „Мазда 626 ТД“ с рег. № ******,
изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач „който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца“. Правното основание за издаването й, административният
орган намерил в разпоредбата на чл.171, т.1, б. „Б“ от Закон за движение по
пътищата.
За да стигне до
налагането на тази мярка, решаващият орган е съобразил следното:
На 07.07.2022 г.,
около 21.35 часа, в гр. Русе, ул. Николаевска до №58, посока център, служители
на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе подали сигнал със стоп-палка към водач
на лек автомобил „Мазда 626 ТД“ с рег. № ******. Автомобилът с неговия водач не
изпълнил разпореждането за спиране и би застигнат от полицейския такъв и спрян
до ул. Аксаков. Водачът му отказал да даде проба за установяване концентрацията
на алкохол чрез техническо средство - Алкотест Дрегер 7510. На Г. М. му бил
даден и талон за изследване и за вземане на биологична проба за употребата на
алкохол, бланков номер №115883 (л.16). В него е записано, че трябва да се яви в
лечебно заведение до 45 мин от връчване
на талона, станало в 22.25 часа. М. не се явил за изследване и за вземане на
биологична проба за употребата на алкохол.
За деянието, представляващо
административно нарушение бил съставен и Акт за установяване на административно
нарушение, бланков №GА669346 от същата дата (л.14). В графата за
обяснения/възражения е записано „Нямам възражения“.
След издаване на
АУАН липсва издадено наказателно постановление, включително и към датата на
съдебното заседание.
Гореизложеното
мотивирало началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе на 08.07.2022г.
да издаде и оспорената в настоящото съдебно производство заповед №
22-1085-000389, с която наложил на Г.Р.М. по реда на чл.171, т.1, б. „Б“ от
Закон за движение по пътищата ПАМ -„временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач „който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца“.
Недоволен от
заповедта, Г. М. я оспорва с жалба, подготвена от адвоката-пълномощник И. И.,
по повод на която е образувано настоящото дело пред Административен съд Русе.
За изясняване на
спора от фактическа страна в хода на съдебното производство са събрани гласни
доказателства, като съдът допусна и разпита полицейският служител, присъствал и
извършил проверката в процесната вечер.
Свидетелят по делото полицейски служител И.И. излагат подробно фактическа
обстановка, която съдът намира за безспорна и непротиворечива, кореспондиращи
на останалите доказателства по спора.
Установените по делото факти съставляват предвидените в закона материални
предпоставки за осъществяване правомощието на компетентния орган за налагане на
процесната ПАМ по чл. 171, т. 1, б.
"б" ЗДвП. В нормата е предвидено налагането на тази мярка в две
хипотези : когато водачът „откаже да бъде проверен с техническо средство или когато
откаже да даде биологични проби за химическо изследване“. За налагане на ПАМ по
този текст законодателят е приел както отказът за проверка с Дрегер така и неизпълнение
на указанията да явяване за даване на биологични проби за химическо изследване
на кръвта. Налице е алтернативност и е без значение в коя от тези две хипотези
попада водач на ППС/МПС, за да му бъде наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б.
"б" ЗДвП.
Жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, б „б“, се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните
работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата.
По делото е представена заповед №336з-3170/31.12.2021г., с която са очертани правомощията на длъжностните
лица, включително и това на началник група в Сектор „ПП“ Русе да налагат ПАМ по
ЗДвП.
Оспореният административен акт - заповед № 22-1085-000389 от 08.07.2022г. е
издадена от началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе, т.е. от
компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. По компетентността на АО
няма и спор.
От гледна точка на процесуалните правила и норми:
Съдът приема, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Фактическите основания за издаване на заповедта се
съдържат и в съставената писмени документи в административната преписка, които
изрично са цитирани в обстоятелствената част на административния акт. В
производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения
на административно производствените правила.
За съответствието и спазване на
материално-правните норми:
Административният акт е в съответствие с материалния закон.
В преценката на
материалната законосъобразност, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 171
от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни
мерки, като една от тези мерки според т.1 , б. "б" е процесната:
„временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач „който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с
тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“.
ПАМ е с
превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други
подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание, по арг.
от чл. 12 и чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението,
мярката се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за
отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца". При
осъществяване на административната отговорност на водача или след изтичане на
нормативно определения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед
настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й.
За да е приложима цитираната норма на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП
е необходимо да са налице в своята съвкупност следните предпоставки, а именно:
лицето да е правоспособен водач, и да бъде установено, че управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или да
откаже проверка с техническо средство или кръвна проба.
От законодателя е прието за наказуемо поведението на „Водач на моторно превозно
средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол или не изпълни предписанието
за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му“, като
наказанието е лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
определен срок и съответната глоба.
Която от двете хипотези /за отказ/ да е налице, е основание за АО да
наложи ПАМ.
Доказателствата, събрани в проведеното административно производство, станали
част от писмените такива по настоящото дело, включително и гласните
доказателства събрани в съдебното производство сочат точно на наличието на условията,
при които следва да бъде наложена процесната ПАМ спрямо жалбоподателя Г.Р.М..
Същият не доказа, въпреки дадените му от съда указания, а и не спори по факта,
свързан с неявяването му в лечебно заведение за изследване и за вземане на
биологична проба за употребата на алкохол, а както посочихме по-горе,
неявяването му такава проба е достатъчно и самостоятелно основание за налагане
на ПАМ по реда на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП.
При така изложеното по-горе, АС Русе приема, че не са налице основанията,
сочени в жалбата, с която бе сезиран. Заповед № 22-1085-000389 от 08.07.2022г. се
явява законосъобразен административен акт и не страда от пороци, водещи до
неговата отмяна.
С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.3 от АПК жалбоподателят
дължи направените от административния орган и ответник по спора разноски в
съдебното производство за юрисконсултско възнаграждение.
Те са поискани в размер на 240 лева, съгласно списък на разноските, която
сума е и максималния такъв, разписан в чл.24 от Наредбата за плащането на
правната помощ. Съдът приема, че те следва да се присъдят в поискания размер, на
основание чл.143, ал.3 от АПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Г.Р.М., срещу заповед №
22-1085-000389 от 08.07.2022г., издадена от
началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе, с която на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка по реда на чл.171, т.1, б. „б“ от Закон за движение по
пътищата „ временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач „който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца“.
Осъжда Г.Р.М. ***, ЕГН ********** *** сумата
от 240 (Двеста и четиридесет) лева разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Съдия: