Р Е Ш
Е Н И Е
№………………/01.04.2019 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТО, VІ-10 състав, в
публично заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Йоана Петрова, като разгледа докладваното от
съдията т. дело № 111 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Ищецът „Р.М.п.“ ООД твърди, че с ответника ЗАД „Б.В.И.Г.“ е
сключил договор за застраховка „Отговорност на превозвача” с предмет
отговорността на ищцовото дружество като превозвач съгласно Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз за превозите, осъществявани с
описаните в полицата влекачи и всички прикачени ремаркета към тях, включително
и тези с чужда регистрация, както и отговорността на застрахования за щети по
ремаркетата, скачени с влекачите, когато са собственост на трети лица или са
наети от застрахования. Твърди, че е изпълнил задължението си да плати първата
вноска от премията, както и останалите на падежа, като по време на действие на
застрахователния договор, на 15.01.2013 г. дружеството е започнало превоз на
стоки с дестинация Лондон - Холандия. Превозът е осъществен от З.Т.със седлови
влекач марка Рено, модел Магнум 480, ДК Н *****, собственост на ищцовото
дружество и скачено към него хладилно ремарке с рег. номер*****, рама номер WSMS7780000706419, собственост на английска
спедиторска фирма Х.И.Т.Л.. След приключване на превоза на 17 януари, товарната
композиция е пренатоварена отново със замразени храни и с обратен курс към
Великобритания, като на същият ден водачът е уведомил ищеца, че по пътя за гр.
Кале е спукал гума, като след получаване на необходимата сума за отстраняване
на аварията, мобилната връзка с водача е станала невъзможна. Дружеството е
уведомило френската, белгийската и полицията в Кент за изчезналата товарна
композиция още на 17.01.2013 г., както и МВР - Шумен на 18.01.2013 година.
Твърди, че впоследствие композицията е открита от местните органи изцяло
опожарена, а водачът З.Т.е в неизвестност оттогава. Ищецът, като застрахован,
твърди, че е уведомил ответника като застраховател за настъпилото
застрахователно събитие (на 21.01.2013 г.) чрез застрахователен брокер „А.Е.Д.И.Б.“
ООД, ЕИК ********, но ответникът не се е произнесъл по претенцията му за
заплащане на застрахователно обезщетение и до момента на предявяване на иска.
Поради неизпълнение на задължението му да извърши оглед и да оцени щетите,
съответно да заплати застрахователно обезщетение в уговорения срок, се твърди,
че ответникът е причинил на ищеца и допълнителни вреди на дружеството в размер
на 5 378 лева, представляващи разходи за престой на паркинг, тъй като едва на
05.02.2013 г. ответникът е уведомил дружеството, че дава разрешение
композицията да бъде преместена. Твърди, че пасивното поведение на ответника е
принудило дружеството да сключи споразумение за обезщетяване на погиналия
товар, както и на ремаркето, поради което, тъй като дружеството е обезщетило
увредените лица, има право да претендира от ответника възстановяването на
обезщетенията. Моли съда да осъди ответника да му заплати претендираните суми –
съответно 27 886 лева – застрахователно обезщетение, което се претендира
на базата на изплатеното от ищеца обезщетение в качеството му на превозвач във
връзка със загубване на стоката, предмет на договора за превоз, сумата от
18 776 лева – застрахователно обезщетение – левовата равностойност на
9 600 евро, изплатена като обезщетение на трето лице - собственик на
унищоженото ремарке, 5 378 лева – застрахователно обезщетение - разходи за престой на товарната композиция
на паркинг поради липсата на своевременно указание от ответника за предвижване
на автомобила. Сумата от 5 378 лева се претендира евентуално и като вреди,
причинени от ответника в резултат на недобросъвестно поведение на негови
служители, които е следвало своевременно да дадат указания за предвижването на
композицията. Претендира се и законната
лихва върху тези суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното
им заплащане, както и разноски по
делото.
Ответникът ЗАД „Б.В.И.Г.“ в представен писмен отговор, оспорва исковете.
Прави възражение за изтекла погасителна давност, като се позовава на
предвидената в Конвенцията за договора за международен превоз на стоки
едногодишен срок за предявяване на застрахователни претенции. Излагат се и твърдения, че ищецът не е увредено
лице и съответно не е встъпил в правата на увреденото лице. Оспорва наличието
на застрахователно правоотношение по застраховка „Отговорност на превозвача“ към
момента на настъпване на събитието като твърди, че събитието не е покрито при
условията на полицата, поради неплащане на застрахователната премия. Оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат.
Твърди, че е налице изключен риск, тъй като става въпрос за изчезване на товара
и композицията. Евентуално се позовава на настъпване на вредите в резултата на
умишлени действия или груба небрежност на застрахования, негови служители.
Твърди, че дружеството не е надлежно уведомено за застрахователното събитие.
Оспорва вида и характера на уврежданията и връзката им с конкретното събитие.
Оспорва и претенцията за допълнителни вреди, като се сочи, че същите са
изключени съгласно чл. 2.11 от ОУ.. Оспорва се сключването на споразумение без
негово съгласие като застраховател, поради което се сочи, че не се дължи
заплащане на застрахователно обезщетение (Раздел IX, т.10 от ОУ).
В допълнителна искова молба ищецът поддържа исковете си. Сочи, че искът е
предявен на 16.01.2014 г., а застрахователното събитие е на 17.01.2013 г., т.е искът е предявен в рамките на
едногодишния срок. Оспорват се твърденията за липса на валидно застрахователно
правоотношение. Сочи, че всички дължими застрахователни премии са редовно
заплащани. Оспорват се твърденията, че е налице умишлено поведение на служители
на ищцовото дружество, довели до процесното застрахователно събитие. Поддържа
се, твърдението, че застрахователния договор обхваща и вреди върху ремаркето.
В допълнителната искова молба ответникът поддържа всички направени
възражения.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представена застрахователна полица Nо **********R00566 за застраховка „Отговорност на
превозвача“ съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен прeвоз на товари (CMR), със срок на застраховката 12.10.2012
г. – 11.10.2013 г. (стр. 14 и сл. по делото). Застрахован по договора е Р.М.п.
ООД, ЕИК ******. Застраховката е сключена относно влекачи с номера ********Н*****
и Н2189ВА, с отбелязване, че ремаркетата
са с хладилна инсталация. Застрахователното покритие е по Покритие А. . Уговорено е, че
застрахователната премия се плаща на 4 вноски, всяка в размер на 271,32 лева, с
падежи съответно – дата на сключване на договора, 12.01.2013 г., 12.04.2013 г.
и 12.07.2013 година. Договорът е сключен с посредничеството на А.Е.Д.И.Б. ООД.
Към договора за застраховка са сключени и три добавъка. Според добавък 1,
застрахователят приема да застрахова отговорността на застрахования за липси и
повреди, настъпили по време на превоз по шосе с посочените влекачи, както и с
всички прикачени ремаркета към тях, включително и тези с чужда регистрация.
Това задължение е валидно при изпълнение от страна на превозвача задълженията
по чл. 8, т.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз
на товари и раздел IX от ОУ на застраховката. В раздел IX от ОУ е предвидено да се включи
допълнителен текст, а именно, че застрахователят е длъжен да вписва забележка на
всички екземпляри на товарителницата като постави дата и подпис, когато приема
за превоз предварително натоварено ремарке с чужда регистрация, поради което не
е могъл да изпълни задълженията си по чл. 8, ал.1 от CMR. При неизпълнение на това задължение е
предвидено, че застрахователя не дължи застрахователно обезщетение. Към
договора за застраховка е подписан и добавък 2 (стр. 16 по делото), съгласно
който застрахователя приема да покрие отговорността на застрахования като
автомобилен превозвач за цялостна или частична липса и/или повреда на
превозвания от него товар при извършване на каботажни превози, съгласно
стойността по фактура, но не повече от 8,33 SDR на килограм повреден или липсващ
товар. Предвидена е и допълнителна застрахователна премия. Към договора за
застраховка е представен и добавък 3 (стр. 17 по делото) , съгласно който
застрахователят приема да покрие отговорността на застрахования за щети на
ремаркета, собственост ан трети лица, като обект на покритието е всяко ремарке,
което е наето от застрахования и което е било повредено вследствие на
изброените покрити рискове (според т. 4 от добавък 3 покрити рискове са пожар,
природни бедствия, ПТП. Изключени рискове, освен посочените в ОУ са вреди, в
резултат на 10 умишлен палеж или взрив, овехтяване). Предвидена е допълнителна
застрахователна премия, безусловен франшиз в размер на 400 евро за всяка
претенция и лимит на отговорността на застрахователя – до действителната
стойност за всяко ремарке, но не повече от 10 000 евро. В т. 8 от добавък
3 са описани документите, които следва да се представят при отправяне на
претенция за обезщетение (стр. 53 по делото).
Представени са три сметки за платени застрахователни премии
към застрахователна полица - **********R00566, с платец Р.М.п. ООД, като за
сметките от 14.01.2013 г., и 12.07.2013 г.
е отбелязано, че са платени в брой, а за вноска 3 , сметка от 15.04.2013
г. – платена по банков път. Всички плащания са извършени с посредничеството на А.Е.Д.Б.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, изготвено след справки в счетоводствата на двете страни по делото и
на базата на представените по делото документи. Вещото лице е установило, че
четирите плащания на застрахователни вноски, с падежи съответно 12.10.2012 г.
12.01.2013 г., 12.04.2013 г. и 12.07.2013 г. са извършени както следва – на
19.10.2012 г., за втората вноска – две плащания – на 18.01.2013 г. и на
13.02.103 г., на 22.04.2013 г. и на 12.07.2013 година.
Видно от международна товарителница от 17.01.2013 г. (стр.
243-246 по делото) изпращач е А.Н В, Белгия, получател Борхамууд,
Беликобритания. Товарен пункт – Пле Берген Оп Зоом и разтоварен пункт
Хертфордшир. Превозвач е Еритидж Интернешънъл, Доувър, Великобритания. В
товарителницата е вписан номер на поръчка – 236638. Товарът е 26 палети, 1690
сандъка, с общо тегло 18 867 кг., стоката са хранителни продукти, които
следва да бъдат превозвани при специален температурен режим - под – 22 градуса.
Представен е списък на товара, изпратен от Парнер Лоджистикс
Берген оп Зоом (стр. 241 и 242 по делото) по поръчка, реф. номер 236638.
По делото е представено и т. нар „потвърждение за транспорт“
(стр. 239-240 по делото). Същото е
изпратено от Е.И.Транспорт до РС
Международни услуги ООД, с указания да се натовари 26 палетно хладилно ремарке
от името на Е.И.Транспорт , с дата на вземане 17.01.2013 г. и дата на
доставка - 18.01.2013 г., адрес на
товарене – Берген Оп Зоом, Холандия, доставка
до Хартфордпър, с договорено навло 1 150 евро. В писмото е
посочено, че транспортът следва да се осъществи с МПС Nо Н*****, ремарке Nо 6396-08, като референтния номер при
ХЕ.И.транспорт Л. е HER239727.
В писмо, изпратено от Е.И.Транспорт Л. (стр. 217 и 218 по
делото), е посочено, че 6396-08 e номерът на групата камиони, използван
от Х.Т.Н.и Продажби (собственика на ремаркето), като този номер се използва
заедно с номера HIT 3325. Посочено е, че ремаркето с номер на Е.И.транспорт Л. HIT 3325/шаси WSMS7780000706419,
наето от РС Международни
услуги ООД е същото и е записано в документацията като ремарке 6396-08 или
ремарке*****.
По делото е представена фактура за продажба, издадена от Х.Т.Н.и
Продажби (стр. 254 и 255 по делото) на Е.И.Транспорт Л. за сумата от
31 200 евро – стойността на липсващ актив/пълно увреждане на активите –
хладилник с три оси, превозно средство, номер 6396-08, шаси 706419, министерска
идентификация*****.
Представен е сертификат за изпитания на товарно МПС D
B3811 относно превозно
средство с идентификационен номер на Министерството *****, с което се
удостоверява съответствие на превозното средство със законовите изисквания
(стр. 235-2366 по делото).
Представена е и фактура, номер 80373/30.01.2013 г., издадена
от Е.И.транспорт Л. с получател РС Международни услуги ООД за сумата от
14 258, 23 евро – с пояснения – към фактура относно стойността на
открадната стока в ремарке, реф. номер HER238967/К5.
По делото е представено и споразумение за разсрочено плащане
между Е.И.транспорт Л. и РС Международни услуги ООД, с което се потвърждава
споразумението, по което ще се получи плащане на дължимата от РС Международни
услуги ООД сума в размер на 45 354,31 евро - за обезпечение на изгубените
стоки и ремарке на вноски, не по-малко от 5000 евро на месец.
Представен е и документ, изходящ от Е.И.транспорт Л. (стр.258
и сл. – с превода на български език), съгласно което РС Международни услуги ООД
е изплатило изцяло дължимата сума от
45 354,31 евро, по фактура 83953/12.04.2013 г. за сумата от 14 258,23
евро – относно стойността на стока – изгорено ремарке, реф. номер ****** и по
фактура 87252/14.06.2013 г. за сумата от 31 096,08 евро – разходите,
получени от изгорено ремарке, реф. номер HER245960/М3.
По делото е прието заключение на САТЕ относно стойността на
процесното полуремарке Шмитц към датата на събитието – 17.01.2013 г.,м като
вещото лице я е определило на 56 138 лева. Вещото лице е посочило, че за
да определи тази стойност е изходило от техническите параметри на конкретното
ремарке, но няма как да е направило
оценка именно на това ремарке, тъй като същото е изгоряло. В съдебно
заседание, проведено на 28.04.2015 г., когато е прита експертизата, вещото лице
е посочило, че тази оценка не зависи от счетоводното отчитане на актива.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза за определяне на стойността на товара по специални права на тираж
към момента на натоварването възлиза на 166 333,44. Стойността по
фактурата е 14 258,23 евро.
По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза на вещото лице Е.С. за определяне стойността на погиналата стока по средни
пазарни цени. Според вещото лице стойността на стоката е 28 523,83
британски лири, а изчислена в СПТ - 29 715,54 лири.
По реда на Регламент
(ЕО) 1206/2001 г. на Съвета от 28.05.2001 г. относно сътрудничеството
между съдилищата на държавите членки в събирането на доказателства по
граждански или търговски дела, като свидетел е разпитана В.К.– директор
„Доставки“ на Агристо, Белгия. Свидетелката заявявам, че стойността на стоките
съгласно поръчка 236638 по товарителницата, издадена в Берген Оп Зоом на
17.01.2013 г. на ХЕ.И.Транспорт Л., Доувър, Великобритания, е заплатена
изцяло от транспортната фирма Х.И.Т.Става
въпрос за 26 палета, дълбоко замразени пържени картофи. Купувач по договора за
продажба на картофите била фирмата А.Ф.Ф.,
Великобритания. Не е имало специални уговорки във връзка с договора за превоз,
с изключение на изискването стоките да
бъдат доставени във вида, в който са натоварени, без да се прекъсва
температурната верига. Свидетелката е
заявила, че фактурата към купувача е кредитирана директно, както и кредитното
известие. Фактурата към транспортната фирма Е.И.транспорт Л. е изготвена след това, на 25.11.2013 година.
Представена е и фактура, с издател А.и получател ХЕ.И.транспорт Л. от 25.11.2013 г. за сумата
от 12 118 британски лири – стойността на замразени картофи.
Представена е фактура 27306/1 от 20.02.2013 г., издадена от
Гараж Н. ООД със задължено лице Р.М.п. ***
(стр. 221, 22 по делото) за сумата от
1 528,92 евро относно превозно средство, марка Рено, Модел Премиум АЕ,
рег. табели – Н***** за различни услуги, свързани с вдигане и изваждане на
опожарено превозно средство преди тегленето. Представена е и фактура 27307/1 от
20.02.2013 г. (стр. 231 по делото) с издател Гараж Н. ООД, относно превозно
средство, марка Рено, Модел Премиум АЕ, рег. табели – Н***** - разходи за паркинг за трактор за периода
23.01.2013 г. – 20.02.2013 г. и за полуремарке
- година за сумата от общо 1 520 евро. Представена е и фактура Nо 27727/2 от 22.04.2013 г., с издател Гараж Н. ООД, относно превозно
средство, марка Рено, Модел Премиум АЕ, рег. табели – Н***** - разходи за паркинг за трактор периода 21.02.2013
г. – 19.04.2013 г. и за полуремарке -
21.04.2013 г. – 22.02.2013 година за сумата от общо 2 448 евро.
По делото е представена, като част от застрахователната
преписка придружително писмо от 21.01.2013 г. (стр. 94 по делото) от Р.М.п. ООД
до ЗАД „Б.В.И.Г.“. Представена е и извадка от електронна кореспонденция от
18.01.2013 г., получена от ответника като застраховател с описание на застрахователното събитие.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Относно предявения
главен иск по чл. 229 от КЗ (отм.) за сумата от 14 258 евро (съгласно
тълкувателно решение № 4 от 29.04.2015 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК на
ВКС) – изплатено обезщетение от застрахования превозвач за унищожена стока,
собственост на трето лице, по време на превоза от 17.01.2013 г./ 18.01.2013 г. и за сумата от 9 600 евро –
изплатено обезщетение от застрахования водач за повредено ремарке по време на
превоза от 17.01.2013 г./ 18.01.2013 г.
Съгласно чл. 229 от КЗ (отм.) застрахованият има право да
получи застрахователното обезщетение, ако е удовлетворил увреденото лице.
Следователно, за основателността на претенцията следва да се
установява следните факти:
1.
наличие
на валиден договор за застраховка между страните;
2.
настъпване
на застрахователно събитие по смисъла на договора за застраховка между страните
в срока на действие на договора;
3.
установяване
на вида и размера на причинените вреди на трети лица;
4.
изплатено
от застрахования обезщетение в полза на третото увредено лице;
От събраните по делото писмени доказателства, съдът намира,
че се установи наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор
за застраховка „Отговорността на превозвача съгласно Конвенцията за
международен автомобилен превоз натовари (CMR))“ между страните по договора към
17/18.01.2013 г. – датата на настъпване на твърдяното застрахователно събитие.
Договорът за застраховка, сключен от превозвач, с предмет на
застраховката отговорността на превозвача за вреди, за които превозвачът
отговаря по силата на Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на товари (Конвенцията), притежава характеристиките на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“. Предмет на такъв договор е рискът от
възникване на отговорност на превозвача на основания, произтичащи от
неизпълнение на договор за превоз, за вреди, които не могат да бъдат предварително
определени. Поради това в приложение № 1 „Видове застраховки“, раздел II, буква
А. „Видове застраховки. Рискове“, т. 10.2 застраховката „Гражданска отговорност
на превозвача с моторни превозни средства по суша“ е посочена като подвид на
застраховката „Гражданска отговорност“.
Именно поради това и спрямо сключения от страните по делото застрахователен
договор "Отговорност на превозвача съгласно Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на товари" намират приложимост разпоредбите
на чл. 223 - 229 от КЗ (отм.), като чл. 225 от КЗ (отм.) изрично предвижда
приложимите към договора от вида "застраховка на гражданска
отговорност", разпоредби от Общите положения на имущественото застраховане
(Глава ХІХ КЗ (отм.)).
В конкретния случай обект на застраховката са както вредите
върху превозваната стока за липси и повреди, когато превозът е осъществен по
шосе с посочените в полицата влекачи, както и с всички прикачени ремаркета,
включително и тези с чужда регистрация (добавък 1), вкл. и при каботажен превоз
(добавък 2), както и вредите върху всяко ремарке, което в момента на настъпване
на някой от покритите рискове е било прикачено към товарен автомобил, обявен в
застрахователната полица (добавък 3).
Първият спорен въпрос е свързан със заплащане на
застрахователните премии. С оглед приетото заключение на съдебно -счетоводната
експертиза на вещото лице А.Т., се установява, че ищецът като застрахован е
заплатил всички застрахователни премии, макар и със закъснение от по няколко
дни. Всички вноски, с изключение на част от втората вноска са внесени преди
изтичане на 15 дневния срок, предвиден и в застрахователната полица като срок,
след който договорът за застраховка се счита прекратен (арг. от чл. 202, ал.2,
изр. 2 от КЗ (отм.)). Относно втората вноска, ответникът като застраховател не
е упражнил правото си да прекрати договора предвид само частичното неплащане в
15 дневния срок (фингирано връчване на писменото предупреждение е предвидено
само в случаите когато е налице пълно неизпълнение на застраховането лице, но
не и в случаите когато не е платена само част от разсрочените вноски – арг.
решение № 147 от 07.12.2012 г. по т.д. № 850/2011 г., ТК, І ТО на ВКС). Поради
това следва да се приеме, че е налице валидно застрахователно правоотношение.
Относно второто възражение – за предявяване на исковете след
изтичане на едногодишния давностен срок, който според ответника е приложим в
конкретния случай и за правата по договора за застраховка между страните.
Този довод е неоснователен, дори само на основание фактите по
делото, без да се разсъждава за действителния давностен срок, приложим към
правата по договора за застраховка „Отговорност на превозвача“ като вид
застраховка „Гражданската отговорност“ (по аргумент от решение № 27 от
29.07.2016 г. по т. д. № 2415/2014 г., ТК, ІІ ТО на ВКС). Видно от твърденията
на исковата молба и ангажираните по делото писмени доказателства, ищецът
претендира вреди, настъпили в резултат на застрахователно събитие, което
настъпило на 17.01.2013 г., а исковата молба е подадена на 16.01.2014 г., т.е в
рамките на посочения от ответника едногодишния срок.
Спори се и дали в конкретния случай ищецът е действал като
превозвач, доколкото като превозвач в товарителницата от 17.01.2013 г. е
вписано дружеството Е.И.Транспорт Л., доколкото посоченият застрахователен
договор покрива отговорността на застрахования при дейността му именно като „превозвач“
по смисъла на Конвенцията.
По делото се установява, че трето дружество - Е.И.Транспорт Л. е възложило на ищцовото
дружество да осъществи превоз на 26 палети замразени храни, при непрекъснат
температурен режим минус 25 градуса, с дата на натоварване – 17.01.2013 г. в
Берген Оп Зоом и място на разтоварване – Хартфордшър, Великобритания. Превозът
е извършен от ищцовото дружество, със седлови влекач, марка Рено, модел Магнум
480, ДК Nо Н ***** – собственост на ищеца и с хладилно ремарке, за което по делото
се установява, че е предоставено на ищеца от Е.И.Транспорт Л., като е
собственост на друго дружество – Х.Т.Н.и Продажби. В този смисъл съдът цени
представените писмени доказателства от ищеца (международна товарителница,
списък на товара, потвърждение за транспорт, писмо, изходящо от Е.И.Транспорт Л.),
доколкото, макар и частни документи, без обвързваща съда доказателствена сила, същите, ценени в съвкупност водят до
установяване на твърдените факти. Налице е съвпадане на референтния номер на
товара – 224908, референтния номер на поръчката
- 236638, на товародателя, товарен, разтоварен пункт, брой палети,
изискванията за специален температурен
режим. Също така, възлагане на Е.И.Транспорт Л. за извършване на превоз на
посочената стока – замразени картофи, идентифицирана и в международната
товарителница, на 17.01.2013 г., се установява и от показанията на свидетеля В.К.,
представител на изпращача по товарителницата от 17.01.2013 година.
По аргумент от чл. 4 от Конвенцията за договора за
международния автомобилен превоз на стоки (Конвенцията), съдът приема, че
вписването на наименованието на спедитора (доколкото чрез възлагането си на
ищцовото дружество да извърши процесния превоз третото лице Е.И.Транспорт Л.
действа като спедитор) в международната товарителница, вместо името на
превозвача, не променя изводът за извършване на международен автомобилен превоз
на товар от ищцовото дружество, подчинен именно на разпоредбите на Конвенцията.
Поради това и процесния договор за застраховка покрива отговорността на ищеца
като превозвач, вкл. и относно процесния международен превоз на стоки.
Относно иска по чл. 229
от КЗ (отм.) за сумата от 14 258 евро
- изплатено обезщетение от
застрахования превозвач за унищожена стока, собственост на трето лице, по време
на превоза от 17.01.2013 г./ 18.01.2013 г.
Основният спорен въпрос с оглед конкретната претенция е
свързан с факта, дали твърдените вреди (опожаряване на натоварената стока в
скачено хладилно ремарке, рег. номер на UK ******, рама номер WSMS7780000706419 и самото ремарке) са настъпили в
резултат на покрит застрахователен риск.
Съгласно добавък 3, т.4 към застрахователния договор между
страните, „Пожар“ е един от покритите рискове.
От данните по делото (фактура 27306/1 от 20.02.2013, удостоверение,
вх. номер 180/13 от 17.02.2013 г. на РП –Шумен, електронна кореспонденция,
разменена между страните по делото), Съдът намира, че не се установява, че стоката,
натоварена на хладилното ремарке е била унищожена при пожар.
Действително, има
данни за опожаряване на част от автомобилната композиция – основно
влекача.
Ответникът прави, макар и непрецизно, възражение, че стоката
не е погинала в резултат на покрит застрахователен риск „ПОЖАР“, а в резултат
на „КРАЖБА“. Кражбата обаче не е покрит застрахователен риск по договора между
страните при хипотезите на т.2.3, т.2.4 и т.2.5 от ОУ „отговорност на
превозвача“, Раздел VI. Ищецът обаче, чиято е доказателствената тежест (дори и без
изрично възражение от ответника) не доказа при условията на пълно, главно
доказване, че остатъци от стоката, натоварена на 17.01.2013 г. в хладилното
ремарке, при намиране на опожарената композиция, са се намирали в ремаркето,
съотв. че цялото ремарке е напълно необратимо изгорено, поради което и не може
да се установи дали е било натоварено по време на пожара, съотв. да се приеме,
че е налице настъпил покрит застрахователен риск, „Пожар“, в резултат на който
е погинала стоката. Напротив, ако се ценят представените от самия ищеца снимки,
като вид веществено доказателство, може да се направи предположение, че стоката
не се намира в ремаркето,т.е същата не е опожарена, а е била открадната. Вижда
се, че самото ремарке не е напълно опожарено, а напълно опожарен е влекачът. Не
са представени никакви документи от проведени процесуални действия от местната
полиция при разследване на случая за установяване на точното състояние на
хладилното ремарке при намирането му и дали същото е било натоварено. Не са
ангажирани и други доказателства в тази насока. И тъй като доказването от
страна на ищеца на фактите, от които черпи правата си, следва да е пълно и
главно, то съдът следва да приеме за
ненастъпил недоказания при тези условия факт, а именно погиване на товара,
превозван със седлови влекач, марка Рено, модел Магнум 480, ДК Nо Н *****, в хладилно ремарке.
По изложените съображения, искът за сумата от 14 258
евро (съгласно тълкувателно решение № 4 от 29.04.2015 г. по тълк. д. № 4/2014
г., ОСГТК на ВКС) – изплатено обезщетение от застрахования превозвач за
унищожена стока, собственост на трето лице, по време на превоза от 17.01.2013
г./ 18.01.2013 г. следва да се отхвърли, тъй като не се доказа настъпване на
покрит застрахователен риск относно стоката, натоварена на хладилното ремарке.
За пълнота следва да се отбележи, че едва в писмените бележки
ответникът прави довод за липса на рекламация по смисъла на чл. 30 от
Конвенцията. Този довод е несвоевременно направен и не се дължи произнасяне по
същия. Само за яснота следва да се отбележи, че горепосочената разпоредба
визира отправянето на писмена рекламация при конкретни условия, но при една
обща предпоставка - доставяне на стоката на получателя. В Конвенцията, обаче,
не е предвидено изискване за рекламационно писмо при недоставяне на стоката
поради погиването й, поради което след като в конкретния случай стоката въобще
не е била доставена поради погиването й, то не би могло да се изисква и
рекламационно писмо по смисъла на горепосочената норма.
Относно иска за сумата
от 9 600 евро – изплатено обезщетение от застрахования водач за повредено ремарке
по време на превоза от 17.01.2013 г./ 18.01.2013 г.
Съдът цени в съвкупност събраните по делото доказателства,
като отчита обстоятелството, че същите представляват частни документи, което
обаче не ги прави негодни доказателства, а единствено доказателства с по-ниска
доказателствена стойност. Ценени в съвкупност обаче, се установява, че при
застрахователното събитие на 17.01/18.01.2013 г. – „Пожар“ е било опожарено и
хладилното ремарке, с отчетен номер при собственика – 6396-08, в което е
превозвана стоката, посочено по-горе.
В тази връзка следва да се разгледа направеното от ответника възражение
за евентуално умишлено действие на
служители на ищцовото дружество,
което макар и непрецизно направено, следва да се приеме, че сочи на твърдения
за липса на покрит застрахователен риск, тъй като е налице „умишлен палеж“ –
изключен застрахователен риск, съгласно
т. 5 от добавък 3. Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй
като установяването на този факт е в тежест на ответника, т.е да се докаже, че
пожарът се дължи на умишлени действия на трети лица, а не например на
техническа неизправност. Установяването следва да е направено при условията на
пълно, главно доказване. Такива доказателства не бяха събрани по делото.
Следователно, доказа се настъпване на покрит застрахователен
риск - „Пожар“, засегнал обект, включен
в застраховката на отговорността на ищеца като превозвач - скачено с описан в
застрахователната полица влекач хладилно ремарке.
В тежест на ищеца е да докаже размерът на вредите и изплащане
на обезщетение на увреденото лице.
Отговорността на застрахователя по имуществената застраховка
„Отговорност на превозвача“ съгласно чл. 208 от ТЗ (отм.) се простира до
действителната стойност на погиналото имущество, към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Като цени в съвкупност представените доказателства,
съдът намира, че ищецът като превозвач е заплатил на спедитора, който му е
предоставил хладилното ремарке, сумата от 31 096,08 евро, който е своя
страна е заплатил сумата на собственика на ремаркето. Следователно, налице е
обезщетяване на увреденото лице. На базата на заключението на САТЕ, неоспорено
от страните, се установява, че действителната стойност на ремаркето към датата
на опожаряването му възлиза на 56 138 лева. Тази стойност е значително под
размера на претендираната сума.
Неоснователен е доводът за липса на съгласие на
застрахователя за изплащане на обезщетение на увреденото лице, като основание
да се откаже изплащане на застрахователно обезщетение. Действително съгласно Раздел
IX, т.10 от ОУ на
договора за застраховка между страните, застрахованият е длъжен да не признава,
да не отхвърля, да не удовлетворява каквито и да е претенции без съгласието на
застрахователя. На първо място, в конкретния случай, ищецът като застрахован, е
изпълнил задълженията си по договора за застраховка, като незабавно (още на
18.01.2014 г.), е уведомил застрахователя за всички събития, които биха могли
да доведат до възникване на задължение за заплащане на обезщетение за трети
лица, във връзка с договора за застраховка. Застрахователят е бил уведомен и
къде е изтеглен намерения опожарен товарен автомобил, с ремарке, получил е
снимков материал. Ответникът обаче не ангажира никакви доказателства, че е дал
каквито и да е указания на ищеца във връзка с това събитие. Поради това и съдът
намира, че ответникът като застраховател не може да се позовава на неизпълнение
на собствените си задължения по договора за застраховка (раздел VIII, т.2 от ОУ, чл. 208, чл. 223 от КЗ
(отм.)) като основание за отказ да изпълни задължението да изплати
застрахователно обезщетение. От друга страна, сключването на споразумение за
разсрочено плащане, съответно изплащането на обезщетение на увреденото лице е
ирелевантно за преценка на предпоставките с оглед чл. 229 от КЗ (отм.), тъй
като се установи по делото, че ищецът е заплатил обезщетение на спедитора,
който е заплатил на товародателя стойността на опожареното хладилно ремарке. В
настоящото производство ответникът е в правото си да упражни и е упражнил
всякакви възражения по отношение на възникването на отговорността за
обезщетение и нейния размер, като съдът също не съобразява размера на
уговореното по споразумението обезщетение, а това, което е установено като щета
по делото.
Поради това, и с оглед уговорения лимит на застрахователното
покритие - т.3 от добавък 3 към договора
за застраховка и безусловен франшиз в размер на 400 евро, исковата претенция е
основателна за сумата от 9 600 евро.
Относно иска по чл.
208, ал.2 от КЗ (отм.) вр. чл.207 от КЗ (отм.) за сумата от 2 750 евро –
разходи във връзка със застрахователното събитие – за престой на паркинг за
периода до 05.02.2013 г.
Ищецът претендира вреди, изразяващи се в разходи за заплащане
на паркинг на опожарената товарна композиция, поради липсата на своевременни
указания. В исковата молба се твърди, че независимо, че е уведомен още на
18.01.2013 г., едва на 05.02.2013 г. ответникът е дал разрешение за преместване
на товарната композиция от Гараж Н.. Т.е
претендират се вреди за периода 18.01.2013 г. – 05.02.2013 година. Поради това
и съдът не обсъжда доказателства, представени за да установят разходи за период
следващ -05.02.2013 г., тъй като липсват твърдения от ищеца защо му се дължат
разходи и за последващ период, след като сам сочи, че на 05.02.2013 г. е бил
уведомен за разрешението от застрахователя да премести композицията.
Ответникът не твърди и не доказва, че преди 05.02.2013 г. е
дал указания на ищеца като застрахован за начина, по който следва да се
процедира с репатрирания опожарен влекач и ремарке след като е бил уведомен най-късно
на 21.01.2013 г. (придружително писмо, вх. номер 0649/21.01.2013 г.) за
инцидента.
По аргумент от чл.208, ал.2 вр чл. 207, ал.4 и чл. 3 от КЗ
(отм.), съдът намира, че застрахователят следва да заплати на застрахования
разходите за репартиране и съответно за паркинг на увредената товарна
композиция (обект на застраховката), направени с оглед предоставяне възможност
на застрахователя да извърши оглед на застрахованото имущество. Това задължение
обаче възниква само ако бъде доказано извършването на съответните разходи.
За относимия период 18.01.2013 г. – 05.02.2013 г., ищецът представи само една
фактура, удостоверяваща разходи за периода 23.01.2013 г. – 20.02.2013 г., а
именно фактура 27307/1 от 20.02.2013 година. За периода 18.01.2013 г. –
22.01.2013 г. не се установява да са направени разходи за паркинг (не е
представена фактура за този период). Съдът
обаче намира и, че за периода 23.01.2013 г. – 05.20.2013 г. не се установява
разходите реално да са извършени, като сумата по фактурата да са реално
заплатени на гараж Н..
Поради това и исковата претенция следва да се отхвърли като
недоказана.
С оглед становището на
съда по предявения главен иск за сумата от 2750 евро, Съдът следва да се произнесе по
предявения евентуален иск по чл. 49 от ЗЗД за същата сума
С оглед недоказване извършването на твърдените разходи, искът
също следва да се отхвърли като недоказан.
Относно разноските по
делото
С оглед този изход на делото, на ищеца се дължат разноски
съобразно уважената част от исковете, общо 821,52 лева.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, СГС, VI -10
състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.”,
ЕИК ******, седалище и адрес на
управление:***, пл. ******, да заплати на „Р.М.п.” ООД, ЕИК ******, съдебен
адрес: *** Белчев 2, четвърти надпартерен етаж, офис 4, адв. Н.Д., по иск с
правно основание чл. 229 от КЗ (отм.) сумата от
9600 евро - изплатено обезщетение - стойността на опожарено хладилно ремарке,
скачено към седлови влекач, марка Рено, Модел Премиум АЕ, рег. табели – Н*****,
във връзка с инцидент, настъпил на 17.01.2013 г/18.01.2013 г., на основание
застрахователна полица **********R00566, заедно със законната лихва върху сумата от 16.01.2014
г. до окончателното заплащане на сумата и на основание чл. 78 от ГПК разноски
по делото в размер на 821,52 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
„Р.М.п.” ООД, ЕИК ******, съдебен адрес: ***, четвърти надпартерен етаж, офис
4, адв. Н.Д. срещу ЗАД „Б.В.И.Г.”, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление:***, пл. ******, да заплати на, иск с правно
основание чл. 229 от КЗ (отм.) за сумата от 14 258 евро - изплатено обезщетение - стойността на стока, натоварена на
опожарено хладилно ремарке, скачено към седлови влекач, марка Рено, Модел
Премиум АЕ, рег. табели – Н*****, във връзка с инцидент, настъпил на 17.01.2013
г./18.01.2013 г., на основание застрахователна полица **********R00566, иск с правно основание чл. 208
от КЗ (отм.) за сумата от 2 750 евро – разходи за престой на паркинг на
опожарено хладилно ремарке, скачено към седлови влекач, марка Рено, Модел
Премиум АЕ, рег. табели – Н***** за периода 18.01.2013 г. - 05.02.2013 г., на
основание застрахователна полица **********R00566, както и евентуален иск по чл.
49 от ЗЗД за сумата от 2 750 евро – разходи за престой на паркинг на
опожарено хладилно ремарке, скачено към седлови влекач, марка Рено, Модел Премиум
АЕ, рег. табели – Н***** за периода 18.01.2013 г. - 05.02.2013 година.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: